РЕШЕНИЕ
№ 2980
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от В. КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110154381 по описа за 2022 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителят Е. Я. К. твърди, че е баща на децата А. Е. К. и М. Е. К.. Твърди, че с
ответницата Н. А. Д. в периода 2018 г.-2021 г. имал интимна връзка и съжителствал с нея.
След прекратяването на връзката ответницата осъществявала непрекъснат психически
тормоз над молителя и също така и над малолетните му деца. Твърдят се актове на домашно
насилие от ответницата бивша фактическа съжителка на молителя, която на 08.09.2022 г.
около 18:00 часа на детска площадка в гр. София близо до дома на молителя дошла,
вдигнала безпричинно скандал и крещяла обиди и заплахи към молителя в присъствието на
двете деца. Твърдят се и други актове на домашно насилие, вън от процесуално-
преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Моли се за издаване на заповед за защита от
домашно насилие по отношение на молителя и на двете малолетни деца. Претендира
разноски.
Молителите А. Е. Кодански и М. Е. К., чрез своя баща и законен представител,
поддържат основателността на молбата.
Ответницата Н. А. Д. сочи, че през 2018 г. имала връзка с молителя, която през 2019
г. била прекратена, но молителят след това упражнявал тормоз над ответницата и я
преследвал. На 08.09.2022 г. на детската площадка ответницата, заедно със своята майка,
били излезли да разходят детето на ответницата и молителят предизвикал безпричинен
скандал и крещял обиди по отношение на ответницата. Моли за отхвърляне на молбата.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
1
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е поначало умишлен акт на извършителя – такъв, при
който той съзнава насилническия характер на действието си или допуска то да причини
вредоносен резултат. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде
преди всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането
му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената
укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за защита по реда на ЗЗДН е доказването на връзка между молителя и
ответника по чл. 3 ЗЗДН и на конкретен акт на домашно насилие по см. на чл. 2 ЗЗДН,
извършен в процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Актове на домашно
насилие преди процесния акт на домашно насилие и такива, които го следват по време,
могат да имат значение за преценката за мерките, които следва да се наложат по чл. 5, ал. 1
ЗЗДН, както и като утежняващи обстоятелства по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Те обаче не могат да
обосноват сами по себе си основателността на молбата за защита.
В случая по делото е безспорно, че молителят и ответницата водят помежду си дела
по ЗЗДН.
Становищата на страните са еднопосочни, че те са имали интимна връзка, макар че
спорят докога е продължила тя – молителят твърди, че е прекратена през 2021 г., а
ответницата – че е прекратена през 2019 г.
По делото обаче не е установено при условията на пълно и главно доказване
молителят и ответницата да са били във фактическо съпружеско съжителство по см. на чл. 3
ЗЗДН.
Легално определение за фактическо съпружеско съжителство в ЗЗДН няма.
Съществуват определения за фактическо съжителство на съпружески начала и фактическо
извънбрачно съжителство в ЗПКОНПИ (последващ закон на ЗЗДН) и ЗЧРБ (предхождащ
ЗЗДН закон). Съгласно т. 18 § 1 ДР ЗПКОНПИ „фактическо съжителство на съпружески
начала“ е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни
2
лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в
брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и
за общо домакинство, а според т. 10 ДР ЗЧРБ „фактическо извънбрачно съжителство“ е
налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала.
От посочените законови разпоредби може да се изведе разбирането на законодателя
за фактическо съпружеско съжителство като съжителство на две лица от различен пол
заедно въз основа на свободната им и независима воля, които поддържат взаимоотношения
помежду си и в отношенията с околните, идентични с взаимоотношенията между съпрузи
при съществуващ брак, като признаването на това състояние не е свързано с някаква правно
регулирана процедура. Става въпрос за отношения на взаимност, фактическа и физическа
близост в общ дом и домакинство (без да е необходимо съжителството да е продължило
месеци или години наред).
Показанията на св. М., С. и Д. не установяват, че е имало период от време, през който
молителят и ответницата са живели в общо домакинство и са афиширали връзката помежду
си пред близки или роднини. Конкретно св. Стойков сочи, че не знае двамата да са живели
заедно, а по-скоро, че са си ходили на гости един на друг за по няколко дни. Св. Д.,
кредитирана по реда на чл. 172 ГПК, тъй като е майка на ответницата, сочи, че молителят
опитал да се запознае с нея едва на случката от 08.09.2022 г. Самият молител при друг
инцидент от 11.11.2022 г. описва ответницата като „позната жена“ (СМУ от 14.11.2022 г. –
л. 56 от делото). Ответницата на 08.09.2022 г. при обаждане на тел. 112 описва молителя
като „един мъж, с който [sic!] се съдим в момента“. Дори те помежду си не считат себе си
като бивши фактически съжители, макар с охота да водят дела по ЗЗДН един против друг.
Доколкото по делото молителят твърди, че между него и ответницата има връзка по
чл. 3 ЗЗДН, но не доказва последната, то молбата му за защита на него самия и на двете му
малолетни деца се явява допустима, но неоснователна. Молбата за защита следва да бъде
отхвърлена само на това съображение, без да се налага обсъждането на останалите
доказателства по делото.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответницата, на която следва да се
присъдят разноски в размер на 1000 лв. адвокатски хонорар.
Молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита от 15.10.2020 г. губи сила с
постановяване на настоящото решение. За яснота съдът намира, че на осн. чл. 253 ГПК
следва да бъде изрично отменена, поради промяна в обстоятелствата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 280 от 15.10.2022 г.,
издадена по гр.д. № 54381/2022 г., СРС, 139-ти с-в, като я ОТМЕНЯ на осн. чл. 253 ГПК вр.
§ 1 ЗР ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Я. К., ЕГН **********, за издаване на
заповед за закрила от домашно насилие по чл. 8 ЗЗДН в негова полза и в полза на
малолетните му деца А. Е. К., ЕГН **********, и М. Е. К., ЕГН **********, против Н. А.
Д., ЕГН **********, във връзка с твърдян акт на домашно насилие от 08.09.2022 г. в гр.
София.
3
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответницата да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Е. Я. К., ЕГН **********, да заплати на Н. А. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК по сумата от 1000 лева, разноски, сторени в производство.
ОСЪЖДА Е. Я. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН по
сметка на Софийския районен съд разноски в размер на 25 лева, държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок, считано от връчването на препис на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4