№ 20
гр. Враца , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно
гражданско дело № 20211400500210 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №154/11.05.2021г. по описа на Окръжен
съд - Враца,подадена от адв.Ц.М. от АК гр.Враца, особен представител на М. Г. А. с
настоящ адрес Република Южна Африка, срещу решение №260198/06.04.2021г.,
постановено по гр.д.№ 3011/2020г. по описа на Районен съд - Враца, в частта,в която е
уважен частично предявения против нея иск с правно основание чл.422 вр.чл.410 ГПК
за сумата 566.11 лв.главница – стойността на консумирана,но незаплатена топлинна
енергия за жилище,находящо се в гр.***, лихва за забава в размер на 132,09 лв. за
периода 30.06.2017г.-07.07.2020г.,законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до заплащане на главницата и направените разноски в
заповедното и исковото производства.
Поддържа се във въззивната жалба, че решението в обжалваните части е неправилно
и незаконосъобразно. Оспорва се, страните да са били в облигационни отношения.
Оспорва се, въззивницата да е изцяло собственик и вещен ползвател на процесния
имот, както и че тя не е единствен наследник и собственик на имота.Сочи се, че
възивницата е с настоящ адрес в Република Южна Африка и не би могла да бъде
ползвател на имота. Наведени са и доводи, че възиваемото дружество не е доказало по
категоричен начин количеството доставена топлоенергия и размера на претендираните
задължения. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт, и решаване на спора по
1
същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявения против въззивницата
иск и в уважената му част. С въззивната жалба не се иска събиране на нови
доказателства.
Противната страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са
събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в
установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с
доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление от "Топлофикация-Враца"ЕАД
гр.Враца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
против М. Г. А. за следните вземания:1)сумата от 988.21 лв. главница - за периода от
30.06.2017г. до 30.06.2018г. за незаплатена топлинна енергия, съставляваща ½ идеална
част от начислената и доставена в жилище на адрес гр. ***;2)за сумата от 274.94 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2016г. до
07.07.2020г.;3) за законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на
заявлението -27.07.2020г. до окончателното й изплащане;4)за направените деловодни
разноски в размер на 25.26 лв. държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и
50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 1752/2020 год. по описа на
РС-Враца и,приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и следващите от ГПК,
районният съд е издал заповед за изпълнение № 895/29.07.2020 год. С определение №
260393/29.10.2020г. съдът е указал на заявителя "Топлофикация - Враца"ЕАД гр.Враца
да предяви установителен иск за установяване на вземането си, тъй като заповед за
изпълнение на парично задължение № 895/29.07.2020 год. е връчена на длъжника М. Г.
А. при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В указания срок "Топлофикация - Враца"ЕАД
гр.Враца е предявило иск за установяване на вземането си, предмет на настоящия спор.
В исковата молба ищецът "Топлофикация - Враца"ЕАД гр.Враца твърди, че
ответницата М. Г. А. притежава ½ идеална част от процесния топлоснабден имот,
абонат е на дружеството и е потребител на топлинна енергия. Поддържа се, че за
периода от 30.06.2017г. до 30.06.2018г. ответницата дължи сумата в размер на 988.21
лв. представляваща ½ идеална част от незаплатени суми за отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградната инсталация в жилище, находящо
се в гр. ***. Сочи се, че до ответника са били изпратени няколко покани за доброволно
изпълнение, ведно с приложена справка за дължимата сума, но А. не е изпълнила
задълженията си към ищцовото дружество. С обективно съединените искове се иска да
бъде признато за установено, че М. Г. А. дължи на "Топлофикация-Враца" ЕАД,
2
гр.Враца претендираните в заповед за изпълнение № 895/29.07.2020 год.
суми.Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от 27.07.2020 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства.
Изискано и приложено по делото е ч.гр.дело №1752/2020 год. на РС-Враца.
В първоинстанционното производство ответницата М. Г. А. е призован по реда
на чл.47,ал.1 ГПК и на основание ал.6 от същия текст му е назначен особен
представител в лицето на адв.Ц.М. от АК-Враца на разноски на ищцовото
дружество.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.М. е депозирала писмен отговор,с който
предявените искове са оспорени по основание и размер.Оспорено е качеството на
потребител на ответника, тъй като са наведени доводи, че същият не е собственик на
процесното жилище. Посочва се, че не става ясно в исковата молба от какво
произтичат тези ½ идеални части от задължението. Оспорва се облигационната връзка
между страните. Оспорена е дължимостта на претендираните суми, тъй като същите не
са индивидуализирани по основание и размер. Поддържа се, че от приложената
справка се установява, че начислените суми са за топлинна енергия, а не за отопление,
битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, както е посочено в исковата молба.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност за главница и лихва за периода от
31.07.2016г. до 07.07.2017г.
По делото "Топлофикация - Враца"ЕАД е представила молба с вх.
№264832/17.03.2021г. към която е приложено кадастрална схема на имот с
идентификатор 12259.1018.43.1.41, от която е видно, че собственик на имота е бащата
на ответницата Г. А.; удостоверение за наследници с изх. №1171/01.06.2020г. на
Община Враца.
С молба вх. №265688/31.03.2021г. "Топлофикация - Враца"ЕАД е представила
договор за продажба на имот от 15.11.1989г. на ОНС гр. Враца, от който е видно, че
собственик на процесния имот е Г. А., както и протокол от 04.12.1990г. на ОбНС за
преименуване на улици и булеварди в гр. Враца.
От приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническа и счетоводна
експертиза изготвено от вещото лице Т. А., което съдът приема като обосновано и
компетентно се установява, че процесния имот находящ се в гр. *** е с отопляем обем
-132 куб.м. и през претендирания период в жилището е потребявана топлинна енергия
за отопление и битово-горещо водоснабдяване.Имотът е топлоснабден от абонатна
станция №148. Вещото лице е посочило, че отчитането, дяловото разпределение и
начисляването на разходваната топлинна енергия в абонатна станция №148 е
извършено в съответствие с изискванията на нормативната уредба,въз основа на
извършени отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено
разпределение на отчетената топлинна енергия. Експертът е изчислил, че дължимата
3
сума за потребена топлинна енергия ½ част от задължението за отопление и горещо-
битово водоснабдяване за периода от 31.08.2016г. до 31.07.2017г. е в размер на 422.09
лв. главница и 142.70 лв. лихва; за периода от 31.07.2017г. до 07.07.2020г. е в размер на
566.11 лв. главница и 132.09 лв. лихва или за целия изследван период от 31.08.2016г. до
07.07.2020г. 988.20 лв. главница и 274.79 лв. лихва.
В заключението е констатирано още, че в имота е осигуряван достъп за отчитане
показанията на водомера за топла вода,изготвяни са изравнителни сметки, по които
няма данни да са подавани възражения.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.415, ал.1 и чл. 124 ГПК и чл.86 от ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране
на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на
вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение
срещу ответника – длъжник,който от своя страна следва да докаже, че е погасил
задълженията си към ищеца.
През процесния период отношенията между страните във връзка с доставката,
отчитането и разпределението на топлинна енергия се регулират от действащите ЗЕ
/ДВ, бр.107/ 09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона /чл. 125 и сл. от ЗЕ/ Общи
условия одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, както и Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в
които се определят: правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите;редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия;отговорността при неизпълнение на
задълженията;условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата
за търговско измерване или други контролни приспособления; редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече
срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати
различни условия между страните, поради което съдът приема, че общите условия са
4
приложими в отношенията между същите.
В конкретния случай ответницата, чрез особения представител е оспорила
предявените искове с аргумент, че М.А. не е собственик на процесното жилище и оттук
няма качеството на потребител на топлинна енергия и да не е в договорни отношения с
ищеца, тъй като между тях няма сключен писмен договор. Въззивният съд приема,
че въззиваемото дружество е доказало в първоинстанционното производство, че
ответникът има качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 от
ЗЕ. В него е посочено, че потребител на енергия или природен газ за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. По делото са
представени кадастрална схема на имот с идентификатор 12259.1018.43.1.41, от която е
видно, че собственик на имота е бащата на ответницата Г. А., удостоверение за
наследници с изх. №1171/01.06.2020г. на Община Враца и договор за продажба на имот
от 15.11.1989г. на ОНС гр. Враца, от който е видно, че собственик на процесния имот е
Г. А., както и протокол от 04.12.1990г. на ОбНС за преименуване на улици и булеварди
в гр. Враца. Дефакто през процесния период собственик на имота на ½ идеални части
от него е била именно ответницата М.А..
Според представените в производството писмени доказателства и
заключението на вещото лице,ищецът е изпълнявал точно задълженията си и за
процесния период от 31.08.2016г. до 07.07.2020г. е доставил топлинна енергия за
отопление и битово-горещо водоснабдяване в жилището на ответника. Имотът е
топлоснабден от абонатна станция №148. Вещото лице е посочило, че отчитането,
дяловото разпределение и начисляването на разходваната топлинна енергия в абонатна
станция №148 е извършено в съответствие с изискванията на нормативната уредба,въз
основа на извършени отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и
извършено разпределение на отчетената топлинна енергия. Ответникът, от своя страна
не е изпълнил задължението си за заплащане на доставената топлинна енергия за
отопление и битово-горещо водоснабдяване съгласно издадените от ищеца фактури.
Правилно районния съд е приел, че е основателно възражението на особения
представител на ответницата, че е налице изтекла погасителна давност за главница и
лихва за периода от преди 30.06.2017г.Съгласно чл.111, б. "в" ЗЗД, с изтичането на 3-
годишна давност вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания.
Безспорно е прието от първоинстанционния съд, че претендираните от ищцовото
дружество вземания имат характер на периодични плащания. Съгласно заключението
на съдебно – техническата счетоводна експертиза, вземането на ищцовото дружество
за периода от 31.08.2016г. до 31.07.2017г. в размер на 422.09 лв. главница и 142.70 лв.
лихва е погасено по давност.А за периода от 31.07.2017г. до 07.07.2020г. е в размер на
566.11 лв. главница и 132.09 лв. лихва следва да се приеме за дължимо от ответницата.
5
Предвид така изложените съображения, законосъобразно районният съд е
уважил иска, и акцесорната претенция за лихва, в размерите и за периоди изключващи
давността.
Не могат да бъдат споделени оплакванията изложени във въззивната жалба, че
ответницата няма качеството на ползвател на процесния имот, тъй като същата има
настоящ адрес Република Южна Африка. По силата на чл. 60, ал. 1 от ЗН
наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават от откриване на наследството по
смисъла на чл.1 от ЗН. Съгласно чл.48 от ЗН наследството не преминава автоматично
по право към наследниците, като при откриването му наследниците се призовават към
наследяване. В случая, ответницата А., в качеството на наследник на своя баща Г. А. не
е оспорила факта на приемане на наследството в преклузивния срок по чл.133 от ГПК,
поради което не е в тежест на ищеца да го установява, като в този смисъл е
задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК. Няма данни да се е
отказала от наследството. Поради което отговаря за задълженията на наследодателя
съобразно наследствения си дял.Установено е по делото от представеното
удостоверение за наследници с изх. №1171/01.06.2020г. на Община Враца, че
наследници по закон на титуляра на партидата Г. А. А. са двама – син А. Г. А. и
дъщеря – ответницата М.А. Г., при равни права по ½ ид.част от процесния имот.
При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта му за
разноските.
Предвид изхода на делото,на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски, а въззиваемото дружество не е претендирало такива за въззивното
производство.
Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депозирана въззивна жалба от особения представител
същият не дължи внасяне на държавната такса,а задълженото лице е представляваната
от него страна,а именно въззивника М.А..Дължимата държавна такса се присъжда с
решението по спора в тежест на съответната страна съобразно изхода на делото.Тъй
като въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение,а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено в обжалваната му част,в тежест на въззивника ще бъде
възложена държавната такса за въззивно обжалване в размер на общо 50.00 лв.,платима
по сметка на ОС-Враца.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260198/06.04.2021 год. по гр.дело №3011/2020 год.
по описа на РС-Враца.
ОСЪЖДА М. Г. А.,с ЕГН**********, с настоящ адрес Република Южна
Африка, с постоянен да заплати по сметка на Окръжен съд– Враца държавна такса в
размер на 50.00 лева за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7