Присъда по дело №346/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта:	3
Дата:	16 март 2022 г.
Съдия:	Ангелина Йоргакиева Лазарова

Дело:	20213000600346
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова

Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Пл. М. К.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600346 по описа за 2021 година
На основание чл.334, т.2, вр.чл.336, т.т. 1 и 2 и чл.338 от НПК
ОТМЕНЯ присъда № 260004/14.06.2021 година, постановена по НОХД №
1042/18 година от Окръжен съд гр.Варна в наказателната и гражданската
й части, като вместо това
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите:
- КР. Т. Т. - роден на 13.03.2001 година в гр. Варна, живущ в гр. Варна, с
основно образование, неосъждан, неженен, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН
В ТОВА, ЧЕ на 28.01.2018 година, в гр. Варна, като непълнолетен, но след
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Г. Г. М., направил
опит умишлено и по хулигански подбуди да умъртви другиго - АРМ. АЛ., с
ЕГН **********, като деянието останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.11, пр.1,
вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.2, т.1 и чл.54 от
1

НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ШЕСТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ.
На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23 от НК ГРУПИРА наложените
наказания на подсъдимия Т. с настоящата присъда и по НОХД № 3735/2019
година по описа на Районен съд – Варна, по НОХД №3012/2019 година по
описа на Районен съд – Варна, по НОХД № 3124/2019 година по описа на
Районен съд – Варна и по НОХД № 110/2019 година по описа на Окръжен съд
– Варна, като ОПРЕДЕЛЯ да изтърпи най-тежкото от тях, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА общо определеното наказание
с ЕДНА ГОДИНА, като наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият
Т. е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА изтърпяното до момента
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по посочените по-горе дела.
На основание чл.59 от НК ЗАЧИТА времето, през което подсъдимият Т.
е бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ и „Домашен арест“.
- Г. Г. М. - роден на 22.01.1982 година., в гр. Варна,, български гражданин,
със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 28.01.2018 година, в град Варна, в съучастие
като съизвършител с непълнолетния КР. Т. Т., при условията на опасен
рецидив и по хулигански подбуди, направил опит умишлено да умъртви
другиго - АРМ. АЛ., с ЕГН **********, като деянието останало недовършено
по независещи от волята на дееца причини поради което и на основание
чл.116, ал.1, т.11, пр.1 и т.12, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2, вр. чл. 20,
ал.2 и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл.59 от НК ЗАЧИТА времето, през което подсъдимият
М. е бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
На основание чл.52, вр.чл.45 и чл.48 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимите КР.
Т. Т. с ЕГН **********, Г. Г. М. с ЕГН ********** и гражданския ответник
Тодор Т. с ЕГН ********** да заплатят СОЛИДАРНО на гражданския
ищец АРМ. АЛ., ЕГН **********, сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/
2

лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането – 28.01.2018 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимите КР. Т. Т., Г. Г. М. и гражданския ответник
Тодор Т. с ЕГН ********** да заплатят държавна такса върху уважения
граждански иск в размер от по 1067 лева за всеки един от тях, както и
направените по делото разноски пред настоящата инстанция по сметка на
Апелативен съд Варна в размер от по 565 лева за всеки един от подсъдимите.
ОСЪЖДА подсъдимите КР. Т. Т. и Г. Г. М. да заплатят на гражданския
ищец АРМ. АЛ. направените от него разноски за адвокатски хонорар пред
въззивната инстанция в размер от по 600 /шестстотин/ лева за всеки един от
тях.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в частта, относно веществените
доказателства и направените разноски по делото на досъдебното
производство и пред първоинст. съд.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред ВКС в 15 -
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към присъдата по ВНОХД № 346 по описа на
Варненски апелативен съд за 2021г.

Предмет на проверка в настоящото въззивно производство е присъда на
Окръжен съд Варна № 260004, постановена на 14.06.2021г. по НОХД №
1042/2018г. по описа на съда, с която подсъдимите КР. Т. Т. и Г. Г. М. са били
признати:

1. подс. К.Т. за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл.325 ал.2
вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК, за това, че на 28.01.2018г., в гр. Варна,
като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на
извършеното и можещ да ръководи постъпките си, извършил
непристойни действия, отличаващи се с изключителен цинизъм и
дързост, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото. На основание чл. 54 от НК му е наложено
наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода при първоначален общ
режим;
На основание чл.25 вр. с чл.23 са групирани наказанията, наложени на
подс. Т. с настоящата присъда и с присъди по НОХД № 3735/2019г. и №
3012/2019 г.на ВРС, като е определено общо наказание - „лишаване от
свобода“ за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален общ
режим.
На основание чл.23 ал. 2 от НК е присъединено към това наказание и
наказанието „обществено порицание“, наложено на подс. Т. с присъда на ВРС
по НОХД № 3124/2019г.
На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето през което
подсъдимият е бил задържан в изпълнение на мерки за неотклонение
„задържане под стража“ и „домашен арест“.
Със същата присъда подсъдимият Т., на основание чл.304 от НПК, е бил
признат за невинен по първоначално възведеното му обвинение по чл.116
ал.1 т.11 пр.1 вр. чл.115 ал.1 вр. чл.18 ал.1 пр.2 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 63
ал.2 т.1 от НК, за това, че на 28.01.2018г., в гр. Варна, като непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Г. Г. М., направил
опит умишлено и по хулигански подбуди да умъртви другиго - АРМ. АЛ., с
ЕГН **********, като деянието останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини.
Отхвърлен е бил изцяло като недоказан предявения срещу подсъдимия
КР. Т. Т. граждански иск от постр. АРМ. АЛ., представляващ обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със
законната лихва, считано от деня на извършване на деянието до
окончателното му изплащане.
1

2. подс. Г.М. за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл.116
ал.1 т.11 пр.1 и т.12 пр.1 вр. чл.115 ал.1 вр. чл.18 ал.1 пр.2 от НК за това,
че на 28.01.2018г., в гр. Варна по хулигански подбуди и при условията на
опасен рецидив, направил опит умишлено да умъртви другиго- АРМ. АЛ., с
ЕГН **********, като деянието останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини. Наложено е наказание при условията на чл.58 б„а“
вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК -„лишаване от свобода“ за срок от 7,6 /седем години и
шест месеца/, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Със същата присъда подсъдимият М. е бил оправдан по първоначално
възведеното обвинение да е извършил деянието в съучастие като
съизвършител с подс.КР. Т. Т..
На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето, през което
подсъдимият е бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 03.01 2020 г. до привеждане на присъдата
в изпълнение.
С присъдата подс.Г. Г. М. е бил осъден да заплати на гражданския
ищец АРМ. АЛ. сумата от 35 000 лв./ тридесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното й изплащане. Над този размер до
предявения такъв от 80 000 лева искът е отхвърлен като недоказан.
Отхвърлен като недоказан е бил и предявения срещу гражданския
ответник Т. Валентинов Т. граждански иск за причинени от непълнолетния
му син К.Т. неимуществени вреди на гражданския ищец А..
Със същата присъда двамата подсъдими са били осъдени да заплатят
поотделно направените по делото разноски в полза на Държавата, на гр. ищец
- за направените от него разноски за адвокатски хонорари на поверениците
му, а само подс.М. - и държавна такса върху уважения размер на гр. иск;
налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

Въззивното производство е образувано:
- по протест /с допълнение към него/ на прокурор при ОП–Варна, в
който се твърди неправилност и незаконосъобразност на така постановения
съдебен акт във връзка с оправдаването на подс.К.Т. по първоначално
възведеното му обвинение по чл.116 от НК, извършено в съучастие с втория
подсъдим Г.М., както и за несправедливост на наложеното на подс.М.
наказание по реда на чл.58 б“а“ от НК, като се прави алтернативно искане: -
за отмяната на така постановената присъда и връщане на делото за ново
разглеждане на първоинст. съд от друг съдебен състав или за постановяване
на нова присъда, с която двамата подсъдими бъдат признати за виновни и
осъдени по първоначалните обвинения, а на подс. М. наказанието „лишаване
2

от свобода“ бъде увеличено на 18 години;
- по жалба /и допълнение към нея/ на гр. ищец АРМ. АЛ. чрез
повереника му – адв. Г. Я. /АК-Варна/ с оплакване за неправилност и
незаконосъобразност на същата в частта, с която е отхвърлен гр. иск - изцяло
срещу подс.Т. и баща му- гражданския ответник Т. Т., както и по отношение
на уважения размер от 35 000 лева до предявения такъв от 80 000 лева;
- по жалба на подс. Кр. Т. чрез защитниците му – адв. Бр. Б. и адв. Кр.
Д.- майка на подсъдимото лице /и двамата от АК-Варна / с твърдения за
неправилност на съдебния акт в осъдителната му част, поради материална и
процесуална незаконосъобразност и необоснованост - наведени са доводи за
липса на доказателства относно авторството на деянието; за несправедливост
на наложеното наказание; за допуснато съществено процесуално нарушение
от първостепенния съд, изразяващо се в осъждане на подс.Т. по непредявено
и неизменено обвинение. Прави се искане за отмяна на осъдителната част на
ревизираната присъда и постановяване на нова, с която подс.Т. бъде оправдан
и за деянието по чл.325 ал.2 от НК, респ. потвърждаване на присъдата в
оправдателната й част досежно обвинението по чл.116 ал.1 т.11 пр.1 вр.
чл.115 ал.1 вр. чл.18 ал.1 пр.2 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 63 ал.2 т.1 от НК, както и
в гражданско-отхвърлителната й част.
- по жалба на подс. Г. М. /собственоръчно изготвена/ и чрез защитника
му – адв. О.А./ АК-Варна/ с оплакване за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, с молба за отмяна на
осъдителната част на ревизираната присъда и постановяване на нова, с която
подс.М. бъде оправдан и гр. иск отхвърлен изцяло. Подс.М. в собственоръчно
изготвена жалба оспорва фактическите и правни изводи на първоинст. съд,
твърди, че е нямал намерение да причинява телесна повреда или смърт на
охранителя – пострадалия А., а само се е защитавал от неговото
противоправно поведение, оспорва заключенията на вещите лица, относими
към естеството и механизима на получените от пострадалия увреждания.
Моли настоящата инстанция да бъде изцяло оправдан, а гражд. иск –
отхвърлен.
Срещу протеста и жалбата на гр. ищец са депозирани възражения от
адв. Кр. Д. – защитник на подс. Т. и от гражд. ответник Т. Т.- баща на
непълнолетния подс.Кр. Т..
Пред състава на АпС-Варна протестът се поддържа изцяло от
представителя на АП-Варна, който прави обстоен анализ на събраната по
делото доказателствена съвкупност, оспорвайки фактическите и правни
изводи на първоинст. съд с конкретни доводи. Моли за отмяна на
постановената от първостепенния съд присъда и постановяване на нова, с
която двамата подсъдими бъдат признати за виновни по предявените им
обвинения пред първата инстанция, с налагане на наказания „лишаване от
свобода“ – на подс.М. в размер на 18 години, а на подс. Т. – в размер на 9
години;
3

Гр. ищец А. лично и чрез повереника си пледира пред настоящата
инстанция за солидарна отговорност на двамата подсъдими и гражд. ответник
, с молба за осъждането им и уважаване на гр. иск в пълен размер.
Гр. ответник Т. Т. – баща на подс. К.Т. оспорва като цяло обвинението
срещу сина си, както и начина на провеждане на разследването, с оглед
задържането му, твърди, че в основата на обвиненията на пострадалия лежат
материални интереси, доколкото той е заможен човек. Моли да бъдат
отхвърлени протеста и жалбата на гр. ищец, а сина му бъде изцяло оправдан.
Пледирайки пред състава на АпС-Варна, двамата защитници на подс.Т.
оспорват протеста и жалбата на гр. ищец, като навеждат доводи и
съображения за тяхната неоснователност; поддържат депозираните от тях
жалби срещу осъждането на подс.Т. по непредявено и неизменено обвинение,
молят за постановяване на нова присъда, с която той бъде оправдан изцяло,
респ. за цялостно отхвърляне на протеста и жалбата на гр. ищец като
неоснователни поради липса на категорични доказателства в подкрепа на
първоначалното обвинение.
Упражнявайки правото си на лична защита подс.Т. поддържа защитната
пледоария на адвокатите си, акцентира на проявеното агресивно поведение на
постр. А. спрямо него и втория подс.М., подчертавайки, че той самият не е
докосвал пострадалия в нито един момент.
В пледоарията си по същество защитникът на подс.М. навежда доводи
за липсата на категорични доказателства в подкрепа на обвинителната теза,
като счита, действията на подзащитния му следва да се разглеждат като
отбранителни такива, обусловени от неправомерното поведение на
охранителя на заведението – постр. А. спрямо него, респ. че деянието е
извършено при условията на неизбежна отбрана; твърди, че липсва умисъл у
подзащитния му да умъртви пострадалия. Искането което отправя пред
въззивната инстанция е алтернативно- за отмяна на осъдителната част на
присъдата на ВОС и постановяване на нова, с която подзащитният му бъде
изцяло оправдан или за потвърждаване на присъдата, респ. отхвърляне на
протеста.
В своя защита подс. М. изтъква наличието на дългогодишни добри
отношения с постр. А., заявяв
В последната си дума пред състава на въззивния съд подс. Т. заявява, че
няма нищо общо с обвинението, което му е повдигнато, че лежи 4 години в
затвора за деяние, което не е извършил и моли да бъде изцяло оправдан; подс.
М. желае да бъде оправдан.

Варненският Апелативен съд в настоящия си съдебен състав като
въззивна инстанция, след като съобрази доводите на страните, изложени в
протеста и жалбите и след преценка на всички доказателствени източници,
събрани на досъд. производство, в хода на първоинст. и въззивно съдебно
следствие, относими към предмета на доказване, установи от фактическа
4

страна следното:

Подсъдимият К. Т. Т. към момента на извършване на икриминираното
деяние, предмет на обвинението - 28.01.2018г е бил непълнолетен /роден на
13.03.2001г/, ученик в 10 клас на Частна Търговска гимназия гр. Варна,
неосъждан и без прилагани възпитателни мерки по ЗБППМН. Същият се
водил на отчет в ДПС на Пето РУ-ОД-МВР-Варна по повод образувани през
2017г редица преписки и ДП за притежание на марихуана и кокаин, въоръжен
грабеж в хранителен магазин, кражба в съучастие, увреждане на гума и броня
на ЛА „Ауди“, за нанесена по хулигански подбуди лека телесна повреда.
Подсъдимият Г. Г. М. е пълнолетен български гражданин, многократно
осъждан за различни престъпления- против личността, по чл.325 от НК, за
участие в две ОПГ във вр. чл.354а от НК, като последното от тях е през
2017г.
Двамата подсъдими се познавали помежду си от спортните зали, в
които тренирали и от общи познати от около 6 месеца преди
инкриминираната дата- 28.01.2018г.
На 27.01.2018г, около 22.15-22.30ч., подс.Г.М. и св. Ж.Л.Б. посетили
бар „Гетсби“, находящ се в гр.Варна, м-т „Салтанат“, № 81. Минути по-късно
към тях се присъединил и непълнолетния подсъдим К.Т.. Барът в заведението
бил с П-образна форма и компанията им се настанила в горната част му част,
около средата на заведението. То се стопанисвало от св.Н. С., който имал
сключен договор за охрана със СОД „Спартак“. Съобразно този договор в
заведението имало паник-бутон, а охраната се осъществявала от двама
охранители, които отговаряли за спазване на обществения ред и осигуряване
на безопасност на персонала и на клиентите. По принцип, единият от тях
охранявал района около входната врата на бара, а другият- салона на
заведението, като периодично по време на смяната, си сменяли районите.
През работното си време, охранителите били облечени в униформи- черна
риза с емблема, а отзад с надпис „Секюрити Спартак“; имали и баджове, с
надпис „охрана“ и снимка на тях; били обути с тъмни панталони или дънки.
Същата вечер в 22.00ч на смяна като охранители застъпили
свидетелите АРМ. АЛ. и О.Л.. В бара имало над 400 посетители, тъй като
гостувала музикална група „Ъпсурд“. От персонала вечерта на смяна били две
сервитьорки - свидетелките А.Д.И. и В.К.Б. и двама бармани - свидетелите
П.В.Г. и С.Н.С.
Персоналът на заведението, както и управителя – св.Н. С., възприели с
неохота и опасение появата на двамата подсъдими, особено на подс.Г.М., /за
който знаели, че му казват „Жорко“, въпреки, че се казвал Г./, т.к. почти
винаги създавал проблеми - държал се арогантно, агресивно, заяждал се с тях
и с клиентите, извършвал побои, чупил инвентар и посуда; обичайно изпивал
от напитката „Йегермайстер“ в количества от 2 до 3 литра. Заведението
разполагало с около 2 бутилки от това питие и когато свършело, той вдигал
5

скандал, ставал много агресивен и искал да му намерят още от питието.
Подс.М. не позволявал на охраната на заведението на входа да го провери за
оръжие и затова с разрешение на св.С., за да не го дразнят и да не създава
проблеми, не се опитвали да го проверяват. Така било и през въпросната
вечер – не бил проверяван на входа за оръжие, пил същия вид алкохол в
обичайното количество. Вторият подсъдим – К.Т., въпреки, че бил
непълнолетен, също често посещавал този бар /денем и нощем/ и употребявал
алкохол, като се държал с всички надменно и предизвикателно,
демонстрирайки надмощие. Същата вечер той употребил алкохол /измерено
съдържание 0.7 на хиляда в „Спешен център“/.
Около 23.00ч в бара пристигнала свид.Д.В. и преминавайки покрай
компанията на подс.Т., го поздравила, след което седнала до бара на около 10
метра от компанията му. Малко по-късно в заведението влезли свидетелите Л.
М. и мъжът й Г.Д., които седнали на столове, разположени около бар-плота,
от към страната на пътеката, срещу първото сепаре, намиращо се вдясно от
входа на заведението. Свидетелките В. и М. си махнали с ръка за поздрав и
тогава последната забелязала, че срещу нея и съпругът й, на известно
разстояние от св.В. се намирали двамата подсъдими М. и Т.. Тя знаела, че
подс.К.Т. е бивш приятел на св.В.. Св.М. видяла още, че между компанията на
двамата подсъдими и св.В. има друга група от четири- пет човека, измежду
които св.В.Ш.. Последният познавал подс.Т. като К., по прякор „Бореца“.
Безпричинно, в един момент двамата подсъдими започнали да се заяждат с
тази група, както и с всички наоколо -замервали с лед барманите, а на
момчетата казвали да се отдръпнат, за да има пространство.
Св. А. се намирал в салона на заведението и наблюдавал внимателно
поведението на посетителите, особено компанията на двамата подсъдими,
към която междувременно се бил присъединил и св.С.А. Охранителят се
опасявал от невъздържаното и агресивно поведение на подс.М., повлияно и
от алкохола, за когото лично при проверка бил установявал наличието на нож
в него, който той не давал на охраната. Нееднократно подс. създавал
проблеми в заведението, което налагало да бъде успокояван и убеждаван с
кротки думи от св.А. на ухо, както и от управителя- св. С., а понякога и
извеждан от заведението за разговор извън него.
Около 02.10ч. св.С. видял, че подс.М. ударил шамар на стоящ в близост
до него клиент, след което последният напуснал заведението. Това му
действие било възприето от доста посетители, които се изправили и
започнали втренчено да гледат към тази част на заведението, измежду които и
св.М.. Последната видяла, че подс.Т. ударил шамар на едно от стоящите в
дясно от него момчета. Раздвижването в района, където била групата на
двамата подсъдими, било забелязано и от охранителя - св. А., при което той
веднага се приближил до тях и видял, че компанията на подс.М. е в конфликт
с групата младежи до тях. След като ги разделил, той предупредил двамата
подсъдими да не създават проблеми. Въпреки това, в следващия момент,
безпричинно, подс.Т. хванал за врата намиращия с гръб до него клиент на
6

заведението, при което св.А. веднага го дръпнал, казвайки му да пусне
клиента, което подс. сторил. Рязко и агресивно след това се обърнал към
охранителя и започнал да го бута. Тогава св.А. казал на двамата подсъдими да
излязат с него навън за да поговорят, тъй като в заведението било много
шумно. Двамата подсъдими тръгнали към изхода на заведението, следвани от
св.А.. На врата на бара, А. видял кОата си – св.Л. и го попитал, дали е
възприел станалото в залата, при което той му отговорил, че не е видял нищо.
Тогава А. му казал, че в заведението е имало спречкване и трябва да излязат
навън заедно с излизащите мъже. Охранителите последвали подсъдимите М.
и Т.–първи вървял св.А., а св.Л. изостанал. Когато излезли, навън пред
заведението имало и други лица, двамата подсъдими започнали на висок тон
агресивно да ругаят и да недоволстват от това, че трябвало да излязат, при
което св.А. им обяснил спокойно, че заведението не е място за разправии и
ако имат някакви проблеми, следва да ги разрешават извън него. Тези му
думи допълнително подразнили двамата подсъдими, които крещейки с
пренебрежение се обърнали към него с думите “Ти какъв си, бе?“.
Междувременно от заведението излязъл и управителят - св.С., който възприел
излизането на подсъдимите и охранителите от заведението, както и
поведението на подсъдимите преди това. Свидетелят се опасявал да не
провокират пореден конфликт и да пострадат хора, т. к. забелязал два часа
преди това, че подсъдимите влезли в конфликт с други момчета-клиенти на
заведението, които не се върнали повече. Затова се намесил, приближавайки
се до тях /подс.Т. се намирал зад и леко в дясно на подс.М./, опитвайки и
приканвайки ги да се успокоят и да не създават проблеми. Двамата
подсъдими продължили да му крещят и да се държат агресивно. Въпреки
това, св.С. се приближил до подс.М. и на по- висок тон го предупредил да се
успокои и престане да се държи по подобен начин в заведението, при което
М. го блъснал с ръце в областта на гърдите. Виждайки, че агресивното
поведение на двамата подсъдими ескалира, св.А. бързо се върнал в
заведението и казал на бармана-св.С.Н.С. находящ се зад бара, да натисне
паник-бутона, което той незабавно сторил. Охранителят отново излязъл от
заведението навън, тъй като се опасявал, че двамата подсъдими могат да
наранят св.С.. След него тръгнал и кОата му св.Л.. В момента на
преминаването му през площадката пред входа на заведението, св.А. видял
как подс.М. посегнал и рязко се насочил с удар към лицето на св.С.. За да го
предпази, той издърпал с ръка св.С. към външния ъгъл на площадката, без да
изпуска от поглед подс.М.. Въпреки това подс.М. успял да нанесе удара в
лицето на С.. Охранителят видял как подсъдимият бърка с ръка в задната
дясна част на колана на панталона си. За да го отдалечи от С., т. к. знаел, че
подсъдимият носи в себе си нож, му нанесъл удар в областта на корема с
десния си крак, при което залитнал настрани към стъпалата на входа. В този
момент находящият се от дясната му страна подс.Т., се хвърлил върху него,
съборил го по гръб на стълбите, хващайки го „в захват“ откъм врата и главата
–като тялото на Т. било под тялото на постр.А.. По-голямата част от тялото на
7

охранителя била на горната площадка, която се намирала до самата входна
врата на заведението, а краката му били на стъпалата. Докато правил опит да
се освободи от захвата на подс.Т., ритайки активно с крака, подс.М. започнал
целенасочено и безразборно да нанася удари към краката и слабините на св.А.
с нож /с размери на острието- дължина -около 7-9см. и ширина- не по-малка
от 1.2 см./ След първото намушкване по крака му, св.А. изкрещял от болка,
като не спирал да прави опити да се отбранява и освободи, ритайки с крака.
Успял да отслаби захвата на подс.Т., наблюдавайки през цялото време ножа и
движението на ръката на подс.М., успявайки едновременно да се предпази,
изритвайки го назад, и да се „изсурка“ назад към вратата. Междувременно
подс.Т. много бързо успял да се извърти изпод тялото на постр., като се
преместил зад горната част на главата и раменете му, хващайки го за врата на
„примка“, прокарвайки едната си ръка под брадичката му, душейки го и
натискайки го надолу към земята. Подс.М. продължавал да замахва яростно и
целенасочено с ножа, надвесен над тялото на св.А., нанасяйки удари все по-
нагоре по тялото му. Успял да му нанесе прободно - порезно нараняване,
проникващо в лявата гръдна половина, прободно- порезна рана по предната
повърхност в областта на дясното коляно и порезна рана по вътрешната
повърхност на дясната подбедрица в средната трета. Междувременно св.Л.,
находящ се между вратата на заведението и стълбите и наблюдаващ
случващото, се опитвал да издърпа кОата си, но не успявал, тъй като също се
пазил от замахванията с ножа на подс.М., като същевременно викал и на
подс.Т. да го пусне. В един момент, когато пострадалият успял да ритне
подс.М. и той залитнал назад, св.Л. успял да издърпа лявата ръка на кОата си
- св. А., при което тялото му се понадигнало и той успял да провре другата си
ръка под ръцете на подс.Т. и да поосвободи захвата му, след което Т. го
пуснал. Св.Л. задърпал кОата си към вътрешността на заведението, успявайки
да го „извлече“ до втората врата на заведението. Двамата подсъдими ги
последвали в заведението, като вече и подс.Т. държал в ръцете си нож, а
подс.М. продължил да замахва със своя и да се заканва, че ще убие
пострадалия. Двамата охранители успели да стигнат до табуретка, находяща
се до първото сепаре, където пострадалият само се подпрял, тъй като усещал,
че му „премалява“ поради силните болки. В създалата се суматоха, докато
част от посетителите на заведението се отдръпвали за да не пострадат,
подс.М. успял да се приближи до св.А. и да го прободе в горната част на
бедрото на десния крак, от която рана бликнала много кръв. Тогава св.А.
свалил колана си и сам си направил „турникет“. Св.М. възприела
неадекватното поведение на двамата подсъдими, както и наръгването на св.А.
по крака, поради което побутнала съпруга си- св. Д., да си тръгват. След като
се огледал, т. к. бил обърнат към сцената, св.Д. видял, че подпрения на
табуретката до първото сепаре пострадал А. е с бликащата кръв от прорезите
на дънките му. Понечил да свали връзките на обувката си за да му направи
турникет, но след като се приближил до него видял, че на крака му вече
имало сложен колан. През това време, св.М. видяла как подс.Т. си прибрал
8

ножа в чантичката, след което с шут „скочил“ с единия си крак върху гърба на
св. Л., който през това време се бил навел и се опитвал да пристегне колана,
поставен на бедрото на кОата му. Двамата подсъдими яростно крещели,
заканвайки се на всички, че ще ги убият, подс.Т. с ръка ударил огледалната
колона, която счупил, а подс.М. замахвал с ножа в посока на св.М. и св. Д.,
гледайки ги свирепо. През това време, подс.Т. започнал да хвърля срещу тях
табуретки и чаши, които св. Д. успял да отбие. Междувременно св.Л. успял да
премести кОата си по-навътре в заведението, до идването на „Бърза помощ“.
Двамата подсъдими започнали да хвърлят чаши, бутилки и всякакви други
предмети по посока на бара, като потрошили много пълни с алкохол бутилки,
начупили и намиращи се там чаши. След това започнали да хвърлят вещи и
към мястото, където се намирал пострадалият, както и към клиентите, при
което ударили по главата едно от момичетата, намиращо се в насрещното
сепаре. Музиката била спряна, хората в заведението силно изплашени,
започнали да излизат навън, а тези от тях, които се намирали все още вътре
залягали и приклякали до маси и столове, за да се предпазят от летящите към
тях предмети и стъкла.
Св.Л. възприел състоянието на кОата си – постр. А. като сериозно – той
успял да каже, че е загубил много кръв и го боли сърцето, след което изгубил
съзнание. Посетители в заведението - свидетелките М.К. и С.К. се обадили на
тел. 112, притеснени от тежкото му състояние. Междувременно /по сигнал на
св.С./, в заведението пристигнали служителите на СОД- „Спартак“-
свидетелите И.Д. и Б. К., които възприели състоянието на кОата си А., както
и цялата обстановка в заведението с разхвърляните и натрошени предмети,
включително и действията на двамата подсъдими, които продължавали да
хвърлят предмети от мястото, където седяли преди инцидента.
През това време, в очакване на линейката, св.Л. с помощта на още 2-3
клиента изнесли на ръце намиращия се все още в безсъзнание пострадал
извън заведението, като го сложили на седалката на служебния автомобил на
пристигналите охранители от СОД, спрян пред заведението. След пристигане
на екипа от „Бърза помощ“ постр. А. бил транспортиран към Спешен център
на МБАЛ „Св. Анна“ в гр. Варна, където му била оказана медицинска помощ,
изразяваща се в кръвопреливане, първична обработка на раните, като предвид
тежкото му състояние, ниските стойности на пулс и кръвно налягане и липса
на дишане в ляв бял дроб. Извиканият по спешност специалист по гръдна
хирургия - св.П.Л.Б. установил, че прободното нараняване в лява гръдна
половина в областта на четвърто и пето междуребрие, по мамиларна линия
често водят до нараняване на сърцето, което наложило да се направи скенер,
от резултатите на който било установено, че има нараняване на висцеларната
плевра и парциален пневмотокаркс, било установено, че сърцето на пациента
съобразно ръст и килограми било, условно казано, по-малко. Незабавно
пациентът бил отведен в операционна зала, където е бил направен плеврален
дрен и раната е била обработена, след което е бил настанен в реанимация, а
по-късно в болнична стая, а след известно време и изписан от болничното
9

заведение. Дрехите и обувките, с които бил облечен пострадалия при
докарването му в болничното заведение били приобщени към
доказателствения материал по делото по надлежен ред.
След транспортирането на пострадалия, служителите на СОД-
„Спартак“- свидетелите И.Д. и Б. К. останали до входната врата на
заведението. На излизане от заведението двамата подсъдими ритнали и
съборили няколко маси, а подс. М. им се заканил, че ще ги заколи. В момента
пристигнал и втория екип от СОД с четирима охранители, които тръгнали
след двамата подсъдими, вървящи в посока на булевард „Княз Борис I“. В
този момент, подс.М. побягнал в посока на т.н. „Курортна поликлиника“, а
подс. Т. към дерето, намиращо се на разделителната част на булеварда. Двама
от охранителите побягнали след него, а другите двама и св. Д. - след подс.М..
Подс.Т. пресякъл булеварда, минал на тротоара, достигайки парапета, когато
бил застигнат от охранителите в опит да го задържат. Била употребена
физическа сила, подс.Т. бил ударен с бутилка по главата. През това време
към тях се приближила св.В. и казала на охранителите да оставят подс.Т., тъй
като бил все още дете. Използвайки нейната намеса, подс.Т. успял да избяга и
да скочи в близкото дере, където имало канал. Около района на Спортна зала
и училището по хранителна промишленост бил забелязан от полицейски
служители -св.А.И.Г. и кОата му С. И., които осъществявали функции на
автопатрул на територията на Второ РУ-ОД-МВР-Варна. Когато ги видял,
подс.Т. направил опит да избяга, но те го настигнали и задържали. Подс. бил
без документи за самоличност. Заедно с лекарски екип и двамата полицейски
служители, подс.Т. бил откаран в „Спешен център“ на МБАЛ „Св. Анна“ в
гр. Варна, където бил прегледан. Дрехите и маратонките му били предадени
по-късно от болничното заведение и приобщени по делото по надлежен ред.
Вещите, намиращи се преди това в чантичката, в т.ч. и ножът му, били
изпаднали във водата на канала. След оказаната медицинска помощ, подс. Т.
бил отведен във Второ РУ-ОД-МВР-Варна и задържан за срок от 24ч. Било
образувано ДП за нанесена средна телесна повреда на св.А., т.к. събраните
при първите действия по разследването доказателства сочили като
извършител подс.М., а непълнолетният Т. бил освободен. По-късно
последният бил привлечен като обвиняем и задържан.
Подс. М. успял да избяга и да се укрие след инцидента. Едва на
29.05.2018г., след полунощ, в резултат на получен сигнал, че се намира в
казино „Уинбет“ в гр. Варна, два екипа от полицейски служители -
свидетелите П.Р.В. Р.Ж.П. С.М.Г. и С.В.М. го задържали - подс. отново
направил опит да избяга, което наложило употреба на оръжие със стоп
патрон. При тези обстоятелства бил задържан.

Така описаната фактическа обстановка се базира на идентични
доказателствени източници, проверени и събрани в хода на досъдебното и
съдебно производство /гласни, писмени, веществени, заключения по
10

изслушани експертизи/, възоснова на които обаче, с оглед съвкупната им
преценка за легитимност, относимост, достоверност и през призмата на
вътрешното съдийско убеждение, двете инстанции по фактите – ВОС и АпС -
Варна формират различни фактически и правни изводи, касателно естеството
и участието на подс.Т. в инкриминираното деяние.
Преди да направи собствен анализ на доказателствената съвкупност, с
оглед на това, че се извършва ревизия на първоинст. съдебен акт, въззивният
съд счита за необходимо да отбележи, че намира присъдата в оправдат. й част
за необоснована, доколкото направените доказателствени изводи са
едностранчиви и непоследователни, а също и противоречат на правилата на
формалната логика: На първо място, първостепенният съд не е направил
цялостен и детайлен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, приемайки декларативно същите за абсолютно безпротиворечиви,
което не отговаря на действителното положение. На второ място, абсолютно
фрагментарно и избирателно е ценил някои от тях /основно обясненията на
двамата подсъдими/, без обаче да изложи логически издържани и
аргументирани съображения по отношение на това, защо следва те да се
ползват с доверие, а други /например, показанията на свидетелите А., С., Л.,
М., Д. и други/ - да бъдат отхвърлени изцяло или отчасти. От прочита на
мотивите към съдебния акт се формира впечатлението, че решаващата
съдебна инстанция безкритично и едностранчиво е възприела защитните тези
на двамата подсъдими, излагайки съображения само в тяхна подкрепа, като
декларативно е отхвърлила доказат. източници, които ги оборват или най-
малкото поставят под съмнение тезите им, респ. налагат други изводи.

Констатира се, че всички доказателствени източници по делото са
събрани в съответствие с изискуемия процесуален ред и като такива могат да
бъдат обект на доказателствен и правен анализ от втората инстанция по
фактите – въззивния съд.
Фактологията по делото се установява:
- от частичните обяснения на двамата подсъдими Т. и М.;
- от показанията на свидетелите, О.Л., Л. М., Г.Д., С.А. М.К., С.К. С. С.,
Д.В., Ив. Д., Б. К., А.Г., В.Б., С. И., П.Г. Р.Б. П.Б., П.Б., С.С., С.Г. В.В., Е.А.,
В.С. В.Ш., дадени пред състава на първонист. съд, както и приобщените
такива по реда на чл.281 ал.1 т. 1 и 2 и ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2, дадени от тях на
ДП и пред първия състав на ВОС, преди самоотвода му;
- от писмените доказателства и доказателствени средства от ДП и
събрани в хода на провеждане на първоинст. производство, прочетени и
приобщени от съда по реда на чл.283 от НПК;
- веществени доказателства и доказат. средства, иззети с протоколи за
оглед на местопроизшествие от 28.01.2018г., предадени с протокол за
доброволно предаване от 28.01.2018 г. от МБАЛ,, Света Анна " Варна - дрехи
на АРМ. АЛ., предадени с протокол за доброволно предаване от 28.01.2018 г.
11

от МБЛЛ „Света Анна" Варна - дрехи на К. Т. Т., заедно с протокол за оглед
същите дрехи от 28.01.2018 г., прозрачен плик със слепка от „ДНК лабор.
БНТЛ - Бургас", с подпис на вещо лице Д. К., съдържащ 11 /единадесет/ бели
плика, запечатани със слепки с подпис на вещо лице – всички надлежно и
подробно описани в приемо-предавателен протокол, приложен към обв акт по
НОХД;
- заключенията на вещите лица по назначените на ДП различни по вид
експертизи, в хода на проведеното съдебно и въззивно производство,
поддържани и компетентно защитени пред съда.

От заключенията по назначените на ДП единична и тройна /по писмени
данни/ СМЕ /том 2, л.3-5, л.87-102/ се установява, че на 28.01.2018г.,
пострадалият АРМ. АЛ., на 37г., е получил следните увреждания:
- ожулване по външен ръб на дясната очница с неправилна форма и
размери около 2/1.5 см.;
- прободно- порезно нараняване, проникващо в лявата гръдна половина
на ниво шесто междуребрие по мамиларната линия с дължина на входната
рана около 2.3 см., ограничен подкожен емфизем и левостранен пневмоторакс
/навлизане на въздух в гръдната кухина/;
- прободно- порезна рана по предно-външната повърхност на дясното
бедро с дължина 4см.;
- прободно- порезна рана по предната повърхност в областта на дясното
коляно с дължина 3 см.;
- порезна рана по вътрешната повърхност на дясната подбедрица в
средната трета с дъговидна форма и дължина 5.2см.
Прободно - порезните наранявания в областта на гръдния кош и десните
бедро и коляно са от действие на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто
се явява и ножът. Характеристиките на входната рана при нараняването на
гръдния кош показва, че се касае за едноостро оръжие.
Порезната рана в областта на дясната подбедрица е получена от
предмет с режещ ръб и също би могла да е следствие от механичното
действие на същото оръжие.
Ожулването по лицето е следствие от удар с или върху твърд, тъп
предмет, притежаващ подчертани ръбове или груба повърхност при косото
им тангенциално преминаване спрямо кожната повърхност.
Наличните по тялото наранявания категорично свидетелстват, че са
налице четири отделни механични действия на острото оръжие и едно на
твърдата повърхност- нож, с държина на острието 7-10см. и ширина 2-2.5см.
Остър предмет с подобна характеристика би могъл да причини всяка една от
описаните в медицинската документация рани по тялото на АРМ. АЛ..
В зоната на проникващото в лявата половина на гръдния кош прободно-
12

порезно нараняване се проектират области от белия дроб и сърцето. Предвид
обсъжданите размери на използваното оръжие, нарянаването би могло да е с
различна дълбочина. Засягането на сърцето би довело до остър кръвоизлив и
настъпване на смърт за кратък период от време. При условие, че е засегнат
белия дроб, също би могло да се предполага смъртен изход след един по-
продължителен интервал от време, през който се развиват остри усложнения,
свързани със събиране на кръв и въздух в гръдната кухина. Взаимното
разположение на споменатите жизненоважни органи предполага възможност
едновременното им засягане по хода на раневия канал от прободно-порезното
нараняване. Разположението на входната рана на гърдите допуска и
възможност за едновременно проникване в гръдната и коремна кухина.
Съобразно разположението на прободно-порезното нараняване на
гръдния кош може да се определи, че това увреждане е получено в
разположение един срещу друг или леко странично в ляво на нападателя
спрямо пострадалия. Уврежданията в областта на десния крак добре отговарят
да са получени по начина който сочи пострадалия- при легналото му
положение и при движенията му с крака с цел отбрана спрямо нападателя.
Проникващото в лявата половина на гръдния кош на ниво шесто
междуребрие по мамиларната линия прободно- порезно нараняване е довело
до навлизане и нагнетяване на въздух в гръдната кухина, което води до
притискане, свиване и постепенно изключване от дишането на левия бял
дроб.
Без навременна и висококвалифицирана медицинска намеса това
състояние би могло да обуслови настъпването на смъртен изход по механизма
на острата дихателна недостатъчност.

Заключението по извършената на ДП СМЕ на веществените
доказателства /т.2, л.54-59/ установява:
По изследваните обекти:
І. иззети при оглед на местопроизшествие от 28.01.2018г. в клуб
„Гетсби“, гр. Варна – четири групи люспи засъхнала червеникава течност,
иззета от пода на заведението и обтривки;
II. доброволно предадени с протокол от 28.01.2018г. от МБАЛ „ Св.
Анна- Варна“ АД- дрехи на АРМ. АЛ., с №№: 1 /син дънков панталон,
разрязан по дължината на двата крачола, силно зацапан с червеникаво-кафяво
вещество, с видими перфорации /прорязвания/ на плата/, 2 /черен кожен
колан ,,Levis“-3ananaH с червено-кафява материя на различни места по
вътрешната страна и по катарамата, 4 /черна блуза с бяло- черна щампа на
гърдите „URBAN DISTRCT“ , с прорязвания на блузата, от лявата страна
върху щампата, с червено-кафяви зацапвания по бялата щампа в областта на
прореза/, 5 /червен потник с надпис „спортен клуб по кикбокс „Джет“ с
прорез под надписа и червено-кафяви зацапвания отпред вляво в областта на
гърдите в близост до прореза/, 6/ сиви боксерки, с червено-кафяви петна
13

отзад, 7/ чифт черни боти целите запани с червено- кафява материя/, 8 /черна
риза с бял надпис на гърба „ SECURITY СПАРТАК“, с прорез в областта на
сърцето-червено- кафяво зацапване в областта на прореза/, 10 /два чифта
чорапи-целите зацапани с червено- кафява материя/;
III доброволно предадани с протокол от 28.01.2018г. от МБАЛ
„Св.Анна“ Варна - дрехи на КР. Т. Т. и оглед на същите, с №№: 1/тъмно сиво-
черно шушляково яке с качулка- якето е двулицево, като се наблюдават
множество червено- кафяви зацапвания по сивата страна/, 3/ синя тениска с
надпис „Зара“, с червеникаво-кафяви петна, изразени в областта на гърдите и
4 /дънков панталон с надпис „DSQUARED2“ № 48 с червено- кафяви петна
по крачолите се доказва наличие на човешка кръв. Поради изключително
минималното количество на материала за изследване по обект III- 7- чифт
сиво -черни маратонки „Келвин Клайн“ № 43, по- нататъшните изследвания
са прекратени и обектът е съхранен за последващо изследване по метода на
ДНК профилиране.
Кръвногруповата принадлежност на човешката кръв по обекти с №№: 1-
2, II-1, П-2, П-5 и П-7 е А/бета/.
В човешката кръв по обекти с №№ 1-1, 1-3, 1-4 и 1-5 се доказва „ А“
аглутиноген и не се доказва аглутинини. „А“ аглутиноген се съдържа в кръвта
на лицата от кръвна група А/бета/ и заедно с „В“ аглутиноген- в кръвта на
лицата от кръвна група АВ /0/.
Не е установена кръвногруповата принадлежност на човешката кръв по
обекти с №№: П-4, II-6, II-8, II- 10, III-1, Ш-З и Ш-4
Не е установено наличие на кръв по обекти с №№: П-З/ черна шапка на
АРМ. АЛ./, П-9 /черен колан на Аремн А./ Ш-2/черна мъжка чанта на К.Т./,
Ш-5/черен кожен колан „Хермес“ на К.Т./ и Ш-6 /чифт черни чорапи на К.Т./.

От заключението по извършената на ДП ДНК- експертиза /том 2, л. 61-
64/ се установяват следните факти:
1.ДНК профилът, определен при изследването на обекти № от 1 до 5
/кръв от под на заведение/, 6 /кръв черна блуза с бяло- черна щампа/ и 7 /кръв
-червен потник/ съвпада с ДНК профила на АРМ. АЛ.. Вероятността да се
установи този ДНК профил, ако клетъчният материал /кръв/ произхожда от
някой друг индивид, освен АРМ. АЛ. е : 1 на 1 469 400 000 000 000 000 000;
2.ДНК профилът, определен при изследването на обект № 11 /кръв-
обтривка от лява черно-сива маратонка „Келвин Клайн“/ съвпада с ДНК
профила на КР. Т. Т.. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако
клетъчният материал /кръв/ произхожда от някой друг индивид, освен КР. Т.
Т. е: 1 на 8 583 070 000 000 000 000 000;
3.При изследването на обекти № 8 /кръв- тъмно-сиво- черно яке с
качулка/, №9 /кръв- сива тениска/, № 10 /кръв- дънков панталон/ и №№ от
12.1 до 12.3/кръв - дясна и лява маратонка/ не е определен ДНК профил.
14

Относно обектите с №№ от 12.1 до 12.3, експертизата е посочила, че при
ампликацията са визуализирани единични алели с нива под допустимия за
достоверно отчитане минимум, което не позволява определянето на ДНК
профил.
Относно обекти 8, 9 и 10, експертизата е посочила, че при
ампликацията не са визуализирани ДНК профил, вероятно поради настъпили
инхибиторни процеси под въздействие на различни външни влияния.
От заключението по назначената на ДП СМЕ /т.2, л.111-113/ по
отношение на подс Г.М. е видно, че от представените медицински документи
от извършения му преглед /освидетелстван след задържането му от
полицията 4 месеца след инкриминираното деяние/ са установени следните
травматични увреждания: повърхностна рана с овална форма в лявата
половина на седалището- 1.5/ГОсм. и пръстен от охлузване около нея 2-Зсм.;
охлузване по задната повърхност на лявата подбедрица- 1.5/0.7/0.5 см. ;
драскотини по кожата около двете гривнени стави 3-4/0.1-0.2см.;
кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната предмишница 2.5-3.5см.
Нараняването в областта на седалището, представляващо овална рана с
оформен около нея пръстен с охлузена кожа има характеристиките на
огнестрелно нараняване и би могла да е причинена от проектилните елементи
на стоп-патрон. Охлузването на подбедрицата на крайника е от действието на
тъп предмет с ръбеста и съвсем ограничена повърхност, действал
тангенциално в посока отдолу нагоре. Драскотините по кожата около
гривнените стави са от изтънени ръбести повърхности и добре съответстват
да са наранявания от положените белезници. Посочените три вида
наранявания са с еднаква давност и биха могли да са получени към
посоченото време -29.05.2018г. Кръвонасядането по предната повърхност на
дясната предмишница е от удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет с ограничена неспецифична повърхност. Това нараняване е с давност
от порядъка на 2-3 денонощия преди освидетелстването. Получената
огнестрелна рана обуславя временно разстройство на здравето , неопасно за
живота. Останалите увреждания са довели до чувство на болка. Видът и
установените клинични изяви на посочените травми не са пречка Г. Г. М. да
пребивава в местата за задържане под стража.

На ДП е била назначена видео-техническа и лицево- идентификационна
експертиза /т. 2, л. 72-78 от ДП/ на Збр. DVD-R, приобщени като ВД по
делото по надлежен ред, съдържащи видеофайлове, записани от
охранителните камери в бар „Гетсби“, гр. Варна, от заключението по която се
установява следното:
- наличен цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху
твърдия диск на видео-охранителната система, върху които не са установени
следи от манипулация /намеса върху записаната информация;
- експортирани са били избрани снимкови кадри от действията на
15

заснетите лица, които са обработени с цел повишаване на информационната
им стойност, като са подредени в хронологичен ред /сн. от 1 до 20/
- от т.8 на заключението е установено, че за времето /съобразно
вкопираните в кадъра данни за дата, часово време и номер на заснемащата
камера- общо 16 на брой камери/ от 0З.З0.36ч. до 03.32.20ч. на 28.01.2018г. са
заснети от камера /№ 12/ група лица, стоящи на тротоар, разположен пред
сграда; По време на престоя си, от ляво на екрана в обхвата на камерата
навлизат две лица от видим мъжки пол, облечени в : лице 1 - светла блуза с
къс ръкав и бели надписи на гърдите, светъл панталон, светла шапка с
козирка и с брада и лице 2- тъмна блуза с къс ръкав и тъмен панталон, които
се отделят от групата и спират под заснемащото устройство, като стоят един
срещу друг в непосредствена близост и са наблюдавани от трето лице. Двете
лица остават за кратко в това положение, като в 03.31.16ч. Лице-2 доближава
главата си до главата на Лице- 1 до разстояние дължината на козирката на
шапката на Лице-1. Остават за кратко в това положение, след това се
наблюдава рязко отдръпване на двете лица едно от друго. Двете лица отново
се доближават, остават за кратко в това положение, отново се отдръпват един
от друг, като Лице-2 се оттегля към сградата, следвано от Лице- 1. Към двете
лица се присъединяват и други лица, които са заснети да се бутат, бягат и да
ръкомахат. Поради ниската разделителна способност и лошото качество не
може да се отграничат лицата участващи в груповото събиране, както и
техните действия;
- качеството на видеофайловете, записани от камера №12, не позволява
отграничаване на частни и общи признаци характеризиращи заснетите лица;
Поради недостатъчна информация тези файлове не са годни за
идентификация.
От заключението по извършената на ДП комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза по отношение на
непълнолетния подс.К.Т. /том2, л. 9-46/ се установява, че той не страда от
психично разстройство по смисъла на Международната класификация на
болестите- Десета ревизия, което да представлява умствена недоразвитост
или психично разстройство, в смисъл на критерия „краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието“. Не са регистрирани прояви на
душевна болест в тесния смисъл на думата, както актуална, така и за минало
време или следи от понесена такава болест понастоящем.Не се установяват
нарушения на интелекта или на базисните му психични качества и функции,
които да представляват или да покриват критерия „умствена недоразвитост
или психично разстройство“ и/или „Краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл. 33 от НК към момента на
извършване на деянието, въпреки приетото количество алкохол, подс. е бил
със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи действията си, макар и непълнолетен. От медицинска гледна точка,
не са установени обективни причини, поради които освидетелстваният да не
16

може правилно да възприема и да възпроизвежда факти и събития имащи
значение за досъдебното производство и да дава достоверни показания, ако
желае тъй като същия не страда от психично разстройство или умствена
изостаналост, в смисъла на „краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието“. Към момента на КСППО не са установени актуални
психопатологични феномени, които да нарушават базисните му психически
годности да разбира свойството и значението действията си и да ги ръководи,
поради което е в състояние да участва в наказателното производство.
В хода на разглеждане на делото пред първоинст. съд, са били
назначавани КСППЕ по отношение на двамата подсъдими /т.6, л.2649-2681 от
НОХД/, с оглед състоянието им по време на извършване на деянието, след
това – при повдигане на обвиненията им и даване на обяснения на ДП и пред
съда в хода на съдебното производство. От заключенията по тях и
поясненията на вещите лица, направени пред състава на ВОС, постановил
ревизирания съдебен акт, не се установяват различия досежно годността на
подс.Т. да участва в наказателното производство - във всеки един момент /по
време и след деянието/ той е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Вещите лица са приели, че
„…Анализът на данните по делото и протоколът от последното съдебно
заседание, както и резултатите от изследванията ни дават основание да
заключим че подс.КР. Т. Т. е без нарушения в когнитивното развитие, с
нормално ниво на интелекта. К.Т. не страда от психично заболяване в тесния
смисъл на думата-психоза. При подсъдимия липсват данни за зависимост към
ПАВ, когнитивни нарушения, както и симптоми на остри и хронични психози
вследствие употребата им. При извършеният комбиниран тест приемаме, че
всички проби са отрицателни и поведението на подс. К.Т. в съдебната зала на
17 ти май 2021г. е продиктувано от личностовите му характеристики,
невротичната декомпенсация и стресогенната ситуация. Същият стил на
поведение и афективни реакции той прояви и по време на изследването към
вещите лица, които възприема като представители на съдебните органи. С
оглед описаното физическо и психическото състояние, в което се е намирал,
считаме че поде. К.Т. е бил в състояние правилно да възприема фактите
имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях“.
По отношение на подс. Г. М. вещите лица са посочили, че „…Подс.
Галин М. по време на конфликта на 28.01.2015год. е бил употребил алкохол в
дози предизвикали състояние на Обикновено алкохолно опиване. Подс. Г.М.
не страда от психично заболяване, не е бил в състояние на „продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието“ по време на извършеното
деяние и е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. Поде. Галин М. може да дава достоверни обяснения по делото.
Физическото и психичното му състояние не са определяли болестно“.
Първонист. съд е назначил в хода на съдебното следствие комплексна
съдебномедицинска и психиатрично-психологическа експертиза /2488-2503,
т.6 от НОХД/ с участието на вещи лица в областта на съдебна медицина,
17

съдебна психиатрия и клинична психология и офталмология. От
заключението по нея се установява, че към м.февруари 2021г не се
установяват данни за възникнали усложнения във връзка с описаните
травматичните увреждания на лявата гръдна половина и десния долен
крайник. Оплаквания от болка в лявата гръдна половина, болка в областта на
дясната подбедрица при физически натоварвания са във връзка с по горе
описаните травматични увреждания; При адекватно проведено оперативно
лечение обичайно раните заздравяват в рамките на около 15-20 дни, белият
дроб се разгръща в рамките на около 4-5 дни, след което се отстранява
активната аспирацията. Нормално възстановяване на дишането е в рамките на
около 25-30 дни; постр. е цялостно ориентиран, разбира въпросите и отговаря
адекватно. Не са налице нарушения в познавателната сфера. В резултат на
претърпения дистрес от нападението и получените физически травми АРМ.
АЛ. е развил симптомите на Посттравматично стресово разстройство F43.1.
Описаното психично разстройство е било с изразен интензитет през първата
година след инцидента. Няма данни да е предприел психотерапевтично или
психиатрично лечение. Към момента на изследването психичното състояние
на АРМ. АЛ. може да се класифицира като Смесено тревожно-депресивно
разстройство с елементи на Посттравматично стресово разстройство F41.2 по
МКБ 10; при постр. А. няма патологични промени в зрението. Без оптична
корекция има 50% зрителна острота за далеч от 100%, а с оптична корекция
има 100% зрителна острота. Не се откриват отклонения в основните функции
на зрителният анализатор т е. зрение за близо и далеч и цветно зрение.
С оглед депозираното на ДП заключение по видео-техническата и
лицево- идентификационна експертиза /т. 2, л. 72-78 от ДП/ на видеофайлове,
записани от охранителните камери в бар „Гетсби“, съгласно което не може да
се отграничат лицата, участващи в груповото събиране пред заведението,
техните действия и отграничаване на частни и общи признаци
характеризиращи тези лица, както и за проверка достоверността на
обясненията на подсъдимите и показанията на свидетеля С., въззивният
състав е назначил допълнителна видеотехническа и лицево
идентификационна СТЕ с участието на три вещи лица. Вещите лица са
отразили своите констатации в заключението по нея, като:
-Не се установили следи от манипулации по тези файлове;
-Установили са действия на лица, като са извлекли кадри, които са
подредили в хронологичен ред;
-Резултатът от сравнителният анализ позволява да се направи
заключение, че:
1.на извлечените изображения на лице №1 най-вероятно е заснето едно
и също лице посочено като КР. Т. Т., ЕГН **********;
2.на извлечените изображения на лице №3 вероятно е заснето лицето
посочено като Г. Г. М., ЕГН **********.
-Не може да се извърши лицево идентификационно изследване на
18

лицето А.А., ЕГН ********** с представеният сравнителен материал от БДС.
За да се извърши сравнително изследване е необходим сравнителен материал
снимки в цял ръст и сходен ракурс.
Заключението пред състава на въззивния съд вещите лица са защитили,
отговаряйки подробно на поставените от страните и съда въпроси преди и
след възпроизвеждане съдържанието в залата на изследваните ВД – 3 броя
СД. Същите са пояснили, че за разлика от първоначалната експертиза от ДП,
при допълнителната са направили сравнително изследване и на ВД – дрехи на
подсъдимия Т., които преди това не са им били предоставяни, отчели са
татуировките по тялото и частично самата визия на лицата, защото белезите
на лицето са само като общи контури. Това заключение като компетентно
изготвено и обосновано защитено се кредитира от настоящата инстанция.
В контекста на изложеното по отношение на двете видео-технически и
лицево- идентификационни експертизи – единична и тройна, съставът на
въззивния съд намира за необходимо в най-общ план да отбележи следното:
наличието на видеокамери в и пред заведението и констатираното лошо
качество на видеозаписите от тях, не би могло да послужи за изграждане на
категорични изводи в една или друга насока, респ . в подкрепа на обвинит.
теза или защитната такава на подсъдимите лица, без съвкупна преценка с
всички доказателства по делото. Поначало в настоящото производство е било
надценено наличието на подобни записи, възоснова на които, /защитата
основно/, е изграждала защитни вересии, съсредоточавайки се на отделни
епизоди от заснетото пред заведението въпросната вечер и т. к. една част от
случилото се е останала извън обсега на камерите, автоматично е
заключавала, че подобно събитие не се случвало. Подобен подход не би
могъл да доведе до формиране на сериозни фактически и правни изводи,
доколкото използването на специални знания на вещи лица в конкретна
област в наказат. производство е само един от способите за събиране и
проверка на доказателства.

При анализа на гласните доказат. източници, с оглед информацията,
която се извлича от тях, въззивният съд съобрази: относимостта им към
предмета на доказване, източника, от който изхождат с оглед обективността и
достоверността им, критериите по оценка на доказателствата, изведени в
съдебната практика, напр. в Решение № 168 от 16.03.2021 г. по н. д. №
738/2020 г., I н. о. на ВКС: „достоверността на гласните доказателствени
източници не зависи само от съпоставката им с другите доказателствени
средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой ред от тяхната
последователност, непротиворечивост и обективност.“ и въз основа на това,
ги е кредитирал или отхвърлил.
Свидетелските показания /съществена част от тях съдържа информация
с първичен характер/, най-общо могат да се разделят на няколко групи:
1.относими пряко към деянието, предмет на обвинението и неговите
19

съставомерни признаци. Същите са дадени от пострадалия свидетел А., св.Л.-
пряк очевидец и отчасти от св.Н. С., касателно авторството на деянието и
механизма на извършването му;
2.от свидетелите Л. М., Г. Д., М.К., С.К. С. С., Ив. Д., Бр. К., П. Г., С.С.
досежно хулиганските действия на двамата подсъдими след връщането им в
заведението;
3.относими към действията на двамата подсъдими преди да бъдат
поканени да излязат от заведението от охранителя - св.А. и депозирани от
свидетелите М., Н. С. и от самия пострадал А.;
4.имащи отношение към задържането на двамата подсъдими – за
подс.Т. /задържан същата нощ/ – тези на св.Д., отчасти на Д.В., на
полицейските служители- свидетелите Ал.Г. и С. И. – патрул към ІІ РПУ,
Варна; за а подс.М. /задържан 4 месеца по-късно/ – показанията на
свидетелите П.В., Р.П. С.М.Г. и С.М.
5.относими към състоянието на постр. А. и естеството на получените от
него увреждания – тези на свидетелите Л. М., Р.Б. П.Б., В.С.;
6.относими към защитна теза на подс.Т. и акцентиращи на действията
на постр.А. и кОите му–охранители спрямо този подсъдими след идването им
на адреса – на свидетелите Св. А. и Д. В., Г. Н., Кр. Д.Ж. Б., М. Й и М.Т. Т. Т.-
баща на подс.Т.;
Чрез показанията на свидетелите, изброени в пунктове 1-5, се извлича
информация, имаща съществено значение досежно фактическите
обстоятелства преди, по време и след извършване на деянието. Тези
свидетели не могат да бъдат упрекнати в заинтересованост или
предубеденост поради липса на причини за това: една част от тях са били
клиенти на заведението, други са изпълнявали своите служ. задължения и по
този повод са станали свидетели на престъпните действия на двете
подсъдими лица, както и на последващи такива, свързани с тяхното
задържане и оказване помощ на пострадалото лице; пояснена им е била в хода
на наказателното производство наказателната отговорност, която носят по
смисъла на чл.290 от НК за лъжесвидетелстване.
В настоящото производство показанията на пострадалия свидетел А. и
кОата му – св.Л., а също и частичните такива на св.Н. С. са единствения
източник на преки доказателства по отношение на извършеното престъпление
от двамата подсъдими като съизвършители /конкретните действия на всяко от
лицата/, поради това съставът на въззивната инстанция ги подложи на
внимателен анализ, преценявайки ги поотделно и в съвкупност с останалата
доказателствена маса. В нито един момент на провеждане на наказат.
производство, тези свидетели не са променили своята позиция в депозираните
от тях показания по отношение причините, довели до извеждане на двамата
подсъдими от заведението, агресивното им поведението пред входа му, както
и последващите им престъпни и упорити действия спрямо личността на
пострадалия. Свидетелите не могат да бъдат упрекнати в заинтересованост
20

или предубеденост /най-малко в меркантилност, каквито са твърденията на
защитата на подс.Т. и на гр. ответник/, т. к. те са познавали вече двамата
подсъдими по повод честите им посещения в бара и нееднократно са имали
проблеми с агресивното поведение на подс.М. след употреба на алкохол,
ескалирало въпросната вечер в престъпно с помощта на подс.Т.. Управителят
-св.С. и охранителят – св.А. са били поставени за пореден път в ситуация да
успокояват и да имат „специално отношение“ към алкохолно повлияния
подс.М. /а на инкриминираната дата и спрямо подс.Т., също употребил
алкохол/ заради агресивния им и безпардонен нрав в бара преди и по време на
концерта на гостуваща група. След нанесения му от М. удар в лицето,
отправената заплаха, че ще го намушка с извадения нож, намесата на
охранителя да го предпази и замахванията с ножа вече спрямо А., св.С. е
преценил, че трябва да потърси допълнително помощ от охранявящата го
фирма СОД „Спартак“. Опасенията му, че ще се стигне до сериозни
последици в резултат на използвания от М. нож, както и че подсъдимите ще
продължат да безчинстват и трошат алкохол и оборудване вътре в бара, са се
потвърдили.
Нееднократните опити на защитата да дискредитира свидетелите
/поставяйки в основата „ревностен“ мотив за св.С. и материален– за
пострадалия/ и достоверността на показанията им, се възприемат от
въззивната инстанция като неоснователни и неподкрепени с никакви
обективни данни. По НОХД са представени от защитата на подс.Т.
множество и различни писмени материали, касаещи социалния и личен живот
на постр.А., в стремежа им той да бъде „уличен“ в лъжесвидетелстване и
непочтеност. Въззивният съд намира за абсолютно неотносими към предмета
на доказване тези писмени материали, а подходът на защитата- за крайно
несериозен и непочтен.
За други подобни опити на защитата са налични данни, съдържащи се в
показанията на св.М./Д.а/, дадени пред съда на 25.02.2020г /л.2094 от НОХД,
на гърба/, където тя е заявила, че св.Д.В., с която е поддържала добри
отношения “… Казваше ми, че са я карали няколко пъти да дава показания
срещу мъжа ми - Г.Д., но тя никога не би го направила, не искала да има
такива проблеми…Конкретно име не ми поясни, но каза, че в защита на К.
са искали да свидетелства срещу мъжа ми…“.
Подробно и ясно тримата свидетели А., Л. и С. са дали пояснения за
механизма на извършеното инкриминирано деяние и действията на всеки от
двамата подсъдими.
В хода на съд. следствие пред ВОС, в съдебно заседание от 25.02.2020г
постр. А. е заявил:“… Младежът, по-малкият – К., впоследствие ме събори
на земята, удуши ме с „борческа“ хватка. Г-н М. - Г. се обърна и започна да
ме ръга в краката, стараейки се в горната част от кръста нагоре…Аз
бутам шефа си Н. и отхвърлям г-н Г. далече. В същото време К., до него се
намираше, ме събори на земята със задушаващ захват. Аз се държах да не
21

се задуша, по някакъв начин да си вдигам главата да видя къде ми посяга с
ножа. Бях съборен долу на земята, на стъпалата, точно на задния
вход….Малкият - К., през цялото време ме държа. Когато ме събори, той
падна и ме държа борчески. Аз бях легнал по гръб на гърдите му. Аз не знам
той как е бил, седял ли е, той беше зад мен. Аз бях в хоризонтално
положение, само краката ми висяха на стъпалата….Ако К. не ме беше
държал, както обясних със захват, нямаше да може да ме намушка Г.. Има
голяма вероятност и нямаше въобще да се случи това, в смисъл да съм
наръган. Според моята преценка, ако нямаше захват, нямаше да се стигне
дотам…. При захвата, К., който беше под мен, имаше възможност да
наблюдава Г.. Главата му беше отстрани на моята…. След като ме хвана за
врата последва задушаване, аз вече бях на земята. С този хват се събаря и
се седи зад дадения човек, или се ляга, за да може по-силно да се затиска, за
да може да го задушиш. Паднахме върху стълбите…“. На основание чл.281,
ал.1, т.1 НПК, по искане на защитата на подс.Т., съдът е приобщил към
доказат. съвкупност показанията на свидетеля от ДП, дадени пред съдия на
29.01.2018г. /л.210-211, т. 1 от ДП/, като свидетелят изрично е заявил, че няма
разлика с изнесеното от него пред съдебния състав.
Възоснова на заключението по ДНКЕ от ДП /том 2, л.61-64/, защитата
на подс.Т. изгражда аргументи в насока на уличаване на св.А. в цялостна
недостоверност на показанията му. Твърди се, че по обувката на пострадалия
охранител има кръв, произхождаща от подс.Т., от което се заключава, че
пострадалият му е нанесъл удар с крак по лицето.
Тези твърдения, респ. умозаключения, не намират опора в
доказателствата по делото. Вярно е обратното: като ВД по делото са
приобщени дрехите и обувките на подс.Т., както и тези на пострадалия.
Същите са били предадени с протоколи за доброволно предаване от
28.01.2018г. от МБАЛ ,,Света Анна“, заедно с протокол за оглед същите
дрехи от 28.01.2018 г., в прозрачен плик със слепка от „ДНК лабор. БНТЛ -
Бургас", с подпис на вещо лице Д. К., съдържащ 11 /единадесет/ бели плика,
запечатани със слепки с подпис на вещо лице – всички надлежно и подробно
описани в приемо-предавателен протокол, приложен към обв. акт по НОХД.
Тези ВД са дали основание да се приеме, че въпросната вечер подс.Т. е бил
обут с черно-сиви маратонки „Келвин Клайн“, а постр.А. – с черни боти.
Цитираното по-горе заключение е установило, че ДНК профила на
изследване на обект № 11 /кръв-обтривка от лява черно-сива маратонка
„Келвин Клайн“/ съвпада с ДНК профила на КР. Т. Т.. Пред състава на
първоинст. съд в. л. е защитило заключението си, правейки допълнителни
пояснения на зададените от защитника на подс.Т. въпроси. Изрично е
заявено: /л.2572 от т.6 на НОХД/ “… Представен ми е 1 бр. тампон с
червено-кафяви следи, получен в хартиена опаковка, запечатана с етикет
„за изследване на ВД от БНТЛ-Варна“ с описание „чифт черно-сиви
маратонки, обтривка от дясна маратонка“. Става въпрос за обект № 11.
Тези маратонки са изследвани в БНТЛ-Варна предполагам, че имате
22

експертизата или експертната справка от тях в която те са открили върху
тези маратонки някакви следи, които са иззети с тампон и този тампон е
изпратен при нас. Ние изследваме тампона с червено-кафявите следи и от
него след изследването определяме ДНК профил, който е сравнен с ДНК
профилите на лицата, които са обекти на настоящата експертиза и е
установено съвпадение с ДНК профила на К. Т. Т..
Обект № 12 е за други маратонки, говорим за обект № 11. При обект
№ 12 са ни представени маратонки, а при обект № 11 ни е представена
иззета от маратонка следа в БНТЛ-Варна. Чифта черно-сиви маратонки са
изследвани, открити са кафеникави следи. Тези маратонки са различни от
обтривката, която е взета. При тях са открити микроследи, които са
изследвани по предварителни методи за наличие на кръв, получена е
положителна реакция, изследвани са след това по метода на ДНК
профилирането, но не са определени ДНК профили, вероятно поради
минимално количество ДНК в тези обекти, тъй като аз съм описала, че са
визуализирани единични улели, но това е под допустимия за достоверно
отчитане минимум. От там нататък не е възможно да се направи
достоверна интерпретация на резултата, тоест не е определен ДНК
профил.“
Твърденията на защитата са, че е компрометирано това изследване,
залегнало като извод и в ДНКЕ, т. к. в заключението му се сочило, че
маратонките са собственост на постр.А.. Тези твърдения обаче не отговарят
на действителното положение и се опровергават от материалите по делото. В
заключението на в.л. е посочено, че маратонката е собственост на Кр.Т. и по
нея има ДНК следи от кръвта му. Случайно или нарочно, това твърдение на
защитата, абсолютно подвеждащо, се появява за първи път на л.2555 от т.6 на
НОХД -молба, чрез която се отправят въпроси към вещото лице К. за наличие
на кръв от подс.Т. по „дясна маратонка от чифта черно- сиви маратонки,
собственост на постр.АРМ. АЛ.!!! За въззивния съд се налага извода, че или
неразбиране или нарочно объркване е в основата на тези твърдения.
Подобни доводи са развити в пледоарията пред състава на въззивната
инстанция, която ги отхвърли като абсолютно несъстоятелни.
Показанията на св.О.Л.-очевидец на деянието изцяло кореспондират с
тези на пострадалия: свидетелят е бил разпитан в съдебно заседание на
29.03.2021г, и е заявил, че „…всичко се случва много бързо, отстрани на
мен. А. се подхлъзна леко и младото момче се хвърли върху него и го затисна
със захват, от който няма как да се измъкне. Държеше като в ключ,
борчески захват, долу на земята… Събори го, като му влезна някак си
отдолу, от кръста. По-младият му влезна някак си отдолу в краката, в
кръста. А. падна на земята и той го хвана на захват…. и в този момент с
нож по-възрастният започна да нанася удари навсякъде, хаотично по
тялото на А.. Виждаше се тялото, краката му се виждаха на А.. По-
възрастният, където можеше го удряше с нож. Просто повечето удари
23

бяха по краката, защото така му беше тялото, а иначе бяха навсякъде. К.
през това време го държеше, докато след известно време, след викове -
Пусни го, пусни го, спри с ножа! - успях някак си да измъкна А., след доста
удари вече с нож и да го вкарам във вътрешността на заведението… по-
младият отнякъде изскочи, не знам откъде, беше близко и го събори на
земята, горе на площадката. Няма кой да го изнесе, той падна назад. Леко
тръгна да се подхлъзва и не помня откъде младият отдолу някак си го
подхвана и го събори на земята, използва докато се подхлъзваше и го хвана
на захват, вече върху него лежеше. Не мога да кажа какъв захват, дали беше
през трупа или беше през ръка и през врат. Не съм сигурен точно как беше,
само съм сигурен, че беше захват, от който нямаше как да се измъкне. Не
мога да обясня захвата, защото не знам как точно го беше хванал, дали през
трупа или през врат и ръка. Държеше го, докато вече по-възрастният
започна да му нанася удари с нож. Както държеше ножа и започна да
нанася удари по тялото…“. На основание чл.281, ал.1, т.1 НПК, по искане на
защитата на подс.Т., съдът е приобщил към доказат. съвкупност показанията
на свидетеля от ДП, дадени пред съдия на 28.01.2018 г. /т. 1, л. 152 и сл. от
ДП/, като е свидетелят изрично е заявил, че поддържа изцяло показанията си.
Същият е направил на няколко пъти пояснения по повод зададените му
въпроси от страните и съда за позициите на телата на подс.Т. и постр., както и
движенията на подс.М. с ножа, показал е това и на предявените му
фотоснимки, находящи се към материалите от ДП.
Като индиция за добросъвестността на свидетелите А. и Л. и
истинността на изложеното от тях на ДП и пред съда, следва да се отчете, че
даденото от тях описание на положението на тялото на постр. и нанасянето на
ударите с нож от подсъдимия М., е направено преди изготвяне на
заключенията по единичната и тройна СМЕ, установяващи вида, естеството и
механизма на нанасяне/получаване на тези травми от постр. Двамата
свидетели са разпитани непосредствено след инцидента - на 28.01.2018г св.Л.,
а постр. - на 29.01.2018г. Установените от вещите лица обективни находки по
тялото на постр. и най-вече, дадената от тях интерпретация досежно общия
механизъм на получаването им, довело до получаване на уврежданията от
постр., на практика са в синхрон с показанията на свидетелите Л. и А. и
оборват защитната теза на подс.Т., подкрепена от подс.М.. Поради това и
настоящия съдебен състав ги кредитира като достоверни, непредубедени и
подробни в детайли.
За действията на подс.Т. спрямо пострадалия охранител, респ.
участието му в извършване на деянието по чл.116 от НК, свидетелства и
третият очевидец – управителят на заведението св.Н. С.. В съдебно заседание
на 25.02.20г той е заявил:“… Ж. ме удари с дясната ръка. Не съм се опитвал
да му отвърна. След като ме удари, тогава А. се намеси. Удари го с крак в
главата. Ние бяхме един срещу друг. Говорим си нормално, уж всичко беше
наред, в един момент Г. ме удря. А. беше от лявата ми страна и К. беше от
лявата страна. Посегна и го удари с крак в главата. Нямам спомен за
24

подробности как го удари странично или със завъртане, не съм го видял. То
стана преди 2 години. След като Г. ме удари, тогава той го удари с крак. От
там се намеси К.. Хвана го „борческата“ и започна да го бори. Хвана го през
краката, буташе го и той се удари в стълбите и падна пред входа. Като се
боричкаха, как вече го е съборил, подробности не знам. Докато се боричкаха
К. с А., Г. тогава изкара един нож и започна първо на мен да го ръкомаха.
Каза – „Изчезвай, да не те наръгам“ – ей такива. И аз изчезнах, по улицата
на заведението продължих надолу. Не съм влизал в заведението. Това е вече
като изкара ножа, като започна да маха срещу мен и после вече, когато
наръга А.… К. започна да се боричка с А.. Държеше го борческата, не мога
да си спомня точно как го държеше и тогава Ж. го наръга. Тръгна през
краката , като го боричкаше се удари на стълбите и падна момчето. Като
падна на стълбите, отгоре му К. го беше прихванал. Щом А. е наръган значи
са намерили място да го наръгат. Аз видях наръгването. Най-логичното,
като К. е отгоре А., Ж. наръгва А.…“ Изложеното от свидетеля изцяло
кореспондира с показанията на другите двама свидетели-очевидци - постр. А.
и св.Л.. Свидетелят ясно е разграничил позицията на подс.Т. в момента на
нанасяне на удара в гръдната област от М. –част от тялото на Т. е било върху
тялото на постр. Ако при събарянето на постр. от подс.Т., той е бил под него,
„заключвайки го“ в ключ над гърдите около врата, след ритане и изтласкване
на пострадалия нагоре към стълбите, Т. успял да се измъкне изпод тялото му
и да го притисне в областта на главата и врата му с тяло и ръце. Това
освобождаване на горната част на тялото на постр. над краката му е дало
възможност на подс.М. да нанесе смъртоносен удар в областта на гърдите му.
Отхвърляйки фактическите изводи на ВОС, касателно действията на
подс.Т. спрямо пострадалия, въззивната инстанция прие, че коментираните
по-горе гласни доказателства установяват по несъмнен начин механизма на
извършване на инкриминираното деяние от двамата подсъдими.
С оглед на коментираните по-горе гласни доказат. източници и
използваната процедура от ВОС по чл.281 от НПК, съставът на апелативната
инстанция намира за необходимо да отбележи, че принципно в практика на
ЕСПЧОС е изведено, че използването като доказателство на показания,
дадени на досъдебното производство, не нарушава Конвенцията, но то може
да доведе до осъждане, само ако те са подкрепени от други доказателства. В
този смисъл и практиката на ВКС на РБ - Решение № 267 от 19.02.2019 г. на
ВКС по н. д. № 1014/2018 г., I н. о., НК, Решение № 239 от 27.01.2020 г. на
ВКС по н. д. № 694/2019 г., III н. о., НК. С оглед на това настоящата
инстанция формира своите изводи след съвкупна преценка на тези показания,
както и на всички други доказателства и доказателствени средства.
Установеното чрез проведения следствен експеримент в хода на
първоинст. съдебно следствие с приложените по делото СД и фотоалбум,
кореспондира с показанията на тримата свидетели и доизяснява механизма на
извършване на деянието в детайли – относно положението на телата на постр.
и подс. Т., както и позицията на подс.М., докато е нанасял ударите с нож.
25

Въпреки, че заключението по допълнителната видеотехническа и
лицево идентификационна СТЕ с категоричност не установява при
сравнителен анализ идентичността на двамата подсъдими с лицата,
извлечените на изображенията с №№1 и 3, въззивната инстанция кредитира
същото, доколкото то е в подкрепа на обясненията на двамата подсъдими Т. и
М. и на показанията на свидетелите А., Л. и С. за действително проведен
разговор между последния и подс.М. пред входа на заведението.
Обясненията на двамата подсъдими Т. и М. въззивната инстанция
обсъди, като отчете техния двойнствен характер – като средство за защита на
права и законни интереси и като доказателствено средство. Намери, че
изложеното от тях по отношение на действията им на инкриминираната дата,
съобразно съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, за
недостоверно, доколкото противоречи на цялостната и еднопосочна
доказателствена съвкупност. С доверие кредитира само изнесената
информация от тях за посещението им в заведението на инкриминираната
дата и начина на напускане на същото.
Първостепенния съд, абсолютно фрагментарно и изолирано е възприел
като правдоподобни обясненията им, обвързвайки ги със записа от камерите
/по-скоро липсата на изображения в него/, наличието на петно от кръв на пътя
пред заведението, заключавайки, че именно там е станало намушкването от
М. без участието на Т., обявявайки преднамерено и немотивирано за
недостоверни показанията на пострадалия поради наличие на
заинтересованост от негова страна, с оглед на процесуалната му позиция на
гр. ищец по делото. По същия начин е подходил спрямо показанията на
свидетелите Л., С. и А., акцентирайки на несъществуващи различия
/неотносими към предмета на доказване/ относно причините, поради които
двамата подсъдими са били поканени да излязат и естеството на водения
разговор пред заведението със св.С..
Този едностранчив подход на първонит. съд не може да бъде възприет
от ревизиращата инстанция: Вярно е, че оценката на свидетелските показания
е суверенно правомощие на съда по същество, но тяхното определяне като
достоверен или недостоверен източник на доказателствена информация
изисква внимателно те да бъдат анализирани поотделно и при съпоставка с
останалите доказателствени материали съобразно логическата им зависимост,
при което съдът дължи ясни и достатъчно изчерпателни мотиви, позволяващи
да се проследи пътя, по който е вървял при формиране на вътрешното си
убеждение. Първостепенният съд не се е съсредоточил върху действителното
съдържание на гласните и писмените доказателства и доказателствени
средства и не ги е съпоставил със заключенията на приетите по делото
експертизи. Всъщност, е формирал фактически изводи /а от там и правни/,
почиващи до голяма степен на предположения и вероятности, на лични
разсъждения във връзка със собствените му възприятия на изследваните
видеозаписи, за които вещите лица са дали заключение, че лицата на тях не
могат да се идентифицират! Като цяло, дейността на ВОС по преценка на
26

доказат. съвкупност и формиране на изводи по фактическата и правна
съставомерност на действията на двамата подсъдими се базира основно на
техните обяснения.
Тезата на двамата подсъдими и защитата на Т., че последният не е
участвал в извършване на деянието е в противоречие, първо на обясненията
на двамата подсъдими и второ – на елементарната житейска логика. Ако
пострадалият охранител сам е паднал на стълбите, залитайки след нанесения
удар с крак по подс.М., каквито са твърденията им, как и защо той би
продължил да лежи, при условие че е застрашен живота му, понасяйки
множество удари с нож по тялото си, без да се изправи, ако някой не му е
пречил да стори това?! Освен това, следва да се отчете, че постр. е
професионален спортист и поддържа форма, треньор по кикбокс, не е бил
алкохолно повлиян за разлика от подс.М., чиито действия са били повлияни
/по-бавни/.
Оспорвайки участието на подс.Т. в деянието, предмет на обвинението,
защитата му в хода на цялото първоинст. производство, включително и пред
въззивната инстанция, прави опит да измести акцента, свързан с предмета на
доказване по смисъла на чл.102 от НПК от страна на държавното обвинение,
чрез съсредоточаване върху факти и обстоятелства, свързани с обективната
действителност преди и след инкриминираното деяние по чл.116 от НК, в
стремежа си да омаловажи присъствието и участието му в случилото се в
заведението и пред него по отношение на пострадалия охранител и другите
клиенти на заведението. В подкрепа на изградената защитна теза пред
първостепенния съд са свидетелствали редица лица, допуснати по искане на
защита /Г. Н., Кр. Д.Ж. Б., М. М., М. Й и М.Топалов-съпроцесник на Т. по
извършен грабеж /, както и свидетелите Д. В. и Св.А., разпитани още на ДП. В
по-голямата им част,показанията им се преценяват от въззивната инстанция
като непоследователни и предубедени, а други – като недостоверни:
- Св.А. е бил част от компанията на двамата подсъдими въпросната
вечер, бил е на масата с тях и е възприел провокативното им поведение по
отношение на съседната компания, в която е бил св.Ш., но не е заявил това в
показанията си;
- Не става ясно от неправдоподобните показания на св.А. и св.Ж. Б., как
и кога са се оказали на входа на заведението, че да възприемат подс.М.,
нанасящ удари с нож по охранителя, а подс.Т. просто стоящ край тях?!
- Св. Д.В., с която подс.Т. преди време е имал близки отношения удобно
е премълчала причината, наложила двамата подсъдими да бъдат поканени да
излязат от заведението, за поведението им след нараняването на пострадалия
охранител при връщането им обратно и чупенето на инвентар, но се е
намесила при задържането на подс.Т., пояснявайки, че „той е още дете“!
-Останалите свидетели, посочени по-горе, свидетелстват за нанесен
побой над подс.Т. от охранителите, за който поначало са налични
доказателства – гласни и писмени за нанесени удари по този подсъдим след
27

арогантното му напускане на заведението в опит да бъде задържан до идване
на полицията.
-Като абсолютно голословни и неподкрепени с никакви сериозни данни
се възприемат и показанията на св. М. М.-познат на подс.М., който „познавал
пострадалия А.“ и знаел, че „той искал пари от подс. Т. и семейството му!“
Твърденията на подс.Т. за използвана спрямо него физическа сила,
включително и удар с бутилка по главата, се подкрепя от приобщеното от
съда по НОХД медицинско удостоверение № 97/2018г, издадено от Съдебна
медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна”АД, от което е видно, че подс.Т. на
29.01.2018г е бил освидетелстван като са констатирани : контузия на главата,
контузия на корема, контузия на дясната ръка, контузия на десния крак,
разкъсно-контузни рани, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в
гореописаните области, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети; порезни рани в областта на лицето и главата, дълбоки ожулвания в
областта на горните крайници - резултат на от действието на
предмет/предмети с остър връх и режещ /режещи ръб/ръбове, каквито могат
да бъдат фрагменти от счупени стъкла. Наличието обаче на тези увреждания
не противоречи на възприетата фактология от настоящата инстанция, респ. не
му „създава алиби“ по отношение на неговите собствени действия спрямо
св.А., и впоследствие- при използване на личния му нож след връщане в
заведението, трошенето на бутилки, чаши и други./за наличието на нож у
подс.Т. след връщането му в заведението са налични гласни доказателства –
показанията на свидетелите М., дадени пред друг състав на съда и от ДП на С.
С., приобщени по реда на чл. 281 ал.1 т.2 и ал.4 от НПК/. Именно защото
двамата подсъдими са извършили инкриминираното деяние, се е наложило да
бъдат извършени действия по задържането им от охранителите до идване на
полицията, оказали са съпротива и въпреки използваната физическа сила
спрямо Т., са успели да избягат.
В контекста на изложено следва да се тълкува и недвусмисленото
поведение на подс.Т. при срещата му с полицейските служители -свидетели
А.Г. и С. И., полицейски екип към ІІ РПУ: виждайки спиращия до него полиц.
автомобил, подс.Т. побягнал към централните входове на ДКС – една
изключително странна реакция за невинен човек, който не е извършил нищо
противозаконно, но не се е възползвал от възможността да потърси помощ от
органите на реда!
Събраните по делото доказателства не позволяват извод, че
“подсъдимият само е присъствал на местопрестъплението”, напротив
обективно доказано е активното му поведение по сломяване съпротивата на
постр., докато съучастникът у – подс.М. е нанасял ударите с нож. Връзката на
подсъдимия Т. с факта на деянието е пряка, непосредствена и обоснована от
кредитираните от съда доказателства. Личната позиция, която този подсъдим
има е непротивопоставима на съвкупността от гласни, писмени, веществени
доказателства и експертни заключения.
28

С оглед на всичко изложено, така анализираната доказателствена
съвкупност, дава основание на въззивната инстанция като втора такава по
фактите, да направи извод за достатъчност и категоричност на същата в
насока на доказаност на обективна и субективна съставомерност на
действията както на подс. Г.М., така и на втория подсъдим - непълнолетният
К.Т. по смисъла на чл.116, ал.1, т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2, вр.
чл.20, ал.2 от НК.
Изложените съображения от първоинст. съд по отношение действията
на подс.М. във връзка със съставомерните признаци на деянието, се споделят
от въззивия съд. Доколкото обаче настоящата инстанция е достигнала до
извода за съставомерност на действията и на подс.Т., се налага да изложи
своите аргументи, които се обуславят преди всичко от съвместните и
синхронизирани действия на двамата подсъдими и най-вече тези - подс.Т.:
Активните действия на подс.Т. спрямо пострадалия имат
характеристиката на такива, които законодателят свързва с хипотезата на
чл.115 от НК. Налице е причинна връзка между поведението му, / както и това
на подс.М./ и ненастъпилия в случая, вредоносния резултат. Деянието е от
категорията на резултатните престъпления. Докато подс.Т. здраво е държал в
„захват“ откъм врата и главата падналия на стълбите охранител, когото преди
това е съборил, подс.М. му нанесъл постъпателно редица удари с нож по
тялото в областта на дясното коляно и дясната подбедрица, както и в областта
на лявата гръдна половина - нараняване в област, което е от естество да
доведе до смъртта на лицето, което го понася. Невъзможността на
пострадалия да се отбранява активно и да възпрепятства нападението, респ.
положението на тялото му, безспорно е улеснявало М. при нанасянето на
ударите и причиняването на уврежданията, а това е станало благодарение на
активното участие на втория подсъдим –Т..
Прободно- порезното нараняване в областта на лявата гръдна половина
е ангажирало кожа, подкожие, гръдна мускулатура, пристенна плевра е
създавло пряка комуникация между гръдната кухина и външната среда и в
този смисъл е обуславило проникващо нараняване в гръдната. Левостранният
пневмоторакс се е манифистирал с отслабено дишане в ляво и е наложил
провеждането на оперативно лечение по спешност- торакотомия за поставяне
на плеврален дрен и осъществаване на активна аспирация за разгъване на
левия бял дроб. Това увреждане с възможните и описани от вещите лица
усложнения, са довели до резултат, при който леталният изход за пострадалия
е възможен и реален, ако не му е била оказана спешна и специализирана
медицинска помощ. Поради това и доколкото смъртта на пострадалия се
явява възможен, реален и предвидим резултат и настъпилото увреждане,
съдът приема, че деянието на двамата подсъдими следва да бъде
квалифицирано като такова по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК /чл. 116 от НК, с
оглед квалифициращото обстоятелство/, а не съобразно реално настъпилите
за постр.А. увреждания. Това е така, защото за да бъде квалифицирано
правилно деянието, следва да бъде отчетено какъв е най-реалният и
29

предвидим резултат от конкретно извършваните от дейците телодвижения и
респективно, защо той не е настъпил. Преценявайки всички тези
обстоятелства, съдът констатира, че настъпването на смъртта на пострадалия
се явява такъв възможен, реален и предвидим резултат от нанесения удар в
областта на гърдите на пострадалия, като този резултат не е настъпил
благодарение на своевремената помощ, първо - от кОата му-св.Л., който го е
издърпал от захвата на подс.Т. и отдалечил от двамата подсъдими и, второ-
поради оказване на своевременна помощ в специализирано медицинско
заведение.
Касае за довършен от обективна и субективна страна годен опит за
лишаване от живот на пострадалия А., като целения съставомерен резултат не
е настъпил по независещи от волята на двамата подсъдими причини.
Във въззивната жалба и в съдебно заседание защитата на подс.М., както
и самият той, правят възражение за неправилното приложение на
материалния закон, намирайки за несъставомерни действията му по
възприетата правна квалификация на деянието като опит за убийство.
Възражението се възприема като неоснователно от състава на
въззивиния съд, както впорчем правилно е било отхвърлено и от
първостепенния, доколкото с деянието си подсъдимият е създал всички
обективни условия, причиняващи смърт на човек. Описаните в заключенията
по единичната и тройната СМЕ наранявания категорично свидетелстват, че са
налице четири отделни механични действия на острото оръжие и едно на
твърдата повърхност- нож, с държина на острието 7-10см. и ширина 2-2.5см.
Остър предмет с подобна характеристика би могъл да причини всяка една от
описаните в медицинската документация рани по тялото на АРМ. АЛ.. В
зоната на проникващото в лявата половина на гръдния кош прободно-
порезно нараняване се проектират области от белия дроб и сърцето. Предвид
обсъжданите размери на използваното оръжие, нарянаването би могло да е с
различна дълбочина. Засягането на сърцето би довело до остър кръвоизлив и
настъпване на смърт за кратък период от време. При условие, че е засегнат
белия дроб, също би могло да се предполага смъртен изход след един по-
продължителен интервал от време, през който се развиват остри усложнения,
свързани със събиране на кръв и въздух в гръдната кухина. Взаимното
разположение на споменатите жизненоважни органи предполага възможност
едновременното им засягане по хода на раневия канал от прободно-порезното
нараняване. Разположението на входната рана на гърдите допуска и
възможност за едновременно проникване в гръдната и коремна кухина. В
показанията си пред първостепенния съд на 31.07.2020г, св. Р. Б. - гръден
хирург в МБАЛ „Св.Ана“, където е бил откаран пострадалия, заявява, че е
възприел лично състоянието му, както и че направената му операция е била
животоспасяваща. Показанията на този свидетел от ДП и тези, които е дал
пред друг състав на ВОС са били приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 и ал.4
ат НПК.
30

Категорично вида на използваното хладно оръжие - нож е от такова
естество, че да засегне жизнено-важни органи, в каквато насока е и
съдържанието и на двете на СМЕ.
Налице е и квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1 от НК,
а именно престъплението да е извършено по "хулигански подбуди", защото и
двамата подсъдими са демонстрирали явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. Не са
констатирани лични отношения между двамата подсъдими и пострадалия,
които да са основата на конфликт помежду им. Познанството им, по-скоро по
физиономия, е обусловено от служ. задължения на пострадалия като
охранител в заведението и честите посещения на двамата подсъдими в него.
На инкриминираната дата двамата подсъдими са били поканени да излязат от
заведението от пострадалия поради проява на агресивно, неуважително и
провокативно поведение спрямо другите клиенти на заведението,
включително и нанесен шамар на клиент от съседна на тяхната компания. Не
може да се тълкува като провокативна спрямо двамата подсъдими /и особено
спрямо подс.Т./ неговата реакция в защита на работодателя му – св. С., когото
подс.М. е ударил в лицето и второ- е понечил да му нанесе нов удар с нож,
посягайки да го извади от джоба си. Словесна, а по-късно и физическа
агресивност на двамата подсъдими е била демонстрирана непосредствено
след излизането им - първо спрямо св.С., в стремежа му да ги успокои, което
се е прехвърлило към пострадалия охранител. Основният мотив на двамата
подсъдими е не да засегнат пострадалия, когото те познават само като
охранител в заведението, а да демонстрират явно неуважение към
обществото, незачитане на правните норми чрез посегателство върху него
чрез извършване на конкретното деяние - хулиганските действия,
непосредствено предхожда или съпровожда извършването на престъплението
/Р № 39 от 25.01.1971 г. по н. д. № 837/1970 г., I НО на ВС, Р. № 90 от
17.02.1976 г. по н. д. № 45/1976 г., I НО на ВС/. Поради това и в процесния
случай може да се приеме, че деянието на двамата подсъдими, макар и да е
обусловено от хулигански подбуди, то само по себе си е достатъчно
непристойно и грубо, нарушаващо обществения ред и изразяващо явно
неуважение към обществото. В този случай не е нужно хулиганските подбуди
да се проявяват във всички случаи в хулигански действия, различни от
убийството, респективно да го предшестват или съпровождат, тъй като те
често изглеждат като необясними или неадекватни действия./ Р № 156 от
07.06.1995 г. по н. д. № 562/1994 г., I НО на ВС, Р № 4 от 17.01.1985 г. по н. д.
№ 676/1984 г., II НО на ВС/. Поради това и поведението на двамата
подсъдими е изпълнило този квалифициран състав на най-тежкото
престъпление срещу личността, макар и останало във фазата на опита. В него
се наблюдава стремеж единствено и само да се покаже необвързаност със
социалните норми. Извършвайки нападението над охранителя – подс. Т.,
подкосявайки го и сломявайки съпротивата му чрез натиск към земята,
възпрепятствайки го да противодейства на подс.М. докато той му нанася
31

удари с ножа, те са демонстрирали явно неуважение към обществото,
незачитане на човешката личност чрез употреба на сила. Освен това
нападението е било осъществено на сравнително публично място – макар и
късно вечерта, в и пред заведението въпросната вечер заради участието на
гостуваща група е имало много хора, на улицата пред заведението са се
движили таксита, с клиенти, което е проява на изключителна дързост и
цинизъм от страна на нападателите, несъобразяване с моралните и социални
норми. Обстоятелството, че в момента на извършване на инкриминираното
деяние, освен пострадалия охранител и св.Л. /и отчасти св.С./ край тях не е
имало други хора, не води до отпадане на обсъжданата по-тежка правна
квалификация на деянието, с оглед актуалните и понастоящем указания в т.5
от Постановление № 2/1974 г. на ВС, „…че хулиганство е налице и тогава,
когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но са
станали достояние или могат да станат достояние и на други лица“.
Изложеното по-горе е относимо и по отношение несъстоятелността на
тезата на защитниците на подс.Т., за наличие на ревностен мотив у св.С. /с
оглед твърдения за близките му към момента отношения със св. Д.В., с когото
подс. Т. преди това имал подобни отношения/, поради което той безпричинно
разпоредил на охранителя изведат двете подсъдими лица от заведението. Ако
тези твърдения бяха верни, възниква резонния въпрос, защо другият
подсъдим - М. е нападнал св.С. и впоследствие яростно е прехвърлил
агресията си към охранителя – постр. А., използвайки нож и нанасяйки му
редица удари!?

С оглед направените възражения от защитата по отношение
съставомерността на извършеното от тях деяние, въззивната инстанция
обсъди основанията за приложение на института на неизбежната отбрана,
както и на квалифициращите състави по чл.118 и 119 от НК, като не намери
основания за приложението им:
Института на „неизбежната отбрана“ съгласно ППВС 12/1973
представлява упражняване на право на защита, при която нападнатият или
други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел защита и
отблъскване на нападението. Именно поради тези си характеристики
извършеното при условие на неизбежна отбрана деяние не е
общественоопасно, стига, разбира се, причинените на нападателя вреди да са
в рамките на необходимите предели. Абсолютно безспорно в практиката на
съдилищата, включително и в задължителната такава /ППВС 2/57/, а
изводимо и от самия закон /чл. 12 от НК/ е положението, че за да е налице
неизбежна отбрана е необходимо да е налице едно непосредствено, реално
съществуващо противоправно нападение срещу властта или срещу личността
или имота на нападнатия или на другиго. В процесния случай основната
предпоставка за приложението на този институт отсъства, защото приетите за
достоверни доказателства по делото установяват, че по отношение на
32

подсъдимите не е имало нито непосредствено, нито реално съществуващо
противоправно нападение от страна на пострадалия. Отношението му към
подсъдимите, изразено с отправената към тях покана да излязат от
заведението, а в последствие за да бъде предпазен св.С. от вече нанесен му
удар от подс.М. в лицето, всъщност е наложило той да нанесе удар на М., за
да се предпази от вече демонстрираното агресивно поведение. По-горе съдът
е направил анализ на доказателствата, като тук единствено следва да се
отбележи, че твърдения за насилие /при това противоречиво изнесени/
излагат единствено подсъдимите и отчасти св.А., но тези показания по
съображения, посочени по-горе в настоящите мотиви, не се кредитират.
Отсъствието на непосредствено нападение е лесно изводимо и от механизма
на причиняване на увреждането – няколкократно намушкване с нож /едно от
които съставомерно/ в момент, в който жертвата се е намирала паднала на
земята и възпрепятствана от другия подсъдим да не оказва съпротива. Дори
противно на доказателствата по делото да бъде прието, че пострадалият е
проявил физическа агресия към подсъдимите, с падането си по гръб на земята
и придържането му в хватка от единния подсъдим, той вече не е
представлявал заплаха за нито един от двама подсъдими.
След като няма неизбежна отбрана, няма основание да се коментира
приложението на чл.119 от НК /убийство, извършено при превишаване на
пределите на неизбежната отбрана/, нито хипотезата на чл.12, ал.4 от НК
/ненаказуемост на деец, който е извършил убийството при превишаване
пределите на неизбежната отбрана в състояние на уплаха и смущение/.
Привилегированият състав на чл.118 от НК /убийство при афект/ също е
неотносим към този случай, с оглед заключенията по комплексните
психологически и психиатрични експертизи спрямо подсъдимите и
свидетелските показания, установяващи, че при извършване на деянието
двамата са били употребили алкохол.
От субективна страна деянието по чл.116, ал.1, т. 11, пр.1, вр.чл.115,
вр.чл.18, ал.1 от НК е осъществено от двамата подсъдими при форма на
вината „внезапен пряк умисъл“, каквато е и единствената възможност с оглед
квалификацията, обективирана в Р № 79 от 11.05.1998 г. по н. д. № 75/1998 г.,
ВК на ВКС. Подсъдимите са съзнавали обективните условия на деянието, а
именно общественоопасния му характер – знаели са и двамата, че то е от
естество да отнеме живота на пострадалото лице и пряко са целяли
настъпването на вредоносния резултат. Докато подс.Т. е държал в „захват“
откъм врата и главата падналия на стълбите охранител, ясно е виждал как
подс.М. му нанася постъпателно множество динамични удари с нож по
тялото отдолу нагоре /в областта на дясното коляно и дясната подбедрица,
както и в областта на лявата гръдна половина/. Освен това, като се съобрази
оръжието /нож/ и това, че нанасянето в гръдната област,/където е
разположено сърцето и белите дробове/, неизбежно може да се заключи, че
това оръдие е годно да отнеме живота на жертвата. Дори и в случая да бъде
прието, че подсъдимите не са целяли настъпването на съставомерния
33

резултат, че не са искали да наранят пострадалия по този начин, макар и само
субективна и несъответстваща на обективно настъпилите увреждания
хипотеза, те отново следва да отговаря за опит към по-тежкия престъпен
резултат и в този смисъл е практиката на ВКС – Р № 24 от 05.05.1998 г. по н.
д № 452. /1996 г., I НО на ВКС, Р № 48 от 03.02.2012 г. по н. д № 3099/2011 г.,
I. НО на ВКС. Тоест, в случаите на алтернативен пряк умисъл у дееца да
причини телесна повреда или смърт, не се изключва съставомерността по
чл.115, вр. чл.18. ал.1 от НК. Що се отнася до внезапността на умисъла, тя е
налице, тъй като решението за извършване на престъплението се е формирало
непосредствено преди неговото извършване.
Съвкупната преценка на обективираното поведение на двамата
подсъдими несъмнено обосновава умисъл към убийство.
Във връзка със субективната страна на извършеното от двамата
подсъдими деяние, защитата им поставя пред настоящата инстанция въпроса,
свързан със съдържанието на умисъла у всеки от тях. За наличието или
липсата на умисъл обаче съдебната практика е категорична, че се съди не по
изявленията на привлечените към отговорност лица, а по конкретното им
поведение /действие или бездействие/ преди, по време на или непосредствено
след извършване на деянието. Установените по делото обстоятелства за
начина на извършване на деянието са свързани с изненадващо за пострадалия
нападение от две лица, единият го е придържал, докато другият е нанасял
безразборно удари, с насоченост в уязвими части /бедра, корем и гърди/ на
човешкото тяло, с характера на нараняването, което е довело до значителна
загуба на кръв за кратък период от време, със средство, което обективно е
годно да причини смърт - нож, с дължина на острието 7-10см. и ширина 2-
2.5см. Способът на извършване на престъплението, характерът на
нараняванията, силата на ударите, средството, с което е извършено
съставомерното прободно-порезно нараняване, дефинитивно са основните
обстоятелства, от които следва да се изхожда при разрешаването на въпроса
за съдържанието на умисъла при престъпленията против личността. (ППВС
№ 14/1963 г., Решение № 63/1988 г. на ОНСК на ВС). „За умисъла се съди от
реалните действия на подсъдимите, които обективират и материализират
формираните в съзнанието им представи, а не от последващите им действия и
от обясненията им“.
Преценявайки всички тези данни, въззивният съд отхвърля тезата на
защитата за липса у подсъдимите на пряк умисъл за умъртвяване на
пострадалия.
Деянието е извършено от двамата подсъдими при условията на чл.20
ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика „субективният
обединяващ момент на съизвършителството е конкретният общ умисъл на
съпричастните към осъществяването на определено престъпно деяние, при
който всеки от тях при реализиране на своята проява съзнава, че участва в
изпълнението на неправомерното посегателство заедно с други лица, и иска
34

или допуска от така съчетаната дейност да бъде извършено престъплението,
съответно да бъдат предизвикани вредоносните последици“. Двамата
подсъдими Т. и М. са съзнавали, че съвместните им действия спрямо
пострадалото лице допринасят за целените от тях последици.
Поведението на подс. Т. красноречиво обосновава извода за съзнавано
съучастие с другият подсъдими в извършване на инкриминираното деяние.
Ако той е целял само да предпази подс.М. от нанесения му удар от
охранителя, събаряйки го на земята, той не би го държал и притискал с ръце и
тяло след падането му, възпрепятствайки го да се изправи и да се защити от
нанасяните от подс.М. удари с нож. Захватът на подс.Т. е бил здрав и
задушаващ пострадалия, тъй като и той е бил добре трениран – бил е
няколокократен републикански шампион по борба, тренирал е и други бойни
спортове. Въпреки опитите си, пострадалият не е могъл да се освободи.
Направените няколко опита от св.Л. да издърпа кОата си за да го защити от
ударите на М., не са успели отново заради здравата и продължителна хватка
на Т.. В тази ситуация няма как Т. да не е разбирал причината и естеството на
действия на св.Л., респ. опасността, която грози пострадалия. Поради това и
действията му следва да се възприемат като изискуемия фрагмент за
съставомерността на извършено в съучастие деяние.
Подсъдимите са действали при пряк общ умисъл и по отношение на
квалифициращото обстоятелство по т.11 на чл.116 от НК, тъй като всеки един
от тях е съзнавал, че със собственото си поведение и с това на неговия
съучастник грубо се нарушава обществения ред. И двамата са отправяли
гръмогласни заплахи за убийство, държейки ножове в ръце, хвърляли са
предмети, някои от които са ударили случайни клиенти, чупили са бутилки и
чаши, пълни с алкохол и др. Това цялостно поведение на двамата обвиняеми
е предизвикало не само възмущение у клиентите на заведението, но е всяло
смут и ужас у тях, като ги е принудило да напуснат бара много бързо.
Едно от оплакванията на защитниците е във връзка с квалификацията,
че деянието не е извършено „по хулигански подбуди”. Въпросът за мотива на
дееца винаги е сложен за разрешаване, когато поначало той оспорва
обвинението. Затова за неговата мотивация се правят изводи на база
съвкупността от всички факти и обстоятелства, свързани с престъплението.
Словесния сблъсък със св.С. и еднократното действие на пострадалия в
негова защита не се отличава с особен интензитет или продължителност и по
никакъв начин не оправдава действията на двамата подсъдими. Тези действия
обаче са израз на несъобразяване с приетите от обществото норми на
поведение и на субективното им разбиране за „засегнатото самочувствие” и
„себеутвърждаване“, дори с цената на посягане на най-ценното човешко
благо, което поведение демонстрира подчертано пренебрежение към всякакви
правни и етични норми на човешко общуване.
Възражението на защитата на подс.Т. за допуснато от ВОС процесуално
нарушение във връзка с осъждането му по „непредявено и неизменено в хода
35

на първоинст. съдебно следствие обвинение“, въззивният съд не намира за
необходимо да разисква с оглед на всичко изложено по-горе от фактическа и
правна страна и доколкото със своя съдебен акт е отменил присъдата на
първоинст съд, осъждайки оправдан за по-тежко наказуемо престъпление
деец за деяние по внесено пред първата инстанция обвинение.

Към момента на извършване на деянието, подс. К.Т. е бил
непълнолетен. Съгласно заключенията по назначените на ДП и в хода на
първоинст. съдебно производство КСППЕ той е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и да
участва в наказателното производство. Същият не страда от психично
разстройство по смисъла на Международната класификация на болестите-
Десета ревизия, което да представлява умствена недоразвитост или психично
разстройство, в смисъл на критерия „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието“. Не се установени нарушения на интелекта или
на базисните му психични качества и функции, които да представляват или да
покриват критерия „умствена недоразвитост или психично разстройство“
и/или „Краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ по
смисъла на чл. 33 от НК към момента на извършване на деянието, въпреки
приетото количество алкохол, била е със запазена годност да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си.
Подс. Галин М. към момента на извършване на деянието е бил
употребил алкохол в дози, предизвикали състояние на „Обикновено
алкохолно опиване“, същият не страда от психично заболяване, не е бил в
състояние на „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“,
могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Физическото му и психичното му състояние не се определя
като болестно.
По отношение на подс.М. е налице и квалифициращото обстоятелство
по т.12 пр.1 на чл.116 от НК – деянието е извършено при условията на
„опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК. Същото се
обуславя от последните му две осъждания: по НОХД № 1428/15г. и по НОХД
№ 3157/17г. на Специализирания наказателен съд, с наложени наказания
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година - по първото и 8 месеца - по
второто НОХД. Налице е влязло на 26.01.2018г. определение на СпНС по
ЧНД 3438/17г., с което е постановено, на основание чл. 68, ал.1 от НК,
наложеното общо наказание по ЧНД № 554/2008г. в размер на 8 месеца
месеца „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно изцяло и отделно при общ
режим. Налице са две осъждания с наложени ефективни наказания „лишаване
от свобода“, за което не е изтекъл 5 годишния срок по чл. 30 от НК. /справка
за съдимост в т.6 л.2688-2697 на НОХД/
Във въззивните жалби на двамата подсъдими защитниците им твърдят,
че цялото обвинение е изградено на предположения, а осъждането на двамата
36

подсъдими от първостепенния съд не почива на категорични доказателства,
поради което те следва да бъдат оправдани.
Въззивният съд, на първо място счита за необходимо да поясни, че с
оглед последователната съдебна практика, приема, че оправдателната
присъда също не може да почива на предположения. В този смисъл са и
Решение № 240 от 15.05.2012 г. по н. д. № 694/2012 г., III н. о. на ВКС: „ВКС
многократно в своята съдебна практика е указвал на съдилищата, че не само
осъдителната, но и оправдателната присъда не може да почива на
предположения. За да признае подсъдимия за невинен, съгласно чл. 304 НПК,
съдът следва да констатира, че по делото не е установено, че деянието е
извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него
виновно, както и когато деянието поначало не съставлява престъпление.“,
споделено и в Решение № 242 от 16.04.2020 г. по н. д. № 1018/2019 г., III н. о.
на ВКС, и много други.
Доколкото основното възражение е срещу авторството на извършеното
от подс.Т. и неправилното приложение на материалния закон – за подс.М.,
съображенията на защитата бяха разгледани и отхвърлени от фактическа
страна.
Правната оценка на деянието, формата на вината и съответно
приложимия материален закон се основават върху внимателно комплексно
обсъждане на всички факти и обстоятелства индивидуализиращи
извършеното - от предшестващото поведение на виновните и пострадалия,
техните отношения, характера и интензитета на съставомерната дейност,
насоката, мястото и силата на упражнено въздействие, използваното средство
и последиците от него. Доказателствените източници по настоящото дело,
разгледани в тяхната последователност, логическа обвързаност и разнородна
правна природа, позволяват несъмнени изводи по квалификацията на
извършеното от двете подсъдими лица.
Релевантните по делото доказателства разкриват обективните действия
на подсъдимия спрямо пострадалия, от които по правилата на оценка се
извеждат субективните представи на дееца. Не са налице причини, поради
които намирайки се в обикновено алкохолно опиване (доколкото не са налице
никакви индикации за патологично такова и не се налага ползването на
допълнителни специални знания), подсъдимите Т. и М. да не са съзнавали
пълноценно свойството и значението на деянието и да не е могъл да ръководи
постъпките си, разяснено от КСПСП.

По наказанията.
По отношение на подс.К.Т.: на първо място следва да се отбележи, че
изцяло се споделят изложените от първостепенния съд съображения при
индивидуализиране на наказанието му, макар и за по-леко наказуемото
престъпление – това по чл.325 ал.2 от НК, за което е осъдил.
Индивидуализирайки наказание на този подсъдим за извършеното от
37

него деяние по чл. 116, ал.1, т.11, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, пр.2, вр. чл.
20, ал.2, от НК, за което настоящата инстанция го призна за виновен, се взеха
предвид и други обстоятелства, а имено:
На първо място се отчете висока степен на обществена опасност на
деянието и на дееца. Убийството е възведено от законодателя като най-
тежкото престъпление срещу личността. В конкретния случай, макар, че не е
настъпил вредоносния му резултат, същото като извършено в съучастие с
друго лице и по хулигански подбуди разкрива опасност в достатъчно висока
степен.
Данните за личността на подсъдимия недвусмислено сочат на деец със
завишена обществена опасност, макар и в толкова крехка възраст. От
материалите по делото се установява, че към иникриминираната дата –
28.01.2018г подс.Т. се водил на отчет в ДПС на Пето РУ-ОД-МВР-Варна по
повод образувани през 2017г /т.е. когато е бил още 16 годишен/ редица
преписки и ДП за притежание на марихуана и кокаин, въоръжен грабеж в
хранителен магазин, кражба в съучастие, увреждане на гума и броня на ЛА
„Ауди“, за нанесена по хулигански подбуди лека телесна повреда. С
протоколно на ВРС по ЧНД № 4458/19г, влязло в законна сила на 13.11.2019г
ВРС е определено общо наказание от една година „Лишаване от свобода“ с
оглед наложените му наказания по НОХД № 3735/2019 г. по описа на ВРС,
НОХД 3012/2019 г. и НОХД № 3124/2019 г по описа на ВРС. С цитираните
съдебни актове подсъдимият Т. е бил санкциониран за доста разнообразна
престъпна деятелност – грабеж на 9 861 лв., кражба на 5 589.07 лв. и държане
на високорисково наркотично вещество 1.12 гр. кокаин, всички осъществени
през 2017г. В хода на настоящото наказателно производство подсъдимият е
бил признат за виновен в извършване на деяние също извършено през 2017г,
по чл. чл.330, ал.3, пр.1 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК, като
общата стойност на движимото и недвижимо имущество е възлизала на 43
887,16 лева. С присъда № 75/16.12.2019г., постановена от състав на ВОС по
НОХД № 110/2019 г, изменена с решение на АпС Варна и потвърдена с
решение ВКС № 60140/11.10.2021г, І НО по НД № 533/21г, му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при
първоначален общ режим.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва се отчетат
чистото му съдебно минало, т.к. деянието, предмет на настоящото
производство е извършено от непълнолетния подсъдим Т. преди да е имало
влязла в сила присъда за описаните по-горе деяния; към датата на деянието
подс. е бил ученик в Частна Търговска гимназия гр. Варна, спортист. В този
кръг обстоятелства следва да се включи и значителния период от време,
изминал от деянието до момента на постановяване на първоинстанционната
присъда –три години. Нито една от коментираните по-горе характеристики на
деянието и личността на дееца обаче не може да се разглежда като
изключителна или като многобройни в количествен план.
38

Като отегчаващи обстоятелства следва да бъдат отчетени лошите
криминалистични данни за личността на подсъдимия, проявеното
безразличие и безотговорност към състоянието на пострадалия.
Не може да не се отчете факта, че деянието е останало на фазата на
опита, същият обаче е довършен, доколкото изпълнителното деяние е
осъществено изцяло, но поради независещи от волята на дейците причини не
се е стигнало до фаталния и целен от тях резултат. Поради това и съдът не
счита, че е приложима нормата на чл.58 б“а“ от НК.

С оглед на всичко изложено и след редукцията на наказанието по реда
на чл.63, ал.2, т.1 от НК, въззивният съд прецени, че на непълнолетния
подсъдим Т. следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ под
средния предвиден от законодателя размер /от 5 до 12/, а именно от 6
/ШЕСТ/ ГОДИНИ, което той да изтърпи при първоначален строг режим.
Определеният първоначален строг режим на изтърпяването му е
съобразен с нормата на чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „а” от ЗИНЗС, както и че към
момента на постановяване на настоящата присъдата подс.Т. е навършил
пълнолетие.
Наличието на 5 деяния, извършени при условията на реална съвкупност
от непълнолетния подсъдим наложи въззивния съд да приложи разпоредбата
на чл.25, ал.1, вр.чл.23 от НК и да ГРУПИРА наложените наказания на
подсъдимия Т. с настоящата присъда и по НОХД № 3735/2019 година по
описа на Районен съд - Варна, по НОХД №3012/2019 година по описа на
Районен съд - Варна, по НОХД № 3124/2019 година по описа на Районен съд -
Варна и по НОХД № 110/2019 година по описа на Окръжен съд - Варна, като
ОПРЕДЕЛИ да бъде изтърпяно най-тежкото от тях, а именно ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ.
Деянията, за които подсъдимият е осъден с различни съдебни актове, са
за деяния, извършени през кратък период от време – от около една година, от
естеството им е видно, че са тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК, отличават
се с висока степен на обществена опасност. Следва да се отбележи и
възходящото престъпното поведение на непълнолетното лице през 2017г
както по вид на извършените от него деяния, така и на тяхната тежест,
ескалацията на което е настъпила на инкриминираната дата – 28.01.2018г.
Очевидно е, че подсъдимият се нуждае от сериозни корекционни мерки за
превъзпитание и пренареждане на ценностната си система чрез изолиране от
обществото за по-сериозен период, за да може да преосмисли тежестта на
стореното по отношение на различни лица във времето. За реализиране на
специалната и генералната превенции въззивната инстанция намира, че е
наложително общо определеното му наказание да бъде увеличено по реда на
чл.24 от НК с ЕДНА ГОДИНА, като наказанието, което той следва да
изтърпи е общо в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода при
39

първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

На основание чл.25, ал.2 от НК, съдът приспадна изтърпяното до
момента наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по посочените по-горе дела.
По отношение на подс. Г.М.
Част от изложените в протеста възражения касаят справедливостта на
наложеното наказание на този подсъдим, с твърдение, че така определено при
условията на чл.58 б“а“ вр. чл.55 от НК, се явява необосновано леко, предвид
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Проверката на присъдата в тази й част налага изследване на правилното
приложение на принципите при определяне на наказанието.
Първоинстанционният съд е изложил своите мотиви досежно степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и мотивите за
извършването на деянието, като е приел, че в полза на подсъдимия следва да
възприемат „…предизвикателното поведение на св.С. и действията на
пострадалия преди престъпното деяние, отключили агресията на подс.М.,
частичните признания на подсъдимия и недовършеността на престъплението,
както и реално причинените общественоопасни последици“.
Настоящата инстанция не може да се съгласи изцяло с тези доводи. Не
намира опора в доказателствата по делото, св.С. и пострадалия охранител да
са имали предизвикателно поведение, напротив – подс. М. и съпроцесникът
му са имали подобно поведение, което е наложило извеждането им от
пострадалия от заведението, а св.С. за пореден път е трябвало да разговаря
„кротко“ с невъздържаният М., призовавайки го да не проявява агресия
спрямо клиентите. В крайна сметка, именно управителя на заведението е
следвало да осигури на клиентите си безопасност и възможност да се
прекарат добре времето си в подобно място за развлечение. Именно защото
управителят - св.С. и пострадалият от опит са знаели за склоността на М. да
носи в себе си нож и да проявява агресия след употреба на алкохол, те са
предприели опит да преустановят подобно поведение.
„Реално причинените последици“ също не следва да се ценят в полза на
подсъдимото лице, доколкото реалният противоправен резултат не е настъпил
единствено и само благодарение на своевременната помощ, първо - на св.Л.,
който е издърпал постр. от захвата на подс.Т. и отдалечил от двамата
подсъдими и, второ- поради оказване на своевременна помощ в
специализирано медицинско заведение.
Отчитайки посоченото по-горе, високата обществена опасност на
деянието и дееца, обремененото съдебно минало на подс.М. /извън
квалификацията по чл.29 от НК/, употребата на алкохол по време на
извършване на деянието, проявеното безразличие и безотговорност към
състоянието на пострадалия и действията му по укриване след деянието, като
цяло – негативните данни за личността му и наличието на 2 квалифициращи
елемента на инкриминираното деяние – по т.11 и т.12 на чл. 116 от НК,
40

въззивният съд достигна до извода, че наказанието следва да се
индивидуализира при първата му алтернатива при превес на отегчаващите
обстоятелства към средния предвиден в закона размер, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ,
което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

Настоящата инстанция намира, че наложените на двамата подсъдими
наказания в такъв вид и размер ще бъдат достатъчни за реализиране на
предвидените в чл.36 НК цели.
На основание чл.59 от НК в присъдата е зачетено предварителното им
задържане в изпълнение на мерките за неотклонение „Задържане под стража“
и „Домашен арест“.

По отношение на гражданския иск:
Пред ВОС пострадалият в резултат на деянието АРМ. АЛ. е предявил за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск
солидарно срещу двамата подсъдими Г. М. и Кр. Т., както и срещу бащата на
непълнолетния Кр. Т. – Т. Т.-конституиран като гражд. ответник, в размер от
80 000 лева, представляващ обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва
считано от деня на увреждането до окончателното й изплащате.
Първостепенния съд, приемайки доказаността на обвинението по
отношение на подс.М., правилно е извел основателността на предявения от
пострадалия А. граждански иск за претърпените от него неимуществените
вреди.
Изводите на въззивната инстанция за виновността и на втория подсъдим
– непълнолетния Кр. Т. безспорно ангажират и неговата гражданска
отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, а именно виновно
извършено противоправно деяние и настъпила неимуществена вреда,
представляваща пряка и непосредствена последица от същото, поради което
без съмнение, на репариране подлежат именно преживените от гражданския
ищец негативни емоции, болки и страдания, вследствие на стореното и от
двамата подсъдими. По твърде нелеп и в същото време арогантен начин
пострадалият е станал обект на престъпление, извършено от двамата
подсъдими в съучастие, което без своевременната и адекватна медицинска
помощ би му "струвало" живота, поради което и това налага определянето на
справедливо парично обезщетение.
Опитът за убийство по хулигански подбуди, отразено в закона като
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от
НК, се отличава с висока степен на морална укоримост, а действията на
подсъдими са извън общоприетите норми на обществото и не могат да бъдат
обяснени с каквито и да са причини от каквото и да е естество.
41

Настоящата инстанция намира, че определения от решаващия съд
размер на присъденото обезщетение възлизащ на 35 000 лева не съответства
на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, с оглед вида и
степента на причинените на ищеца А. болки и страдания от причинената най-
тежка травма -физическа, психическа и емоционална, каквато е опита за
убийство чрез пробождане с нож в гръдната област. Пострадалият е бил
активен спортист и треньор, тези му професионални умения са били в
основата на наемането му като охранител в СОД „Спартак“, осигуряващи му
допълнителни средства за живот и препитание. Освен съставомерното
увреждане, на пострадалия са били причинени и други, съпътстващи
основното нараняване – ожулване по външен ръб на дясната очница;
прободно- порезна рана по предно-външната повърхност на дясното бедро;
прободно- порезна рана по предната повърхност в областта на дясното
коляно; порезна рана по вътрешната повърхност на дясната подбедрица в
средната трета. От заключението по комплексната СМППЕ е видно, че в
резултат на претърпения дистрес от нападението и получените физически
травми АРМ. АЛ. е развил симптомите на Посттравматично стресово
разстройство F43.1. Описаното психично разстройство е било с изразен
интензитет през първата година след инцидента.
С оглед на така изложеното и в съответствие с указанията, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК за понятието "справедливост", за
справедлива обезвреда на пострадалия във връзка със стореното от
подсъдимите, ревизиращата инстанция намери сумата от 80 000 лева,
съгласно предявената искова претенция. Обезщетението в този размер
напълно би репарирало и компенсирало претърпените от него болки и
страдания.
Така определеното обезщетение е солидарно дължимо както от двамата
подсъдими – извършители на деянието, така и от гр. ответник – Т. Т., баща на
непълнолетния подсъдим Кр. Т., на основание чл. 48 ал. 1 от ЗЗД.
Отговорността на родителите е презумптивна и представлява една
гражданскоправна санкция за недобре изпълнен родителски дълг по
възпитанието и контрола на ненавършилите пълнолетие деца. Независимо, че
подс. Кр. Т. към момента на провеждане на съдебното производство и
предявяването на гр. иск срещу него е навършил пълнолетие, към момента на
извършване на деянието и възникване на деликтната му отговорност, същият
е бил непълнолетен, и е живеел в дома на родителите си, респ. в дома на гр.
ответник Т. Т.. /“3а щети, причинени от непълнолетен, родителят не се
освобождава от отговорност, макар след това причинителят на щетата да е
навършил пълнолетие. Решаващ е моментът на възникване на щетата“ Р 1910-
78-1 Спр. 11-78/
Присъденото обезщетение се дължи ведно със законната лихва считано
от деня на увреждането- 28.01.2018г до окончателното му изплащате.
42

В този смисъл жалбата на гр. ищец се явява основателна.

Така изложените съображения мотивираха въззивната инстанция, на
основание чл.334, т.2, вр.чл.336, т.т. 1 и 2 и чл.338 от НПК да отмени
първоинстанционната присъда на Окръжен съд гр.Варна в наказателната и
гражданската й части и вместо това постанови нова такава и призна двамата
подсъдими КР. Т. Т. и Г. Г. М. за виновни по възведеното им пред първата
инстанция обвинение по чл.116, ал.1, т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1,
пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. от НК и чл.63, ал.2, т.1 от НК – за подс.Т., както и по
т.12 пр.1 на чл.116 от НК – за подс. М..
На основание чл.52, вр.чл.45 и чл.48 от ЗЗД въззивният съд осъди
подсъдимите КР. Т. Т., Г. Г. М. и гражданския ответник Т. Т. да заплатят
солидарно на гражданския ищец АРМ. АЛ., сумата от 80 000 /осемдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането - 28.01.2018 година до окончателното й
изплащане.
В частта, относно веществените доказателства и направените разноски
по делото на досъдебното производство и пред първоинст. съд. присъдата на
ВОС бе потвърдена.
Със своя съдебен акт въззивната инстанция осъди тримата подсъдими
да заплатят д. т. върху уважения гр. иск, направените по делото разноски в
полза на Държавата и на гр. ищец А..

Водим от гореизложеното, съставът на апелативния съд постанови своя
съдебен акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

43

Съобщи за изтекли лични данни