№ 41523
гр. С., 07.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110172750 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. В. В. срещу Ф.
„Е.С.“.
На основание чл. 310, ал. 3 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК
и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от А. В. В. срещу Ф. „Е.С.“ ЕООД, ЕИК
******** кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 128, т. 2, чл. 220, чл. 222 и чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, в общ размер
на 26751,36 лв., от които: сумата от 10354,55 лв. – неизплатени трудови
възнаграждения за месеците май, юни, юли и август на 2024 г. и сумата от
520,48 лв. – обезщетение за забава; сумата от 3440,80 лв. – неизплатено
обезщетение за неспазено предизвестие и сумата от 87,26 лв. – обезщетение за
забава; сумата от 3440,80 лв. – неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и
сумата от 87,26 лв. – обезщетение за забава; сумата от 8602,00 лв. –
неизплатено обезщетение съгласно чл. 224 КТ и сумата от 218,21 лв. –
обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху всяка от
претендираните суми, считано от датата на завеждане на исковата молба –
08.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск с правна
квалификация чл. 203, ал. 2 КТ за сумата от 3440,39 лева, представляваща част
от направен от ищеца неоторизиран разход за сметка на Ф. „Е.С.“ за извършен
ремонт на личен автомобил и автомобил на неговия баща през 2022 г. в общ
размер на 11414,48 лв., ведно със законовата лихва от датата на възникналото
задължение до окончателното му изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил писмен Трудов договор № 13/02.11.2021 г.
с Ф. „Е.С.“ ЕИК ******** с определена длъжност „Ф.Д.“, код по НКЦД
12117001, пълно работно време от осем часа, основно трудово
възнаграждение в размер на 1300 лв. и допълнително трудово възнаграждение
1
за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов
стаж за същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия. С Допълнително споразумение № ***** г., основното трудово
възнаграждение било променено на 2500 лв., а с последно Допълнително
споразумение между страните от 01.07.2022 г. основното трудово
възнаграждение е било променено на 3400 лв. Посочва, че в трудовият
договор е било уговорено трудовото възнаграждение да се заплаща до 25-то
число на месеца следващ месеца, в който е положен трудът. Твърди, че със
Заповед от 11.07.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда
трудовото правоотношение с Ф.та е било прекратено, считано от 03.08.2024г.,
като заповедта за прекратяване му е била връчена лично с нотариална покана
на 02.08.2024г. Твърди, че въпреки че в заповедта за прекратяване е било
определено правото на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
за 55 работни дни, работодателят не е изплатил начисленото обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск в размер на 55 работни дни. Освен това
работодателят не бил изплатил и обезщетението за неспазен срок за
предизвестие. Допълва, че ответникът е начислил възнаграждение за времето,
през което е останал без работа, но същото не е било изплатено. Твърди, че
ответникът не е изплатил на ищеца трудовото възнаграждение за месеците
май, юни и юли 2024 г. всяко, от които е в размер на 3400 лв., а освен това
ответникът дължал и за 01.08.2024 г. трудово възнаграждение в размер на
154,55 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените
искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът е бил
освободен от поста си още на 20.10.2023 г. с решение на Борда на директорите
на Ф. „Е.С.“ и след прекратяване на финансирането на заплата му от Ф. „Н.Д.“
САЩ, и за претендирания от него този период не е положил нито един час
труд. По отношение на искането за обезщетение на основание чл. 224, ал 1 от
КТ за неизползван платен отпуск, счита за основателно искането за изплащане
само в размер на неизползваните дни от 02.11.2021 г до 20.10.2023 г., когато е
било първоначалното му освобождаване от работа. Твърди, че ищецът е бил
освободен от длъжността Ф.Д. с Решение на борда на директорите на Ф.
„Е.С.“, същото с нотариална заверка от 17.10.2023 г. Сочи, че на 18.10.2023 г. в
гр. С. на ищеца са били връчени: предизвестие за освобождаване и две
заповеди за освобождаване - едната по чл. 325 т.1 от КТ, Заповед №
00000010/15.10.2023 г. за прекратяване на трудовия договор , считано от
20.10.2023 г. и втората по чл. 328 т. 2 от КТ, Заповед № 00000010/15.10.2023 г.
Ищецът не изпълнил задължението си по чл. 325 т.1 да вземе отношение по
направеното предложение и да уведоми за взетото от него решение в 7-дневен
срок, поради което приели, че предложението не е прието. Твърди, че е било
налице второ предложение направено по чл. 328 ал. 1 т.2 от КТ. Сочи, че
заповедите са му били връчени заедно с нотариално завереното решение на
борда на директорите в присъствието на трима свидетели: председателя на
2
Борда на директорите - Г.Ч.Д., финансовият директор на Борда на
директорите - М.К. и Д.Д. - съосновател на Ф.та, член на борда на
директорите и главен изпълнителен директор на Ф.та. Твърди, че въз основа
на това решение, банковите пълномощия на ищеца са били прекратени само
няколко дни по-късно, служебната му дебитна карта от сметката на Ф.та е
била закрита и служители са били информирани за прекратяването на
трудовото правоотношение. Твърди, че един ден след връчване на заповедите -
19.10.2023 г.- ищецът представил болничен лист, подновяването на който
продължи 6 месеца. Впоследствие ищецът не отговарял на обажданията по
телефона и на изпратените до него съобщения. Твърди, че след приключване
на болничните листове в средата на април 2024 г. ищецът не се появил на
работа в продължение на един месец. Сочи, че изведнъж се появил на работа и
започнал да заплашва със съдебни дела. Посочва, че са проявили
добронамереност към ищеца като била извършена корекция и във ведомостта
му са били начислени работни дни и са му били внесени осигуровки. Твърди,
че от месец май до 01.08.2024 г. ищецът не положил нито един ден труд, не са
му били възлагани задачи и не бил представял отчет. Сочи, че поради
многобройните претенции на ищеца е била издадена нова Заповед от
11.07.2024 г., на същото основание на което била и първата заповед от 2023 г. -
чл. 328 ал. 1 т.2 от КТ. Твърди, че ищецът е проявил неетично и агресивно
поведение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу
ищеца, с който претендира сумата от 3440,39 лева, представляваща част от
направен от ищеца неоторизиран разход за сметка на Ф. „Е.С.“ за извършен
ремонт на личен автомобил и автомобил на неговия баща през 2022 г. в общ
размер на 11 414,48 лв., ведно със законовата лихва от датата на възникналото
задължение до окончателното му изплащане на вземането. Твърди, че през
2022 г., докато ищецът още бил на длъжност Ф.Д. е извършил разходи за
ремонт на личния си автомобил и този на неговия баща. Същите не били
предварително разрешени и били осъществени без одобрението на
изпълнителния директор и борда на директорите на Ф.та, което действие
представлявало нарушение на трудовата дисциплина. Сочи, че в длъжностната
характеристика на ищеца е било записано, че работи заедно и под
ръководството на директора на Ф.та, че месечна заявка за банков превод от
Ф.та се прави и изпраща от директора. Посочва, че в длъжностната
характеристика на ищеца е било посочено единствено, че е дадено разрешение
за извършване на разходите за смяна на масло и 50% от разходите за гуми,
както и някои основни ремонти, които първо трябвало да бъдат разрешени и
одобрени от изпълнителния директор. Твърди, че ищецът не посочил
разрешение нито за един от извършените ремонти, освен за смяна на масло и
гуми. Твърди, че ищецът е представил невярна информация в счетоводството,
че разхода му е разрешен и 50% от изплатената от него сума трябва да му се
възстанови, като пренебрегнал изискването предварително да изиска и получи
одобрение за извършване на разхода. Посочва, че ищецът се ангажирал устно
3
да възстанови поне 2560,33 USD (4608,59 лева) чрез месечни вноски от 160
USD (194,70 BGN), но само извършил само четири плащания чрез лични
банкови преводи, възстановявайки само 1,168. 20 лева и оставяйки неизплатен
остатък от 3440,39 лева. Сочи, че във вносната бележка от 17.08. 2023 г.
сумата, която е внесена от ищеца е 481,32 лв., като 194,70 лв. е за погасяване
на задължението си, а другата сума от 286,62 лв. са остатък от налични
средства, които е трябвало да върне в банката. С оглед гореизложеното моли
за уважаването на предявения насрещен иск.
В срока по чл. 131 е постъпил отговор на насрещния иск, с който същият
се оспорва. Твърди, че към датата на назначаването му на длъжността Ф.Д.
02.11.2021 г., Ф. „Е.С.“ не е разполагала със служебен автомобил. Посочва, че
между страните е било уговорено личният му автомобил да бъде използван за
работни цели и за осъществяване на дейността му като Ф.Д., като всички
разходи за ремонт да бъдат споделяни поравно между него и Ф.та,
включително и в случай, че личният му автомобил е в ремонт, той да използва
като резервен автомобил МПС-то на своя баща, ***, модел 2008 г., и всички
разходи за ремонт също да бъдат споделяни по равно между него и Ф.та.
Твърди, че при изпълнение на задълженията си постоянно е пътувал до
центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) в цялата страна и в множество
квартали на гр. С.. Всеки разход за ремонт на МПС-то е бил плащан от него,
като от своя страна е изпращал всяка фактура на счетоводството на Ф.та, в
резултат на което по банков път му е била възстановявана половината платена
сума по представената фактура. Сочи, че всички разходи за ремонти са били
надлежно осчетоводявани и изпращани като част от ежемесечните финансови
отчети за дейността на Ф.та. Твърди, че в периода от 11 март 2022 г. до 30
ноември 2022 г. или в продължение на над 8 месеца, плащането на половината
от ремонтните дейности са били одобрявани и плащани със знанието на Н. Г.,
М.М. и Д.Д., като през този период не е постъпило нито едно запитване или
възражение в тази посока. Твърди, че общата сума на представените и платени
суми по фактури за 8-те месеца е била 9996,88 лева, а не както е посочено в
насрещния иск 11 414,48 лева. Сочи, че сумата от 9996,88 лева е била
заплатена от него за ремонт, като съгласно уговорката между страните, Ф.та
му е възстановила по банков път сумата от 4998,44 лв. Признава, че е
превеждал пет пъти сумите от по 194,70 лв. по сметката на Ф.та, но твърди, че
тези му действия са провокирани от желанието за съпричастност към Ф.та в
труден момент, когато финансирането й се оказва недостатъчно. С оглед
гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения насрещен иск.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са главни кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание по чл. 128, т. 2, чл. 220, чл. 221, чл. 222 и чл. 224
КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е предявил насрещен иск с правна квалификация чл. 203, ал.
4
2 КТ.
Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лица с
правен интерес, пред родово и местно компетентен съд.
По отношение на иска по чл. 128, т. 2 КТ:
Основателността на исковата претенция по чл. 128, т. 2 КТ е обусловена
от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.
наличие на валидно трудово правоотношение между страните по делото в
процесния период; 2. ищецът да е изправна страна – да е престирал работната
си сила/ реално да е полагал труд в посочения период, при което следва да се
има предвид презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ; 3. размерът на претенцията; 4.
неизпълнение от страна на ответника работодател на задължението да заплати
на ищеца дължимото трудово възнаграждение.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи първите три
предпоставки при условията на пълно и главно доказване, а касателно
последната – необходимо е само да се твърди отсъствието на плащане.
Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В
тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
положителния факт на плащането и че работникът/ служителят не е полагал
реално труд/ не е престирал работната си сила, като проведе пълно обратно
доказване за оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ, при наличие на
такива твърдения или оспорвания.
По отношение на иска по чл. 220, ал. 1 КТ
В тежест на ищеца е да докаже прекратяване на трудовия договор на
основание, за което законът изисква отправяне на предизвестие, както и
размер на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец от ищеца. Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези
факти.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
спазване на срока на предизвестие или плащане на обезщетение.
По иска по чл. по чл. 222, ал. 1 КТ
В тежест на ищеца е да докаже, че уволнението е извършено на някое от
основанията, посочени в чл. 222, ал. 1 КТ, че за процесния период е останал
без работа, както и размера на брутното трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По отношение на иска по чл. 224, ал. 1 КТ:
Основателността на исковата претенция по чл. 224, ал. 1 КТ е
обусловена от наличието на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. наличие на валидно трудово правоотношение; 2. ищецът да е
изправна страна – престирал е работната си сила/ реално е полагал труд в
5
посочения период; 3. прекратяване на трудовото правоотношение; 4.
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен
отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години,
респ. твърдения брой работни дни платен годишен отпуск; 5. размерът на
претенцията.
Тези предпоставки следва да се установят от ищеца при условията на
пълно и главно доказване, а относно факта на неизползването на платения
годишен отпуск е достатъчно да е налице само твърдение.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти. В тежест на ответника е да установи, че ищецът е използвал
полагащия му се платен годишен отпуск, както и положителния факт на
плащането.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По насрещният иск с правна квалификация чл. 203, ал. 2 КТ:
Основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното
наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: наличие на
валидно трудово правоотношение между страните по насрещния иск, по
силата на което ответникът е изпълнявал при ищеца съответната длъжност;
деяние (действие или бездействие), изразяващо се в представяне от страна на
ответника по насрещния иск на фактури пред ищеца по насрещния иск за
ремонт на личния му автомобил и този на неговия баща, респ. представяне на
невярна информация в счетоводството на ищеца по насрещния иск, че
разходът му е разрешен, съответно има право да му бъде възстановена 50% от
стойността на извършения личен разход за ремонт в общ размер на 11414,48
лв.; противоправност на деянието; вреда, претърпяна от ищеца по насрещния
иск, изразяваща се в заплащане на 50% от стойността на извършения личен
разход за ремонт на собствения му автомобил и този на неговия баща;
причинна връзка между деянието и вредата; вина на изпълнителя; някоя
измежду специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 203, ал. 2
КТ: вредата да е причинена умишлено или в резултат на престъпление или да
е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения;
размера на претенцията.
Тежестта за установяване на тези предпоставки е на ищеца по
насрещния иск.
Ответникът по насрещния иск може да проведе насрещно доказване за
6
тези обстоятелства. В тежест на ответника е да установи положителния факт
на плащането на претенцията.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните по делото следните обстоятелства:
- по отношение на главните искове: че ищецът е имал сключен писмен
Трудов договор № 13/02.11.2021 г. с Ф. „Е.С.“ ЕИК ******** с определена
длъжност „Ф.Д.“, код по НКЦД 12117001, пълно работно време от осем часа,
основно трудово възнаграждение в размер на 1300 лв. и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за
всяка година трудов стаж за същата, сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия. С Допълнително споразумение № ***** г.,
основното трудово възнаграждение било променено на 2500 лв., а с последно
Допълнително споразумение между страните от 01.07.2022 г. основното
трудово възнаграждение е било променено на 3400 лв.; че ответникът е издал
Заповед от 11.07.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ;
- по отношение на насрещния иск: че ищецът е изплатил на ответника
50% от стойността на извършения ремонт на личния му автомобил и този на
неговия баща.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора.
Искането на ищеца по чл. 186 ГПК да бъде изискано от Дирекция „И.Т.“
П. да представи документи по административна преписка по подаден сигнал
от ищеца с № 24102489/09.08.2024 г. е относимо и допустимо и следва да бъде
уважено.
Ищецът и ответникът са поискали назначаването на съдебно-счетоводна
експертиза. Искането на ищеца е относимо и допустимо с предмета на
доказване и следва да бъде уважено. Искането на ответника на ответника
следва да бъде конкретизирано, доколкото от така зададения въпрос не става
ясно какво точно се има предвид под каква е дължимата сума от А. В. и какво
точно следва да отговори вещото лице. С оглед на това следва ответникът да
конкретизира въпросите си към поисканата експертиза.
Искането на страните за събирането на гласни доказателства
посредством разпит на свидетели е основателно, доколкото е относимо,
допустимо и необходимо, тъй като чрез него е възможно да се установят факти
от значение за решаване на делото, но доколкото за едни и същи факти
страните са поискали повече свидетели, на основание чл. 158, ал. 2 ГПК
следва да им се допусне само по един, а в останалата част искането следва да
се остави без уважение.
Ответникът е поискал на основание чл. 190 ГПК ищецът да представи
7
извлечение от банковата си сметка за периода от март до ноември 2022 г., от
което да е видно, че 50% от сумата, която той е плащал за ремонт на
автомобила му е превеждана, но доколкото ищецът не оспорва това
обстоятелство искането следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск с правно основание по чл. 203, ал.
2 КТ в едноседмичен срок от съобщението с изрична писмена молба да
индивидуализира претенцията си, като:
- посочи изрично коя от алтернативно регламентираните специални
предпоставки по чл. 203, ал. 2 КТ твърди в разглеждания случай, т. е. какво
твърди – дали: 1. вредата да е причинена умишлено; 2. или в резултат на
престъпление; 3. или е причинена не при или по повод изпълнението на
трудовите задължения;
- посочи дали вредата е причинена вследствие неизпълнението на
някакво договорно задължение, като в този случай индивидуализира
договора, от който произтича задължението, чрез посочване на съществените
му елементи – страни, предмет и съдържание, или от неизпълнение на общото
задължение да не се вреди другиму.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок на основание чл.
129, ал. 3 ГПК насрещната искова молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
18.11.2025 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът обявява за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото
следните обстоятелства:
- по отношение на главните искове: че ищецът е имал сключен писмен
Трудов договор № 13/02.11.2021 г. с Ф. „Е.С.“ ЕИК ******** с определена
длъжност „Ф.Д.“, код по НКЦД 12117001, пълно работно време от осем часа,
8
основно трудово възнаграждение в размер на 1300 лв. и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за
всяка година трудов стаж за същата, сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия. С Допълнително споразумение № ***** г.,
основното трудово възнаграждение било променено на 2500 лв., а с последно
Допълнително споразумение между страните от 01.07.2022 г. основното
трудово възнаграждение е било променено на 3400 лв.; че ответникът е издал
Заповед от 11.07.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ;
- по отношение на насрещния иск: че ищецът е изплатил на ответника
50% от стойността на извършения ремонт на личния му автомобил и този на
неговия баща.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по един
свидетел при режим на довеждане на ищеца и на ответника за установяване на
фактите, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на другите двама свидетели.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от Дирекция „И.Т.“ П. да
представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението документи по
административна преписка по подаден сигнал от ищеца с №
24102489/09.08.2024 г.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените с исковата молба задачи при депозит в размер на 400,00 лв.,
вносим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б.. Вещото лице да се уведоми за
възложената експертиза и да се призове за о. с. з. СЛЕД представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, като му УКАЗВА в едноседмичен срок от
получаването на препис от настоящето определение да конкретизира
поставените задачи към вещото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК за
задължаването на ищеца да представи извлечение от банковата си сметка за
периода от март до ноември 2022 г., от което да е видно, че 50% от сумата,
която той е плащал за ремонт на автомобила му е превеждана.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
9
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10