РЕШЕНИЕ
№ 764
гр. Пловдив, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500963 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по
спора Г. Н. Н., ЕГН – ********** чрез особения му представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК
адвокат И. М. срещу Решение № 739 от 21.02.2023 г. пост. по гр.д. № 5213/2022 г. на РС –
Пловдив, с което е уважен регресният иск на Гаранционен фонд – гр. София по чл. 558 ал. 7
от КЗ, като въззивникът Н. е осъден да заплати на фонда сумата 612, 71 лв., представляваща
заплатено от фонда на трето увредено лице обезщетение за причинени му материални щети
вследствие виновно причинено от Г. Н. ПТП на дата *** г. на път ***– *** км + ***, ведно
със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда.
Жалбоподателят поддържа че решението е неправилно, тъй като възведените щети
по автомобила на Д.И. - за които същата е получила обезщетение от фонда в размер на
сумата 612, 71 лв., не са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, тъй като не
съответстват на неговия механизъм, като не са описани и в съставения за него Протокол. В
тази насока се оспорва заключението на приетата САТЕ като хипотетично и без да е даден
от вещото лице ясен и категоричен отговор че тези щети са вследствие произшествието.
Възразява се още, че не било възможно автомобилът да е ударен едновременно и в предна
лява част, и в задна дясна част. Възразява и срещу размера, за който искът е уважен. В тази
насока поддържа, че видно от съдържащия се в щетата снимков материал щетите по
автомобила са само външни и козметични, тоест стойността за отстраняването им е по ниска
от присъденото обезщетение. Освен това, пазарната стойност на увредения автомобил към
датата на ПТП е в размер на 1 625 лв. / съгласно техническата експертиза по щетата /,
следователно заплатеното обезщетение на увреденото лице И. се равнява на почти
половината от пазарната стойност на автомобила му, което е прекомерно спрямо нанесените
1
щети и води до неоснователно обогатяване на увредения, съответно и до неоснователното
обогатяване на ищеца по делото.
По така изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго такова от въззивния съд за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна е депозиран отговор по чл. 263 от ГПК за неоснователност на
жалбата. Поддържа се, че – противно на твърдяното от въззивника, заключението на САТЕ
установява по безспорен начин механизма на ПТП, вредите и причинната връзка между тях.
Настоява се че всички щети по автомобила на Д.И. са получени от процесното ПТП –
изразяващо се в навлизане на управлявания от въззивника автомобил в насрещното
движение и получилият се от това страничен приплъзващ удар по цялата лява страна на
увредения автомобил. Факта че не всички вреди са описани в съставения от органите на
МВР Протокол за ПТП сам по себе си не опровергава този извод, защото целта на протокола
не е да установи в пълнота и с точност щетите, това е от компетентността на нарочна
експертна комисия, която извършва оглед и съставя протокол за опис на щетите. Такъв е
съставен и приложен към исковата молба. Този протокол, както и заключението на вещото
лице не са оспорени от въззивника, не са ангажирани от него доказателства в насока, която
да ги опровергава. Възразява се срещу твърдението, че са описвани от вещото лице увреди
по задна дясна част на автомобила – всички описани в заключението повредени части и
детайли са от лявата му страна, съответно само те са репарирани.
Оплакванията досежно размера счита да са от значение само при наличие на хипотеза
„ тотална щета „, каквото възражение в случая не е своевременно релевирано от въззивника,
съответно не е изследван въпроса за действителната стойност на автомобила с цел
съпоставка между нея и стойността на необходимите за ремонта му части, материали и труд.
Поддържа се още, че тотална щета в случая не е налице – дори и да се приеме твърдението
на въззивника действителната пазарна стойност на автомобила да е посочената във
въззивната му жалба такава.
По така изложените доводи се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноски за въззивното производство, съставляващи заплатените 300 лв. за
възнаграждение на особения представител на жалбоподателя по чл. 47 ал. 6 от ГПК.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Гаранционен Фонд –
София срещу Г. Н. Н. регресен иск с правно основание чл. 558 ал. 7 вр. чл. 557 ал. 1 т. 2, б. „
а „ от КЗ.
Ищецът твърди, че е заплатил обезщетение в размер на исковата сума от 612, 71 лв.
на третото увредено лице Д.П.И. за причинени й материални щети по собствения й лек
автомобил Фолксваген Поло“, ДКН ***, настъпили при ПТП от *** г. на път *** – *** км +
***, виновно причинено от ответника при управление на л.а. Рено Лагура ДНК *** без
сключена към датата на ПТП задължителна застраховка „ гражданска отговорност“.
Факта на твърдяното ПТП и виновното противоправно поведение на ответника за
него са безспорно установени от приложения към исковата молба Протокол за ПТП №
***/*** г., съставен от съответния орган в кръга на служебните му правомощия, който
протокол съставляващ официален свидетелстващ документ и като така ползващ се със
задължителна материална доказателствена сила относно установените с него факти и
обстоятелства, като протоколът е подписан без възражения и от участниците в ПТП - в т.ч.
и ответника и същият не е ангажирал доказателства в противна насока – при лежаща върху
него доказателствена тежест.
Така е несъмнено установено че причината за ПТП е загуба на контрол от ответника
върху управлявания от него автомобил поради шофиране с превишена скорост и
2
несъобразяване с пътната обстановка / мокра пътна настилка, в тъмната част на
денонощието/, вследствие което е навлязъл в насрещното лента за движение и е ударил
движещият се в правилната посока лек автомобил Фолксваген Поло“, ДКН *** на третото
увредено лице И. Описани са – неизчерпателно, от контролния орган и причинените щети на
последно посоченото МПС както следва: преден ляв калник, предна броня, ляв фар – преден,
преден капак, възможни и други.
Във връзка с ПТП спрямо Н. като виновен негов причинител е образувано и
административно наказателно производство, приключило с издадено срещу него
наказателно постановление № ***/*** г. на началник сектор „ Пътна полиция „ при ОД
МВР-Г. по чл. 683 ал. 3 от КЗ, което му е връчено на *** г. и не е обжалвано.
Няма спор, а и от представената по делото Справка от базата данни на
Информационния център на ищеца, на база подадени данни от застрахователните компании
за сключени застраховки „ гражданска отговорност „ на автомобилистите към дата *** г. /
датата на ПТП / се установява, че към така посочената дата за управлявания от ответника
л.а. Рено Лагура с ДНК *** не е имало сключена задължителна застраховка „ гражданска
отговорност „.
По образуваната при ищеца по заявлението на третото пострадало лице И. Щета №
*** г. нарочната техническа експертиза, на база протокола от ПТП и извършен оглед на
автомобила, е установила и признала следните увреди по същия във връзка с
произшествието – по предна и задна лява врата, предна и задна лява лайсна, заден ляв панел,
преден ляв мигач, преден ляв калник и ляв праг – метален; определено е застрахователно
обезщетение в размер на разходите за възстановяване на щетите / части, детайли, материали
и труд / в размер на исковата сума от 612, 71 лв. ; обезщетението е преведено по банков път
на увреденото лице И. на 13.04.2018 г./ л. 15 от първоинстанционното дело/.
Във връзка с оспорването от ответника на причинно следствената връзка между ПТП
и щетите и за стойността на последните по делото е прието заключение на САТЕ, изпълнено
от в.л.С.М. От заключението се установява, че от техническа гледна точка всички признати
от ищеца щети / вид и степен на увреда / е възможно да са причинени при процесното ПТП с
оглед установения от представения Протокол за ПТП негов механизъм, а именно
приплъзващ страничен удар по лявата страна на л.а. Фолксваген Поло“, ДКН *** от друг
насрещно движещ се автомобил, а стойността на ремонта за възстановяване на щетите -
пазарната с 60% намаление на новите части, възлиза на сумата 885,69 лева.
С оглед така установеното, фактическият състав на предявеният регресен иск е
безспорно установен, като същият е доказан и по размер, поради което правилно е уважен с
първоинстанционното решение, предмет на настоящата въззивна проверка.
Неоснователно е поддържаното в жалбата възражение повредите по автомобила на
третото лице И. да не са в пряка причинно следствена връзка с ПТП, тъй като не
съответствали на неговия механизъм, не били описани в съставения Протокол за ПТП, като
и заключението на вещото лице не установявало тези правно релевантни факти и
обстоятелства, тъй като по тях експертът не давал категоричен отговор, а изразявал само
хипотези.
Както се каза по горе механизмът на ПТП е безспорно установен от съставения за
него Протокол за ПТП № ***/*** г., който протокол като изходящ от съответното
длъжностно лице в кръга на служебните му правомощия е официален свидетелстващ
документ, ползващ се със задължителна материална доказателствена сила относно
установените с него факти и обстоятелства, като протоколът е подписан без възражения и от
участниците в ПТП, в т.ч. и въззивника и същият не е ангажирал доказателства в противна
насока – при лежаща изцяло върху него доказателствена тежест. Заключението на САТЕ
възприема изцяло този механизъм и на база същия дава категоричен – а не хипотетичен,
3
отговор за това, че всички признати и репарирани от ищеца повреди по автомобила на
третото лице са от техническа гледна точка напълно съответни на този механизъм.
Описаните в протокола за ПТП щети са съответни на признатите и репарирани от
въззиваемия – ищец такива, а неизчерпателното им посочване в протокола не обуславя
извод в противна насока, тъй като детайлно и в пълнота същите са установени по
преписката по щетата и признатите с нея, но неописани в протокола са – съгласно
заключението на САТЕ, също причинени от произшествието. Изцяло неверни са
твърденията за признати и обезщетени повреди по дясната страна на автомобила на третото
лице, където не е имало съприкосновение с автомобила на въззивника. Всички
претендирани и репарирани щети по увредения автомобил на третото лице са от лявата му
страна, която единствено е засегната от припълзващия удар в тази му страна от
управлявания от въззивника автомобил.
Стойността на ремонта е установена от заключението на САТЕ, като заплатеното от
въззивамия – ищец и претендирано с настоящия регресен иск обезщетение е под този размер
и по делото не са ангажирани доказателства за още по нисък размер на необходимите за
ремонта разходи. Съотношението между обезщетението и действителната пазарна стойност
на увредения автомобил на третото лице по образуваната при въззиваемия щета е
възведеното от въззивника 612, 71 лв. към 1 625 лева. Това съотношение не установява
хипотеза на тотална щета по смисъла на чл. 390 ал. 2 от КЗ, такава не се и твърди.
Следователно само по себе си горното съотношение не обосновава извод обезщетението да е
несъответно – прекомерно, спрямо понесените щети и така да води до неоснователно
обогатяване на увредения, съответно и до неоснователното обогатяване на въззиваемия –
ищец за сметка на въззивника.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Първоинстанционното решение е
правилно и се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемата страна се присъждат
направените за настоящото производство разноски. Същите се изразят в заплатеното на
особения представител на въззивника възнаграждение по чл. 47 ал. 6 от ГПК в размер на 300
лева – така се и претендират.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 739 от 21.02.2023 г. пост. по гр.д. № 5213/2022 г. на РС –
Пловдив.
Осъжда Г. Н. Н., ЕГН – ********** да заплати на Гаранционен Фонд – гр. София, ул.
Граф Игнатиев № 2 разноски за въззивното производство в размер на 300 / триста / лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4