Решение по дело №7268/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 821
Дата: 18 юни 2024 г.
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20234430107268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 821
гр. ***, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.ОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430107268 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Предявена е искова молба от “****** ****, ЕИК *******, с адрес на
управление гр.****, район “***”, бул. “****” №260 против И. В. Л. с ЕГН
********** от гр.*** ул.И. *** №10 в.А ап.30, в която се твърди, на
04.11.2019г. между ответника в качеството на кредитополучател и „*****.“
клон ****“, с ЕШК **** в качеството на кредитор бил сключен договор за
револвиращ кредит, издаване и използване на кредитна карта CАRD
17429501/-4.11.2019г. съгласно който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева при годишна
лихва и такси посочени в таблица в договора. Сочи, че съгласно чл.2 от него,
кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, чрез
която се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява
отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ кредит. Според чл.5,
идентификацията се извършвала чрез въвеждане на персонален
идентификационен номер, уникален за всеки клиент. Сочи, че съгласно чл.6,
преди началото на ползване на картата, кредитополучателят следвало да
1
активира същата съгласно приложена процедура по активация. Ищецът
твърди, че съгласно чл.12, кредиторът издава месечно извлечение за
осъществените трансакции до 15 число на месеца . Сочи, че съгласно чл.14,
кредитополучателят дължи годишна лихва в посочения в договора размер,
както и уговорените такси. Сочи, че ответникът трайно преустановил
плащането по кредита и на основание чл.17 от договора ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди, че при
просорчване на две или повече вноски, вземането става предсрочно
изискуемо, поради което поради неплащане на вноска с падеж 01.08.2020г.,
банката обявила кредита за предсрочно изискуем като на 11.01.2021г.
изпратила уведомление до длъжника. Сочи, че по силата на договор за
прехвърляне на търговско предприятие собствеността върху дружеството
кредитодател била прехвърлена на ищцовото дружество и всички пасиви и
активи, както и фактически отношения, свързани и попадащи в дейността на
*****.клон ****, били прехвърлени на ищцовото дружество. Сочи, че тъй
като кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Заповедта била връчена по
реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което ищецът предявява настоящата искова
молба. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
главница в размер на 602,43 лева ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащането, 18,98 лева възнаградителна лихва за периода
01.08.2020г. до 11.01.2021г., 160,09 лева мораторна лихва за периода
05.01.2021г. до 20.07.2023г. и разноски.
При условия на евентуалност ищецът сочи, че ако съдът приеме, че
няма настъпила предсрочна изискуемост, да осъди ответника да му заплати
претендираните суми в размер на 602,43 лева главница, 18,98 лева възн. лихва
от 01.08.2020г. до 11.01.2021г, 160,09 лева мираторна лихва от 05.01.2021г. до
20.07.2023г.
В едномесечния срок ответникът чрез назначения си особен
представител представя писмен отговор, в който навежда доводи, че
договорът е изтекъл, поради което не може да бъде обявен за предсрочно
изискуем на 11.01.2021г. Сочи, че падежът на последната погасителна вноска
е 01.01.2021г. и кредитодателят не може да го обяви за предсрочно изискуем
след тази дата. Оспорва твърденията, че ответникът не е извършвал плащания
2
по договора и не възразява по направеното искане за изготвяне на експертиза.
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез процесуалния си
представител поддържа предявените искове. Преди съдебно заседание е
изразил становище, че не прави оттегляне или отказ от исковете и поддържа
исковата молба с която са предявени установителни искове, като в случай, че
съдът приеме същите за неоснователни, при условията на евентуалност
предявява осъдителни искове.
След като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, съдът приема следното :
По допустимостта на предявените искове : Видно от приложеното
ч.гр.д. № 4311/2023г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.415,
ал.1 ГПК. Същите са допустими и исковата молба подлежи на разглеждане по
същество.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да
установи валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на
заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна
възнаградителна лихва, както и за заплащане на мораторна лихва в случай на
забава, размер и падеж на вземанията. Ответникът следва да проведе
насрещно доказване, а при установяването на фактическия състав на
вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.
По делото е представен в копие договор за кредит CARD №
17429501/04.11.2019г, от който се установява, че между „*****. клон
българия, ЕИК ****, гр.**** ж.к.Младост 4, ул.Бизнес Парк **** №1, сграда
14 и ответника И. В. Л. от гр.*** е сключен договор за кредит, по силата на
който банката предоставила на кредитополучателя в заем сумата от 837 лева
за закупуване на стоки. В договора старните уговорили общ размер на
кредита 912,33 лева, който да бъде изплатен на 12 месечни погасителни
вноски в размер на по 82,41 лева с обща стойност на плащанията в размер на
988,92 лева. Видно от договора, страните договорили 14,10 % ГПР и 13,26 %
ГЛП. В договора са посочени и закупените с кредита токи – Телевизор LG,
микровълнова фурна CANDY и пералня CANDY. С договора ответникът
3
договорил и застраховка сигурност на плащанията по договор CREX
17429472 с премия в размер на 75,33 лева. В договора е инкорпориран
погасителния план, в който са отразени размера на вноската, брой и падежи
на всяка вноска, , остатък на главница и лихва, дължими по договора. Към
договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя и
възможност за отпускане на потребителски револвиращ кредит, издаване и
ползване на кредитна карта. С исковата молба са приложени касов бон за
закупените стоки от 04.11.2019г. Приложен е Стандартен европейски
формуляр, който не е оспорен от ответника, както и Декларация за
предоставяне на лични данни и условия за обработката им. Представен е
Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията“, който носи подпис на
страните и също не е оспорен по делото. Приложени са месечни извлечения за
дължимите суми.
По делото е приложено последна покана, с която кредитодателят
уведомява кредитополучателя, че поради просрочване на дължими вноски,
вземането е обявено за предсрочно изискуемо. Съдът счита, че представеното
уведомление е правноирелевантно, тъй като кредитът е изтекъл на
01.12.2020г, а заявлението по чл.410 ГПК е подадено от заявителя на
31.07.2023г. Отделно от това приложеното уведомление няма посочена дата
нито на изготвяне, нито на връчване на длъжника.
С представените писмени доказателства, коитих съдът приема като
неоспорени и истински, по делото се установи, че страните са сключили
договор за кредит, по силата на който кредитодателят БНП Париба Пърсънъл
Файненс е предостави на ответника сумата от 837 лева, която той е усвоил за
закупуване на стоки от Технополис.
Не е спорно по делото, че по силата на договор за прехвърляне на
търговско предприятие собствеността върху дружеството кредитодател била
прехвърлена на ищцовото дружество и всички пасиви и активи, както и
фактически отношения, свързани и попадащи в дейността на *****.клон ****,
били прехвърлени на ищцовото дружество.
По делото е наз0начена съдебно-икономическа експертиза,
заключението на която съдът приема като правилно, компетентно и
безпристрастно. От заключението се установява, че по кредита има частично
плащане в размер на 449,64 лева, което е съобразено. Договорът предвижда
4
усвояване на кредита чрез покупка на изплащане по револвиращ кредит за
закупените стоки и услуги. Видно от заключението, картата е активирана на
04.11.2019г. и плащане на същата дата. Дължимата сума в размер на 988,92
лева включва и застраховка сигурност на плащанията в размер на 75,33 лева,
финансирана от кредитодателя. Видно от заключението, до датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредитополучателят е заплатил
сума в общ размер на 449,64 лева. В договора страните са уговорили в случай,
че кредитополучателят заплаща редовно вноските по погасителния план, не се
начислява договорна лихва в размер на 35% върху усвоената и непогасена
сума за главница по кредитната карта, с която реално е извършено усвояване
на кредита. Вещото лице е установило, че кредитополучателят е спрял
плащанията на 15.07.2020г., поради което му е начислена договорна лихва в
размер на 50,13 леви, както е такса за месечно обслужване в размер общо на
32 лева. След датата на прекратяване на договора, на ответника е начислена
лихва за забава, която според заключението на вещото лице е в размер на
160,47 лева. Реално усвоената сума е в размер на 1071,05 лева, от която
усвоена главница в размер на 912,33 лева, включваща стока и застраховка на
плащанията, начислена договорна лихва, както и месечни такси по кредитната
карта след спиране на плащанията. Видно от заключението, след приспадане
на платената сума от 449,64 лева, остават дължими главница в размер на
602,43 лева, договорна лихва в размер на 18,98 лева и лихва за забава след
изтичане на договора в размер на 160,09 лева.
При така изложеното, с оглед приетото заключение на вещото лице,
съдът счита, че предявените искове се явяват доказани по основание и размер.
В тежест на ответника съдът е възложил да докаже изпълнение на
задълженията си за плащане съгласно условията на договора. Такива
доказателства не са представени, а и вещото лице е установило, че плащания
по кредита не са правени след 15.07.2020г.
При така събраните по делото доказателства, съдът счита, че
основателна се явява претенцията за заплащане на главница в размера на
602,43 лева, дължим остатък от главницата от 837 лева съгласно
заключението. Основателна се явява и претенцията за заплащане
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 18,98 лева, както и
лихва за забава за след изтичане на договора за периода 05.01.2021г –
5
20.07.2023г. в размер на 160,09 лева.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е представил списък на
разноските, с който претендира разноски за исковото производство в размер
на 1305 лева, от които 75 лева за държавна такса, 480 лева за адвокатско
възнаграждение, 350 лева за депозит за назначена съдебно-счетоводна
експертиза и 400 лева за назначен на ответника особен представител.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищцовото дружество и
разноските, направени по ч.гр.дело №4311/2023г. размер на 505 лева, от които
480 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 във вр. с чл.124
ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че И. В. Л. с
ЕГН ********** от гр.*** ул.И. *** №10 в.А ап.30, ДЪЛЖИ на „*****“ АД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.****, район ***, „****
път“ №260, сумите :
602,43 лева, представляваща главница,
18,98 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата,
160,09 лева, представляваща лихва за забава за след изтичане на
договора за периода 05.01.2021г – 20.07.2023г.
законна лихва върху главницата от 31.07.2023г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
2388/01.08.2023г. по ч.гр.д.№ 4311/2023г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА И. В. Л. с ЕГН ********** от гр.*** ул.И. *** №10 в.А ап.30
да заплати на „*****” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.****, район ***, „**** път“ №260, разноски в общ размер на
1305 лв. за исковото производство, и разноски в общ размер на 505 лв. за
производството по ч.гр.д.№ 4311/2023г. по описа на на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен
6
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7