Р E Ш Е Н И Е
№ 291
гр.Плевен, 23.06.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора
Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 247 по описа за 2022 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№19/17.01.2022г, постановено по НАХД №2019 по описа за 2021г., Районен съд
Плевен е потвърдил Наказателно постановление №21-0938-002721/ 30.07.202г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на К.М.И., на
основание чл.183 ал.3 т.5 предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30лева,
за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, и на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от К.М.И. ***,
чрез адв.Н.К. от ВТАК с надлежно пълномощно от въззивната инстанция, в която са
наведени твърдения, че нарушението не е доказано от страна на наказващия орган.
Счита се още, че приложените правни квалификации на вменените нарушения са
неправилни. Твърди се, че относимата е тази по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП вр.
чл.53 ал.1 т.2 от ЗП. Сочи се също, че районният съд не е обсъдил възраженията
за незаконосъобразност на НП, както и че не е изяснена фактическата обстановка.
В заключение се моли за отмяна изцяло на решението на районния съд.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Предвид определение №4915/2305.2022г. по адм.дело
№4447/2022г. на ВАС касационната жалба е подадена в законоустановения срок.
Като подадена в срок, от надлежна страна и при удостоверена представителна
власт, касационната жалба е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на К.М.И. за това, че на 21.07.2021г.
в 04:10часа в община Плевен, на първокласен път №3 /Бяла-Ботевград/, при
километър 89.000, с посока на движение към град София, като водач и управлява
състав от селскостопанска техника – Зърно комбайн с рег.№****** и прикачен към
него инвентар Хедер извършва следното: Движейки се по автомобилен път,
обозначен с пътен знак Д17 с норми за размери, които надвишават разрешените;
Извършено замерване със стандартизирано измервателно средство /ролетка/ в
присъствието на водача, като са установени следните размери:1. Широчина 4,20м
при допустима ширина от 2,55м /чл.5 ал.1 т1 б.“а“ от наредба №11/30.07.2001г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС/, 2.Дължина от 19м при допустима
дължина на състава от ППС 16,40м /чл.6 ал.6 от същата наредба/; На водача не е
издадено разрешение за движение от администрацията на пътя, което да е
съгласувано със службата за контрол на МВР, съгласно чл.8 ал.2 от наредба
№11/2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС; Водачът не възразява.
Нарушенията са квалифицирано по чл.139 ал.1 т.2 и чл.6 т.1 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че описаната в акта и НП фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, като по безспорен начин е
установено извършването на вменените нарушения. Счел е, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това лица, като не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Посочил е, че нарушенията са описани в достатъчна
степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно
нарушение му е вменено. По отношение нарушението на чл.6 т.1 пр.3 от ЗДвП е
счел, че от доказателствата се установява неговото извършване, а именно
движение по автомобилен път, обозначен с пътен знак Д17. По отношение
нарушението на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП е счел, че същото е правилно установено,
квалифицирано и доказано. Посочил е, че правилно е определена и санкционната
норма. Съдът е приел за неоснователно възражението за допуснато нарушение на
чл.40 от ЗАНН с изложени подробни мотиви в тази насока.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана
административно-наказателна отговорност на И. за нарушение по чл.6 т.1 и чл.139
ал.1 т.2 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от
районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и
тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. В
случая отговорността на водача е
ангажирана за нарушение на чл. 139 ал.1
т. 2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тази
разпоредба установява правилото за поведение, което следва да се спазва, и то в
конкретния случай разписва, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с
такива размери, които са установени в съответен подзаконов нормативен акт.
Посочена е ясно и недвусмислено и нормата, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на касатора, според която се наказва
всяко лице, което управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Другото нарушение
на касатора, а именно по чл.6 т.1 от ЗДвП също е безспорно установено и
не са ангажирани доказателства, които да опровергаят материалната доказателствена
сила на редовно съставения АУАН .
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №19/17.01.2022г, постановено по
НАХД №2019 по описа за 2021г. на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2. /п/