Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 183 03.05.2022г. град
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд,
ІI състав, в публично съдебно заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 689 по описа за 2021г.,
за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Д.В.Г. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Н.А.,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-1228-000763/
04.11.2021г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Стара Загора на основание чл.171, т.1, б.”б” от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта, като постановена при неправилно приложение на
материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди,
че проверката е следвало да бъде извършена на място, а не в сградата на
районното управление, а описаната фактическа обстановка не отговаряла на
действителната. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане
на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Стара
Загора, редовно и своевременно призован, не се явява, не
се представлява в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената Заповед № 21-1228-000763/
04.11.2021г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Стара Загора, на основание чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя Д.В.Г. е приложена ПАМ – временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. От
фактическа страна е обоснована с това, че на 04.11.2021г. в 21.00ч. в гр.Гълъбово, на ул.“Тунджа“ в
посока юг, до кръстовището с ул.“Д-р Жеков“, Д.Г.
управлява лек автомобил М. с рег.№ ****, собственост на Д.П.П., като в сградата
на РУ-Гълъбово водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство Дръг
Тест 5000 ARLK-0072. Издаден талон за
изследване № 092050 и връчени 7бр. холограмни стикери.
Заповедта е
издадена въз основа на съставения спрямо Д.Г. АУАН серия серия
GA № 478938/ 04.11.2021г. за това, че на 04.11.2021г. в 21.00ч. в гр.Гълъбово, на ул.“Тунджа“ в
посока юг, до кръстовището с ул.“Д-р Жеков“, Д.Г.
управлява лек автомобил М. с рег.№ ****, собственост на Д.П.П., като отказва да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство Дръг Тест 5000 ARLK-0072. Отказът е неправен в сградата на РУ Гълъбово. Издаден талон за
медицинско изследване с № 092050 и връчени седем броя холограмни стикери с
номер, отговарящ на номера на талона за медицинско изследване. Прието е, че с описаното деяние Г. виновно е
нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
По делото са
приети като доказателства: талон за изследване № 092050, докладна записка рег.№
4600/05.11.2021г., АУАН № 478938 от 04.11.2021г. и издадено въз основа на него
НП № 21-1228-003620, Заповед № 349з-723/ 06.03.2018г. на Директора на ОДМВР Стара
Загора.
След като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните
правни изводи:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес
– адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност,
е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Процесната Заповед № 21-1228-000763/ 04.11.2021г. е издадена от материално
и териториално компетентен орган по смисъла
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед 349з-723/ 06.03.2018г. на
Директора на ОДМВР Стара Загора.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е
с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, поради което съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.
59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли
са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се
следват разпоредените с акта правни последици. Като правно основание
за издаване на обжалваната Заповед № 21-1228-000763/ 0411.2021г е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, в
която е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство” на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. В конкретния случай,
видно от фактическото описание в обстоятелствената част на заповедта, основанието
за прилагане на ПАМ е отказът Д.Г., в качеството му на водач
на МПС, да бъде проверен за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство или с медицинско изследване. Наличието на възприетото
от административния орган фактическо основание се доказва
от приложения към административната преписка АУАН серия GA № 478938/ 04.11.2021г. за
извършено нарушение на чл173, ал.3, предл.2 от ЗДвП, който
жалбоподателят е подписал лично без възражения.
От съставения АУАН се установява, че на 04.11.2021г. в 21:00ч. в гр.Гълъбово
по ул.“Тунджа“, в посока юг, до кръстовището с ул.“Д-р Жеков“, Д.В.Г. управлява лек автомобил с рег.№ ****,
собственост на Д.П.П., като при извършена проверка в сградата на РУ-Гълъбово отказва да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
Дръг тест 5000 с фабр.№ ARLK-0072. Издаден талон за медицинско изследване с № 092050 и връчени седем
броя холограмни стикери. От представения по делото талон за медицинско
изследване с № 092050, е видно, че е бил
връчен на Д.Г. в 23.05ч. на 04.11.2021г., но няма данни лицето да е изпълнило
предписанието за медицинско изследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на административни нарушения по този
закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като
официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и
обстоятелства.
Доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на
жалбоподателя. В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, които
да опровергават
констатациите на административния орган и описаната в обстоятелствената част на
обжалваната заповед и в съставения АУАН фактическа обстановка, поради което
съдът приема, че тя съответства на действителната такава.
Предвид доказаното
съществуване на посочения в заповедта юридически факт – отказ на водача на МПС
да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотици или техни аналози /чрез техническо
средство или чрез медицинско изследване/, представляващ материалноправната предпоставка, с която разпоредбата на
чл. 171, т.1, б. ”б” от ЗДвП свързва прилагането на принудителна
административна мярка, административният орган в рамките на предоставеното му
правомощие обосновано е приел, че е налице нормативно установеното основание за
налагане на ограничението, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при
правилно приложение на материалния закон.
Противно на твърдяното от
жалбоподателя няма пречка проверката на водача за употреба на наркотични
вещества да се извърши на място, различно от това, където е констатирано управлението
на МПС, както е в процесния случай, като в съдържанието на съставения АУАН
надлежно е отразено, че отказът на Д.Г.
да изпълни задължението си да бъде тестван за употреба на наркотици е
направен в сградата на Районно управление – Гълъбово.
Принудителната административна
мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по
чл.171, ал.1 от ЗДвП. Отчитайки превантивния и преустановителен
характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на
закона, съдът приема че при провеждане на административното производство не са
допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.
Само за пълнота на изложението
е необходимо да се добави, институтът на ПАМ, предвид неговите същностна
характеристика, превантивна функция и цел, изключва зависимостта му от
производството по осъществяване на административнонаказателната
отговорност за същото нарушение. Административнонаказателната
отговорност за виновно неизпълнение на административноправни
задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид
държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на
правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между административният акт, с който се прилага ПАМ с преустановителен и превантивен характер и наложеното на
същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно
постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ
ги юридически факт - допуснатото закононарушение. В тази връзка оплакванията на
жалбоподателя за допуснати нарушения в процедурата по издаване на НП са неотносими към законосъобразността на обжалваната заповед
за налагане на ПАМ.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е
в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Г. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000763/
04.11.2021г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Стара Загора на основание чл.171, т.1, б.”б” от
Закона за движението по пътищата, като
неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.172,
ал.5, изр. второ от ЗДвП.