№ 2672
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110216030 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, подадена от П.-М. М. Б., ЕГН **********, чрез адв. Д.
П., насочена срещу Наказателно постановление № СОА24-РД11-949 от 19.09.2024г.,
издадено от Заместник- кмет на Столична община, Направление “Транспорт и градска
мобилност”, с което на основание чл. 22, ал.5 от ЗМСМА, вр. с чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и
чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за
движение по пътищата за нарушаване състава на чл. 6, т.1 от Закона за движение по
пътищата, му е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
В жалбата се сочи, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до засягане правото на защита на жалбоподателя. Изтъква
се, че нарушението е изписано неясно, както в АУАН и НП и това създава пречки пред
жалбоподателя, за да упражни в пълнота правото си на защита. Сочи се, че в конкретния
случай има издаден фиш за наложената глоба в размер на 20 лв, за същото визирано
нарушение, като паралелно с това има издадени и АУАН и НП за същото нарушение.
Поддържа, че няма данни по делото фишът да е бил анулиран. Посочва се и че АНО е
посочило словом извършено нарушения на чл. 94, ал.3 от ЗДвП,а цифром разпоредбата на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Поддържа, че Ано се е задоволил да посочи фактите и обстоятелствата,
посочени във фиша, като не е положил усилия да събере доказателства, свидетелстващи за
случилото се.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
1
адв. П.. Поддържа така подадената жалба. Излага становище по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирано
лице, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По приложението на процесуалния и материалния закон:
След запознаване с приобщените по надлежен ред към делото информационни източници,
съдът счита, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения при
точното прилагане на процесуалния и материалния закон.
Съображенията за този извод на съда са, както следва:
В неустановен с точност момент и час на 02.02.2024 г. П.-М. М. Б. паркирало лек
автомобил "БМВ" 325 Д с рег. № *** в гр. София, ул. "Княз Александър I” № 16. Фишът за
глоба бил съставен от С. Б. Н., като същата констатирала извършеното нарушение -
неправилно паркиране на горепосочения лек автомобил в зоната на действие на п.з. B28.
От името на жалбоподателя е било подадено възражение срещу Глоба с фиш Серия СО №
9245354 от 02.02.2024г.
На 15.04.2024 г. св. Д.Г. (в присъствието на С.К. и Л.Я.. – в качеството им на свидетели
при съставянето на Акта) съставила срещу П.-М. М. Б. АУАН с бл. № 004036 за това, че на
02.02.2024 г. в 12: 45 часа лек автомобил "БМВ" 325 Д с рег. № *** /негова собственост/ е
паркиран на гр. София, ул. "Княз Александър I” № 16 в зоната на действие на пътен знак
В28, с което е нарушен чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Актът е връчен на жалбоподателя на дата 15.07.2024г.
Въз основа на този АУАН срещу П.-М. М. Б. е издадено обжалваното Наказателно
постановление № СОА24-РД11-949 от 19.09.2024г., издадено от Заместник- кмет на
Столична община, Направление “Транспорт и градска мобилност”, на основание чл. 22, ал.5
от ЗМСМА, вр. с чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по
пътищата и чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата е наложил на П.-М. М. Б.
административно наказание "глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП.
В Наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на 02.02.2024 г.
в 12: 45 часа в гр. София, като П.-М. М. Б.а е паркирал собствения си автомобил "БМВ" 325
Д с рег. № *** /негова собственост/ на ул. "Княз Александър I” № 16 в зоната на действие на
пътен знак В28.
Наказателното постановление е връчено на 04.10.2024г.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните в хода
на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на разпитаните свидетели Д. и Л., С. Б. Н. и др., и писмени
такива, включително и приобщените по реда на чл. 283 от НПК.
Показанията на свидетелите Д. и Л. се явяват относими, информативни, взаимно
допълващи се и достоверни. Поради това съдът ги кредитира. От тези гласни доказателства
се установява мястото на процесното нарушение и това, че е имало паркиран автомобил при
пътен знак В28 там, изготвянето на снимки и "фиш", който е бил оставен на жалбоподателя,
а след това и АУАН.
Св. С. Б. съставила Глоба с фиш Серия СО № 9245354 от 02.02.2024г., с който документ
вече били записани имената на П. Б. в качеството му на водач на МПС-то, а в АУАН имената
на П. Б. са посочени като лице, на което е лекия автомобил, описан в Акта. От
гореизложеното следва, че нито в Глоба с фиш Серия СО № № 9245354 от 02.02.2024 г., нито
в Уведомление по чл. 186, ал.3 от ЗДвП, нито в АУАН не се твърди П. Б. да е лицето, което е
паркирало автомобила на процесното място.
По отношение на снимките, приложени на лист 12-14 и лист 31-34 от делото, съдът счита,
че те са относими към въпроса за паркирания автомобил и за наличния пътен знак и
доколкото намират опора в кредитираните по-горе показания, както и в Уведомлението по
чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, Глобата с фиш Серия СО № 9245354 от 02.02.2024г. и АУАН с бл. №
004036 от 15.04.2024 г., СРС ги кредитира.
От снимките от делото се доказва, че в действителност лек автомобил "БМВ" 325 Д с рег.
№ *** е бил паркиран на пътното платно. От снимките от делото се установява, че е имало
пътен знак В28. Същевременно, обаче, от този снимков материал не може с категоричност да
се направи извод, че именно там, където е бил паркиран автомобилът с рег. № *** е била и
зоната на действие на пътен знак В28, тъй като няма нито една снимка, на която да се вижда
едновременно изображението и на автомобила, и на пътния знак. Поради това следва, че
само въз основа на свидетелските показания и подкрепящите ги Уведомление по чл. 186, ал.
3 от ЗдвП, Глоба с фиш Серия СО № 9245354 от 02.02.2024г. и АУАН с бл. № 004036 от
15.04.2024 г. може да се приеме, че МПС-то е било паркирано в зоната на действие на пътен
знак В28.
Заповедта на Кмета на Столична община с № СОА22-РД95-506 от 12.09.2022 г. и списъкът
на служители от Сектор "КП и ПП" към "ЦГМ" ЕАД, Заповедта на Изпълнителния директор
на "Център за градска мобилност" ЕАД с № РД-09-67 от 06.07.2023 г. и списъкът на
служители от звено "Контрол паркиране", Сектор "КП и ПП" към "ЦГМ" ЕАД, Трудовият
договор с № РД-12-1П-19 от 27.05.2021 г. и длъжностната характеристика са обективни,
достоверни и необорени от другите доказателства, приложени по делото. Поради това съдът
ги кредитира и установява, че Кметът на Столична община е определил служителите от
службите за контрол при "Център за градска мобилност" ЕАД, заемащи длъжността
"инспектор контрол паркиране", "контрольор автомобилен транспорт, той и инспектор",
3
"инспектор контрол паркиране, той и касиер – охранител" и "инспектор контрол паркиране,
той и координатор" за лица, които да налагат глоби с фиш съгласно чл. 186, ал. 1 и ал. 3 от
ЗДвП и да съставят АУАН съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП. От приложените по делото трудов
договор и длъжностна характеристика се установява, че актосъставителят е "инспектор
контрол паркиране" в "Център за градска мобилност" ЕАД. Поради това и съгласно т. 11 от
Заповед на Изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД № РД-09-67 от
06.07.2023 г., във връзка със Заповед на Кмета на Столична община № СОА22-РД95-506 от
12.09.2022 г. съдът приема, че по делото е доказано, че той /"инспектор контрол паркиране"
към Център за градска мобилност/ е имал правото да съставя Глоба с фиш и АУАН, вкл. и
процесните. Поради това релевираните от защитата доводи за липса на компетентност на
актосъставителя не се явяват основателни.
Приложените от делото документи (Инструкция за работа на лицата на длъжност
"Инспектор контрол паркиране" и правомощията им по разпореждане на принудителни
административни мерки и в хода на административно-наказателното производство по
установяване на нарушения за неправилно паркиране на територията на Столична община и
списък на служителите от звено "Контрол паркиране", Отдел "ПП и СП", запознати и
преминали обучение с Инструкцията) не представляват писмени доказателства, относими
към решаването на правия спор, а касаят правомощията на лицата, оправомощени да
съставят Глоба с фиш и АУАН. Поради това тези документи само в допълнение на
горепосочените обосновават извод за компетентност на св. Б. да съставя Глоба с фиш и
АУАН.
Съдът кредитира и Заповедта на Кмета на Столична община с № СОА24-РД09-1872 от
02.02.2024 г., тъй като е обективно и непредубедено доказателство, което разполага с
доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства. Поради това СРС приема, че на
И.З.П. - Заместник кмет на Столична община, Направление "Транспорт и градска
мобилност" е било възложено от Кмета на Столична община да изпълнява функциите на
административно – наказващ орган по преписки, образувани въз основа на съставени АУАН
по ЗДвП, както и да издава НП. Това означава, че процесното Наказателно постановление е
издадено от оправомощено лице.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
С оглед направения по-горе доказателствен анализ СРС приема, че конкретните АУАН и
НП са издадени от компетентни лица.
В Акта се твърди, че нарушението е извършено на 02.02.2024 г. Считано от тази дата,
съставеният на 15.04.2024г. Акт се явява съставен при спазване на сроковете по чл. 34, ал.1
4
от ЗАНН. Актът е съставен на 15.04.2024г., а НП е издадено на 19.09.2024 г. Поради това
съдът приема, че е спазен и 6-месечният срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че според чл. 52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е
длъжен да се произнесе по административно - наказателната преписка в месечен срок от
получаването й. Неспазването на този срок, обаче, не води до прекратяване на
административното производство, нито до незаконосъобразност на Наказателното
постановление, тъй като срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен
и осигурява само бързото произнасяне на административните органи по преписките.
В случая първо е бил съставен Глоба с фиш Серия Серия СО № 9245354 от 02.02.2024г..
В хода на служебната проверка СРС установи, че Актът е подписан от актосъставителя и
от двама свидетели на "съставянето на акта", като е бил получен и преспи от акта от
жалбоподателя. Това означава, че са спазени изискванията на чл. 40, ал.3 и чл. 43, ал.1 и ал. 5
от ЗАНН.
Въпреки това, обаче, този съдебен състав счита, че в хода на административно –
наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения,
свързани с правото на защита на наказаното лице, заради които НП следва да се отмени на
формално основание.
Следва да се посочи, че в Акта не е посочено в какво конкретно действие или бездействие
се обвинява П.-М. М. Б.. В АУАН е записано, че на 02.02.2024. в 12: 45 часа "е паркиран" в
гр. София лек автомобил"БМВ" 325 Д с рег. № *** на ул. "Княз Александър I” № 16 в зоната
на действие на пътен знак В28. Поради това СРС приема, че в Акта няма словесно описание
на изпълнителното деяние на нарушението. Едва в НП се посочва, че П.-М. М. Б. "е
паркирал" собствения си автомобил "БМВ" 325 Д с рег. № *** на ул. "Княз Александър I” №
16 в зоната на действие на пътен знак В28. Освен това нито в Акта, нито в НП не е посочено
какво гласи пътен знак В28, т. е. кое поведение се забранява с този знак, което според
настоящия съдебен състав представлява липса на описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които то е извършено. Във връзка с гореизложеното и доколкото чл. 6,
т.1 от ЗДвП гласи: "Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка", то е
следвало в Акта и в НП изрично да се посочи, че нарушителят не е съобразил поведението
си с конкретния пътен знак. Като не е словесно посочено изпълнителното деяние по чл. 6, т.1
от ЗДвП се е стигнало и до несъответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението.
Гореизложеното означава, че са допуснати нарушения на чл. 42 от ЗАНН и съответно на
чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, както и неяснота на повдигнатото административно – наказателно
обвинение. Това представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за
отмяна на НП на формално основание.
Въпреки това СРС прие да разгледа спорът и по същество, за да може касационната
5
инстанция да извърши пълна проверка на настоящия съдебен акт.
Според чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето
поведение с пътните знаци. От направения по-горе анализ на доказателствата СРС прие, че
въз основа на показания на свидетелите Г. и К., фиша, АУАН-а се доказва, че лек автомобил
"БМВ" 325 Д с рег. № *** е бил паркиран в гр. София, ул. ул. "Княз Александър I” № 16,
където е имало поставен пътен знак В28. Въпреки това, обаче, съдът не счита, че
административно – наказателното обвинение е доказано, тъй като от направения по-горе
анализ на свидетелските показания, Глобата и АУАН-а не може да се направи
законосъобразен, обоснован и единствено възможен извод, че не друг, а именно П.-М. М. Б.
е паркирал автомобила на процесното място. Това означава, че не е доказано авторството на
нарушението. Във връзка с това следва да се посочи и още нещо – адресат на нормата на чл.
6, ал.1 от ЗдвП е участникът в движението, т. е. в случая този, който е паркирал автомобила
на място, където е действал знак В28.
Когато, обаче, се възрази срещу Фиша или лицето откаже да го подпише /съгласно чл. 186,
ал.2 от ЗДвП/ се съставя Акт. Именно с оглед елементите от фактическия състав на
нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП преди да се състави АУАН и да се издаде НП следва да се
съберат доказателства за авторството на нарушението. В процедурата по съставяне на АУАН
и издаване на НП не е достатъчно да се посочи собственикът или ползвателят на
автомобила. Нужно е да се съберат доказателства относно това кой е паркирал автомобила
на място, където е действал пътен знак В28 и по този начин не е съобразил своето поведение
с пътния знак. В конкретния случай няма нито едно доказателство, от което да може да се
направи извод за това кой е паркирал автомобила, т. е. кой е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Нещо повече – от показания на свидетелите Г. и К., Глобата с фиш , АУАН и снимковия
материал не може да се установи със сигурност и кога е извършено нарушението. От
цитираните доказателства може да се приеме, че то е констатирано на 02.02.2024т., но това
автоматично не означава, че нарушението е извършено именно тогава. Дори напротив -
доколкото при изготвяне на снимките и докато свидетелите Г. и К. са били до лек автомобил
"БМВ" 325 Д с рег. № *** в него или до него не е имало никой. Към момента на
установяване на нарушението автомобилът е бил паркиран. Това означава, че процесното
паркиране е станало не само от неустановено по делото лице, но и в неустановен по делото
момент на 02.02.2024г. Това също показва, че обвинението по чл. 6, т.1 от ЗДвП не е
доказано от обективна страна по безспорен начин. Поради това е безпредметно да се
обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като и по същество са налице основания
за отмяна на НП поради недоказаност от обективна страна на процесното обвинение.
Гореизложеното означава, че и заради допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административно – наказателното производство, и заради недоказаност на
обвинението от обективна страна, съдът следва да отмени изцяло обжалваното Наказателно
постановление, издаденото срещу П.-М. М. Б..
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на въззиваемата
страна.
6
Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл. 143 от АПК, който е част от Дял III
"Производства пред съд" и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. С оглед
изхода на спора и доколкото адв. П. изрично по време на съдебните прения пред СРС е
направил искане да се присъдят разноски за адвокат, то органът, издал отмененото НП (т. е.
Столична община) следва да бъде осъден за плати за направените разноски за адвокатска
защита на жалбоподателя. Това означава, че Столична община следва да бъде осъдена да
заплати за адвокатска защита на жалбоподателя сумата от 600 лева, съобразно заплатената
сумата за адвокатско възнаграждение и представените в тази връзка доказателства по
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА24-РД11-949 от 19.09.2024г., издадено от
Заместник- кмет на Столична община, Направление “Транспорт и градска мобилност”, с
което на основание чл. 22, ал.5 от ЗМСМА, вр. с чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2,
т. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушаване състава на чл. 6, т.1 от Закона за
движение по пътищата, поради което на П.-М. М. Б., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на П.-М. М. Б., ЕГН ********** сумата от 600
(шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7