РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Г. В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000682 по описа за 2022 година
С решение № 63 от 13.07.22 г., постановено по т.д. № 164/21 г.
по описа на ОС П., „З.А.Д. -ОЗК - З." АД ЕИК ********* е осъдено да
заплати на Г. Г. К. ЕГН ********** сумите:
90 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на смъртта на неговата съпруга Л. Г. от ПТП от 05.05.2018 г. , ведно
със законната лихва за забава от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата;
15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на получени телесни увреждания от същото
ПТП, ведно със законната лихва за забава от 26.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 15 000 лв.
до пълния претендиран размер от 25 000лв., ведно със законните лихви за
забава от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
3 830 лв. - адв.възнаграждение на адв.Г. Й. от САК, 4200лв. -
държавна такса и 581,30 лв. депозит за КСМПАТЕ и допълнителен депозит.
Г. Г. К. е осъден да заплати на „З.А.Д. -ОЗК - З." АД 3 630лв. -
адв.възнаграждение на адв. Г. Й., 350 лв. - адв.възнаграждение на адв. Иво
Евтимов и 100 лв. разноски по делото.
„З.А.Д. -ОЗК - З." АД е осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд - П. държавна такса върху присъдените обезщетения в размер на
1
4200лв, както и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК ДТ в размер на 5 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „З.А.Д. -
ОЗК - З." АД, което го обжалва в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати обезщетения за имуществени вреди за разликата над 45 000 лв. до
90 000 лв. по отношение на неимуществените вреди от смъртта на съпругата
на ищеца и за разликата над 7500 лв. до 15000 лв . по отношение на
неимуществените вреди от причинените му телесни повреди, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 26.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно
и необосновано в обжалваните му части, като иска в същите то да бъде
отменено и вместо него се постанови друго, с което предявените искове за
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди да бъдат отхвърлени
съответно за разликата над 45 000 лв. до 90 000 лв. и за разликата над 7 500
лв. Претендира разноски по представен списък на разноските.
Въззиваемата страна Г. Г. К. оспорва жалбата като
неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
обжалваните си части. Претендира разноски по представен списък на
разноските.
Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.432 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД, предявени от Г. Г. К. против „З.А.Д. -ОЗК - З." АД за
присъждане на обезщетения за вреди, настъпили вследствие ПТП, настъпило
на 05.05.2018 г., около 12:25 часа, на гл. път **-**, ***,*** км., общ. П., с
участието на л.а. марка “С.”, модел “* *” рег. № ** **** **, управляван от Г.
К., и МПС марка “М.”, модел “*** *”, с рег. № ** **** **, управлявано от
К.Д., за което МПС е била налице сключена застраховка „ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ“ с ответното застрахователно
дружество, валидна към датата на ПТП.
По отношение на ищеца Г. К. е постановена и влязла в сила
присъда № 20/10.07.20 г. по нохд № 445/19 г. на ОС П., с което същият е
признат за виновен в това, че на 5.5.18 г. на гл. път **-**, ***,*** км., общ.
П., при управление на л.а. марка “С.”, модел “* *” рег. № ** **** ** е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал.2, изр.първо ичл. 37,
ал.1, изр.първо от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Л. К.А,
негова съпруга, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия.
Исковете против застрахователя на другия автомобил, участник
2
в процесното ПТП, са заявени предвид твърдението, че в хода на
наказателното производство против ищеца са събрани факти, които
безспорно доказват наличието на вина за настъпване на произшествието и на
водача на МПС марка “М.”, модел “*** *”, с рег. № ** **** **. В тази връзка
в обстоятелствената част на исковата молба ищецът определя справедливия
според него размер на претендираните обезщетения съответно на 180 000 лв.
и 50 000 лв., като признава съпричиняване от негова страна в размер на 50 %,
и с оглед така признатото съпричиняване са формулирани претенции за
заплащане на 50 % от тези стойности, а именно: 90 000 лв. - обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на съпругата на ищеца и
25 000 лв. – за претърпените неимуществени вреди от претърпените телесни
повреди лично от ищеца.
Безспорно е установено по делото, че по отношение на МПС
марка “М.”, модел “*** *”, с рег. № ** **** **, управлявано от К.Д., е била
налице сключена застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА
АВТОМОБИЛИСТИТЕ“ с ответното застрахователно дружество, валидна
към датата на ПТП.
След обсъждане на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключения на вещи лица, първоинстанционният съд е приел,
че вина, при условията на независимо съизвършителство имат и двамата
водачи участници в ПТП: причина за инцидента е както виновното и
противоправно поведение на Г. К., който при управлението на автомобила
предприема извършване на маневра завой наляво, без да осигури безопасност
на движението и пропусне движещото се с предимство по главен път
превозно средство, така и поведението на водача на лекотоварния автомобил
„М. ****“, който преди задействане на спирачната система се е движел със
скорост 105 км./ч.при максимално разрешена такава в конкретния пътен
участък от 60 км./ч. Това поведение е квалифицирано като виновно и
противоправно, в отклонение на разписаните в чл.6,чл.20 и чл.21 от Закона за
Движение по пътищата правила. Съдът се е позовал на изводите на в.л., че
инцидентът не е бил неизбежен, като водачът на „М. ****“ би имал
възможност да избегне удара чрез безопасно есктрено спиране, ако в
момента, в който е реагирал, се е движил със скорост по-малка от 84 км/ч,
както и че при движение на „М. *** *“ по средата на средната лента със
скорост от 60км.ч., при равномерно движение направо, без задействане на
спирачната система и отклоняване надясно с и спиране на „С. С4“ двата
автомобила биха се разминали на около 10см. на пътя бе съобразено с
правилата за движение.
Прието е, че са налице законовоизискуемите предпоставки на
чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността и на водача на лекотоварния
автомобил „М. ****“, респ. на ответното застрахователно дружество, при
което е сключена и действаща към момента на ПТП застраховка
„ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ“ при
условията на чл. 432 от ГПК, като са изложени мотиви във връзка със
3
солидраната отговорност на причинителите на увреждането по отношение на
пострадалото лице, обуславяща и възможността да се насочи претенция за
обезщетяване против всеки от тях, а в конкретния случай - против „З.А.Д. -
ОЗК - З." АД.
По отношение на претърпените вреди от смъртта на съпругата
на ищеца е прието за установено, че същите се изразяват в дълбока скръб и
нелечима с времето болка от загубата на най-близък и за ищеца човек -
съпруга и другар; ищецът е реагирал изключително болезнено на смъртта на
толкова близък човек, което е логично и типично, още повече, че загубата е
внезапна, същият е загубил близък човек, с който е изградил и поддържал
топли и емоционални дългогодишни отношения; бил е съкрушен от загубата
до такава степен, че е изгубил желание за живот; в лицето на Л., загубил
безвъзвратно опората си в живота; дълго време не можел да осъзнае и приеме
загубата, като при него се активирал защитния механизъм на психиката,
наречен „изтласкване” — отстраняване от съзнанието на нежелани и
стресиращи импулси — един от простите защитни механизми, насочен към
отхвърляне от съзнанието на неприемливо събитие; в ежедневните си
отношения с хората от обкръжаващата го среда се е отчуждил, не излизал
никъде, не празнувал лични и национални празници, чувствал се безпомощен,
преживял тежък емоционален стрес, довел до влошаване на емоционалното
му състояние; непосредствено след събитието у него се порадила буря от
отрицателни преживявания със сила и интензитет по ~ високи от онова, което
той може да носи – т.е. налице били психични и соматични симптоми,
характерни за депресивно състояние, като ищецът продължавал да преработва
психо - травмената ситуация и до момента, без интензивността на
преживяванията да е в степен, нарушаваща актуалното му психо-социално
функциониране.
По отношение на вредите от получените от ищеца телесни
повреди е прието за установено, че същият е получил черепно-мозъчна
травма, изразяваща се с наличие на кръв под твърдата мозъчна обвивка и
мозъчна контузия, разкьсно-контузни рани по главата, контузия на гръдния
кош и на корема; проведена е обработка на раните на главата и консервативно
медикаментозно лечение и наблюдение; непосредствено след травмата, по
време и на болничния престой пострадалият е търпял интензивни болки в
областта на главата, гръдния кош и корема, налагащи включването на
обезболяващи средства в терапията; при изписването персистирало
главоболие и координационни нарушения, налагащо спазването на леглови
режим за около месец, избягване на силни звукови и светлинни дразнители,
натоварване на анализаторите и др.; възстановявителният процес от подобна
травма е не по-малко от 3-4 месеца, като към момента ищецът е възстановен
от травмите си, получени от него при процесното ПТП.
Приети са за неоснователни възраженията за съпричиняване от
страна на починалата Л. К. поради непоставяне на предпазен колан, както и за
съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се непредрприемане на мерки
/консултации със специалист, хоспитализиране, медикаментозно лечение/
относно психичното състояние на ищеца.
4
Горните изводи са направени след обсъждане на релевантните
доказателства – гласни доказателства и експертизи, като същите не се
оспорват от страните във въззивното производство и във връзка с тях не се
излагат оплаквания във въззивната жалба.
Справедливият размер на обезщетението, дължимо на ищеца за
претърпените болки и страдания вследствие смъртта на съпругата му, е
определено от първоинстанционния съд на 90 000 лв.
По отношение на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от получени телесни увреждания е определен като справедлив
размер от 15 000 лв.Изложени са мотиви, че обезщетението се определят
съобразно стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия, като в случая са налице
единствено обичайните за претърпяното телесно увреждане неимуществени
вреди – т.е. в доказания период на лечение и възстановяване /от 3 до 4 месеца
/ ищецът е изпитвал болки и страдания с обичайните за травмата
характеристики и интензитет, но не и търпими неудобства и такива които
били по-големи от обичайните; не са настъпили усложения и други фактори,
които да са удължили нормалното протичане на оздравителния процес; не
се установило ищецът да страда от постоянно главоболие, обща отпадналост,
загуба на апетит, да страда от нарушени на съня, да е станал подтиснат,
лесно раздразнителен и нервен. Съобразно вида и тежестта на причинените
психични увреждания, продължителността и интензитета им и други
страдания и неудобства за здравето, и предвид обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически
условия на живот към момента на увреждането, съдът е приел, че паричният
еквивалент на понесените от ищеца доказани обичайни неимуществени вреди
възлиза на сумата от 15 000 лв.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че след като е
определил справедливите размери на обезщетенията, съответно на 90 000 лв.
и на 15 000 лв. първоинстанционният съд не е намалил същите на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД предвид приетия равен принос на ищеца в причиняването
на процесното ПТП, т.е. с 50 %.
Становището на въззиваемата страна е, че същият е признал
съпричиняване в размер на 50 % още в исковата молба, което е било
възприето от съда и последният не е имал задължението да редуцира размера
на обезщетението още веднъж; позовава се на обстоятелството, че според
него справедливите обезщетения били съответно 180 000 лв. и 50 000 лв., и в
самата искова молба претенцията била редуцирана поради признатото 50 %
съпричиняване, при което повторното редуциране от съда било недопустимо.
Доводите на въззиваемата страна са неоснователни. Вярно е, че
самият ищец е признал съпричиняване от 50 % още в исковата молба, поради
което е претендирал половината от справедливите според него размери на
5
обезщетенията за неимуществени вреди. Съдът обаче има самостоятелна
преценка за справедливите размери на обезщетението и в случая съобразно
изложените мотиви е определил същите съответно на 90 000 лв. и 15 000 лв.,
като същите обективират воля на съда в смисъл, че това са целите
справедливи размери на обезщетиние, При това положение, приетото, че
ищецът има равен принос за настъпването на ПТП, което е причинило вреди
на самия него, означава, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат при
50 % съотношение, което съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД би трябвало да доведе
и до намаляване на определения от съда справедлив размер на обезщетението
с този процент. Това не е равнозначно на двойна редукция, както твърди
въззиваемата страна, тъй като съдът не е обвързан от размера, сочен като
справедлив в исковата молба, а има суверенна преценка да определи същия
съобразно събраните по делото доказателства и принципа на
справедливостта. Такава редукция не е направена от първоинстанционния
съд, което представлява нарушение на нормата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, и
изложените в този смисъл оплаквания във въззивната жалба са изцяло
основателни.
Въззивният съд обаче дължи самостоятелна преценка по
отношение справедливия размер на претендираните обезщетения.
Определеният от първоинстанционният съд общ размер от
90 000 лв. на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищеца
вследствие смъртта на неговата съпруга, според настоящия въззивен състав е
силно занижен и не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
и конкретно установените относими обстоятелства в случая. Смъртта на
съпругата е настъпила внезапно, налице са доказателства за изключително
близките му отношения със съпругата му, която е била за него морална опора
в живота, за интензитета на негативните емоции за ищеца в тази връзка,
включващи не само болка, тъга и страдания, а и симптоми на депресивно
състояние, отчуждаване от хората, нежелание за живот, чувство на
безпомощност, като тези отрицателни преживявания в психо-емоционален
план не са преодолени и към настоящия момент. Предвид така установените
обстоятелства, отчитайки и стандарта на живот към момента на настъпване на
процесното ПТП – м. май 2018 г., въззивният състав приема, че
справедливият размер на обезщетението следва да се определи на 150 000 лв.,
както е посочен и исковата молба. След прилагане на определения процент
съпричиняване от 50 % дължимото обезщетение следва да се определи на
75 000 лв. Ето защо в тази част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено до размер на 75 000 лв., а за разликата до присъдения размер от
90 000 лв. се отмени и в тази част исковата претенция бъде отхвърлена.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца вследствие на получените от него телесни повреди
въззивният състав приема, че правилно и обосновано е определен като
6
справедлив размер на обезщетението в размер на 15 000 лв. Вследствие на
получената черепно-мозъчна травма, контузия на гръден кош и корем,
непосредсвено след травмата и по време на болничното лечение ищецът е
претърпял интензивни болки в главата, гръдния кош и корема, за около
месец след ПТП е страдал от главоболие и координационни нарушения,
налагащо спазването на леглови режим и избягване на звукови и светлинни
дразнители, възстановяването му е протекло в рамките на 3-4 месеца. Не са
установени усложнения или други негативни последици, които да са
последица именно от лично получените телесни увреждания, в какъвто
смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд. Съобразно установените
увреждания по вид, интензитет, продължителност, период на възстановяване,
и във връзка с общественоикономически условия на живот към момента на
увреждането размерът от 15 000 лв. се явява справедлив еквивалент на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди. При това положение и
след редукция с определения процент съпричиняване дължимото обезщетение
възлиза на 7 500 лв., при което жалбата в тази част е изцяло основателна и
следва да бъде уважена. Обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е присъдено обезщетение за разликата над 7500 лв. до 15 000
лв., като вместо него се постанови друго, с което в тази част исковата
претенция бъде отхвърлена като неоснователна.
За разноските:
Съразмерна уважената част на въззивната жалба въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер
на 516 лв. – ДТ.
Претендира се и заплащане на адвокатско възнаграждение в
общ размер на 3852.50 лв. + ДДС, формирано от сумите 1747.50 лв. – по чл. 9
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
2 105 лв. – по чл. 7 от същата Наредба. Представят се договори за правна
защита и съдействие, издадени фактури за посочените суми с начислен ДДС
от 20 % и платежни нареждания за изплащането им по банков път.
Претендираното възнаграждение по чл. 7 от НМРАВ съответства на
правилото на чл. 7, ал.2,т.4 от Наредбата /редакция към момента на
сключването на договора за правна защита и съдействие/ и в този смисъл не е
налице прекомерност. Съразмерно на уважената част от въззивната жалба в
тежест на въззиваемата страна е да заплати разноски в тази връзка в размер на
905.15 + 181.03 ДДС или общо в размер на 1086.18 лв. Разноски във връзка с
уговорено отделно възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба не се
дължат, тъй като същото се явява повторно. Възнаграждението за
процесуално представителство, защита и съдействие, регламентирано по чл.
7, ал.2 от Наредбата, включва цялостната защита пред съответната инстанция,
включително и изготвяне на жалба.
7
Или въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски за въззивната инстанция в общ размер на 2602.18 лв.
Съразмерно на отхвърлената част на жалбата дружеството-
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна
разноски в размер на 3 990 лв. /за платено адвокатско възнаграждение/.
Представен е договор за правна помощ, от който е видно, че е уговорено
възнаграждение в размер на 7000 лв., като същото е платено в брой и
договорът служи като разписка за получената сума. По отношение размера на
уговореното възнаграждение противната страна не е навела възражения.
Следва да бъде отменено първоинстанционното решение в
частта му за разноските, като съобразно изхода на делото в настоящата
инстанция, се постанови:
Съразмерно с уважената част на исковите претенции ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 3643 лв.
/платена ДТ/ + 461 лв. /депозити за експертизи/, както и 3380.70 лв.
/адвокатско възнаграждение – или общо 7 484.70 лв.
Съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ
размер на 2174 лв., от които 1884 лв. за платено адв. възнаграждение и 290
лв. - депозити за експертизи.
Мотивиран от горното съставът на ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63 от 13.07.22 г., постановено по
т.д. № 164/21 г. по описа на ОС П., В ЧАСТТА МУ, с която „З.А.Д. -ОЗК - З."
АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Г. Г. К. ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди , в резултат на смъртта на неговата
съпруга Л. Г.а от ПТП от 05.05.2018 г., за разликата над 45 000 лв. до 75 000
лв., ведно със законната лихва за забава от 26.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата,
както и В ЧАСТТА, с която „З.А.Д. -ОЗК - З." АД ЕИК
********* е осъдено да заплати по сметка на ОС П. ДТ до размер на 3 300
лв.
ОТМЕНЯ решение № 63 от 13.07.22 г., постановено по т.д. №
164/21 г. по описа на ОС П., В ЧАСТТА МУ, с която „З.А.Д. -ОЗК - З." АД
ЕИК ********* е осъдено да заплати на Г. Г. К. ЕГН ********** сумите:
разликата над 75 000 лв. до 90 000 лв . - обезщетение за претърпени
8
неимуществени вреди, в резултат на смъртта на неговата съпруга Л. Г.а
от ПТП от 05.05.2018 г. , ведно със законната лихва за забава от
26.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
разликата над 7 500 лв. до 15 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на получени телесни увреждания от
същото ПТП, ведно със законната лихва за забава от 26.09.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ
исковете, предявени от Г. Г. К. ЕГН ********** против „З.А.Д. -ОЗК - З."
АД ЕИК *********, за сумите:
разликата над 75 000 лв. до 90 000 лв . - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на смъртта на неговата съпруга Л. Г.а
от ПТП от 05.05.2018 г. , ведно със законната лихва за забава от
26.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
разликата над 7 500 лв. до 15 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на получени телесни увреждания от
същото ПТП, ведно със законната лихва за забава от 26.09.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата,
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. Г. К. ЕГН ********** да заплати на „З.А.Д. -
ОЗК - З." АД ЕИК ********* сумата 2602.18 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „З.А.Д. -ОЗК - З." АД ЕИК ********* да заплати
Г. Г. К. ЕГН ********** сумата 3 990 лв. – разноски за въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ решение № 63 от 13.07.22 г., постановено по т.д.
№ 164/21 г. по описа на ОС П., В ЧАСТТА МУ за разноските, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.А.Д. -ОЗК - З." АД ЕИК ********* да заплати
Г. Г. К. ЕГН ********** сумата 7 484.70 лв. – разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА Г. Г. К. ЕГН ********** да заплати на „З.А.Д. -
ОЗК - З." АД ЕИК ********* сумата 1884 лв. – разноски за първата
инстанция.
9
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10