Решение по дело №225/2020 на Районен съд - Айтос

 

Р Е Ш Е Н И Е

№                                   15.07.2020г.                     гр.Айтос

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Айтоски Районен съд в публично  заседание на 08.07.2020г / осми ЮЛИ  две хиляди и двадесета / година, в състав:

                                                                              Районен съдия:Мария Дучева

СЕКРЕТАР:..  Яна Петкова

ПРОКУРОР:.................................

 като разгледа докладваното от съдия Дучева  АНД № 225/2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Производството по делото е образувано въз основа на жалба от А.Х.Ю., ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв.А., съдебен адрес:***,  против НП № 19-0335-000489/ 12.12.2019г. на Началник Група към  ОДМВР-Б., РУ- Р., с което на основание чл.179, ал.2 , пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП, а също така на осн.177, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 100лева за нарушение на чл.150А, ал.1 ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100лева и ЛПУМПС за срок от 5 мес.за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.

Жалбоподателят А.Х.Ю., редовно призован, се явява лично и с  адв. А. . В о.с.з. адв.А., поддържа жалбата в частта относно искането за пълна отмяна на НП. Твърди, че НП страда от сериозни пороци, които се отразяват на неговата законосъобразност, също така навежда доводи, че текста на НП не съответства на фактическата обстановка.

Административно - наказващият орган Началник Група към  ОДМВР-Б., РУ- Р., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Районна прокуратура Айтос, редовно призована, не изпраща представител.

            Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен седмодневен срок , от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и редовна. Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен ефект.

            Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :

На 15.08.2019г в РУ-Р. бил получен сигнал от ЦСМП към МБАЛ-Б., според който лицето А.Х.Ю. е получило наранявания, за които твърди, че са в резултат на ПТП. С цел проверка на сигнала в дома на жалбоподателя бил изпратен служител на РУ-Р.-Х.Х., който заварил Ю. в дома му с видими охлузвания и натъртвания по цялото тяло. Х.Х. снел сведения от жалбоподателя (л.21), в които последния описва механизма на ПТП и мястото, на което се е случило. Х. съставил докладна записка, в която описал какво е установил (л.18) и на мястото на ПТП – път 208 3-ти клас, км.52+900, бил изпратен свид.А.В., който не открил следи от спирачен път, но намерил в канавката покрай пътя парчета от черна пластмаса.

При тази фактическа обстановка и при установяване на прекия извършител на деянието свид. В. пристъпил към издаване на АУАН № АА- 023096/20.08.2019г, при връчването на който нарушителя не вписал  възражения.

            Въз основа на АУАН на 12.12.2019г АНО издал атакуваното НП № № 19-0335-000489/ 12.12.2019г. на Началник Група към  ОДМВР-Б., РУ- Р..

                  Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

                 Съдът изпълни задълженията си и извърши служебна проверка, в хода на която установи.  Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗДвП. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба от лице, носител на активна правна легитимация, пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което същата се счита процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.

                Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно-наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

                    Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми,съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 05.06.2020г съгласно отбелязването направено в текста на НП.

                        За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при нарушение на материалния закон в частта относно съставомерните признаци на соченото нарушение по т.1 .

Съдът, след извършване на вменената му служебна проверка по всяко от нарушенията, установи пороци на АУАН и НП по отношение на нарушението визирано в т.1 НП. В посочената т.1 от НП се твърди, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение  и др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Следователно , в нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗДвП, не е направено описание на нарушението. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, вменява в задължение на водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай не е ясно и не е установено с кой точно фактор от движението  водачът не е съобразил поведението си, при все факта че са изброени поне 10 причини, а от текста на АУАН, НП, както и от свидетелските показания не става ясно коя причина АНО приема като меродавна за настъпилото ПТП. В текста на АУАН и НП не е посочено в какво се изразява в конкретния случай несъобразяването от страна на водача на МПС  - дали с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост.  Предвид изложеното съдът счита, че НП в тази част страдат от съществени пороци, които не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство и които налагат отмяната на атакуваното НП в частта по т.1.

Относно визираното в т.2 от НП нарушение съгласно чл.150 ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.”. Текстът е допълнен от нормата на чл.150а ЗДвП, който казва кой водач е правоспособен, а именно такъв е водачът, които „притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”. Разпоредбата на чл.150а от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно всяко поведение, при което водачът управлява МПС от категория, за която няма издадено СУМПС. Няма спор между страните и от приложеното на л.23 копие от СУМПС №*** е видно, че жалбоподателя има придобита правоспособност в следните категории: АМ,А1,А2,В1,В. Мотоциклета, който е управлявал на процесната дата жалбоподателя (според мощността на двигателя) изисква СУМПС от категория А. Жалбоподателят не твърди да притежава СУМПС от категория А , което обуславя съставът на адм.нарушение по чл.150а ЗДвП. Съдът прецени, че от АНО правилно е определена санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, съгласно която „ се наказва с глоба от 100 до 300 лв. ….водач, който управлява моторно превозно средство, ……… без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство”. Преценен от гл.т. на изискванията на чл.28 ЗАНН размерът на глобата е правилно определен от АНО към минимума, като е взет предвид факта, че в резултат на ПТП няма други пострадали и повредени автомобили с изключение на МПС на жалбоподателя. Следователно в частта относно нарушението по т.2 НП следва да бъде потвърдено.

Относно визираното в т.3 НП нарушение разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, въздига в състав на адм.нарушение когато водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, „ не   спре, за да установи какви са последиците от произшествието”. От показанията на свид.В. , които кореспондират с показанията на свид.П. се установява, че жалбоподателят не се е обадил на контролните органи, нито ги е изчакал с цел да  съдейства за установяване последиците от ПТП. Макар, че показанията на двамата свид.В. и П. в една част се разминават никой от двамата не твърди нарушителят да се е обадил на тел.112. Жалбоподателят също не твърди това. На следващо място , когато контролните органи са посетили мястото на ПТП мотоциклетът е бил преместен, което осъществява фактическия състав на нарушението. Без значение кога е преместен мотоциклетът дали преди или след посещението на спешното отделение , както и без значение дали нарушителят го е преместил лично или баща му, както се твърди, служителите на РУ-Р. са били лишени от възможността да констатират на място ПТП , което фактически осъществява съставът на нарушението по чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП. Правилно е определена от АНО санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП и правилно е определен размерът на наказанието „Глоба” и „ЛПУМПС”, като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Поради изложените съображения НП в частта относно нарушението по т.3 също следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.144 АПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В същата насока е чл.63, ал.5 от ЗАНН, според който в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. С оглед изхода на спора съдът счита, че АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за защитата му. Видно от представеното адв.пълномощно (л.50) жалбоподателят Ю. е заплатил 500лв. за адвокатски хонорара , но съобразно изхода от спора и следва да му бъде присъдена 1/3 от сумата или 170лева.

От АНО не е направено искане за присъждане на разноски, както и не са представени доказателства да са сторени такива, поради което съдът прецени, че на АНО разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът

 

                               Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ  НП № 19-0335-000489/ 12.12.2019г. на Началник Група към  ОДМВР-Б., РУ- Р.,  В ЧАСТТА с която на А.Х.Ю., ЕГН: **********, адрес: ***, на осн. чл.179, ал.2 , пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 19-0335-000489/ 12.12.2019г. на Началник Група към  ОДМВР-Б., РУ- Р. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА ОДМВР-Б., адрес: гр.Б., ***, представлявано от Р.С.С. ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.Ю., ЕГН: **********, адрес: *** разноски в размер на 170 лв./сто и седемдесет лева/.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Б. в 14 дневен срок от съобщаването.

 

                                                                                      Районен съдия:………….