№ 225
гр. *, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XV-И СЪСТАВ (Г), в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Цветанка В. Колева
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Гражданско дело №
202*3630*03*24 по описа за 202* година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен са два обективно съединени положителни установителни иска с правна
квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.*24 от ГПК – по отно*ение на главницата и по
чл.422 от ГПК,във вр. с чл.86 от ЗЗД по отно*ение претенцията за лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Е-П-П” АД,
ЕИК ****, гр. В 9009, В Тауърс – Г, бул. “В.В” 258, представлявано от П.С. , Я.Д., Д.Д., чрез
процесуалния си представител Л.М срещу АС. С. К., ЕГН ********** с адрес: гр. *, ул. “Б”
№ *0 ет.3 ап.5.
Ищцовото дружество „Е-П-П” АД, гр.В твърди, че ответникът АС. С. К. е техен
клиент, с клиентски номер *300**3832, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с
абонатен номер ***, находящ се в гр. *, местност *** 2*2. Излага, че облигационните
отно*ения между страните били регламентирани от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “Е-П-П” АД, които били приети на основание чл.98а
от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране. Съгласно чл.*7, т.2 от Общите условя на договорите за продажба на
електрическа енергия на “Е-П-П” АД /ОУДПЕЕ/, приложими и към настоящия момент,
потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Сроковете били
регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия член изрично е посочено, че
потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия
в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за
размера на задължението. При това положение потребителят изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми. Посочва също така, че съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ
потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към “Е-П-
П” АД, суми дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да заплати в срок консумираната
ел.енергия, на основание чл.4*0 от ГПК, във вр. с чл.*07 от Закона за енергетиката на
30.08.202* год. ищецът подал в Районен съд – гр.* заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, в резултат на което било образувано ч.гр.дело №2386/202*
год. по описа на *РС. Претендираната по заповедното производство сума била в размер на
1
57*.02 лева за обекта на потребление, заведен под абонатен номер ***. Посочената сума
включвала 548,26 лв. главница за неплатени суми по фактури за изразходвана ел.енергия
през периода *5.02.202*г. – 24.02.202*г., 22.76 лева - мораторна лихва върху всяка фактура
от падежа й до 06.08.202*г. Излага, че в срока по чл.4*4 от ГПК ответникът е направил
възражение, което породило необходимостта от завеждане на настоящия иск. Моли съда да
признае за установено, че ответникът дължи на „Е-П-П” АД, гр.В сума в общ размер на
57*.02 лева за обект на потребление с абонатен номер ***, находящ се в гр. *, местност ***
2*2, от която - 548,26 лв. главница за неплатени суми по фактури за изразходвана ел.енергия
през периода *5.02.202*г. – 24.02.202*г., 22.76 лева - мораторна лихва върху всяка фактура
от падежа й до 06.08.202*г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по настоящото дело. Моли да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с Наредба № * от ***г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се явява
процесуален представител – юриск.Е.Ма, редовно упълномощена.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е депозиран
писмен отговор.
В съдебно заседание за ответникът редовно призован не се явява. Депозирана е
молба за разглеждане на делото в отсъствие на ответника, изразява становище по същество
на спора. Прилага доказателства за извър*ено плащане на претендираните от ищцовото
дружество главница и лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата
и изявленията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът се явява краен снабдител на електрическа енергия и като такъв продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известени общи условия, съгласно
чл.98а от ЗЕ.
На 30.08.202*г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 4*0 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано
ч.гр.д. №2386/2*г. по описа на *РС, по което е издадена заповед № 826/0*.09.202*г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 4*0 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
АС. С. К., ЕГН **********да заплати на кредитора сумата 548.26лв. – главница за
използвана и незаплатена ел. енергия по 2 бр. фактури за периода *5.02.202*г. до
24.02.202*г. за обект с абонатен номер ***, находящ се в гр. *, местност *** 2*2, клиентски
№*300**3832 и сумата 22.76лв. – мораторна лихва, считано от датата, следваща падежа на
всяка една фактура до 06.08.202*г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 30.08.202*г. до изплащане на вземането, както и сумата
75.00лв. – разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 4*4 от ГПК, длъжникът е подал възражение срещу
заповедта. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в
законоустановения срок по чл. 4*5 от ГПК.
От приложените по делото справка за потреблението през последните *2/24/36 месеца
към дата *6.**.202*г., извлечение от сметка към 06.08.202*г., извлечение за фактури и
плащания към дата *2.**.202*г., фактури с №**********/*5.02.202*г. и
№03053409*0/24.02.202*г. е видно, че от страна на ищеца се претендират вземания към
ответника по кл. №*300**3832 и абонатен номер *** за обект в гр.*, местност *** 2*2, в
общ размер на 57*.02 лева, от които главници 548.26 лв. за периода *5.02.202*г. до
24.02.202*г. и 22.76 лв. лихви.
На 23.03.2022г., след завеждане на иска, ответникът заплатил на ищеца сумата от 605.89 лева,
включваща претендираната сума в размер на 548.26 лв. - главници, дължими по фактури с
№**********/*5.02.202*г. и №03053409*0/24.02.202*г. и 57.63 лв. неустойка за просрочие , с
което плащане, било погасено изцяло паричното задължение към ищеца по процесните фактури.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
2
По делото не е спорно, че ищецът се явява краен снабдител на електрическа енергия
по смисъла на §*, т.28а, б. ”а” от ДР на ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известени общи условия, съгласно чл.98а, ал.* ЗЕ. Съгласно
разпоредбите на чл.98а, ал.3 и чл.*04а, ал.3 от ЗЕ Общите условия се публикуват в един
централен и един местен ежедневник, като съгласно чл.98а, ал.4 и чл.*04а, ал.4 от ЗЕ влизат
в сила за крайните клиенти без да е необходимо изричното им писмено приемане.
Ответникът не оспорва, че обекта находящ се в гр.*, местност *** 2*2, заведен под
абонатен номер *** през процесния период е бил негова собственост, както и че е
потребител на ел.енергия от дружеството-ищец с кл. №*300**3832. Не оспорва и
претендираните от ищеца количества енергия доставени на ответника в посочения от ищеца
период. Между страните не се спори също така и, че на 23.03.2022г., т.е. след депозиране на
исковата молба, ответникът изцяло е заплатил претендираните от ищеца вземания по
процесните фактури в общ размер на 548.26 лева – главница, както и претендираните от
ищеца лихви. Предвид и на представените от ответника писмени доказателства – 2 бр.
касови бележки, както и представеното от ищеца извлечение за фактури и плащания към
дата 23.03.2022г., съдът стига до категоричния извод, че претендираната в производството
главница в размер на 548.26 лева, както и претендираните от ищеца лихви, след завеждане
на производство са изцяло погасени чрез плащане. Ето защо намира, че исковете следва да
се отхвърлят, поради плащане на задължението след образуване на производството.
Съдът намира, че искането на ищеца за присъждане на разноски в заповедното и
исковото производство следва да бъде уважено. Исковете за главницата и лихвите следва да
се отхвърли, поради плащане на задължението, което е станало след образуване на исковото
произвоство. С поведението си ответникът е станал причина за завеждане на настоящето
дело. Въпреки, че след образуване на исковото производство, ответникът е платил
задължението си по процесните фактури, предвид пасивното му поведение до тогава,
подаването на заявление за издаване на заповед и депозиране на искова молба, предвид
обстоятелството, че ответникът е възразил срещу вземането по издадената заповед за
изпълнение, за ищцовото дружество се явява законно необходимо, тъй като няма друга
възможност за защита, освен съдебната. Ето защо и на основание чл.78 ал.* от ГПК
направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 75 лева /25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/ и в исковото производство в
размер на *75 лева /75 лв. държавна такса и *00 лв.юрисконсултско възнаграждение/ следва
да се възложат в тежест на ответника.
По отно*ение на възражението на ответникът за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното и исковото производство съдът намира същото за
неоснователно, доколкото от страна на ищеца се претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимално предвидения размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕ*И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е-П-П” АД, ЕИК ****, гр. В 9009, В Тауърс – Г, бул.
“В.В” 258, представлявано от П.С., Я.Д., Д.Д., чрез процесуалния си представител Л.М
срещу срещу АС. С. К., ЕГН ********** с адрес: гр. *, ул. “Б” № *0 ет.3 ап.5 положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.*24 от ГПК и по
чл.422 от ГПК,във вр. с чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че „АС. С. К., ЕГН
********** дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ****, гр. В сума в общ размер на
57*.02 лева за обект на потребление с абонатен номер ***, находящ се в гр. *, местност ***
2*2, от която - 548,26 лв. главница за неплатени суми по фактури за изразходвана ел.енергия
през периода *5.02.202*г. – 24.02.202*г., 22.76 лева - мораторна лихва върху всяка фактура
от падежа й до 06.08.202*г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед №826/0*.09.202*г. за изпълнение на
парично задължение по чл.4*0 от ГПК по ч.гр.д.№2386/202*г. по описа на *РС, поради
изплащане на задължението, след завеждане на делото.
ОСЪЖДА АС. С. К., ЕГН ********** да заплати на „Е-П-П” АД, ЕИК ****, гр. В,
3
сумата от 250 лева /двеста и петдесет/ стотинки/, представляваща направените в хода на
заповедното и исковото производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ре*ението подлежи на въззивно обжалване пред *ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4