Решение по дело №423/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 53
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Димитър Стефанов Михайлов
Дело: 20213130200423
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. П.я, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П.Я, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20213130200423 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 45/30.11.2021г., издадено
от д-р К. Г. М. – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните
Варна, с което на В. Д. В., ЕГН ********** за нарушение по чл.132, ал.1, т.6
от ЗВД на основание чл. 416, ал.1 от ЗВД е наложено наказание глоба в
размер на 200 лева и за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД на основание
чл. 420а, ал.1 от ЗВД е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на закона,
като се изтъкват обширни доводи в тази насока. Оспорва се изцяло описаната
фактическа обстановка. Счита, че са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата
и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Областна дирекция по безопасност на храните
- Варна, редовно и своевременно призована, се представлява от гл.
юрисконсулт Георги Георгиев. В пледоарията си заявява, че желае
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Моли и за определяне на юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна, РП-Варна, ТО-П.я, редовно призована, не
изпраща представител.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
1
На 21.07.2021 г. е била извършена справка във Вет. ИС на БАБХ и е
било установено, че в животновъден обект с per. № 9225-0073, собственост на
В. Д. В. са регистрирани 6 бр. кози и 20 бр. овце.
При извършена проверка на 21.07.2021 г. в животновъден обект с per. №
9225-0073 с адрес на обекта: с. П. община П.я, област Варна, на В. Д. В. в
качеството си на собственик на животновъдния обект е установено, че същият
е извършил следните нарушения:
липса на 15(петнадесет) броя овце с идентификатори: 100032000617151,
00032000617153, 100037000361167, 100037000361168, 100037000361169,
100037000361170, 100037000361I73, 100039000033338,
100039000033339, 100039000033340, 100039000033341,
100039000033342, 100039000033343, 100039000033360, 100039000033361
и 2 бр. кози с идентификатори: 100037000361174, 100037000361277,като
за липсващите в обекта животни собственикът не е уведомил писмено
или по електронен път регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ
обекта преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на
животни от видове, които подлежат на идентификация;
отглежда в животновъден обект с per. № 9225-0073 отглеждат 4(четири)
броя кози, на възраст над шест месеца, на които не е извършена
официална идентификация.
В следствие на горните констатации св. д-р Р. П. К. приел, че
въззивника не е изпълнил задължението си като собственик да уведоми
писмено или по електронен път регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ
обекта преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на
животни от видове, които подлежат на идентификация, както и е отглеждал
домашни животни на възраст над шест месеца, на които не е извършена
официална идентификация, за което съставил на собственика на обекта акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 40/21.07.2021 г.,
който бил връчен и подписан от жалбоподателят на 27.08.2021г. без
възражения.
Възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили и въз основа
на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
В хода на делото са представени: извадка от Регистър на обекти с
епизоотично значение, справка от регистър ОЕЗ във вет. ИС на БАБХ към
28.06.2021г., длъжностна характеристика на Р.К. актосъставител и
длъжностната характеристика на Директора на областна дирекция по
безопасност на храните - Варна /ОДБХ/, доклад от проверка на място на
идентификацията и регистрацията на животните.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
свидетелските показания на актосъставителя Р. П. К., както и приобщените по
делото писмени доказателства – НП, АУАН и представените в съдебно
заседание доказателства.
2
По делото по искане на процесуалния представител на въззивника до
разпит бе допуснат свидетеля Никола В. Колев-съсед на въззивника от чийто
показания става ясно, че животните са били на бащата на въззивника, който се
е грижел за тях и ги продал през 2016г. тъй като се почувствал зле и не бил в
състояние да се грижи за тях.
Показанията на св.Колев се опровергават с показанията на
актосъставителя, който твърди, че животните са били регистрирани на името
на въззивника, който е бил регистриран в информационната система, като
такъв.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на П.йски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок
от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че
в проверения на процесната дата обект с per. № 9225-0073, собственост на В.
Д. В., находящ се в с.П. общ.П.я, обл.Варна са били регистрирани 6 бр. кози и
20 бр. овце, които са били със съответната официална идентификация.
Установява се от доказателствата по делото и че собственик на
проверявания обект към датата на проверката е въззивника. При извършената
проверка било установено, че от наличните животни по извършена справка
във Вет. ИС липсват 15 бр. овце и 2 бр. кози.. Освен това било установено, че
в процесния обект се отглеждат 4(четири) броя кози, на възраст над шест
месеца, на които не е извършена официална идентификация.
Всичко това се потвърждава от разпита на актосъставителя по акта и
приложените по делото писмени доказателства.
Констатациите в АУАН и НП се потвърждават и от приложените по
делото доклад от проверка на място на идентификацията и регистрацията на
животните (ИРЖ) /секторно законодателство и кръстосано съответствие/,
както и регистъра на обекти с епизоотично значение към датата на
проверката.
Съдът не споделя становището на въззивника, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административно-наказателната процедура, които са довели до ограничаване
на правото на защита на въззивника.
По делото са представени доказателства, установяващи материалната
и териториална компетентност на АНО, а именно длъжностни
3
характеристики.
Както в АУАН, така и в НП са посочени датата и място на
нарушението, като за дата на нарушението е приета датата на извършената
проверка, а за място на нарушението- животновъден обект с per. № 9225-0073
с адрес на обекта: с. П. община П.я, област Варна.
Жалбоподателят е признат от Административно наказващият орган
(АНО), че е извършил две деяния, за които законодателят е предвидил
административно наказателна отговорност – по чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВД и по
чл. 132, ал.1, т.1 от ЗВД. Деянията са формални, тъй като за да бъдат
съставомерни, не се изисква настъпването на определен противоправен
резултат.

Обоснован е изводът, че от обективна страна е осъществен съставът
на административното нарушение, предвидено в текста на чл. 137 от ЗВД, с
която се задължават собствениците на животновъдни обекти да подадат
заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, по
чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВД, съответно-в срок не по-късно от 24 часа преди
транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове,
които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация,
писмено или по електронен път чрез Интегрираната информационна система
на БАБХ по чл. 51, ал. 3 да уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ
животновъдния обект, както и да подписват и съхраняват паспортите на едри
преживни и еднокопитни животни и ги представят при поискване на
контролните органи.
Наказващият орган е определил и наложил административно
наказание „глоба“, на основание чл.416, ал.1 от ЗВД в размер на 200 лева за
нарушението по чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВД и „глоба“ на основание чл.420а, ал.1
от ЗВД в размер на 300 лева за нарушението по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВД.
Санкциите са определени към законовия минимум, който е съобразен
с материалното и най-вече здравословно състояние на въззивника. Така
определените размери на наказанията в пълна степен отговаря и на целите на
наказанието, посочени в чл. 12 ЗАНН. Определените санкции ще въздейства
предупредително върху останалите членове на обществото и ще окажат
възпитателен ефект и към подведеното под отговорност лице.
Предвид на така изложените съображения, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно издадено в тази
му част, поради което следва да бъде потвърдено. При цялостния контрол за
законосъобразност не се установиха допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон от
страна на наказващия орган. Наказващият орган е отчел, че нарушението е
извършено за първи път. Не са налице основания за приложението на чл. 28
4
от ЗАНН, тъй като липсват данни нарушението да е с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните такива, а и следва да се има предвид, че
става въпрос за не един брой неидентифицирано животно, с оглед на бума на
заразени животни в страната с болести по домашните животни, приложението
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, не намира приложение.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният
представител се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Воден от гореизложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно, поради което

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №45/30.11.2021г.,
издадено от д-р К. Г. М. – Директор на Областна дирекция по безопасност на
храните Варна, с което на В. Д. В., ЕГН ********** за нарушение по чл.132,
ал.1, т.6 от ЗВД на основание чл. 416, ал.1 от ЗВД е наложено наказание глоба
в размер на 200 лева и за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД на основание
чл. 420а, ал.1 от ЗВД е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН ********** с адрес: с.П. общ.П.я, обл.Варна
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Областна дирекция по безопасност на храните
Варна сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
5
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Варна от страните в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – П.я: _______________________
6