Решение по дело №611/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4055
Дата: 11 октомври 2013 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20131200500611
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 85

Номер

85

Година

20.6.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.20

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Маруся Кънева

дело

номер

20124100100183

по описа за

2012

година

Произцводство по реда на чл.235 и сл. от ГПК

Предявен е иск с правно основание чл.95 ал.2 от ТЗ от Едноличен търговец А. А. Ч. с фирма ”С.”-А. Ч. с ЕИК040022524, в качеството му на съдружник в Събирателно дружество „Т. Ч. П.-2. И С.” СД със седалище и адрес на управление гр. Г. О. ул. М. № 13 ,против Едноличен търговец В. Ж. Н. с ЕГН* с фирма ”Л. Ж. гр.Г. О. ул.”М.” №2 и против Т. Ч. П.-2. И С.” СД със седалище гр. Г. О. ул. М. № 13 с конституиране на останалите съдружници както следва:Едноличен търговец Н. С. с фирма „Б. – Н.С.”,Едноличния търговец Ц. А. с фирма „И. Ц.А.”, Едноличния търговец Т. Х. с фирма ”А.-Х. Х.”,Едноличния търговец С. Г. с фирма ”Е.С. Г., Едноличния търговец Р. Е. с фирма ”Е.-Р. Е.”, Едноличния търговец Й. Н.с фирма ”И. Й. Н.”, Едноличния търговец Й. Й. с фирма „Й. Й.-Е., Едноличния търговец Д. Й. с фирма ”Л.-Д. Й.”, като ответници, по иска за изключването от дружеството на съдружника Едноличен търговец В. Ж. Н. с ЕГН* с фирма ”Л. Ж. гр.Г. О.,затова ,че виновно не изпълнявал своите задължения по учредителния договор и действал против интересите на дружеството.

В исковата си молба ищецът съдружник твърди,че ответника съдружник В.Ж. Н. с фирма ”Л. Ж. гр.Г. О. имал задължението да обслужва автобусна линия №14, като управлява автобус и извършва с него ´ревоз по тази линия ,така както всеки от останалите съдружници имал задължението да обслужва определена автобусна линия, управлявайки автобус и превозва пътници с него по тази линия.През януари 2011г. пропуснал без основателна причина извършването на няколко курса по обслужваната от него по график линия и с решение на останалите съдружници бил изключен от месечния график за превозите.Ответникът доброволно изпълнил това решение на останалите съдружници и спрял да превозва пътници. Автобуса с който извършвал задълженията си като съдружник продал за вторични суровини и предал през пролеттта на 2011г. регистрационния талон на автобуса и регистрационните му номера на служителката в дружеството Е. Т.Получената сума от продажбата на автобуса не внесъл в касата на дружеството, а усвоил за себе си .Освен това дружеството било задължено да заплаща дължимия данък за автобуса.Поканен да подаде молба за освобождаване от членство в дружеството ответникът не сторил това , а само подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение с дружеството.След подаването на това заявление бил поканен от съдружниците да уреди имуществените си отношения с дружеството но не направил нищо.Съдружниците опитали да прекратят членството на ответника в дружеството чрез решение на общото събрание, но той не се явил на насрочените такива , и поради изискването за валидност на решението на общото събрание съгласно договора на дружеството, а именно присъствието на събранието на всички съдружници осуетил и този начин, да се уредят отношенията му с дружеството.Същевременно това поведение на ответника затруднявало дейността на дружеството което имало сключени превозни договори, които следвало да се изпълняват и вредял на интересите на общото начинание.

С петитума на исковата молба ищецът съдружник е направил искане за изключването на ответника съдружник от дружеството, поради неговото виновно поведение.

Ответникът съдружник чрез пълномощника си адвокат И. С. е подал отговор на исковата молба с който възразява по иска .Възразил е както по отношение на допустимостта на иска, така и по отношениена неговата основателност. Възразил е ,че иска е недопустим,тъй като в правния спор следва да участват всички съдружници на дружеството, а иска е предявен само от един от тях.По основателността на иска е направил следните възражения:1/ Прекъсването на обслужването на определената му автобусна линия по месечния график било резултат не на виновно поведение , а на обективни причини- повреда на автобуса,за което бил уведомил дружеството.2/Самото отчуждаване на автобуса/ продажбата му за вторични суровини / била извършена поради невъзможността автобуса да бъде ремонтиран, а освен това автобуса бил негова собственост и не бил длъжен да отчита парите от продажбата му на дружеството.3/Поради ремонтните работи бил принуден временно да спре обслужването на линията по предварително направения график за която невъзможност уведомил дружеството.4/За изключването му от месечния график не бил уведомен и бил изненадан .В заключение възразява ,че така настъпилите обстоятелства не разкриват нито негова пряка вина,нито груба небрежност, поради което не били налице основанията за неговото изключване.Моли да се отхвърли иска като неоснователен.

С допълнителна искова молба ищецът е оспорил възраженията на ответника и е заявил ,че дружеството няма претенции към ответника относно сумите получени от него от продажбата на автобуса .Относно възраженията на ответника за обективна невъзможност за изпълнение на задълженията му по графика за превозите, възразява ,че такава е съществувала ,тъй като по сключените превозни договори с третите лица съдружниците са декларирали ,че имат резервни автобуси , а освен това ответника не е представил никакви доказателства за започнат или извършван ремонт по автобуса.

С допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът съдружник отново е оспорил допустимостта на иска.Наведени са доводи ,че правния спор не може да се разглежда без конституирането на всички съдружници в събирателното дружество.По отношение на основателността на иска възразява ,че ответника не бил канен на събранията на дружеството и правел много опити да работи отново. След това поискал да бъде прекратен трудовия му договор с дружеств¯то по взаимно съгласие ,но трудовия му договор бил прекратен поради дисциплинарно уволнение. Не бил поканен на нито едно от събранията а подписа му в документите представени пред Търговския регистър били с подправен негов подпис.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Ищецът е съдружник в Събирателно дружество „Т. Ч. П.-2. И С.” СД със седалище гр. Г. О. ул. М. № 13.

Ответникът Едноличен търговец В. Ж. Н. с ЕГН* с фирма ”Л. Ж. гр.Г. О. ел.”М.” №... е съдружник в същото дружество.

Втория ответник-Събирателно дружество „Т. Ч. П.-2. И С.” СД със седалище гр. Г. О. ул. М. № ... е регистрирано по Търговския закон и съгласно вписванията в търговския регистър е действащо дружество, не е прекратено и не е обявено в ликвидация. Конституираните по делото еднолични търговци като съответници със събирателното дружество са съдружници в същото.

Събирателното дружество "Т. Ч. П.-2. И С.” СД е било учредено от ищеца, ответника и останалите констутирани по делото съдружници като задължителни другари в процеса с цел да се участва в търгове за обществени поръчки на общини за възлагане обслужването на определени автобусни линии.Всеки от съдружниците съгласно договора следвал да внесе по 417 лева. Също така по уговорка извън дружествения договор всеки от съдружниците следвало да притежава собствен автобус, който сам да управлява при извършваните П., но с оглед изискванията на търговете за обществени поръчки дружеството следвало да докаже ,че е собственик на автобусите ,поради което всички съдружници прехвърлили със симулативни договори собствеността на автобусите си на дружеството. Това сторил и ответника с договор за покупко продажба с нотариална заверка на подписите от 23.03.2007г.

През януари 2011г.ответникът В. Ж. Н. с ЕГН* с фирма ”Л. Ж. поради повреда на собствения му автобус пропуснал извършването на няколко курса по обслужваната от него по график линия и с решение на останалите съдружници бил изключен от месечния график за превозите.Ответникът се подчинил на това решение на останалите съдружници и спрял да превозва пътници. Автобуса с който извършвал задълженията си като съдружник продал за вторични суровини, поради това ,че повредата била неотстранима, и предал през пролетта на 2011г. регистрационния талон на автобуса и регистрационните му номера на служителката в дружеството Е. То.Впоследствие подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение с дружеството като шофьор по взаимно съгласие.

Отношенията между съдружниците се влошили и възползвайки се от писменото доказателство – симулативния дговор за прехърлане на автобуса и регистрационния талон на автобуса,които сочели дружеството като собственик, дружеството чрез управителя Р. Е.,подали сигнал до прокурора за извършено от един от съдружниците- Едноличния търговеиц В. Ж. Н. с фирма ”Л. Ж. престъпление по чл.206 от НК спрямо дружеството, а именно за обсебване на автобус собственост на дружеството. Срещу ответника Ж. било проведено наказателно производство.В същото част от съдружниците които били разпитани като свидетели направили извънсъдебно признание, че договора за прехвърляне на автомобила е симулативен, и че всички от тях са направили същото със собствените си автобуси, и че дружеството няма претенции да е действителен собственик на продадения като скраб автобус от ответника.С влязла в сила присъда по НОХД № 1154/012 г. на ГОРС ответника е признат за невинен и оправдан по обвинението.

Въз основа на така установените факти съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан.

Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите на които основава своите искания и възражения.

С предявената искова претенция се иска изключването на съдружник на основание чл.95 ал.2 от ТЗ,за гдето с умисъл или най-малко с груба небрежност не издпълнил задълженията си по дружествения договор.Искането се основава на твърденията в исковата молба ,че пропуснал умишлено няколко курса по обслужването на линия №14,поради тоÔа,че не били неизгодни за него,като не уведомил дружеството и това предизвикало недоволство от страна на съконтрагентите по превозните договори и злепоставили дружеството,както и че продал за скраб управлявания от него автобус, с който изпълнявал обслужването по линия №14 и присвоил получените пари вместо да ги отчете в касата на дружеството.

Тези твърдения на ищеца не са доказани.Не са представени пътните листове на автобусите за да се установи кои курсове са били пропуснати.Несъстоятелно е обяснението на ищеца и другите съдружници,че пътните листове били у ответника.Щом като автобусите макар и въз основа на симулативни договори са били прехвърлени на дружеството и регистрирани на същото, с оглед отчитане на извършените П. от дружеството пътните листове следва да се отчитат в счетоводството на дружеството.

Не са представени,като доказателства по делото известия или покани до ответника да даде обяснения за пропуснати курсове по негова вина, както и покани за съобщения за проведените общи събрания на дружеството, на които е разглеждано според съдържанието на протоколите,виновното поведение на ответника във връзка с прекратеното обслужване на линията.С оглед позицията на всички съдружници за изключването на съдружника ответник , протоколите за общо събрание на дружеството, като неподписани от ответника не могат да бъдат годно доказателство за установените в протоколите обстоятелства, тъй като тези протоколи с оглед характера на дружеството представляват Ч. писмени документи,валидността на които като доказателства се определя от едно единствено условие, а именно подписването им от всички съдружници.

Обстоятелството ,че ответникът се съгласил да бъде изключен от месечния график по превозните договори не установява неговото виновно поведение, а напротив е в съответствие с твърденията му,че е започнал ремонта на автобуса, поради настъпилата повреда. Съвсем логично е когато е започнал ремонт на автобуса, ответника да се съгласи с изключването му от графика.

Не са представени каквито и да било доказателства, изходящи от съконтрагентите по превозните договори , от които да е видно ,че те са реагирали на някакво прекъсване на обслужването на линия 14, и тази реакция се е отразила негативно относно доверието на съконтрагентите по превозните договори спрямо дружеството. Не е доказано твърдението в исковата молба,че след повредата на автобуса на ответника Ж. и продаването му за скраб, същия обременил дружеството със разходи направени за заплащане на данъка на автобуса, поради това ,че формално бил прехвърлен на дружеството. Не са представени каквито и да било писмени доказателства за заплатен данък на автомобила от дружеството след пролетта на 2011г.Опровергано е от извънсъдебните признания на съдружниците направени в производството по НОХД №1154/012 г,твърдението на ищеца ,че дружеството е било ощетено от ответника Ж., поради невнасянето на сумата от продажбата на автобуса в касата на дружеството.Освен това съгласно чл.300 от ГПК ,присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, относно деянието и вината. Не е доказано и твърдението ,че ответника не се явявал на общите събрания насрочени за вземане на решение за изключването му,както и други решения във връзка с дейността на дружеството, като с това съботирал дейността на дружеството и затруднявал осъществяването на дейноста му. По делото липсва писмена покана, с удостоверяване получаването и от ответника, съгласно дружествения договор за свикване на такива събрания на съдружниците-чл.10 от същия.

Ето защо съдът като установи ,че ищецът не е доказал нито един от твърдените факти на които основава иска си , същия следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото следва да се осъди ищецът да заплати на ответника Ж. направените по делото разноски в размер на сумата от 150.00 лева

Водим от горното съдът.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Едноличен търговец А. А. Ч. с фирма ”С.”-А. Ч. с ЕИК..., в качеството му на съдружник в Събирателно дружество „Т. Ч. П.-2. И С.” СД със седалище гр. Г. О. ул. М. № ... иск с правно основание чл.95 ал.2 от ТЗ,против Едноличен търговец В.Ж. Н. с ЕГН* с фирма ”Л. Ж. гр.Г. О. ул.”М.” №... и Събирателно дружество Т. Ч. П.-2. И С.” СД със седалище гр. Г. О. ул. М. № ... с участие на страната на ответника на всички останали съдружници в дружеството както следва:Едноличен търговец Н. С. с фирма „Б. – Н. С.”,Едноличния търговец Ц.А. с фирма „И. Ц. А.”, Едноличния търговец таня Христова с фирма ”А.-Х. Х.”,Едноличния търговец С.г. с фирма ”Е.-С. Г.”, Едноличния търговец Р. Е. с фирма ”Е.Р. Е.”, Едноличния търговец Й. Н. с фирма ”И.-Й. Н.”, Едноличния търговец Й. Й. с фирма „Й.Й.-Е.”, Едноличния търговец Д. Й. с фирма ”Л.-Д.Й.”,за изключването от дружеството на съдружника Едноличен търговец В. Ж. Н. с ЕГН* с фирма ”Л. Ж. гр.Г. О.,затова ,че виновно не изпълнявал своите задължения по учредителния договор и действал против интересите на дружеството, като неоснователен и недоказан

ОСЪЖДА Едноличен търговец А. А. Ч. с фирма ”С.”-А. Ч. с ЕИК040022524, . да заплати на Едноличен търговец В. Ж. Н. с ЕГН* с фирма ”Л. Ж. гр.Г. О. ул.”М.” №2 сумата от 150.00 лева направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Решение

2

42515FCA43F07CC1C2257B90004FF279