СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 31.10.13г. /с участието на секретаря С. В./
гражданско дело № 12166/11г. и констатира следното:
Предявен е иск от „С. на А. в Б.” против
О. П. с правно основание чл. 108 от
ЗС – за предаване на владението върху следния недвижим имот: ателие № 4, находящо се в град С., ж.к. Г.Д.,
блок ***, вход Ж, етаж 5,
заедно с 0, 507 идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
Съображенията на страните са изложени
по делото.
Събраните по делото доказателства
/писмени, гласни и експертни, преценени в контекста на твърденията и
възраженията на страните/ удостоверяват, че – искът е неоснователен:
Представените по делото писмени
доказателства /в това число и –
влязъл в сила съдебен акт на СРС –
преминал през инстанционен контрол на СГС и ВКС/ сочат, че: в процесната
хипотеза ищецът се легитимира надлежно като собственик на процесния
недвижим имот /юридическото лице е придобило
имота – в качеството си на
член-кооператор в „ЖСК А.” - при условията на разпоредбите на ЗЖСК/. В съответствие с разпоредбите на
този /посочения/ закон е бил издаден
и констативният нотариален акт /№ 40
от 25.03.02г. на Нотариус В. Я./, с който
нотариален акт - ищецът се
легитимира като собственик в
процеса. Не се спори /а този факт е и удостоверен по делото с гласни
доказателства/, че към момента – ответницата
ползва /обитава/ процесния имот.
В случая обаче – ответницата е
противопоставила на ищеца възражение за – придобивна
давност /при условията на чл. 79,
ал. 1 от ЗС/, което възражение се явява удостоверено по делото. В
тази връзка:
Разпитаната по делото свидетелка
удостоверява еднозначно
/категорично/, че още от 00г. –
именно ответницата е във владение на
спорния имот, както и, че - считано от този
момент и до сега – О. П. е
осъществявала фактическа власт върху
имота и е държала последния като ”свой”
/по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС/.
Липсват доказателства през горния
период – ищецът да е противопоставил на ответницата своите претендирани права
на собственост върху имота /това е
станало еднозначно и категорично едва
при завеждане на настоящото дело/. Към момента на подаване на процесната
искова молба обаче – визираният в
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС
10-годишен давностен срок вече е бил
изтекъл /т.е. – в полза на
ответницата са настъпили правните
последици на придобивната давност, което
налага в случая да се приеме, че О. П. е придобила
правото на собственост върху процесния
имот на – оригинерно основание,
което дерогира - деривативното
основание на ищеца, макар последното принципно да е удостоверено надлежно по делото/. В тази връзка следва да се има
предвид, че процесният нотариален акт
/с който ищецът се легитимира като собственик/ е бил издаден още през 02г., а юридическото лице едва през 10г. е заявило надлежно своите права върху имота
спрямо ответницата. На практика именно това процесуално бездействие на юридическото лице е позволило в полза на ответницата да настъпят благоприятните
последици на – придобивната давност.
Изложеното налага – отхвърляне на иска.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от ЗС на „С. на А. в Б.” против О.И.П. ***, ат. * – за
предаване на владението върху: ателие № *, находящо се в град С., ж.к. Г.Д., блок ***, вход *, етаж *, заедно с 0, 507
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА „С. на А. в Б.” да
плати на О.И.П. – 700 лева - съдебни разноски.
Председател: