РЕШЕНИЕ
№ 1171
гр. Велико Търново, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110101476 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. И.в А., чрез своите
родители и законни представители Д. Г. С. и И. А. И., чрез адв. В. С. – ВТАК, срещу А.
И. А. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В
исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че с НА
№ 6, том 3, рег. № 3667, дело № 247/2017 г. на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. № 582
при НК на РБ същият е придобил чрез договор за дарение собствеността върху ½ ид.ч.
от недвижим имот, находящ се в град Полски Тръмбеш, ул. „Драва“ № 8, а именно: ПИ
с идентификатор 57354.300.1025 по КККР, с площ на целия имот 653.00 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, заедно с намиращите се в имота сгради, както следва: СГРАДА с
идентификатор 57354.300.1025.1, с предназначение: селскостопанска сграда, на един
етаж, със застроена площ 71 кв.м.; СГРАДА с идентификатор 57354.300.1025.2, с
предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 51 кв.м.;
СГРАДА с идентификатор 57354.300.1025.3, с предназначение: еднофамилна жилищна
сграда, на два етажа, със застроена площ 87 кв.м.; СГРАДА с идентификатор
57354.300.1025.4, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, на един етаж, със
застроена площ 64 кв.м.; СГРАДА с идентификатор 57354.300.1025.5, с
предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 30 кв.м.
1
Посочва, че в КРНИ като съсобственик на другата ½ ид.ч. от недвижимия имот е
вписана К. А.а И.а. Твърди, че с НА № 154, том 1, рег. № 1267, дело № 127/2022г. на
нотариус Д. Денчев, рег. № 145 при НК на РБ А. И. А. е признат за собственик по
наследство на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с № 57354.300.1025, както и
на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху построените в този поземлен имот сгради с
идентификатори 57354.300.1025.1, 57354.300.1025.2, 57354.300.1025.3,
57354.300.1025.4 и 57354.300.1025.5. Посочва, че при издаване на посочения НА,
нотариусът е приел, че ответникът е придобил по наследство ¼ ид.ч. от процесния
имот, като се е позовал на влязлото в сила Решение № 159 от 19.02.2018 година по гр.д.
№ 2136/2017г. на ВТРС, с което е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения
на 24.04.2014 година договор между К. Д. Й. и И. А. И., обективиран в НА № 42, том 2,
рег. № 2084, дело 162 от 24.04.2014 годна на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. № 582
при НК на РБ, в частта относно ¼ ид.ч. от процесния имот. Навежда доводи, че
съдебно решение обаче не е и не може да бъде валиден титул за собственост на К. Й.
по отношение на ¼ ид.ч. от имота доколкото частта от имота е прехвърлена на трето
лице преди вписването на исковата молба по предявения иск с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД, поради което и на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД придобитите от третото
лице вещни права се запазват. Направено е искане да бъде постановено решение, с
което да бъде прието за установено по отношение на А. И. А., че същият не е
собственик на ¼ ид.ч. от подробно описания недвижим имот. Направено е и искане на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен НА № 154, том 1, рег. № 1267, дело №
127/2022г. на нотариус Д. Денчев, рег. № 145 при НК на РБ. Претендира да бъдат
присъдени направените от ищеца разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, в който процесуалният представител
на ответника оспорва изцяло както предявения иск, така и твърденията, изложени в
исковата молба. Посочва, че с цитираното в исковата молба съдебно решение е
развален сключеният на 24.04.2014 година договор между К. Д. Й. и И. А. И.,
обективиран в НА № 42, том 2, рег. № 2084, дело 162 от 24.04.2014 годна на нотариус
Д. Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на РБ, в частта относно ¼ ид.ч. от процесния
имот, поради което и доколкото ответникът е единствен наследник по закон на К. Й.
същият е придобил по наследство процесната ¼ от ид.ч. от недвижимия имот.
Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен. Претендира да бъдат
присъдени направените от ответниците разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са изискани и приложени заверени копия на материалите, съдържащи
се в нотариално дело № 127 от 2022 година на нотариус Д. Денчев, рег. 145 при НК на
РБ. Видно от приложеното в нотариалното дело заверено копие на НА за прехвърляне
2
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 980, том V, рег. № 8759,
дело № 716 от 2007 година на нотариус Д. Денчев, рег. 145 при НК на РБ /л. 65 от
делото/, на 14.05.2007 година е сключен договор, по силата на който А. И. А. е
прехвърлил на К. А.а И.а ½ ид.ч. от дворно място от 585 кв.м., представляващо ПИ №
1025 в квартал 57 по плана на град Полски Тръмбеш, заедно с ½ ид. ч. от построените в
имота жилищна сграда и стопански постройки, срещу задължението, което
приобретателя поема да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му, като
последния си запазва и правото на ползване върху имота, докато е жив.
От приложеното в нотариалното дело заверено копие на НА № 42, том 2, рег. №
2084, дело № 162 от 2014 година на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на
РБ /л. 64/ се установява, че на 24.04.2014 година е сключен договор, по силата на който
К. Д. Й. е прехвърлил на И. А. И. ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в град Полски
Тръмбеш, ул. „Драва“ № 8, а именно: ПИ с идентификатор 57354.300.1025 по КККР, с
площ на имота 653.00 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от намиращите се в имота сгради, както
следва: СГРАДА с идентификатор 57354.300.1025.1, със застроена площ 71 кв.м.;
СГРАДА с идентификатор 57354.300.1025.2, с предназначение: селскостопанска
сграда, на един етаж, със застроена площ 51 кв.м.; СГРАДА с идентификатор
57354.300.1025.3, с предназначение: еднофамилна жилищна сграда, на два етажа, със
застроена площ 87 кв.м.; СГРАДА с идентификатор 57354.300.1025.4, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, на един етаж, със застроена площ 64
кв.м.; СГРАДА с идентификатор 57354.300.1025.5, с предназначение: селскостопанска
сграда, на един етаж, със застроена площ 30 кв.м., като половината от дяловете се
прехвърлят срещу предоставените и полагани в продължение на повече от 5 години
грижи и гледане от страна на приобретателя, а другата половина от прехвърлените
дялове срещу задължението на приобретателя да гледа и да се грижи за
прехвърлителката до края на живота й.
Видно от НА № 6, том 3, рег. № 3667, дело № 247 от 2017 година на нотариус Д.
Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на РБ /л. 8/ И. А. И. е дарил на сина си Д. И.в А.,
действащ чрез своята майка и законен представител Д. Г. С. описания по-горе
недвижим имот.
От приложеното по делото заверено копие на Решение № 159 от 19.02.2018
година по гр.д. № 2136/2017 година на ВТРС /л. 9-13/, се установява, че с влязло в сила
на 15.03.2018 година решение е развален сключения на 24.04.2014 година между К. Д.
Й. и И. А. И. договор за прехвърляне на имот срещу гледане и грижи, обективиран в
НА № 42, том 2, рег. № 2084, дело № 162 от 2014 година на нотариус Д. Тютюнджиева,
в частта относно прехвърляне на ¼ ид.ч. от процесния имот. С решението са
отхвърлени, както предявеният от К. Д. Й. срещу И. А. И. иск с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД в частта относно прехвърлянето на ¼ ид.ч. от имота, така и искът с правно
3
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за предаване на владението на ½ ид.ч. от описания
по-горе недвижим имот. Видно от приложена искова молба, въз основа на която е
образувано гр.д. № 2136/2017 година /л. 88- 92/, същата е вписана в Служба по
вписванията – град Велико Търново на 03.07.2017 година.
Видно от представеното Удостоверение за наследници, изх. № 383 от 09.09.2021
година на Община Полски Тръмбеш /л. 87/ К. Д. Й. е починала на 08.09.2021 година и
е оставила за наследник по закон сина си А. И. А..
От приложеното по делото заверено копие на НА № 154, том 1, рег. № 1267,
дело № 127/2022г. на нотариус Д. Денчев, рег. № 145 при НК на РБ /л. 14-15/ А. И. А. е
признат за собственик по наследство на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с
№ 57354.300.1025, както и на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху построените в
този поземлен имот сгради с идентификатори 57354.300.1025.1, 57354.300.1025.2,
57354.300.1025.3, 57354.300.1025.4 и 57354.300.1025.5.
По делото са представени и: Удостоверение за раждане № ********** от
22.03.2017 година, издадено въз основа на акт за раждане № 0268 от 22.03.2017 година
на Община Велико Търново /л. 7/, Скица на ПИ № 15-478087 от 04.05.2022 година на
СГКК – град Велико Търново /л. 16/ и Удостоверение за данъчна оценка, изх. №
********** от 14.09.2022 година на Община Велико Търново /л. 86/.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. И.в А., чрез своите
родители и законни представители Д. Г. С. и И. А. И., чрез адв. В. С. – ВТАК, срещу А.
И. А. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на отрицателния установителен
иск е правният интерес от установяването. Такъв е налице, когато ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта и при евентуалната конкуренция на твърдяни от
двете страни вещни права върху един и същ обект. В този случай ответникът ще е
длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост,
защото само неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора. В този
смисъл е и Решение № 47 от 21.07.2021 година по гр.д. № 2925/2020 година на II г.о. на
ВКС. Така, с оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже твърденията си, изложени в
исковата молба, от които черпят изгодни за себе си правни последици, а именно, че
ответникът оспорва правата му, респективно - качеството си на собственик на
съответната ид.ч. от посочения в исковата молба недвижим имот на твърдяното от него
правно основание, а именно договор за дарение. От друга страна в тежест на ответника
по делото, в условията на пълно и главно доказване, е да установи възраженията си,
изложени в отговора на исковата молба, а именно че е собственик на съответната ид.ч.
4
от недвижимия имот на соченото от него правно основание – по наследство.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 980, том V, рег. №
8759, дело № 716 от 2007 година на нотариус Д. Денчев, рег. 145 при НК на РБ /л. 65 от
делото/, на 14.05.2007 година К. А.а И.а е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от
дворно място от 585 кв.м., представляващо ПИ № 1025 в квартал 57 по плана на град
Полски Тръмбеш, заедно с ½ ид. ч. от построените в имота жилищна сграда и
стопански постройки. Не е спорно и че по силата на НА № 42, том 2, рег. № 2084, дело
№ 162 от 2014 година на нотариус Д. Тютюнджиева /л. 64/ И. А. И. е придобил от К. Д.
Й. другата ½ ид.ч. от недвижимия имот, предмет на делото, срещу полаганите до
момента от приобретателя грижи и гледане и срещу задължението му да гледа и да се
грижи за прехвърлителката до края на живота й. Безспорно е и че с Решение № 159 от
19.02.2018 година по гр.д. № 2136/2017 година на ВТРС /л. 9-13/ е развален сключения
на 24.04.2014 година между К. Д. Й. и И. А. И. договор за прехвърляне на имот срещу
гледане и грижи, обективиран в НА № 42, том 2, рег. № 2084, дело № 162 от 2014
година на нотариус Д. Тютюнджиева, в частта относно прехвърлянето на ¼ ид.ч. от
процесния имот. Въз основа на това съдебно решение и като единствен наследник по
закон на К. Д. Й. /Удостоверение за наследници, изх. № 383 от 09.09.2021 година на
Община Полски Тръмбеш - л. 87/, след нейната смърт ответникът се е снабдил с НА №
154, том 1, рег. № 1267, дело № 127/2022г. на нотариус Д. Денчев, рег. № 145 при НК
на РБ /л. 14-15/, с който А. И. А. е признат за собственик по наследство на ¼ ид.ч. от
правото на собственост върху ПИ с № 57354.300.1025, както и на ¼ ид.ч. от правото на
собственост върху построените в този поземлен имот сгради.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, развалянето на
договора има обратно действие, т.е. всяка една от страните по договора е длъжна да
върне престацията, която е получила в изпълнение на задълженията си по договора,
след неговото разваляне. Тогава обаче, когато развалянето е по силата на влязло в сила
съдебно решение /чл. 87, ал. 3 ЗЗД/, връщането на полученото следва да стане след
влизане в сила на съдебното решение. Доколкото обаче договорът за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане подлежи на вписване, то и
исковата молба за развалянето му също подлежи на вписване. Така, съгласно нормата
на чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договори, подлежащи на вписване, не засяга
правата придобити от трети лица преди вписване на исковата молба за разваляне на
договора, т.е. вписването на исковата молба защитава правата на трети лица,
придобили права върху вещта, подлежаща на връщане, преди вписването й, а под трети
лица следва да се разбират лица, извън страните по договора, развален по съдебен ред.
В този смисъл договорът за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за
гледане и издръжка обвързва страните, които са го сключили по силата на създадената
5
облигационна връзка независимо от последващото прехвърляне правото на
собственост на този имот и фактът на виновното неизпълнение на поетите задължения
е достатъчен за уважаване на претенцията за разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД,
но по аргумент от разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето няма да породи вещно-
прехвърлително действие. Така ако договорът бъде развален с решение на съда,
постановено по искова молба, вписана след като първоначалният приобретател се е
разпоредил с имота, тогава добросъвестното трето лице ще запази своите права и ще се
легитимира като собственик на имота, т.е. решението за развалянето на договора не
може да му бъде противопоставено. В този случай обратното действие на развалянето
се ограничава само в отношенията между страните по разваления договор, като
изправната страна не може да получи обратно имота, а разполага с правото да
претендира равностойността на вещта от неизправната страна по договора.
В случая по делото Д. И.в А. е придобил правата си върху съответните идеални
части от недвижимия имот, предмет на делото, въз основа на договор за дарение от
06.06.2017 година, т.е. преди вписването на исковата молба /03.07.2017 година/ за
разваляне на договора, от който прехвърлителят му черпи правата си по отношение на
имота, респективно - развалянето на договора за прехвърляне на имот срещу гледане и
грижи, обективиран в НА № 42, том 2, рег. № 2084, дело № 162 от 2014 година на
нотариус Д. Тютюнджиева, извършено с Решение № 159 от 19.02.2018 година по гр.д.
№ 2136/2017 година на ВТРС, в частта относно прехвърляне на ¼ ид.ч. от правото на
собственост върху описания недвижим имот, не засяга правата му придобити по силата
на договора за дарение от 06.06.2017 година, обективиран в НА № 6, том 3, рег. №
3667, дело № 247 от 2017 година на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на
РБ. Както бе посочено по-горе съдебното решение няма вещно-транслативен ефект и е
породило единствено облигационното право на прехвърлителя, да претендира
равностойността на вещта. В този смисъл след влизане в сила на съдебното решение
правото на собственост върху процесната ¼ ид.ч. от недвижимия имот не е
принадлежало на К. Д. Й., съответно същото не е придобито от ответника по делото по
реда на наследяването.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че
предявеният по делото отрицателен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане на установено, че ответникът не е собственик на описания в исковата молба
недвижим имот, се явява основателен и доказан, поради което и като такъв следва да
бъде уважен.
С оглед основателността на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и по
аргумент от ТР № 3/2012г. по т.д. № 3/2012 година на ОСГК на ВКС, искането за
отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на констативния нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 154, том 1, рег. № 1267, дело № 127 от 2022 година
на нотариус Д. Денчев, рег. 145 при НК на РБ, се явява основателно и следва да бъде
6
уважено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. И. А. следва да
бъде осъден да заплати на Д. И.в А., чрез неговите родители и законни представители
Д. Г. С. и И. А. И. направените от него разноски по делото общо в размер на 651.20
лева – внесен депозит за призоваване на свидетел.
Водим от горното, Районен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от Д. И.В А. от *, с ЕГН
**********, действащ чрез своите родители и законни представители Д. Г. С., с ЕГН
********** и И. А. И., с ЕГН ********** отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. И. А. от *, с ЕГН ********** НЕ Е
СОБСТВЕНИК на ¼ ид.ч. /една четвърт/ от недвижим имот, находящ се в град
Полски Тръмбеш, ул. „Драва“ № 8, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
57354.300.1025 /пет, седем, три, пет, четири, точка, три, нула, нула, точка, едно, нула,
две, пет/ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/08.06.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ на целия имот от 653.00 кв.м. /шестстотин петдесет и три
квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план: квартал 77,
парцел VIII-1025, при съседи: имоти с идентификатори 57354.300.1027,
57354.300.1026, 57354.300.2596, 57354.300.988, 57354.300.2671, 57354.300.1024,
57354.300.1023, заедно с намиращите се в имота сгради, както следва: СГРАДА с
идентификатор 57354.300.1025.1/ пет, седем, три, пет, четири, точка, три, нула, нула,
точка, едно, нула, две, пет, точка, едно/ с предназначение: селскостопанска сграда, на
един етаж, със застроена площ 71.00 кв.м. /седемдесет и един квадратни метра/;
СГРАДА с идентификатор 57354.300.1025.2 /пет, седем, три, пет, четири, точка, три,
нула, нула, точка, едно, нула, две, пет, точка, две/ с предназначение: селскостопанска
сграда, на един етаж, със застроена площ 51.00 кв.м. /петдесет и един квадратни
метра/; СГРАДА с идентификатор 57354.300.1025.3 /пет, седем, три, пет, четири,
точка, три, нула, нула, точка, едно, нула, две, пет, точка, три/ с предназначение:
еднофамилна жилищна сграда, на два етажа, със застроена площ 87.00 кв.м. /осемдесет
и седем квадратни метра/; СГРАДА с идентификатор 57354.300.1025.4 /пет, седем, три,
пет, четири, точка, три, нула, нула, точка, едно, нула, две, пет, точка, четири/ с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, на един етаж, със застроена площ 64.00
кв.м. /шестдесет и четири квадратни метра/; СГРАДА с идентификатор
57354.300.1025.5 /пет, седем, три, пет, четири, точка, три, нула, нула, точка, едно, нула,
две, пет, точка, пет/ с предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж, със
застроена площ 30.00 кв.м. /тридесет квадратни метра/.
7
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Констативни нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 154, том 1, рег. № 1267, дело № 127 от 2022 година
на нотариус Д. Денчев, рег. 145 при НК на РБ.
ОСЪЖДА А. И. А. от *, с ЕГН ********** да заплати на ДАНИЕЛ И.В А. от
*, с ЕГН **********, действащ чрез своите родители и законни представители Д. Г. С.,
с ЕГН ********** и И. А. И., с ЕГН ********** сумата в размер на 651.20 лв.
/шестстотин петдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща
направените от него разноски по делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8