№ 641
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100500732 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Емералд Травел България“ ООД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шандьор Петьофи“ 36, партер срещу решение № 110/15.01.2022 год. по
гр.дело № 10464/2021 год. на ВРС,12-ти състав, с което въззивникът е осъден
да заплати на М. ИВ. ВЛ., ЕГН:**********, адрес: гр. Аксаково, ул. Ил.
Димитров“ 1А на основание чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ, във вр. с чл. 89, ал. 5, 6 и
8 от Закона за туризма сумата от 600,00 лв., представляваща направени от
ищеца плащания по Договор за туристически пакет № ЕЕ096309/21.01.2020 г.
за пътуване по маршрут Варна-Анталия-Варна в периода от 28.09.2020 г.-
05.10.2020 г., прекратен на 06.08.2020 г., ведно със законната лихва считано
от 16.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата за главница, както и за
разноски по делото.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е незаконосъобразно и
необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила
1
и на материалния закон. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил нормата на чл.89, ал.5 ЗТ, която норма изисква да се засяга
изпълнението на договора. Сочи се, че събраните по делото доказателства
сочат, че това не е така, както и че пътуването се е осъществило. Твърди, че
сключеният между страните договор е можел да бъде изпълнен и спрямо
ищцата и съпруга й, като отказът от пътуване видно се дължи не на
непреодолими и извънредни обстоятелства, а на субективни причини.
Позовава се и на приложимите към процесното правоотношение общи
условия при резервация по пакет „ранно записване“, които съдът е игнорирал.
При установения валидно сключен договор за туристически пакет, заплатено
капаро, осигурено от въззивника настаняване и превод до и от избраната
дестинация и отказ от страна на ищеца по субективни причини от избрания
при условията на „ранно записване“ пакет, не са налице основания за
уважаване на предявения иск. Настоява за отмяна на решението и
отхвърлянето му, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Счита решението на първоинстанционния
съд за правилно. Позовава се на събраните по делото доказателства, от които
се установява, че пандемията от коронавирус и произтичащите от нея
действия на държавите, настъпили след сключване на договора, съставляват
извънредна ситуация, надхвърляща възможностите на обикновения човек.
Излага, че след сключване на договора през м.01.2020 год.е започнало
разпространение на инфекциозна болест, като през м.03.2020 год. е обявено
„пандемия“ от СЗО, последвана от множество заповеди на министъра на
здравоопазването за въвеждане на различни противоепидемични мерки, като
Република Турция е била оценена като рискова държава и са били отправяни
предупреждения за ограничаване на пътуванията. Поддържа, че посоченото
има характер на извънредно обстоятелство, даващо му право да прекрати
договора на основание чл.89, ал.5 ЗТ. Моли за потвърждаване на решението.
В с.з. по същество, представляващият въззивника моли за отмяна на
първоинстанционното решение.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез пълномощника си,
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението на ВРС.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
2
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението.
Видно от сезиралата първоинстанционния съд искова молба,
предявеният иск черпи правното си основание в чл.55, ал.1 предл.трето ЗЗД
вр. чл.89, ал.6 вр. ал.5 ЗТ.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото Видно от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение по силата на сключен договор за туристически пакет №
ЕЕ096309/21.01.2020 г. за пътуване по маршрут Варна-Анталия-Варна в
периода от 28.09.2020 г.-05.10.2020 г.. Не се спори и че на 21.01.2020 год.
ищцата е заплатила депозит в размер на 600 лева, а с покана, получена от
ответното дружество на 06.08.2020 год., е обективирала изявление за
прекратяване на сключения договор поради непреодолимо и извънредно
обстоятелство, предизвикано от пандемията Ковид 19 в световен мащаб и
искане за възстановяване на платената до момента сума.
Ноторен е и факта, че с Решение на Народното събрание във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до
13 април 2020 г. /Обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г./, а на 17.03.2020 г. със
Заповед на Министъра на туризма временно се преустановяват всички
организирани изходящи туристически пътувания и свързани туристически
3
услуги, по смисъла на ЗТ.
Инвокираните във въззивната жалба доводи, отнесени към доводите и
твърденията на страните, извеждат като основен спорен въпрос по делото
налице ли са били непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или
случващи се в мястото на дестинацията в непосредствена близост до него,
които да засягат значително изпълнението на туристическия пакет или
превоза на пътници до дестинацията по смисъла на чл.89, ал.5 ЗТ.
Цитираната норма дава право на пътуващия, при наличие на такива
обстоятелства и преди започване на изпълнението на туристическия пакет, да
прекрати сключения с туроператора договор без да заплаща никаква такса за
прекратяване като може да иска пълно възстановяване на всички направени
плащания за туристическия пакет.
Нормата транспонира разпоредбата на чл.12 от Директива 2015/2302 на
ЕП и Съвета от 25.11.2015 год., чийто параграф 31 от Преамбюла е разписано,
че пътуващите следва да имат и право да прекратяват договора за пакетно
туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване, когато
изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато в значителна степен
от непредотвратими и извънредни обстоятелства, което може да включва
например война, други сериозни проблеми със сигурността, като
терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве като огнище на
сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като
наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят
невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в
договора за пакетно туристическо пътуване.
В контекста на горното, съдът приема, че разпространението на Ковид-
19 и поставянето на определена държава или част от нейната територия под
карантина представляват такива обстоятелства, доколкото могат да се
подведат и под даденото в пар.1, т.68д от ДР на ЗТ легално определение, а
именно: да представляват обстоятелства, които са извън контрола на страната,
която се позовава на тях, и последиците от които не биха могли да се
избегнат, дори ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното
предотвратяване. И с оглед на конкретно сочените обстоятелства, няма
съмнение, че като извънредни и непреодолими обстоятелства могат да се
квалифицират именно случаи на наличие на сериозна болест на мястото на
4
пътуване, поставящо в риск човешкото здраве.
В тежест на ищцовата страна е обаче да докаже, че тези непреодолими и
извънредни обстоятелства са били налице в периода на осъществяването на
туристическия пакет, както и към датата на прекратяване на договора –
06.08.2020 год., което не е сторено при условията на главно и пълно
доказване. По делото не са ангажирани каквито и да са доказателства
/писмени или гласни/, от които да се установи, че тези обстоятелства са били
налични към датата на изпълнение на договора или към датата на
прекратяването му в мястото на дестинацията или в място, в непосредствена
близост до него. Извод в обратна насока не може да се направи въз основа на
събраните по делото доказателства, включително известните препоръки на
МВнР към българските граждани да се въздържат от пътуване, тъй като нито
едно от тях не съдържа данни за епидемия или повишено разпространение на
коронавирусната инфекция в конкретната област през периода на
дестинацията, нито пък са били наложени някакви ограничителни мерки,
които биха могли да засегнат значително изпълнението на туристическия
пакет или превоза на пътниците до дестинацията. Напротив, ноторен е
фактът, че след юни 2020 год. Република Турция постепенно намалява
предприетите във връзка с обявената в световен мащаб пандемия мерки и към
датата на прекратяване на договора такива не са били налице.
За несъстоятелно се преценява и твърдението на ищците, че към датата
на прекратяване на договора е налице задължителна 14-дневна карантина за
българите, завръщащи се от Република Турция. Към тази дата е действала
Заповед № РД-01-448/31.07.2020 год., съгласно която при влизането си в РБ
от РТ българските граждани следва да представят документ, показващ
отрицателен резултат за проведено до 72 часа преди влизане в страна
изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на
COVID-19.
В исковата молба е налице позоваване и на наличието на заболяване на
съпруга на ищцата, което съдът приема, че би могло да се бъде основание за
повишен риск за човешкото здраве и с оглед създалата се ситуация да е
обстоятелство, обуславящо прекратяването на договора. Това твърдение
обаче е оспорено от ответната страна с депозирания писмен отговор, а
доказателства за диагностицирането му към датата на отказа не са
5
представени. Същото не е залегнало като причина за прекратяване на
договора в изпратената до ответното дружество покана, а видно е от
приложената към исковата молба рецептурна книжка, най-ранната дата на
заверката й е от 14.01.2021 год., която дата следва както отказа, така и
осъщественото пътуване.
С оглед на изложеното и от събраните по делото доказателства не могат
да се приемат за установени по несъмнен и категоричен начин твърдените
обстоятелства, на които ищцата се е позовала, за да прекрати сключения с
ответника договор. И приемайки недоказания факт за неосъществен, се налага
извод за неоснователност на предявения иск.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тази на
районния съд, обжалваното решение следва да се отмени и се постанови
друго, с което се отхвърли предявения иск.
Гореизложеното налага отмяна на първоинстанционното решение и в
частта за разноските, които следва да се определят съобразно изхода от спора
и представените доказателства за реално сторени такива. Така, в полза на
ответника следва да се присъди сума в размер на 540 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за първа инстанция и сума в размер на 385 лева –
държавна такса за въззивно обжалване и заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция, или общо 925 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 110/15.01.2022 год. по гр.дело № 10464/2021 год.
на ВРС,12-ти състав, с което „Емералд Травел България“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Доспат“ № 24 е
осъдено да заплати на М. ИВ. ВЛ., ЕГН:**********, адрес: гр. Аксаково, ул.
Ил. Димитров“ 1А на основание чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ, във вр. с чл. 89, ал. 5,
6 и 8 от Закона за туризма сумата от 600,00 лв., представляваща направени от
ищеца плащания по Договор за туристически пакет № ЕЕ096309/21.01.2020 г.
за пътуване по маршрут Варна-Анталия-Варна в периода от 28.09.2020 г.-
05.10.2020 г., прекратен на 06.08.2020 г., ведно със законната лихва считано
6
от 16.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата за главница, както и в
частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. ИВ. ВЛ., ЕГН:**********, адрес: гр.
Аксаково, ул. Ил. Димитров“ 1А срещу „Емералд Травел България“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Доспат“
№ 24, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ, във вр. с чл. 89, ал. 5, 6 и
8 от Закона за туризма за осъждане на ответника да заплати сумата от 600,00
лв., представляваща направени от ищеца плащания по Договор за
туристически пакет № ЕЕ096309/21.01.2020 г. за пътуване по маршрут Варна-
Анталия-Варна в периода от 28.09.2020 г.-05.10.2020 г., прекратен на
06.08.2020 г., ведно със законната лихва считано от 16.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата за главница.
ОСЪЖДА М. ИВ. ВЛ., ЕГН:**********, адрес: гр. Аксаково, ул. Ил.
Димитров“ 1А ДА ЗАПЛАТИ на „Емералд Травел България“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Доспат“ № 24
сумата от 925 лева, съставляващи сторени пред първа и въззивна инстанция
разноски.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7