№ 7912
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело №
20231110103618 по описа за 2023 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 54, ал. 2
ЗКИР от П. Р. П. и С. Р. П., конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на
починалата в хода на процеса П. П. Й., срещу Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройство и ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура“, с искане да се признае за установено, че ищците са собственици на имот с
площ от 1420 кв.м. с проектен идентификатор 68134.508.9888 съгласно скица-проект № 15-
954811/21.10.2019г., въз основа на наследствено правоприемство и Договор за покупко-
продажба от 15.10.1931г., вписан с Нотариален акт № 134, том 20 от 05.06.1943г. на нотариус
Г. В., II-ри нотариус при Софийски областен съд, който имот неправилно не е нанесен като
самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта и кадастралните регистри.
Ищецът П. Й. твърди, че е наследник по закон на П. Т.И., който приживе бил закупил
недвижим имот с площ от 2188 кв.м., находящ се в землището на ***, представляващ УПИ
VI от кв. VIII, при съседи: Т.Г., В.В.К. и от две страни улица с Договор за покупко-продажба
от 15.10.1931г., вписан с Нотариален акт № 134, том 20 от 05.06.1943г. на нотариус Г. В. при
Софийски областен съд. Сочи, че имотът се владял от закупуването му от баща й до
неговата смърт, а след това и от нея. Имотът никога не бил отчуждаван и не бил нанесен в
кадастралната карта. Била започнала процедура за изготвяне на кадастрален план за имота
като били внесени необходимите документи за нанасяне на имота в кадастъра. Била
изготвена скица- проект № 15-954811/21.10.2019г. за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри на недвижимите имоти за гр.София за поземлен имот с
идентификатор 68134.508.5076, състоящо се в нанасяне на поземлен имот с проектен
идентификатор 68134.508.9888 в съответствие с границите на част от УПИ VI, кв. 8 по
регулационния план на местност „с. Биримирци- Обрадовци“, одобрен със Заповед №
1
79/16.03.1923г. и Заповед № 908/24.03.1923г. по проект на правоспособно лице по ЗКИР. В
хода на процедурата били уведомени заинтересованите лица като им била предоставена
възможност за становище и ангажиране на доказателства по преписката. В срок било
постъпило възражение от ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ с рег. №
02-1323-11.11.2019г., с което било изразено несъгласие с процедираното изменение с
аргумента, че поземленият имот с идентификатор 68134.508.5076 представлявал част от
земята, в която била разположена железопътната инфраструктура в района. Към
възражението били приложени Актове за публична държавна собственост. Сочи, че предвид
събраните по преписката доказателства било отказано изменение на одобрената кадастрална
карта и кадастрални регистри към нея. Искането към съда е да признае за установено, че е
собственик на поземления имот и да се констатира наличието на грешка или непълнота в
кадастралната карта с ненасянето на процесния имот като самостоятелен поземлен имот в
кадастралната карта и кадастралните регистри.
С уточнителна молба от 01.03.2023г. ищецът е заявил, че първият ответник по делото
е Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство на
основание чл. 31, ал. 2 ГПК. Изложени са съображения, че в поземлен имот с идентификатор
68134.508.5076, част от който бил процесният имот с проектен идентификатор
68134.508.9888, се твърди да била разположена железопътна инфраструктура и били
представени Акт за публична държавна собственост от 08.02.2013г. и Акт за публична
държавна собственост от 08.11.2011г. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Държавно
предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, с който е посочено, че с
ищеца са постигнали съгласие за сключване на съдебна спогодба, която желаят да бъде
одобрена от съда.
С молба от 25.09.2024г. ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ са
посочили, че съгласно Решение на управителния съвет на дружеството от Протокол № 30-
07/204 от събрание, проведено на 27.07.2024г., решението за подписване на съдебна
спогодба било отменено и делегираните правомощия били оттеглени.
С молба от 06.02.2025г. са посочили, че оспорват подадената искова молба. Твърдят,
че процесният имот в неговата цялост бил публична държавна собственост съгласно АДС №
08169/08.02.2013г. като правата за управление на същия били предоставени на ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура“. Сочат, че имотът бил заведен в
баланса на дружеството. Процесният имот попадал в хипотезата на чл. 7, ал. 1, предл. 1 ЗДС
и не можел да бъде обект на разпореждане. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Държавата
чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство, с който се оспорват
предявените искове. Поддържат, че поземлен имот с идентификатор 68134.508.5076 в
неговата цялост бил публична държавна собственост, актуван с АДС № 08169/08.02.2013г.,
2
по-рано съставен АДС № 07821/02.11.2011г., предаден за управление на основание чл. 9, ал.
4 от ЗЖТ на НКЖИ. Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за Българските държавни
железници /отм./, както и съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт обектите
на железопътната инфраструктура и земята върху които са изградени или която е
предназначена за изграждането им били публична държавна собственост. Поддържат, че
имот, който е предоставен на ведомство да го стопанисва и управлява в интерес на
гражданите и на обществото в съответствие с интересите на железопътния транспорт, за
изпълнение на функциите му, свързани с изграждане, поддържане, развитие и експлоатация
на железопътната инфраструктура, има характер на публична държавна собственост по
смисъла на чл. 17, ал. 2, пр. 2 КРБ и преди влизане в сила на Конституцията. Твърди, че не е
допусната грешка в заснемането като имотът в неговата цялост бил заприходен по баланса
на НКЖИ, считано от 31.12.1967г. и се ползвал от различни ведомства и държавни
предприятия към Министерство на транспорта от 40-те години на 20 век, доколкото гара
Биримирци била открита на 01.05.1945г. Релевира възражение за придобиване по давност на
процесния имот, считано от съставянето на АДС № 07821/02.11.2011г. Искането към съда е
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
По делото е прието Удостоверение за наследници с изх. № 3611 от 06.12.2022г.,
издадено от Столична община, район Сердика, от което се установява, че П. Т.И., роден на
19.03.1900г., е починал на 26.02.1970г. и е оставил за свои законни наследници- С.К.И.
/съпруга/, починала на 06.12.1998г., и П. П. Й. /дъщеря/.
Прието е писмо от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ с изх. №
ЖИ-9519/13.03.2019г., адресирано до П. Й., в което е посочено, че във връзка с подадено
заявление за предоставяне на документи, свързани с извършените отчуждения за нуждите на
железопътната инфраструктура при строителството на ЖП гара Биримирци, в обхвата на
поземлен имот с планоснимачен № 2, квартал по кадастър 121, адрес: м. Биримирци, в
архива на ДП „НКЖИ“ няма налични такива.
Прието е удостоверение, издадено от Столична община, район Сердика от
16.09.2008г., в което е посочено, че за парцел VI, кв. 121 от действащия регулационен план
на местност „с. Биримирци- Обрадовци“ по приложената в писмото комбинирана скица за
пълна и частична идентичност няма съставяни Актове за държавна собственост преди 1996г.
и Актове за общинска собственост.
Приета са удостоверения, издадени от Областна дирекция „Земеделие“- София град,
ОСЗ- Нови Искър с изх. № РД-05-06 от 10.01.2013г., в които е посочено, че имотът, описан в
Договор за продажба от 1931г. като кв. 8, парцел 6, идентичен с част от имот № 2 от стар
кадастрален план, к.л. 181 гр. София, попада в жилищна територия /имот 110 от КВС/.
Посочено е, че за имота няма реституционни претенции по ЗСПЗЗ от други лица, както и че
имотът не попада в стопански двор и няма съставени актове за общинска или държавна
3
собственост по искане на ОСЗ.
Приет е препис от Заповед № 18-12197 от 20.11.2019г. на началника на СГКК- гр.
София, с която е отказано изменение на одобрената кадастрална карта и кадастрални
регистри към нея със Заповед № РД-18-95 от 20.10.2008г. на изпълнителния директор на
АГКК в частта за поземлен имот с идентификатор 68134.508.5076, находящ се в гр. София,
район Сердика, Столична община по заявление с рег. № 01-188391/25.04.2019г., подадено от
П. П. Й..
Приет е препис от Заповед от 05.06.1943г., издадена от Г. В., за вписване на договор за
продажба на недвижим имот от 15.10.1931г., с който С.М.И. е продал на П. Т.И. овощна
градина, находяща се в землището на с. Биримирци- Софийско в местността „Герено“, кв.
осми, парцел шести от 2188 кв.м., при съседи: Т.Г., В.В.К. и от две страни улица, както и
препис от Договор за продажба на недвижим имот от 15.10.1931г.
Приет е АДС № 07821 от 02.11.2011г. за поземлен имот с идентификатор
68134.3566.1801 с площ от 110551 кв.м., заедно с построената в имота 1 сграда, а именно
сграда на транспорта с идентификатор 68134.3566.1801.5 със застроена площ от 65 кв.м.
съгласно скица № 5240/15.03.2011г. на Службата по геодезия, картография и кадастър гр.
София. Посочено е, че имотът е предоставен за ползване на основание чл. 9, ал. 4 ЗЖТ на
ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“. В графа забележки е посочено, че
върху поземлен имот с идентификатор 68134.3566.1801 били построени 7 броя сгради, които
представлявали обекти на железопътна инфраструктура.
Приет е АДС № 08169 от 08.02.2013г. за поземлен имот с идентификатор
68134.508.5076 с площ от 58295 кв.м., заедно с построената в него сграда на транспорта с
идентификатор 68134.508.5076.5. Посочено е, че имотът е предоставен за ползване на
основание чл. 9, ал. 4 ЗЖТ на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“. В
графа забележки е посочено, че върху поземлен имот с идентификатор 68134.3566.1801 били
построени 7 броя сгради, които представлявали обекти на железопътна инфраструктура.
Прието е копие от инвентарна книга на дълготрайните активи на НКЖИ, в която е
вписан поземлен имот 68134.508.5076 гара Биримирци, 58295 кв.м., както и датата на която
е заприходен- 31.12.1967г.
Приета е справка-извлечение от баланса на ЖПС София 2, в която е посочено, че към
31.08.2010г. в Баланса на ЖПС София 2 като ДМА се води в сметка 201/1 терен от км. 0+700
до км. 2+787 гара Биримирци- земя с площ 155272 кв.м. в района на ЖП Гара Биримирци с
инв. № 2010074 и с балансова стойност 454820 лева. Посочено е, че балансовата стойност на
поземлен имот с идентификатор 68134.3566.1801 с площ от 110551 кв.м. е 323914,43 лева.
Прието е Удостоверение от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията от 21.05.2010г., в което е посочен, че НК „Железопътна инфраструктура“ и
„Български държавни железници“ ЕАД удостоверяват, че при разделянето на НК „Български
държавни железници“, изброените по- долу недвижими имоти, разположени в ЖП гара
Биримирци, остават в ДП „НКЖИ“ и се водят в счетоводния баланс на ЖП Секция София 2
4
и УДВГД София: поземлен имот с номер 68134.3566.1802- 2321кв.м.; поземлен имот с номер
68134.3566.1803-9591 кв.м. и поземлен имот с номер 68134.3566.1801- 110551 кв.м., заедно с
построените в него сгради.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е с
проектен кадастрален идентификатор 68134.508.9888 и площ от 1420 кв.м. и представлява
реална част от имот пл. № 2 от кв. 121, кад. лист 181 от стария КП, създаден преди 1956г.
Имот с пл. № 2 съдържал около 1860 кв.м. и съгласно разписен лист от 1970г. бил
собственост на П. Т., намирал се при граници и съседи: от запад- улица, от север- имот № 3,
записан на Т.Г. К., от изток- имот пл. № 1, записан на В.В., от юг и югозапад- празно място,
а през празното място- жп линия. Вещото лице е посочило, че имот с площ от 1420 кв.м. с
проектен идентификатор 68134.508.9888 съгласно скица-проект № 15-954811/21.10.2019г.
бил идентичен с част от имота, закупен от наследодателя на ищцата с площ от 2188 кв.м. с
Договор за покупко-продажба от 15.10.1931г., вписан с Нотариален акт № 134, том 20 от
05.06.1943г. на нотариус Г. В., II- ри нотариус при Софийски областен съд. Експертът е
посочил, че от имота, описан в нотариалния акт, била отчуждена само югозападната реална
част с площ от 270 кв.м., останалата неотчуждена част била нанесена с пл. № 2, кв. 121 в
кад. лист 181 от стария КП, изработен преди 1956г., в който била отразена и реализираната
жп линия с обслужващата я гара Биримирци, открита през 1945г.
От заключението се установява, че територията, на която попада процесният имот,
била с приложена регулация съгласно РП на с. Биримирци- Обрадовци от 1923г. в частта на
кв. 121. В кадастралната основа на кв. 121 по РП от 1923г. нямало нанесени имоти и нямало
база за възникване на регулационни отношения. Експертът е посочил, че околовръстната жп
линия в частта на гара Биримирци била отразена за първи път в стария КП от преди 1956г. в
кад. листове 180, 181, 203 и 204 като имотът на ищцата бил с пл. № 2 в кад. лист 181 с площ
около 1860 кв.м. по графични данни. Върху основата на стария КП били разработени два
регулационни плана на кв. Бенковци, а именно: РП, одобрен със Заповед № 2313/08.05.1956г.
съгласно който имот пл. № 2 от планоснимачен квартал 121 попадал частично в отреждане за
жп терен и за озеленяване, които не били индивидуализирани с номер на парцел и номер на
регулационен квартал и РП, одобрен със Заповед № 413/18.08.1969г., обхватът на който в
югоизточна посока бил до Суходолска река и не включвал изследваната територия. От
заключението се установява, че регулацията от 1956г. не била приложена по отношение на
имота на ответника, което се виждало от следващия кадастрален план, създаден през 1982г.,
в който за жп терена нямало обособен компактен имот в съответствие с регулационните
линии по РП от 1956г. Районът на гарата и жп линиите били нанесени в кад. листове 180,
181, 203 и 204 и територията им била означена с пл. № 1430, който не представлявал
затворен контур /обособен имот/. Вещото лице е посочило, че имотът на ищцата не бил
отразен в КП от 1982г. като спрямо кадастралното съдържание същият попадал върху имот
без планоснимачен номер /празно място/, което не било част от имот с пл. № 1430. Върху
тази кадастрална основа бил разработен действащият РП, одобрен със Заповед № РД-09-
86/2.6.1989г. съгласно който територията, на която се намират имота на ищцата и на
5
ответника, не била включена в регулационен квартал/парцел и нямала конкретно
регулационно отреждане и предназначение. През 2006г. в цифровия кадастър на гр. София,
изработен и поддържан от „ГИС- София“ ЕООД, за територията на гаровия район бил
образуван имот с пл. № 1801 с площ 110532 кв.м., попадащ в кад. листове 180, 181, 203 и
204. Същият не бил попълнен в оригинала и/или в работното копие на изброените
кадастрални листове, нито в кадастралната основа на действащия РП.
От заключението се установява, че със Заповед № РД-16-2/10.03.2006г. на ИД на
АГКК била открита процедура по изработване на КККР на района на жп гара Биримирци в
обхват: ул. Хр. М., жп линията за Волуяк, черен път, жи линията за Подуяне, а със Заповед
№ РД-18-95/20.10.2008г. картата и регистрите били одобрени. Съгласно първоначалната
редакция на КККР от 2008г. процесният имот представлявал част от имот с КИ
68134.3566.1801, чиито граници и площ били идентични с тези на имот с пл. № 1801,
нанесен в цифровия кадастър на „ГИС- София“ през 2006г. По искане на ДП „Национална
компания железопътна инфраструктура“ било процедирано изменение на КККР, съгласно
което имот с КИ 68134.3566.1801 бил разделен на три нови имота с КИ 68134.508.508.5076 с
площ 58295 кв.м., в който попадал процесният имот с проектен КИ 68134.508.9888,
68134.508.5077 с площ 27292 кв.м. и 68134.508.5078 с площ 24964 кв.м. като външните им
граници със съседните имоти не се променяли. Изменението било одобрено със Заповед №
КД-14-22-1221/01.11.2012г. на началника на СГКК. От заключението се установява, че
границите на имота на ответника с КИ 68134.508.5076 /стар КИ 68134.3566.1801/ били
нанесени в КККР в съответствие с границите на имот с пл. № 1801 от цифровия кадастър на
гр. София, който имот не бил одобрен по никой от начините, посочени в чл. 14, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 3/2005г.
Вещото лице е посочило, че първият и последен регулационен план, в който имотът
на ответника бил урегулиран с регулационни линии бил РП на кв. Бенковски от 1956г., който
не бил приложен. Първият и последен приложен регулационен план по отношение на имота
на ищцата бил РП на с. Биримирци- Обрадовци от 1923г., като в резултат от прилагането му
бил образуван имот с пл. № 2 в кв. 121 от кад. лист 181 от стария КП преди 1956г., реална
част от който представлявал процесният имот с проектен КИ 68134.508.9888. Съгласно
действащия ОУП на СО реалната част от имота на ответника с КИ 68134.508.5076, с която
съвпадал процесният имот с проектен КИ 68134.508.9888, не попадала в устройствена зона
„Терени за инфраструктура на жп транспорта“, а попадала в „Зона за
общественообслужващи дейности и озеленяване в градския район“, в която се намирали
останалите имоти с приложена регулация от кв. 121 по РП от 1923г.
При така събрания доказателствен материал съдът намира следното от правна страна:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 54, ал. 2 ЗКИР, доколкото
искането на ищците не е установяване на правото им на собственост към минал момент
/този на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри/, а към настоящия
момент, доколкото в исковата молба са изложени твърдения, че имотът не е бил нанесен в
кадастралната карта, вследствие на което е била инициирана процедура по изготвяне на
6
кадастрален план на имота.
Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е иск за собственост към настоящия момент, който има за
предмет установяване правото на собственост върху спорната площ и като последица
установяване наличието на твърдяната грешка или непълнота в кадастралната карта.
Предвид което основателността на предявените искове е обусловена от установяване на
активната материална легитимация на ищците, произтичаща от титулярството в правото на
собственост върху процесния недвижим имот. С оглед на което за ищците е налице правен
интерес от установяване със сила на присъдено нещо на притежаваното от тях право на
собственост с оглед постановената Заповед № 18-12197 от 20.11.2019г. на началника на
СГКК- гр. София, с която е отказано изменение на одобрената кадастрална карта и
кадастрални регистри към нея със Заповед № РД-18-95/20.10.2008г. на изп. директор на
АГКК в частта за поземлен имот с идентификатор 68134.508.5076, находящ се в гр. София,
район Сердика, Столична община по заявление с рег. № 01-188391-25.04.2019г., подадено от
наследодателя им.
От приетите по делото доказателства се установява, че П. Т.И. /наследодател на
първоначалния ищец П. Й./ е закупил овощна градина, находяща се в землището на с.
Биримирци- Софийско в местността „Герено“, кв. осми, парцел шести от 2188 кв.м., при
съседи: Т.Г., В.В.К. и от две страни улица по силата на Договор за продажба на недвижим
имот от 15.10.1931г., вписан със Заповед от 05.06.1943г., издадена от Г. В., нотариус при
Софийски областен съд.
От приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, се установява по категоричен начин, че
процесният имот с площ от 1420 кв.м. с проектен идентификатор 68134.508.9888 съгласно
скица-проект № 15-954811-21.10.2019г. е идентичен с част от имота, закупен от
наследодателя на П. Й. с площ от 2188 кв.м. с Договор за покупко-продажба от 15.10.1931г.
По отношение на правния статут на процесния имот съдът намира следното:
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЖТ обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху
която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна
собственост, а ползването им се осъществява от Националната компания "Железопътна
инфраструктура" (НК "ЖИ") или от търговци, на които е възложена концесия, при условията
и по реда на Закона за концесиите.
Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЖТ обекти на железопътната
инфраструктура са всички железни пътища и стационарни съоръжения, без тези по чл.
2, необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на движението,
включително железопътните линии и прилежащите и принадлежащите към тях терени и
пожарозащитни пояси; изкуствените съоръжения - мостове, тунели, надлези, подлези и
съоръжения за предпазване от лавини и падащи камъни, както и други защитни съоръжения;
горното строене на железния път - релси, траверси, релсови скрепления, стрелки и баластова
призма; железопътните прелези и техните съоръжения; коловозното развитие на посредните,
7
участъковите, разпределителните, пътническите и товарните гари, пероните и
товароразтоварните рампи към тях; осигурителните, сигнализационните и съобщителните
съоръжения и инсталациите и съоръженията за производство, преобразуване и пренос на
електрическа енергия, използвани само за тяхното захранване; осветителните съоръжения и
инсталации за осигуряване на безопасно движение в района на гарите; съоръженията за
трансформиране и пренасяне на електроенергия за тягови нужди, включително тяговите
подстанции, захранващите линии и контактната мрежа, стълбовете и другите съоръжения на
енергосистемата за тягови нужди; терените и сградите, служещи за осигуряване на контрола
по поддържането на железопътната инфраструктура; железопътните фериботни комплекси,
приемните сгради в железопътните гари; терените и сградите в железопътните гари, в които
се осъществяват дейностите по управлението на движението на влаковете и другите
технологични операции, свързани с експлоатацията на железопътната инфраструктура и
безопасността на движението, терените, върху които са разположени техническите средства
за осигуряване безопасността на движението, пътя за достъп за пътници и товари,
включително достъп по шосе и достъп за пътници, пристигащи или тръгващи пеша.
С оглед гореизложената нормативна уредба следва да бъде посочено и разрешението,
дадено в съдебната практика, намерило отражение в Решение № 151 от 22.12.2020г.,
постановено по гр. дело № 3536/2019г. на ВКС, в което е прието, че наличието на обекти на
железопътната инфраструктура в кадастралните граници на имот, граничещ с железопътната
гара, само по себе си не е достатъчно условие да се приеме, че целият поземлен имот е
публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1, предл. 1 ЗЖТ.
Публична държавна собственост по смисъла на този закон представляват обектите на
железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени, т. е. само онази част от
земната повърхност, която е необходима за функционирането и обслужването им. Ако в
кадастралните граници на един имот са включени и други обекти, които не са част от
железопътната инфраструктура, прилежащата към тези обекти площ не е публична
държавна собственост. Освен това кадастралните граници на имота не винаги съвпадат с
границите на правото на собственост, поради което е възможно реални части от такъв имот
да принадлежат на различни правни субекти, какъвто именно е настоящият случай.
В този смисъл за да се определи дали процесният имот представлява публична
държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ следва да се съобрази обстоятелството
дали същият е предназначен за изграждане на обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1, предл. 2
ЗЖТ и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна
собственост и по смисъла на ЗБДЖ и ППЗБДЖ, както и каква част от тях е била
предоставена за управление и стопанисване на съответния правен субект.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството дали предназначението на имотите не е
било променено и към кой момент е станало това, тъй като имоти, които към настоящия
момент представляват обекти на железопътната инфраструктура представляват публична
държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ. Публична държавна собственост,
както е прието в Решение № 250 от 30.06.2015г. по гр. д. № 1236/2015г. на IV г. о. на ВКС, са
8
само онези вещи, които служат за удовлетворяване на посочените в закона обществени
потребности. Ако предоставеният на държавно учреждение (или предприятие) имот не се
ползва за удовлетворяване на такива обществени интереси, той не е публична държавна
собственост.
В настоящия случай от заключението на вещото лице се установява, че от имота,
описан в Нотариален акт № 134, том 20 от 05.06.1943г., е била отчуждена само югозападната
реална част с площ от 270 кв.м., като останалата неотчуждена част е била нанесена с пл. №
2, кв. 121 в кад. лист 181 от стария КП, изработен преди 1956г., в който е била отразена и
реализираната жп линия с обслужващата я гара Биримирци, открита през 1945г. Вещото
лице е посочило, че регулацията от 1956г. не е била приложена по отношение на имота на
ответника, като в следващия КП, създаден през 1982г., за жп терена е нямало обособен
компактен имот в съответствие с регулационните линии по РП от 1956г. Експертът е
посочил, че районът на гарата и жп линиите са нанесени в кад. листове 180, 181, 203 и 204 и
територията им е била означена с пл. № 1430, който не представлява затворен контур като
имотът на ищцата не е бил отразен в КП от 1982г. и не е бил част от имот пл. № 1430.
Предвид което се установява по категоричен начин, че процесният имот не е бил включен в
регулационен квартал/парцел, респ. не е имал конкретно регулационно отреждане и
предназначение.
От заключението се установява, че първият и последен приложен регулационен план
по отношение на имота на ищцата е РП на с. Биримирци- Обрадовци от 1923г. като в
резултат от прилагането му е бил образуван имот пл. № 2 в кв. 121 от кад. лист № 181 от
стария КП преди 1956г., реална част от който представлява процесният имот с проектен
кадастрален идентификатор 68134.508.9888.
С оглед гореизложеното съдът намира, че извън отчуждените 270 кв.м. от
югозападната част на имота, придобит от наследодателя на П. Й., друга част от имота не е
била отчуждавана за прилагане на регулацията на с. Биримирци- Обрадовци от 1923г. в
частта на парцел VI от кв. 121 с площ от около 2180 кв.м. и същата не е била предадена във
владение на ответниците за изграждане, поддържане, развитие и експлоатация на
железопътна инфраструктура. Обстоятелството, че имотът е записан като дълготраен
материален актив в баланса на НКЖИ не обосновава извод, че същият е част от
железопътната инфраструктура и има статут на публична държавна собственост. Така и
Решение № 88 от 16.06.2014г. на ВКС по гр. д. № 755/2014г., II ГО.
Предвид гореизложеното съдът приема, че след проследяване на кадастралния статут
на имота се установява, че процесният имот, формиран след отчуждаването на част от
собствения на П. Й. имот, не е станал държавна собственост и приетите като доказателства
Акт № 08169 за публична държавна собственост от 08.02.2013г. и Акт № 07821 за публична
държавна собственост от 02.11.2011г. не легитимират ответниците като негови собственици.
Статутът на имотите като публична държавна собственост не се определя от това дали за
тези имоти има издаден акт за публична държавна собственост или не, тъй като съгласно чл.
5, ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавната собственост актовете за държавна собственост не
9
пораждат права, а само констатират и удостоверяват такива права.
Така в конкретния случай се установи, че регулационният план, одобрен със Заповед
№ 2313 от 08.05.1956г., съгласно който имот пл. № 2 от планоснимачен квартал 121 попада
частично в отреждане за жп терен и за озеленяване не е приложен по отношение на имота на
ответника видно от кадастралния план, създаден през 1982г., в който за жп терена няма
обособен компактен имот в съответствие с регулационните линии по РП от 1956г. Имотът на
ищцата не е бил отразен в КП от 1982г. като спрямо кадастралното съдържание същият
попада върху имот без планоснимачен номер /празно място/, което не е част от имот с пл. №
1430. Тоест процесният имот не е бил отчужден за изграждане на жп инфраструктура и не
попада в приложното поле на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЖТ, доколкото не се установява да е бил
използван за задоволяване на обществени потребности. Горното кореспондира с приетия
разписен лист от 1970г., в който за собственик на имот с пл. № 2 на местност „Обрадовци-
Биримирци“ е посочен наследодателят на П. Й.- П. Т. /л. 164 от делото/, както и с посочено
от вещото лице, че съгласно действащия ОУП на СО реалната част от имота на ответника с
КИ 68134.508.5076, с която съвпадал процесния имот с проектен КИ68134.509.9888 не
попада в устройствена зона „Терени за инфраструктура на жп транспорта“, а в „Зона за
общественообслужващи дейности и озеленяване в градския район“, в която се намирали
останалите имоти с приложена регулация от кв. 121 по РП от 1923г.
Предвид което процесният имот не е публична държавна собственост, същият не е
бил отчужден в полза на Държавата за удовлетворяване на обществени интереси, доколкото
регулацията от 1956г. не е била приложена като единствената отчуждена част от имота на
ищците е реална част с площ от 270 кв.м., югозападната част от имота, която не е предмет на
настоящото производство.
С оглед на което ищците са собственици на процесния имот въз основа на заявените
придобивни основания, а именно наследяване и договор за покупко-продажба като е налице
грешка в кадастралната карта, доколкото имотът не е нанесен като самостоятелен поземлен
имот, а като реална част от имот с КИ 68134.508.5076.
На последно място, съдът намира релевираното от Държавата възражение за
придобиване на имота по давност за неоснователно и недоказано, доколкото по делото се
установи, че процесният имот не е попадал в устройствена зона за „Терени за
инфраструктура на жп транспорта“, респ. не се установява именно процесният имот да е бил
предоставен за управление и стопанисване на НКЖИ. Напротив, установи се че същият
попада в „Зона за общественообслужващи дейности и озеленяване в градския район“.
С оглед на гореизложеното предявените установителни искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските.
При този изход от спора право на разноски имат единствено ищците. Същите са
сторили разноски за държавна такса в размер на 399,20 лева, депозит за СТЕ в общ размер
от 450 лева и претендират адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева като са
10
представени и доказателства за сторените разноски, а именно Договор за правна защита и
съдействие от 22.11.2022г.- л. 4 от делото. Така на ищците следва да се присъдят разноски в
общ размер от 2249,20 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. Р. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, и С. Р. П., ЕГН **********, с адрес: ***, конституирани на основание чл. 227
ГПК на мястото на починалата в хода на процеса П. П. Й., ЕГН *********, срещу
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство и
Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК
*********, с адрес: ***, положителни установителни искове с правно основание чл. 54, ал. 2
ЗКИР, че П. Р. П. и С. Р. П. са собственици по наследяване и Договор за покупко-продажба
от 15.10.1931г., вписан с Нотариален акт № 134, том 20 от 05.06.1943г. на нотариус Г. В., II-
ри нотариус при Софийски областен съд, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен
идентификатор 68134.508.9888, с площ от 1420 кв.м. съгласно скица-проект № 15-
954811/21.10.2019г., индивидуализиран графично в изготвената комбинирана скица към
заключението на вещо лице Б. от 20.11.2024г., ограден с лилав цвят, намираща се на л. 200 от
делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройство и Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“, ЕИК *********, с адрес: ***, да заплатят на П. Р. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, и С. Р. П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 2249,20 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11