Р Е Ш Е Н И Е
№ 1461/6.8.2020г.
Град Пловдив, 06.08.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на девети юли
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1207 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по
касационна жалба на „Лено“ АД („Ленно“ АД до 16.03.2020 г.) против решение № 345
от 28.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 6698 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-002392
от 10.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ (ИА ГИТ), с което на „Ленно“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Оборище“, бул. „Мария Луиза“,
№ 2, ет.5, представлявано от изпълнителния директор А.Г.Т., за нарушение на чл.62,
ал.3 КТ е наложено имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание
чл.416,ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3 КТ.
Според касатора
обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и е неправилно. Иска се отменя на обжалваното решение и на
наказателното постановление.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се потвърди
решението на Пловдивския районен съд като правилно и поради липса на касационно
основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за правилност на първоинстанционното
решение, което следва да се потвърди.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните писмени и
устни доказателства се доказват по безспорен начин правнорелевантните факти –
че на 07.03.2019 г. е прекратен трудовият договор между „Ленно“ АД и Любомир Чалъков,
а уведомлението за това е постъпило в НАП едва на 08.04.2019 г., съответно по
безспорен начин е доказано нарушението по чл.62, ал.3 КТ, което не се оспорва
от дружеството. Съдът е приел също, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни лица
съгласно чл.416, ал.1 и 5 КТ и чл.6, ал.1, т.21 от Устройствения правилник на
ИА ГИТ, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, нарушението е описано по ясен
начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои (правно
бездействие, продължило до подаване на заявление в ТД на НАП) и да организира
защитата си, правилно е квалифицирано нарушението и правилно е определена санкционната
норма, а наложената санкция е в минимален размер, който е справедлив. Според
районния съд не са налице основания за приложение на чл.415в КТ, тъй като
нарушенията по чл.62, ал.2 КТ изрично са изключени от приложното поле на
привилегированата норма.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Не са налице
твърдените нарушения на съдопроизводствените правила. Макар и много общо,
районният съд е посочил, че актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са издадени от компетентни лица, като
обстоятелството, че издател на наказателното постановление не е директорът на
ДИТ Пловдив не опорочава неговата законосъобразност.
Съгласно чл.416, ал.5 КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган
по чл.399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. В случая ведомствената
принадлежност на актосъставителя е в ДИТ Пловдив към ИА ГИТ, т.е., обоснован и
правилен е изводът на районния съд, че изпълнителният директор на ИА ГИТ е имал
правомощие да издаде обжалваното наказателно постановление, тъй като именно той
е ръководителят на контролния орган по чл.399 КТ и на него е възложено
издаването на наказателни постановления
по актове, съставени от служители на агенцията,
съгласно чл.6, ал.1, т.21 от Устройствения правилник на ИА ГИТ.
От друга страна,
съгласно чл.16, ал.4, т.2 от Устройствения правилник на ИА ГИТ директорите на
дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47, ал.2 ЗАНН, т.е., изпълняват
правомощия на наказващ орган, ако и доколкото изпълнителният директор на
агенцията им възложи правата си на наказващ орган. Това законодателно
разрешение налага извод, че изпълнителният директор на агенцията винаги
разполага с правомощие да издаде наказателно постановление по акт, съставен от
служители на агенцията, каквито са всички служители на всички териториални
дирекции, докато обемът от правомощия на директора на съответната териториална
дирекция зависи от делегирането на такива от страна на изпълнителния директор.
В този смисъл е спазено и правилото на чл.48 ЗАНН. Следователно районният съд е
приложил правилно материалния закон.
Неоснователно е
възражението за неправилно приложение и на нормата на чл.415в КТ, като в този
смисъл касационната инстанция препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния
съд. Тълкуването, направено в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по
тълкувателно дело № 7/2010 г. на ОСС от
I и II колегия на ВАС, е загубило значението си, тъй като нормата на чл.415в КТ
е променена след постановяване на решението и текстът е изцяло нов.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изход на делото и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото
като допустимо и основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден касаторът
да заплати на ИА ГИТ сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Затова и на основание чл.63,
ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 345
от 28.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 6698 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година.
ОСЪЖДА на „Лено“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Оборище“, бул. „Мария Луиза“,
№ 2, ет.5, представлявано от изпълнителния директор А.Г.Т., да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.