Решение по дело №713/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 13 юни 2019 г.)
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20194430100713
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

     

гр. Плевен,21.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав, в публично заседание на двадесети май  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 713 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от ЕТ „***“ против „Д.1.“ ООД ***, в която ищецът твърди, че с Решение №1934/16.11.2017г. по гр.дело №4012/2017г. ПРС изменил на основание чл.16 ал.5 ЗАЗ договор за аренда, сключен между страните в частта относно размера на арендното плащане и увеличил размера му за стопанската 2016/2017г. от 25 на 55 лева за декар. Твърди, че съгласно договора, арендното плащане се дължи до 31 октомври за всяка стопанска година. Твърди, че сумата не е платена и ответникът му дължи 1055,83 лева. Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати претендираната сума и разноските по делото.

          В едномесечния срок ответникът представя писмен отговор, с който представя доказателства, че след завеждане на исковата молба е платил претендираната сума. Признава предявения иск по основание и размер.

          В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител прави искане за постановяване не решение при условията на признание на иска.

Съдът, съобразявайки направеното изявление на ответника за признание на иска, както и изричното искане на ищеца за постановяване на решение в тази насока, с протоколно определение в съдебно заседание е прекратил съдебното дирене.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че са на лице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК, тъй като както в писмения отговор, така и в съдебно заседание ответното дружество е признало предявения иск по основание и размер, а ищецът е поискал изрично съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. С предявената искова молба ищецът е представил писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, че между страните е сключен договор за аренда на земеделска земя, арендното плащане по който е изменено по размер със съдебно решение. От друга страна, ответникът е представил писмени доказателства за извършено плащане изцяло на претендираната сума. Това обстоятелство показва още веднъж, че ответникът признава задължението си. При тези факти, съдът приема, че са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на ал.3 на чл.237 ГПК, поради което следва да постанови решение, което се основава на признанието на иска. С оглед извършеното след завеждане на исковата молба плащане, предявеният иск се явява неоснователен като погасен чрез плащане и следва да бъде отхъврлен.

Плащането е извършено след завеждане на делото, поради което ответникът дължи заплащане на направените по делото разноски в размер на 50 лева държавна такса и 250 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „***“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.П.С. против „Д.1.“ ООД ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Й. иск с цена 1055,83 лева и правно основание чл.8 ЗАЗ за арендно плащане за стопанската 2016/2017г. като погасен чрез плащане.

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Д.1.“ ООД ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Й. ДА ЗАПЛАТИ на  ЕТ „***“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.П.С. сумата от 300 лв. разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: