Р Е Ш Е Н И Е
№
05.12.2018г., гр.
Никопол
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Василева, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
гр.д.№ 676/2018г. по описа на НРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
В Никополския районен съд е
постъпила молба от Дирекция ”Социално подпомагане” гр. Никопол за настаняване
на детето Д.Т.Д. с ЕГН **********, в
професионалното приемно семейство на К. и Ш. ***, за срок от 1г.
В молбата се излага, че спрямо
малолетното дете е било предприето
спешното му настаняване извън семейството в Дом за медико – социални грижи за
деца/ДМСГД/ гр.Плевен, със заповед № ЗД-Д-
ОВ – 003/23.01.2018г. на
ДСП-Ловеч, след постъпил сигнал от РП Ловеч и извършена незабавна проверка
на адреса на детето в гр.Ловеч. Твърди, се че издадената Заповед на ДСП –
Ловеч, за предприетата мярка за закрила, е отменена с влязло в сила на 29.08.2018г., Решение № 113/27.07.2018г. постановено по адм.дело №
90/2018г. по описа на АС Ловеч.
Твърди се, че след отмяна на
предприетата по административен ред, горепосочена мярка за закрила от АС
–Ловеч, малолетното дете Д. е продължил да пребивава фактически в ДМСГД
гр.Плевен.
Твърди се, също, че по настоящем,
реинтеграцията на малолетното дете, не може да се гарантира в пълна степен
отглеждането му в семейна среда, поради което с цел осигуряване на най – добър
интерес на детето и гарантиране на сигурността и безопасността му, детето е
било настанено със Заповед №
ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018г., на ДСП –Плевен
в професионланото приемно семейство на К. и Ш.
***, за срок от 1г., временно, до постановяване на решение от съда.
Заинтересованата страна ДСП-Никопол,
не изпраща представител.
Заинтересованата
страна Т.Д.Т. – баща на детето, изразява становище за неоснователност на
молбата.
Заинтересованата страна – Й.П.И. – майка на детето, не
се явява, чрез процесуалният си представител адв. Г.Г. от ЛАК, изразява
становище за неоснователност на молбата.
Назначеният от
съда процесуален представител на детето, ангажира становище, че молбата е
основателна.
Съдът като съобрази становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, видно от представеното удостоверение за
раждане, че детето Д. Т.Д. е род. На ***г.
от майка Й.П.И. с ЕГН ********** и баща Т.Д.Т. с ЕГН **********.
Безспорно по
делото се установява, че със заповед №
ЗД-Д- ОВ – 003/23.01.2018г. на ДСП-Ловеч, детето Д. е настанен спешно в ДМСГД
гр.Плевен за срок от 6м. и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДетето.
Безспорно по
делото е също, и това се установява от представеното заверено копие по делото,
че с влязло в сила на 29.08.2018г., Решение
№ 113/27.07.2018г. постановено по адм.дело № 90/2018г. по описа на АС
Ловеч, заповед № ЗД-Д- ОВ – 003/23.01.2018г. на
ДСП-Ловеч е била отменена.
Не се спори по
делото, също, че към момента на влизане
в сила на съдебното решение по соченото адм. д. № 90/2018г. на АС Ловеч,
обжалваната заповед е била
изпълнена и детето Д. е изведено
от семейната среда.
Безспорно по делото е също, че от
момента на влизане в сила на горецитираното съдебно решение, на АС Ловеч,
детето е продължило да пребивава реално в ДМСГД гр.Плевен до издаване на
Заповед № ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018г., на ДСП –Плевен, с което детето е било
настанено в професионланото приемно
семейство на К. и Ш. ***, която заповед е предмет на съдебен контрол в
настоящото производство.
По делото са
представени писмени социални доклади единствено от ДСП Плевени и ДСП Никопол.
От тях се
установява, че социалната служба при ДСП Ловеч, работи със семейството по
подаден от майката на детето писмен сигнал в РП Ловеч, без да се установява, от
никой от документите по делото, на коя дата
социалните служби са извършили проверка по случая, като са посетили дома
на детето в гр.Ловеч.
Установява се също, че в следствие на извършената
проверка, от социалните служби в гр.Ловеч, е установено, че майката и детето са
били заключвани ежедневно в жилището.При посещението не е установено наличие на
подходяща храна за детето, както и че същото има изгаряне на едната ръка, за
което не е посетен лекар. Прието е че съществува непосредствена опасност за
здравето на детето и е налице риск от увреждане на психическото развитие,
поради което и по отношение на детето е била предприета спешно мярка за
закрила.
По делото се установява също, че родителите са
насочени да ползват, услуга към Център за обществена подкрепа -Ловеч за
повишаване на родителският капацитет.
Видно от процесната заповед, по време на ползване на
услугата в ЦОП, от м.юли 2018г., родителите
са се разделили за известно време, но после са заживели отново
съвместно.
По делото
няма данни за предприети процедури по извеждане и настаняването на детето в семейството на
негови роднини, по ЗЗДет.
От
представените социални доклади, е посочено, че няма яснота относно
задоволяването на социално- битовите потребности на детето, като социалните работници са се фиксирали
единствено и само върху храната на детето. Не е отразено дали са задоволени нуждите
му от дрехи, играчки и лекарствени средства подходящи за възрастта му.
Социалните са установили, че обитаваното от детето и родителите му жилище е собствено
на бащата на детето, както и че бащата реализира доходи.
Не е установено
дали, същото е посещавало редовно консултациите при личният си лекар, отговаря
ли ръста и теглото му на нормалните за възрастта му, наддава ли, предвид
вродените му здравословни проблеми.
Описва се
съвместният живот в семейството, само и единствено по разказа на майката. Не е
извършвано наблюдение върху емоционалното развитие на детето, няма възможност
за наблюдение върху възможностите на детето да се справя с основни
дейности.
Установява се,
че родителите на не демострират сплотеност по повод на отглеждането на детето
– същите се разделят и събират, често.
Не става ясно, в какво се изразява основаният
дефицит на всеки от двамата родителите,
към момента на подаване на настоящата молба – 22.10.2018г., за да се приеме, че и у двамата
родителите е налице трайна невъзможност по смисъл на чл.25, т.3
отЗЗДетето да полагат грижи за него, което да е довело да настаняването му в
приемно семейство.
Всички данни по делото, сочат към един отминал момент
– към 23.01.2018г., когато детето е било настанено спешно в ДМСГД гр.Плевен.
В докладите не се посочва към датата на подаване на
молбата по настоящото дело – въз основа на какви актуални факти, социалните служби, приемат, че детето не може
да бъде реинтегрирано в пълна степен за
отглеждането му в семейната му среда.
В доклада не е
посочено, дали бабите и дядовците на детето, съответно по майчина и по бащина
линия, са заявили нежелание и възможности да полагат грижи за внучето си, за да
се предприеме настоящата мярка.
Св.Диляна Йонкова – баба на детето по майчина
линия, твърди , че живее в същият блок
на този на внук си, както и че детето не е оставяно без надзор.Твърди още, че
всички роднини на детето, по майчина и бащина линия, участват според
възможностите си в отглеждането на детето Д.. Заявява пред съда, готовност да
се грижи за детето Д., ако бъде настанено в нейното семейство за отглеждане.
Св.Илиян Недков
– семеен приятел, заявява, че често е
посещавал жилището на детето, както и че същото е отглеждано в нормална семейна
среда, според него и не знае родителите му да са се карали.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира,
следното от првана страна:
Пред НРС по реда на чл.28
от ЗЗДет е подадена молба от Дирекция “Социално подпомагане” – Никопол с искане да бъде
постановено решение от съда като орган за закрила на детето по чл.26 от Закона
за закрила на детето, да бъде настанено детето Д.Т.Д. с ЕГН **********,
в професионално приемно семейство за срок от 1 г. Наведени са
твърдения за наличие на предпоставките на чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет. – родителите се намират в трайна невъзможност да отглежда сина си.
Съгласно
чл.25, ал.2 от ЗЗДет., настаняването на детето извън семейството се налага като
мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Също в
чл.23 от ППЗЗДет. е казано, че настаняването на детето извън семейството
се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила
в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
Преценявайки
доказателствата по делото, НРС
намира, че не са налице предпоставките за настаняване на детето Д., извън семейството на родителите му , в професионално приемно семейство за
исканият срок.
Законът за закрила на детето повелява да се
подпомага детето в семейна среда, да се предлагат мерки за закрила на детето в
семейна среда, за да не се прекъсва емоционалната връзка на детето с неговите
родители.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът
намира, че не е изследвана напълно и докрай възможността, Д. да бъде наставен
за отглеждане и възпитание при някоя от
своите баби по майчина или по
бащина линия, предвид честите раздели и
събирания на родителите на детето. Няма данни по
делото, че за детето не би било добре,
да бъде оглеждано в домашна среда на роднините му.Не са ангажирани
доказателства, към момента на подаване на молбата в съда, да е налице
трайна невъзможност от страна
на родителите на детето Д. да се грижат за него – няма данни за наличие на
заболяване у родителите му, което да им пречи да полагат трайно грижи за детето
си. Напротив установи се че бащата, реализира доходи и те са достатъчни за
отглеждането на детето. По делото няма данни, от личният му лекар, или от лекар
специалист, че въпреки, вроденото заболяване на коремчето на детето, същото е
хранено, системно от родителите си, по
неподходящ начин, който е довело до влошаване на здравословния му
статус.Не се установи и детето, системно/често
да е претърпявало, травми от различно естество, поради което съдът
приема и че изгарянето на ръката му е изолиран/инцидентен / случай, който не
може да обуслави трайна невъзможност на родителите му да се грижат за него.
Установено е, че бащата разполага и със собствено жилище. Не се установи, също, родителите да са застрашавали, физически или
психологически здравето на сина си. Напротив в социалният доклад на ДСП Ловеч,
се сочи че няма данни детето да има проблеми от психоемоционално естество.
Въпреки
липсата на такива данни, до колкото обаче, бабата на детето по майчина линия,
заяви че майката на детето, има емоционални проблеми и се лекува, поради което същата, от известно време, от
своя страна, живее, при своите баба и
дядо, в с.Бежаново, съдът намира, че по отношение на родителският капацитет на
същата, следва да бъдат проведени консултации с психолог.От друга страна с
оглед охраняване в най – голяма степен интереса на детето, следва да бъде
проведена, консултация и на бащата с
психолог, предвид, наличието на данните по делото, че същият злоупотребява са
алкохол.Тези данни по делото, не могат да бъдат подминати от съда, както и
твърдението, че бащата на детето и бабата на детето по майчина линия, признават
пред АС Ловеч, че заключват майката и
детето, само през деня, защото имат притеснения/л.9 по делото/.Разпитаните по
делото свидетели, отричат тези твърдения, но съдът съобрази същите,
отчитайки тяхната заинтересованост,
поради роднинската връзка и приятелски отношения с родителите на детето.
От друга страна, се събраха и данни за проблеми в отношенията между родителите,
които са индиция, за невъзможността им да отглеждат детето си,
съвместно.
С оглед гореизложеното, съдът намира, водейки се от интересите на детето Д., че същото следва да бъде настанено в приемното
семейство за по- кратък срок от
посоченият в молбата, а именно до 21.01.2019г.,
в който срок, социалните работници ще имат възможността да проучат и разработят
възможностите, детето, да бъде
реинтегрирано в семейната среда, към настоящият момент/като родителите бъдат
консултирани и с психолог/, или да бъде
настанено при своята баба по майчина
линия, с оглед заявеното от нея в с.з. или при тази по бащина линия, или да се
проучат роднини от по – широкият кръг от семейството.
Водим от горното, съдът :
Р Е Ш И:
ВЗЕМА
на основание чл.28, ал.1 от
ЗЗДет., МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА по отношение на детето Д.Т.Д. с ЕГН **********,
настаняване в професионалното приемно семейство на К. Маринова Ш. и Ш.Ф.Ш.
***, за срок до 21.01.2019г.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: