№ 17
гр. Свищов, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на пети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100731 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл.149
от СК.
Ищцата СВ. Д. КР. твърди, че от съвместното съжителство с ответника
имат едно дете - ЦВ. В. Ц., родено на 16.05.2013 г. Заявява, че след раздялата
с ответника, същият не проявявал интерес към детето и не осигурявал
парични средства, необходими за отглеждането му. Откакто се разделили
бащата го е виждал два пъти - през лятото на 2020г. и в края на месец юли
2021 г. Твърди, че междувременно е създала друго семейство и има още едно
дете, за което се грижи - В.Й., родено на 20.02.2020 г. Към настоящият
момент Ц бил ученик във втори “а” клас в Средно училище “Димитър
Благоев” гр. Свищов и редовно посещавал учебните занятия. Твърди, че
бащата не е дал никакви средства за обучението му. Твърди, че получава
обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст и месечния й доход
не е достатъчен да задоволи основните нужди на децата. Същевременно
ответникът бил млад и работоспособен и би могъл да реализира средната за
страната работна заплата. В състояние е да работи и няма задължения към
други деца.
Моли съда да постанови решение, с което да й предостави
1
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете и да
определи подходящ режим на лични отношения на детето с бащата. Моли
ответника да бъде осъден да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200
лв. Претендира издръжка и за минало размер – по 200лв. месечно за периода
от 27.09.2020г. до датата на завеждане на исковата молба. Претендира
разноски.
В предоставения й срок по чл. 131 от ГПК, ответника не е депозирала
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощения
повереник адв. М.. Поддържа исковата си молба, като моли претенцията да
бъде уважена.
В съдебно заседание ответника се явява. Не възразява родителските
права да се възложат на майката, местоживеенето на детето да бъде при нея,
както и съда да определи подходящ режим на лични отношения на детето с
бащата. Оспорва размера на претендираната издръжка, като заявява, че е
безработен от около година, като получаваната от него заплата била около
минималната. Заявява, че въпреки това не се е регистрирал в Бюрото по
труда.
По делото съдът на два пъти постанови привременни мерки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните са родители на малолетното дете ЦВ. В. Ц., родено на
16.05.2013г., видно от Удостоверение за раждане, издадено по Акт за раждане
№0110/20.05.2013г. на Община Бяла.
Между страните е безспорно, че детето им е родено от извънбрачно
съжителство.
Ищцата е майка на още едно дете – В.М.Й., родено на 20.02.2020 г.,
видно от Удостоверение за раждане, издадено по Акт за раждане
№0026/21.02.2020г. на Община Бяла.
По делото са изискани и изготвени социални доклади:
От доклада на ДСП-Свищов се установява, че ищцата и ответника са
живели на семейни начела от 2012 г. в дома на И. в с. К, общ. Ц. Двамата се
2
разделили през 2017 г. Майката заедно със сина си напуснала съвместно
обитаваното жилище и се преместела да живее в дома на бабата по майчина
линия в с. К. По-късно ищцата се запознала с настоящия си партньор М. И.
Й., а през 2019 г. заживяла на семейни начела с него в жилището му в с. Х
заедно с детето. Година по-късно майката родила второто си дете В. М.ов И..
Към настоящия момент ищцата и съжителят й полагат грижи за двете деца в
семейната си среда, с помощта и подкрепата на роднините на г-н Й.. Детето Ц
е на осем години и за учебната 2021/2022 г. е ученик във втори клас в СУ
„Димитър Благоев” гр. Свищов. При социалното проучване е установено, че
ищцата и двете й деца Ц и В., както й съжителят й М. Й. живеят в наследствен
имот в с. Х и представлява масивна къща, прилежаща жилищно пристройка и
двор. Основната къща се състои от три стаи и коридор, а в пристройката са
обособени кухня и всекидневна в едно и санитарно помещение. Детето има
самостоятелна стая с осигурено място за самоподготовка, сън и отдих.
Жилището е чисто и подредено. Помещенията са обзаведени с всички
необходими вещи, уреди и мебели за ежедневна употреба. Хигиенно -
битовите условия са много добри. Ищцата е в отпуск по майчинство за
отглеждане до двегодишна възраст на второто си дете, като осигурено лице.
Съжителят й е трудово ангажиран. Малолетния Ц споделя, че с баща си много
рядко се чува по телефона, а дали му е изпращал подаръци не си спомня.
Играчки и лични вещи сочи, че са му подарък и/или са му закупени от
майката или роднини на г-н Й.. Ц споделя, че се чувства добре, спокоен и
щастлив в семейната среда на майка си. Не споделя да му липсват контактите
с баща му и прародителите по бащина линия. Попитан, кога за последно е
чувал или виждал баща си, той не си спомнил. Разказвал на социалния
работник, че през лятото, когато е бил в с. К, освен че е гостувал на бабата по
майчина линия, се срещал и при прародител по бащина линия. Бабата му се
обаждала макар и рядко по телефона, главно по празници, като изпращала
малки суми пари. Майката не възпрепятствала контактите между роднините
по бащина линия и детето. Според майката бащата не е изплащал издръжка и
не търсил детето за контакти. В заключение е посочено, че майката разполага
с необходимите жилищни и битови условия и успява по адекватен начин да
задоволи основните жизнени потребности на детето Ц, да осигури
безопасност и сигурност, емоционална топлота и чувство, че е ценен и обичан
в семейството си, демонстрира силна загриженост относно цялостното
3
развитие на детето. Майката получава безрезервна подкрепа от съжителя си
М. Й. и неговите роднини. Към настоящия момент не са констатирани
рискови фактори при отглеждането на малолетният от неговата майка. Тя
осъзнава необходимостта от присъствие на бащината фигура в живота на
детето и заявява, че няма да препятства определеният режим на лични
контакти между него и синът му. В процеса на възпитание и израстване на
детето като личност, от съществено значение е адекватното отношение и
присъствие на двамата родители. Те трябва да задоволяват потребностите му
от доверие и сигурност, обич и топлина, значимост и уважение, закрила и
подкрепа.
При извършеното социално проучване служители от ДСП-Бяла
посетили дома на ответника В.И.. Констатирали, че същият живее в едно
домакинство със своята майка в с. К, общ. Ц, в жилище, което е семейна
собственост и представляващо дворно място с двуетажна тухлена къща в
добро състояние. Жилището е обзаведено с необходимите мебели и уреди за
обичайно ежедневно потребление, като майка му ползва първия стаж, а той
втория. Налице са достатъчно лично пространство и подходящи хигиенно-
битови условия на живот, позволяващи гостуване на детето. Ответника
информирал, че към настоящия момент не е трудово ангажиран, но няма
регистрация в Дирекция "Бюро по труда". Твърдял, че разчита на
финансовата помощ на своята майка и периодично работи на повикване при
частни лица срещу заплащане на дневни надници. При социалното проучване
е установено, че ответника е съжителствал на семейни начала с ищцата от
2012 г. , а се разделят през 2017 г. След раздялата им ответницата заедно с
детето им се установила в дома на майка си в с. К, а впоследствие е
образувала ново съжителство с настоящия си съжител. След установяването й
в населеното място на новия й партньор, контактите с детето им станали все
по редки. Според ответника, детето му е гостувало два пъти, като последния
път е бил през лятото на 2021 г. Твърди, че не може да осъществява контакти
с детето поради факта, че бившата му съжителка го е блокирала в социалните
мрежи. В минали периоди е предоставял средства на майката за закупуване на
дрехи и принадлежности на детето. Има готовност при започване на работа,
да предоставя финансови средства за издръжка на сина си. Пред социалните
работници ответника заявил, че няма нищо против родителските права по
отношение на детето да бъдат предоставени на бившата му съжителка и майка
4
на детето, а на него му бъде определен подходящ режим за лични контакти с
детето с цел запазване на емоционалната връзка баща - дете.
Видно от свидетелските показания на В. Й.а – сестра на съжителя на
ищцата е, че последната има две деца. Едното е ЦВ. В. Ц., а другото е В.М.Й..
Ц е на 8 години, а малкият –на 2 години. Двете деца живеят с нея и с брат й
М. Й.. В момента ищцата е по майчинство. Всички живеят в наследствен имот
на баща й. Свидетелката изнесе, че ответника взел детето през лятото на 2021
г. за две седмици, като преди това го е вземал 1 – 2 пъти. През 2021г. детето
се срещало с баща си, като свидетелката лично го карала до дома му в с.К.
Там двамата се срещали за няколко часа. Изнесе, че миналата година бащата
купил яке на детето. Преди това около 100 лева му оставил. Детето нямало
нужда от специални грижи, не посещавало извънкласни занимания, които да
се заплащат. В момента майката получавала това, което й се полага като
майчинство
Видно от представената по делото служебна бележка № 7/17.09.2021 г.
от СУ „Димитър Благоев“ – Свищов, детето е редовен ученик в училището за
учебната 2021/2022г.
Видно от представеното от ищцата удостоверение от 20.09.2021 г.,
издадено от „Е“АД за доходите си за година назад преди датата на завеждане
на исковата молба. Видно от него е, че ищцата не получавала трудово
възнаграждение.
Видно от представени от ответника по делото Трудов договор
№897/16.04.2020г. и допълнително споразумение към него, е че същият бил в
трудови правоотношения със „С“АД и е получавал трудово възнаграждение в
размер на 650лв. Видно от представената заповед №955/22.01.2021г.
трудовите му правоотношения с работодателя са прекратени от същата дата.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК при спор относно
родителските права, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Производството е спорна съдебна администрация и при решаването на делото
съдът се ръководи от интереса на детето.
Няма спор между страните и от доказателствата по делото се установява
че страните са родители на малолетното дете ЦВ. В. Ц., родено на
5
16.05.2013г. Не е спорно, че към момента на подаване на иска в съда и към
настоящия момент страните живеят разделени и непосредствени грижи за
детето полага неговата майка. Ответникът не оспорва предявената претенция
на ищцата относно родителските права и местоживеенето на детето. Липсва
спор между страните и относно личните отношения на бащата с детето, като в
тази връзка страните молят съда да ги определи по негова преценка. Налице е
спор помежду им относно издръжката му, съгласно чл. 142, чл. 143 от СК,
както и издръжката за минало време, съгласно ч.149 от СК, който следва да
бъде разрешен от сезирания съд по настоящия адрес на детето. Ето защо,
предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК е
процесуално допустим.
Въз основа на събраните в хода на процеса доказателства, съдът намира,
че в интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени на
майката и да бъде определено местоживеенето му при майката, за което
между страните както бе посочено няма спор.
При определяне режима на лични отношения на бащата с детето съдът
следва да се съобрази преди всичко висшия интерес на детето, който налага
осигуряването на възможност за най - пълноценни контакти с онзи от
родителите, който не упражнява непосредствено родителските права, за да
може същият да има възможност пълноценно да изразява своята родителска
обич и да полага грижи. В тази връзка съдът съобрази изложеното в
социалните доклади, че при бащата има подходящи условия за отглеждане на
детето, а същевременно самото дете макар и привързано към новото си
семейство, не е изгубило връзката с баща си и прародителя по бащина линия.
Съдът съобрази също, че самия баща след раздялата с майката не е търсил
контакти с детето, в съдебно заседание заяви, че изпитва трудност при
предвижването си от с.К, общ.Свищов, където живее до с.Х, където
понастоящем детето живее със своята майка. Съдът намира, че най-подходящ
е режим при който бащата да взема и връща детето всяка първа събота и
неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя, с преспиване, от и
на адреса на майката, както и 20 дни през лятната ваканция, който да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Такъв режим би позволил
поддържането на стабилна емоционална връзка на детето с другия родител,
доколкото фигурата на бащата е изключително важна при формирането на
характера на детето и правилното му емоционално съзряване. При
6
неефективност на така определените мерки, законът дава възможност на
всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигури условия за живот,
необходими за развитието на детето. Размерът на издръжката, съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК се определя от нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
По отношение въпроса за дължимата от бащата издръжка, която
съобразно актуалната редакция на чл. 142, ал. 2 СК е обвързана с размера на
минималната за страната работна заплата и е равна на една четвърт от нейния
размер, т.е. към настоящия момент представлява стойност от 162,5 лв., съдът
съобрази следното: Детето ЦВ. В. Ц., родено на 16.05.2013г. към настоящия
момент е ученик във втори клас, като съдът приема, че нуждата от храна,
облекло, отопление, консумативи, пособия и материали свързани с учебния
процес е очевидна и безспорна. От събраните доказателства се установи, че
детето няма специфични потребности с оглед здравословното му състояние и
не посещава извънкласни занимания, за които да се дължат такси. По делото
бяха събрани доказателства за доходите майката. Същата към настоящия
момент е в отпуск по майчинство за отглеждане на дете до двегодишна
възраст. Същата е подпомагана по чл.7 от ЗСПД за двете деца, т.е. дължи
издръжка и на друго дете. В случая бащата в съдебно заседание заяви, че към
момента е безработен, не получава обезщетение за безработица и не е
регистриран на трудовата борса, като представи доказателства в тази връзка.
Пред социалните работници, направили проучването за социалния доклад,
същият е заявил, че понякога работи на частно, като му се плаща дневна
надница, а като цяло се издържа от доходите на майка си. Независимо от
това, същият е в трудоспособна възраст и няма данни да е възпрепятстван да
получава доходи от трудова дейност. Съдът намира издръжката за детето да
бъде определена в размер на 300 лв. на месец, от които 200 лв. следва да се
поемат от бащата и 100 лв. от майката, която полага останалите грижи,
свързани с непосредственото отглеждане и възпитание на детето. Ето защо,
съдът намира претендирания от майката размер от 200 лв. месечно за
основателен и доказан. Този размер следва да бъде определен, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 27.09.2021г. до настъпване на
7
законно основание за нейното изменение или прекратяване. На основание чл.
146, ал. 1 от СК се дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, в случай, че заплащането на отделните вноски се просрочи.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време
може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. В
настоящия случай се претендира такава за периода 27.09.2020 г. до 27.09.2021
г. в общ размер на 2400 лева (по 200лв. месечно). Съдът намира тази
претенция за основателна, поради което ответника следва да бъде осъден да я
заплати, ведно със законната лихва при просрочие. Между страните няма спор
за началната дата на фактическата раздяла. Безспорно от събраните гласни
доказателства и социални доклади, се установи, че страните са разделени от
2017г., както и че от този момент бащата не е изплащал издръжка. В
инцидентен случай през 2019- 2020г. той дал сумата от 100лв. и купил яке на
детето. Същото се изнесе от свидетелката Й.а, като съдът дава вяра на тази
свидетелка, тъй като същата беше достатъчно изчерпателна относно всички
факти по делото, а същото кореспондира и с отразеното в социалните
доклади. Така определеният размер на дължимата издръжка за процесния
период съдът съобрази с възрастта на детето към претендирания период,
възможността на родилите за издръжка, като за част от претендирания период
бащата е получавал възнаграждение от трудови доходи.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта на определената издръжка.
При този изход на делото претенцията на ищцата за разноски се явява
основателна. Ответникът, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да понесе
направените от ищцата разноски в размер на 430лв. за платено адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, бащата следва да бъде осъден да
заплати държавна такса по сметка на РС-Свищов върху за присъдената
издръжка минало време и за присъдените ежемесечни издръжки в общ размер
на 384 лв. (96лв. за минало време + 288 лв. за ежемесечните издръжки),
определена съобразно чл. 7.2 от Тарифата за ДТССГПК, както и 5лв.
държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс, съдът
8
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над роденото от съвместното съжителство между
СВ. Д. КР., ЕГН ********** и В. Ц. ИВ., ЕГН ********** малолетно дете ЦВ.
В. Ц., ЕГН ********** на неговата майка и законен представител - СВ. Д. КР.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127, ал.2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
малолетното дете – ЦВ. В. Ц., ЕГН ********** на адреса на неговата майка и
законен представител - СВ. Д. КР., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата В. Ц. ИВ., ЕГН
********** и малолетното дете ЦВ. В. Ц., ЕГН ********** както следва:
всяка първа събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 16,00 ч. в
неделя, с преспиване, като взема и връща детето от и на адреса на майката,
както и 20 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА В. Ц. ИВ., ЕГН ********** с адрес с. К, общ. Ц, ул.“* ДА
ЗАПЛАЩА на СВ. Д. КР., ЕГН **********, с адрес с. Х, ул.“**, в качеството
й на майка и законен представител на малолетното дете ЦВ. В. Ц., ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 200,00 лева ( двеста лева ), считано
от датата на завеждане на исковата молба – 27.09.2021г. до настъпването на
законоустановени причини за изменението или прекратяването , ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА В. Ц. ИВ., ЕГН ********** с адрес с. К, общ. Ц, ул.“* ДА
ЗАПЛАЩА на СВ. Д. КР., ЕГН **********, с адрес с. Х, ул.“**, в качеството
й на майка и законен представител на малолетното дете ЦВ. В. Ц., ЕГН
********** сумата 2400 лева (две хиляди и четиристотин лева),
представляваща издръжка за минал период от време, считано от 27.09.2020 г.
до 27.09.2021г., ведно със законната лихва при просрочие до окончателното
плащане
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. Ц. ИВ., ЕГН **********
с. К, общ. Ц, ул.“* ДА ЗАПЛАТИ на СВ. Д. КР., ЕГН **********, с адрес с. Х,
9
ул.“** направените по делото разноски в размер на 430 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, В. Ц. ИВ., ЕГН
**********, с адрес с. К, общ. Ц, ул.“* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд – Свищов държавна такса в размер на 384 лева (триста осемдесет и
четири лева ), както и 5лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на Решението, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в частта за присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10