Р Е Ш Е Н И Е
№ 261006 21.07.2021
г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд
54-ти граждански състав
на
двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Евгени Узунов
при
секретаря Илияна Гальова
като
разгледа докладваното от съдията Е.Узунов
гражданско
дело № 2106 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр.София, ЕИК
*********, представлявано от К.Ч. и Б.П., със съдебен адрес:***, чрез адв.В.-БАК
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат *********, с адрес - гр.София, бул.
„Македония“ №3, със съдебен адрес ***, с която моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати сумата от 13 863 лева, представляваща регрес на застраховател, за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по застрахователна полица №***,
със срок на покритие от 31.12.2018г. до 30.12.2019г., сключена с „ДЗИ - Общо
застраховане“ АД за лек автомобил „Пежо 508“ с рег.№ ***, собственост на А.Д.А.,
ведно с обезщетение за забава в размер на 1513,18 лева от датата на поканата
04.04.2019г. до депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата от входиране на исковата молба – 05.05.2020г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Осъдителният иск е с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането/КЗ/ и чл. 86
от ЗЗД и е процесуално допустим. Предявен е от лице, имащо правен интерес от
защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните
реквизити по чл. 127 и 128 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/.
В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че
на 09.01.2019г. поради необезопасен и заснежен пътен участък, около 21,34 часа
на АМ „Тракия“, километър 292 в посока гр.Бургас настъпва ПТП, при което са
нанесени щети на лек автомобил „Пежо 508“ с рег.№ ***, собственост на А.Д.А..
Щетите по автомобила били многобройни, поради което е прието, че е икономически
неизгодно неговото възстановяване и последния е отписан от отчет в КАТ. Във
връзка с настъпилото застрахователно събитие и на основание договор за
застраховка “Каско+“ /застр. полица №***, със срок от 31.12.2018г. до
30.12.2019г./ е образувана щета № 44010211900218. Ищцовото дружество определило
и изплатило застрахователно обезщетение в размер на 13848 лева. С изплащане на
застрахователното обезщетение на увреденото лице ищецът е встъпил в правата на
последното, които то има срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното
обезщетение.
Съгласно чл.3, ал.2 от Закон за пътищата, пътищата от
първи, втори и трети клас са републикански и са изключителна държавна
собственост /чл.8, ал.2 от ЗП/. Със същия закон тяхното управление е
предоставено на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Отговорността на АПИ
е да стопанисва републиканските пътища, да ги поддържа в изправност, да организира
движението по тях така, че да осигури условия за безпрепятствено предвижване.
Целта на това задължение е да се сведат до минимум пътно-транспортните
произшествия и да се избегнат имуществените и неимуществените вреди, които
могат да настъпят на физически и юридически лица. В настоящият случай, АПИ не е
изпълнила това свое задължение и е причинила вреда, за която отговаря.
Ответната Агенция с отговора на исковата молба оспорва
иска като неоснователен. Твърди се, че не е съставен протокол за ПТП, който
като официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила да
удостовери състоянието на пътното платно на посочения участък от пътя, както и
механизма на ПТП, от което са причинени повредите по застрахования автомобил.
Не е направена проверка на място от служители на застрахователя, за да се
установи състоянието на пътя, причинно-следствената връзка между състоянието на
конкретния пътен участък и настъпилото ПТП. Не е отразено с каква скорост се е
движил водачът на автомобила, нито с какви гуми е бил.
Представят се доказателства за това, че дейностите по
зимно поддържане на пътищата от първи, втори и трети клас на републиканската
пътна мрежа, разположени на територията на ОПУ-Ямбол са възложени на „Автомагистрали“
ЕАД. В предмета на договора е и пътният участък, описан като място на
настъпилото ПТП. Към датата на ПТП (09.01.2019 г., 21:34 ч.) пътният участък е
бил опесъчен непосредствено преди часа на ПТП-то, видно от подробна дневна
разпечатка за изминатия маршрут от GPS устройства на снегопочистваща техника и
извадка от доклад на мл. експерт в отдел ИРД на ОПУ Ямбол и приложените към
него документи. На 09.01.2019г. времето било ясно, настилката суха, видимостта
нормална, дневните температури са били положителни, както и температурата
измерена в 04:30ч на следващия ден /10.01.2019г./, видно от дневник за
ежедневното състояние на АМ Тракия и архивни фактически данни за времето
-станции на НИМХ/.
Съгласно чл.12, ал.4 и ал.6 от договора за поддържане
на републиканските пътища изпълнителят „Автомагистрали“ ЕАД се задължава да
предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните
принадлежности и осигуряване на безопасни условия на движение, да започва
работа веднага след появяването на необходимост от това и да поддържа
републиканските пътища на договореното ниво, съгласно техническите правила и
изисквания за поддържане и ремонт на пътищата и „План за зимно поддържане“.
Съгласно текста на чл.28 от Договора при причиняване
на ПТП и/или щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение
предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания,
които следва да се спазват при изпълнението на този договор, изпълнителят носи
пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди. В
конкретния случай пътно поддържащата фирма е организирала процеса на работа и
на 09.01.2019 г. обработването на пътищата се е осъществявало с четири
комбинирани машини за почистване и обработване против хлъзгане на настилката на
АМ Тракия.
Отделно от това се твърди, че в процесния случай е
налице груба небрежност от страна на водача на МПС, който в нарушение на
правилата на ЗДвП е управлявал автомобила със скорост несъобразена със зимните
атмосферни условия, както и с пътната обстановка. В общите условия, които са
неразделна част от застрахователния договор е посочено, че застрахователят не
покрива щети, които са в резултат на умишлени действия или груба небрежност на
застрахования. Освен това, застрахованият не е уведомил незабавно. Отправя се
възражение за съпричиняване, тъй като водачът на увредения автомобил е
допринесъл за настъпване на застрахователното събитие.
В хода на делото, с
определението № 260690 от 08.09.2020 г., на основание чл. 219 от ГПК, е
конституирано като трето лице-помагач на ответника по делото „Автомагистрали“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша,
ул. „Цар Борис III“.
Предявен е и приет за разглеждане обратен иск от Агенция
„Пътна инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД, предвид наличието на сключен
договор за обществена поръчка № РД -38-3/13.12.2018 г., по силата на който дейностите
по зимно поддържане на пътя, на който се е реализирало транспортното
произшествие, били възложени на „Автомагистрали“ ЕАД. Претендират се и
направените по делото разноски.
Депозиран е отговор от третото лице – помагач, с който
оспорва основателността на главния и обратния иск, като се сочат подробни
аргументи. Претендира направените по
делото разноски.
Обратният иск е с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и също е процесуално допустим и надлежно
предявен.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите на страните намира, че предявените по делото
осъдителни искове са основателни, поради следното:
Не се спори между страните по
делото, че процесният лек автомобил, марка „Пежо 508“ с рег.№ ***, собственост
на А.Д.А., е бил застрахован от ищеца „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД по
имуществена застраховка „Каско+“ по застрахователна полица №***, със срок на
покритие от 31.12.2018г. до 30.12.2019г. Безспорно между страните е и
изплащането на застрахователното обезщетение по полицата, по щета № 44010211900218.
На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и
връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.
Спори се по настъпването на
транспортното произшествие и причинно-следствената връзка между състоянието на
пътното платно и произлезлите от транспортното произшествие вреди, техния
размер и наличието на основание за обезщетяването им. Спори се и по наличието
на предпоставките за договорна отговорност на изпълнителя за заплащане на
разходите, необходими за обезщетяване на вредите.
Регресната претенция се позовава
на факта, че на 09.01.2019 г., около 21,34 часа, на АМ „Тракия“, километър 292
в посока гр.Бургас, водачът на лекия автомобил „Пежо 508“ с рег.№ ***, при
движение по пътя, вследствие на необезопасен и заснежен пътен участък, настъпило
ПТП, при което били нанесени многобройни щети по автомобила до степен възстановяването му да
е икономически неизгодно. Това основно фактическо твърдение от исковата молба се
подкрепя от събраните по делото свидетелски показания на инспектора, посетил
местопроизшествието и пътника в автомобила, и от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, от които е видно, че произшествието е настъпило при ненатоварено
движение без участието на други превозни средства, като при движение по
автомагистрала Тракия, км 292 в посока Бургас, след пътен възел Зимница
автомобилът е поднесъл на заснежения път и се е обърнал в канавката. От
произшествието няма пострадали лица, само с материални щети по автомобила.
Пробата на водача за алкохол е била отрицателна, което се потвърждава и от
удостоверението на л. 9 от делото, предвид което възраженията на ответниците в
тази насока са неоснователни.
Съдът кредитира свидетелските
показания за времето и пътните условия, тъй като представеното по делото
удостоверение от НИМХ отразява само моментното състояние към 21:34 ч., но не и
какво е било времето през целия ден, респективно дали е имало валежи, в
резултат на които да се натрупа сняг или заледяване. Видно от същото
температурата е била минусова. Освен това в същото изрично е посочено, че НИМХ
не наблюдава състоянието на пътищата и пътната настилка на републиканската
пътна мрежа. Предвид което същото не разколебава свидетелските показания за
това, че пътят е бил заснежен и дори обледен (замръзнало, полукиша и сняг
според показанията на свидетеля К.). Доказателство в подкрепа на този извод е и
приложената по делото справка за изминатия маршрут от GPS устройства на снегопочистваща
техника в района. От същата е видно, че три броя машини са се движили в часовия
интервал от 20:01 до 23:34 часа, като всяка от тях е изминала около 110 – 111
км, в доста голям участък от автомагистралата, но не може да се направи извод в
кое платно са се движили и дали в района около пътен възел Зимница около 21:30
ч. платното в посока Бургас е било почистено и обработено против лед. Очевидно
обаче се налага изводът, че пътят се е нуждаел от почистване, за което говорят
и свидетелите, а свидетелят К. твърди, че след като тръгнали от
местопроизшествието в насрещното платно в посока София също имало обърнат
автомобил, а снегорин не е минавал.
Неоснователни са възраженията на
ответника за това, че не е изяснен механизмът на ПТП поради липса на съставен
констативен протокол. Установява се от приложеното на лист 65 от делото писмо
от ОДМВР – Ямбол, че мястото на произшествието е посетено от мл.инспектор Д.К.
(разпитан по делото) и мл.инспектор Р.Р., които установили, че процесният
автомобил е самокатастрофирал в дясно по посока на движението на км 291 +500.
Удостоверява се още, че по случая не е съставен протокол за ПТП, тъй като няма
други участници и нарушена пътна инфраструктура. Механизмът на ПТП се
установява от събраните по делото доказателства. Видно от заключението на
вещото лице механизмът на произшествието е следният: лекият автомобил „Пежо“, с
рег. № ***, управляван от К.А., се движел в дясната пътна лента със скорост
около 60 км/час. Водачката се е движела с ниска скорост, тъй като е валяло
обилен сняг и пътната настилка е започнала да се покрива със сняг. Видимостта е
била намалена. Пред А. е нямало други автомобили. Докато се движи в равнинен
прав участък от пътя, внезапно автомобилните гуми губят сцепление с пътната
настилка. За части от секундата А. не може да контролира движението на
автомобила и същият се отклонява надясно. Докато реагира на създалата се
ситуация, автомобила напуска дясната пътна лента преминава в аварийната лента и
излиза от пътното платно. Поради денивелацията между пътното платно и терена
автомобила се обръща надясно и остава в обърнато положение в отводнителната
канавка, разположена успоредно на пътя. От настъпилото самостоятелно ПТП, са
причиненни само материални щети по автомобила. Причинените щети на лекия
автомобил в размер на 20535,46 лв. са в резултат от самостоятелно ПТП, което
водачът не е могъл да предотврати. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
ако автомобилът се е движил с по-висока скорост от установената, щетите биха
били по-големи, а произшествието не би възникнало, ако пътят е бил опесъчен.
Автомобилът е бил със зимни гуми.
С оглед изложеното, неоснователни
са възраженията на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, че е налице груба
небрежност от страна на водача на автомобила, който в нарушение на правилата на
ЗДв.П го е управлявал с несъобразена скорост, с което е съпричинил настъпването
на вредите. От горепосочените свидетелски показания и от заключението на вещото
лице съдът установява, че движението на автомобила е било с около 60 км./ч на
автомагистрала в ненатоварен участък и при липса на други автомобили пред
процесния. Не се доказва обаче твърдението за груба небрежност и нарушение на
правилата за движение. Опасната зона в случая е 40 м., а времето за реакция под
1 секунда, поради което не може да се направи извод, че водачът е могъл да предотврати
произшествието.
Неоснователни са и останалите
възражения, че не са били налице основания за изплащане на застрахователно
обезщетение, поради несвоевременно уведомяване на контролните органи и
застрахователя, както и поради умишлени действия на водача и груба небрежност.
Видно от събраните по делото
доказателствата, Застрахователят е определил обезщетение за процесните щети от 13848,80
лева за тотална щета, по критериите на действащата методика на ищцовото
дружество (действителната стойност на автомобила с приспаднати 30% запазени
части), която сума е по-малка от стойността на действителните разходи за ремонт
на автомобила. По изплащането на сумата няма спор по делото. Неоснователни са
възраженията на ответниците досежно размера на щетите, тъй като видно от
заключението на вещото лице, същото е определило по-висока стойност от
заплатената от ищеца.
Автомагистрала Тракия e част от Републиканската пътна
мрежа на България. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата републиканските
пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която дейност включва и
организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани
непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата (ал. 2, т.3 на цитираната разпоредба). Нормата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата предвижда, че Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането
на републиканските пътища. С § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на
движението по пътищата от 17.01.2001 г., доп., ДВ бр. 20 от 8.03.2019 г., е
дадено легално определение, че „стопанин на пътя“ е
собственикът или администрацията, която управлява пътя. Следователно, ответникът
по делото Агенция „Пътна инфраструктура“ отговаря за всички вреди, произлезли
от републиканските пътища, включително и за вредите от непочистена от сняг и
необработена настилка, в резултат на което процесният застрахован автомобил е
загубил сцепление с пътната настилка, отклонил се е вдясно и се е преобърнал в
отводнителната канавка. Съществува следователно задължение за Агенция „Пътна инфраструктура“,
като лице което стопанисва пътя, да го поддържа в изправност, включително и
зимното поддържане, така , че да осигури условия за бързо и сигурно
придвижване. Като не е изпълнила това си задължение Агенцията е причинила
вреда, за която отговаря. Изплащането на застрахователното обезщетение е новият
юридически факт, с който фактическият състав на суброгацията по чл. 410, ал. 1,
т. 1 от КЗ се завършва. Застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и разноските
за неговото определяне. Ето защо, ищецът по делото „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е материалноправно легитимиран да получи от Агенция
„Пътна инфраструктура“ размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 13
848 лева, поради което първоначалният осъдителен иск по делото, като
основателен и доказан, следва да бъде частично уважен до този размер и
отхвърлен за горницата до претендираните 13863 лева (съставляващи 15 лв. за
ликвидационни разходи, каквото основание не е заявено с исковата молба, макар
законът да дава възможност за претендирането им, като същите фигурират като
основание и размер единствено в регресната покана).
Видно от доказателствата на лист
10 и 11 от делото, застрахователят е отправил регресна покана до ответната
Агенция получена на 04.04.2019 г. Предвид това, акцесорната претенция за
обезщетение за забава е основателна в претендирания размер от 1513,18 лв. за
периода от 04.04.2019г. до 04.05.2020г., който е по-нисък от изчисления от съда
с помощта на калкулатор за законна лихва на електронен адрес: www.calculator.bg.
Отговорността на третото лице-помагач
в настоящото производство произтича от договора за възлагане на обществена
поръчка РД-38-3/13.12.2018, сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Автомагистрали“
ЕАД. Изпълнителят по него, се е задължил да извърши възложените видове работи
на процесния пътен участък. Предмет на договора са извършване на поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на обособена
позиция №4 – АМ Тракия на територията на ОПУ Стара Загора, ОПУ Сливен, ОПУ
Ямбол и ОПУ Бургас, стопанисвани от „Агенция пътна инфраструктура“, съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата“. В договора е предвидено, че
дейностите по зимно поддържане се изпълняват в съответствие с „План за зимно
поддържане“, изготвен от съответното ОПУ и „Оперативен план за зимно
поддържане“, изготвен от изпълнителя.
Неоснователни са възраженията на
ответника по обратния иск, че с договора за обществена поръчка не са възложени
дейностите по зимно поддържане. Както правилно отбелязва ответникът тези
дейности законът възлага в задължение на Агенцията (чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл.
30 от Закона за пътищата), поради което и съдът по изложените по-горе
съображения приема претенцията по регресния иск на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД за основателна. Тези дейност обаче са възложени от
Агенцията на ответника по обратния иск „Автомагистрали“ ЕАД с договора за
обществена поръчка – видно от неговия предмет. Неоснователни са и възраженията,
че съдържанието на дейностите по поддържане не е предварително определено, а се
възлага на база месечни, допълнителни и извънредни задания, тъй като досежно
зимното почистване изпълнителят по договора за обществена поръчка е длъжен да
съблюдава и всички изискванията на
Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на
пътищата, на Техническата спецификация на АПИ от 2014 г. и на Техническите
правила и изисквания за поддържане на пътищата на НАПИ от 2009 г. (чл. 12, ал.
13, т. 1 от договора). Съгласно разпоредбата на чл. 11 от цитираната наредба, зимното
поддържане на пътищата включва комплекс от дейности, свързани с осигуряване на
проходимостта им при зимни условия и премахване или ограничаване на
неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията на движение. Видът и
обхватът на работите за зимно поддържане на пътищата се определят в зависимост
от приетото за определен път ниво на зимно поддържане, като дейностите включват
освен подготвителни работи и снегозащита, и снегопочистване (патрулно и
периодично) на пътищата до постигане на съответните степени и ниво на зимно
поддържане, разчистване на снежни валове, преспи и снегонавявания и
отстраняване на уплътнени снежно-ледени пластове; обезопасяване на пътищата
срещу хлъзгане: разпръскване на минерални материали и химични вещества. Видно
от представените по делото доказателства за процесния участък е определено
най-високо ниво - степен I, ниво А, а утвърденият оперативен
план предвижда денонощни дежурства и обслужващ персонал за зимното поддържане.
Т.е. характерът на зимното поддържане предвижда предприемане на своевременни
действия и осигуряване на денонощни дежурства. Сочените от ответника писмено възлагане и срокове касаят
превантивното и текущото обслужване, както и ремонтно-възстановителните работи.
Следователно, неоснователно е и другото
основно възражение на изпълнителя, че всички дейности по договора, следва да
бъдат възлагани писмено за конкретни подобекти и дейности - с месечни, допълнителни
или извънредни задания от възложителя. Изпълнителят по договора се е
задължил да осигурява условия за безопасно движение на автомобилите по
процесния републикански път, като извършва превантивно, текущо и зимно
поддържане, и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации. Като не е
изпълнил това си задължение е допуснал виновно неизпълнение на договорно
задължение, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за което отговаря. Налице
е неточно изпълнение по договора, по смисъла на т. 15, І Дефиниции от договора,
а императивната норма на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всяка от страните
по него трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно,
съобразно изискванията на закона. Отговорността на изпълнителя е уредена в чл.
28 от договора, съгласно който при причиняване на ПТП и/или възникване на щета
в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора,
както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се
спазват при изпълнението на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди. Ето защо, възложителят Агенция
„Пътна инфраструктура“ е правоимащ да иска от изпълнителя заплащането на
разходите, необходими за обезщетяване на възникналите щети от настъпилото транспортно
произшествие на 09.01.2019 г., вследствие на непочистена от сняг и необработена
настилка, намираща се на Автомагистрала Тракия, км 292 в посока Бургас.
Размерът на обратния иск е доказан по главния иск на Застрахователя, с оглед на
което обратният иск по делото на Агенция „Пътна инфраструктура“, като основателен
и доказан до размера на уважения главен иск за главница.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да
бъде възложено заплащането на направените от Застрахователя разноски по делото,
съобразно събраните доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в
размер на 2119,95 лева, съобразно уважената част от иска, от които 615,05 лева-държавна
такса за производството, 312 лева-възнаграждение за съдебно-автотехническата
експертиза, 50 лева-разноски за свидетели, при условията на призоваване, 10
лева за съдебни удостоверения и 1135,20 лева - адвокатско възнаграждение. На
същото основание, в тежест на ответника по обратния иск - „Автомагистрали“ ЕАД следва
да бъде възложено заплащането на направените от Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски
по делото, съобразно събраните доказателства и уважената част от иска, в размер
на разноските от 2119,95 лева по първоначалния иск, както и сторените разноски
в размер на 728,23 лв. съобразно уважената част от иска, от които 554,52 лв. -
държавна такса, 25 лева – разноски за свидетели и 150 лева - юрисконсултско
възнаграждение, или общо 2848,68 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“,
Булстат *********, с адрес - гр.София, бул. „Македония“ №3, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр.София, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.-БАК, сумата от 13 848 лева (тринадесет хиляди
осемстотин четиридесет и осем лева), представляваща регрес на застраховател, за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по
застрахователна полица №***, със срок на покритие от 31.12.2018г. до
30.12.2019г., сключена с „ДЗИ - Общо застраховане“ АД за лек автомобил „Пежо
508“ с рег.№ ***, сумата от 1513,18 лева
(хиляда петстотин и тринадесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща обезщетение
за забава от датата на поканата 04.04.2019г. до 04.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяването на иска - 05.05.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 2119,95 лева (две хиляди сто и деветнадесет лева и деветдесет и пет
стотинки), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за горницата над уважените
13 848 лв. до претендираните 13 863 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Витоша, ул. „Цар Борис III“, като
изпълнител по договор за обществена поръчка № РД-38-3/13.12.2018, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат *********, с адрес - гр.София,
бул. „Македония“ №3, сумата от 13 848
лева (тринадесет хиляди осемстотин четиридесет и осем лева), представляваща
обезщетение за вредите от неточното изпълнение по договора, включващо
разходите, необходими за обезщетяване на възникналите щети от настъпилото
транспортно произшествие на 09.01.2019 г., вследствие на непочистена от сняг и необработена настилка, намираща
се на Автомагистрала Тракия, км 292 в посока Бургас, както и направените по
делото разноски, съобразно уважената част от претенцията, в размер на 2848,68 лева (две хиляди осемстотин четиридесет
и осем лева и шестдесет и осем стотинки), при условие, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ заплати присъдените по
главния иск в полза на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД суми в размер на 13 848 лева – главница, 1513,18 лв. –
обезщетение за забава и 2119,95
лева – съдебно
деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за горницата над
уважените 13 848 лв. до претендираните 13 863 лв. като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО
е
постановено при участието на третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Цар
Борис III“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия : /п/
Вярно
с оригинала: НД