№ 5136
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110142389 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Образувано е по искова молба от 20.07.2021 г. на малолетната АН. Н. М., действащa
чрез своята майка и законен представител Анна Константинова Б., срещу Н. Д. М.. Предявен
е иск с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
Ищецът твърди, че ответникът е осъден със съдебно решение да заплаща издръжка в
размер на 120 лв. Твърди, че след постановяване на съдебното решение са настъпили
промени в обстоятелствата. Посочва, че нуждите на детето са се увеличили. Посочено е, че
ответникът има възможност да заплаща издръжка. Ето защо, моли съда да измени
определената със съдебно решение издръжка, като я увеличи от 120 лв. на 300 лв. месечно,
считано от датата на предявяване на иска – 20.07.2021 г. до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното плащане. Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който иска се оспорва по основание и размер. Ответникът твърди, че не работи и няма
финансова възможност да заплаща издръжка в по-голям размер от 120 лв. Моли се
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски.
В хода на проведено открито съдебно заседание, проведено на 14.12.2021 г., по искане
на ищеца е допуснато изменение на чл. 214, ал. 1, изречение 3 ГПК на размера на иска от
300 лв. на 180 лв. месечно.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
1
Не се спори между страните, а това се установява и от представеното удостоверение за
раждане, че АН. Н. М., родена на 22.04.2014г., е дете на ответника Н. Д. М..
Видно от Решение № 14711/26.09.2016г., постановено по гр.д. 25867/2016г. по описа на
СРС, 92 състав, влязло в законна сила на 26.09.2016г., ответникът е осъден да заплаща
месечна издръжка на ищеца в размер на 120 лева, платима до 30-то число на месеца.
Видно от Удостоверение за задължително предучилищно образование рег. № 418-
2/27.05.2021г. и служебна бележка АН. Н. М. е завършила подготвителна груба за учебната
2020/2021г. в ДГ № 120 „Детство под липите“.
Към исковата молба са приложени фискални бонове за закупуване на дрехи, обувки и
велосипед на обща стойност 743,70 лв.
По делото са представени доказателства за доходите, получавани от майката на детето
– Анна Константинова Б. – същата е заета по трудово правоотношение с „Колпонт Ню
Юръп“ и за периода м.01.2021г.-м.10.2021г. осигурителният й доход възлиза средно на 1919
лв. на месечно, а за периода м.03.21г.-м.06.21г. – средно 470 лв. месечно.
От справка на НОИ изх. № 1046-40-3646 от 30.11.2021г. се установява, че за ответника
няма данни за деклариран осигурителен доход за периода от началото на 2021г. до
настоящия момент.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт. по делото е изготвен социален доклад от ДСП –
Люлин. В доклада е посочено, че през учебната 2021/2022г. детето Анатстасия Николова М.
е ученичка в първи клас в 40 ОУ „Луи Пастьор“. Служителите на ДСП са констатирали, че
детето се отглежда от неговата майка в жилище под наем, като има подкрепата на
разширеното си семейство, и осигурява доход и подслон за детето. Контактът с бащата е
прекъснат към момента заради пребиваването му понастоящем в следствения арест, което не
е спорно между страните. По данни на майката бащата не заплаща издръжка от седем
месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г./. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната
издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК.
Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната
работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 162,50 лева към настоящия момент. Това означава,
че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се
обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е
2
необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие
деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.139 от СК и
изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед ниската си възраст е
дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си,
които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради
липса на лица от първи ред. Обичайните за деца на възрастта на ищеца (за храна, дрехи,
обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.) нужди, както и общите разходи за
издръжката на домакинството на майката, в което детето се отглежда, се установява от
самия факт на биологичното съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото не се установяват специални здравословни и образователни потребности на
детето.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една страна,
възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с оглед правилното
му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му нужди. При определяне на общия
размер на издръжката, съдът следва да съобрази той да бъде дефиниран така, че да не
стимулира използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата за
детето на него следва да се осигурят такива битови условия и средства, които да гарантират
нормален живот и развитие, каквито би имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите
на детето съдът следва да определи съобразно условията на живот, като се вземе предвид
възрастта, социално икономическата обстановка в Република България, както и всички
особености на конкретния случай.
В настоящия случай след приключването на съдебното дирене по гр.д. № 25867/2016
по описа на СРС, 92 състав, детето е пораснало, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите му от средства за храна, облекло, образование, здравни грижи. Детето
Анастасия е станало ученик, което неизменно е изменило неговите нужди, в това число се
налага закупуване и на учебни помагала. От това следва, че след приключване съдебното
дирене по горепосоченото производство е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо и увеличение на нейния размер.
За да определи размера, съдът следва да вземе предвид и доходите на двамата
родители. Ответникът към момента не е трудово зает, доколкото е задържан в следствения
арест – обстоятелство, което не е спорно между страните. В същото време обаче ответникът
е в добро здравословно и трудоспособно състояние /липсват данни в обратна насока/.
Последният е във възраст, в която е в състояние да осъществява пълноценен и доходоносен
труд. Съдът не приема довода на ответника, че същият не може да заплаща на малолетното
си дете претендирания размер издръжка поради липса на финансови средства. На последния
е известно обстоятелството, че всеки родител е длъжен да се грижи за физическото,
умственото, нравственото и социално развитие на детето, както и да осигурява условия на
3
живот, необходими за развитието му. С други думи, липсата на средства не следва да
освобождава дължащия издръжка родител, още повече, когато той сам се е поставил в
положение, непозволяващо му към момента да полага труд, с оглед задържането му в
следствения арест.
Като съобрази възможностите на ответника и нуждите на ищцата съдът намира, че
ответникът следва да заплаща издръжка в размер на 180 лв., на която сума, с оглед всички
събрани по делото доказателства, съдът намира, че следва да бъде изменен размерът на
издръжката, считано от датата на предявения иск, поради което и искът следва да се уважи
изцяло.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно
посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За
това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено от ищцата.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се следват съразмерно с уважената част от иска. В
настоящия случай исковата молба е уважена изцяло, но след прекратяване на
производството за разликата над 180 лв. до пълния предявен първоначален размер от 300
лв., следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лв. С оглед уважаването на
исковата молба не се следват разноски на насрещната страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката, определена
с Решение № 14711/26.09.2016г., постановено по гр.д. 25867/2016г. по описа на СРС, 92
състав, влязло в законна сила на 26.09.2016г., като я УВЕЛИЧАВА от 120 /сто и двадесет/
лева на 180 /сто и осемдесет/ лева, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, Н. Д. М., ЕГН:
**********, да заплаща на малолетното си дете АН. Н. М., ЕГН: **********, чрез нейната
майка и законен представител АНН. К. Б., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на
180 /сто и осемдесет/ лева, платима до 10-то число на текущия месец, считано от датата на
предявяване на иска – 20.07.2021 г. до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
датата на падежа до окончателното й заплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената в полза на АН. Н. М. издръжка.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Д. М., ЕГН: **********, да заплати на
АН. Н. М., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител АНН. К. Б., ЕГН:
**********, сумата в размер на 300 лв. – представляваща сторени разноски в хода на
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от 29.12.2021 г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а в частта, в която е
допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от 29.12.2021 г.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5