Р Е Ш Е Н И Е № 59
гр.Сливен, 14.08.2019г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в
публично съдебно заседание проведено на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при секретаря ИВАЙЛА КУМАНОВА и в присъствието на
прокурор БОРИСЛАВ СЯРОВ, като разгледа докладваното от съдията НЕЙЧЕВА ВНОХД №
347 описа на съда за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. П.П.А. срещу присъда №
22 / 15.03.2019г. постановена по НОХД № 588 / 2018г. по описа на Районен съд – Нова
Загора, с която подс. А. е признат за
виновен в това, че в периода от 31.10.2016г. до месец
септември 2018г. в гр. Нова Загора, след като е осъден съгласно съдебно
решение № 18/01.02.2018г., влязло в законна сила на 16.02.2018г. по гражданско
дело № 1611/2017г. на Районен съд Нова Загора да издържа свой низходящ – сина
си А.П. А., чрез неговата майка и законен представител И.С.Н., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както
следва: за периода 31.10.2016г. – 31.10.2017г. – 12 месечни вноски, всяка от
които по 115 лева на месец, равняващи се на сумата от 1 380
лева; за периода месец януари 2018 г. – месец септември 2018 г. – 9
месечни вноски, всяка от които по 130 лева на месец, равняващи се на сумата от
1 170 лева, като общата сума на дължимите вноски е в размер на 2 550
лева , поради което и на основание чл. 183 ал.1 НК, вр. чл. 54 ал.1 от НК му наложил наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Въззивната жалба е подадена от
процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което
обуславя процесуалната й допустимост.
В жалбата се твърди, че атакуваната
присъда е неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния
закон. Защитникът твърди, че деянието за
което подсъдимият е предаден на съд и
осъден е несъставомерно по чл. 183, ал. 1от НК поради липса на
субективния елемент – вина под формата на пряк умисъл. Подсъдимият имал желание
да плаща определената от съда издръжка на малолетното си дете, но обективно бил
лишен от тази възможност. Деянието по чл. 183, ал. 1 от НК следвало да бъде
извършено виновно под формата на вина пряк умисъл и съзнателното неизпълнение
на задължението за издръжка следвало да бъде налице само когато освен наличието
на обективните елементи от фактическа страна на престъплението, по делото е
доказано по несъмнен начин, че при наличието на материална възможност през
периода, за който е му е повдигнато обвинението, подсъдимият съзнателно не
изпълнява задължението си. От доказателствата по делото безспорно се
установявало, че за процесния период
побсъдимият бил трайно безработен, не притежавал движимо и недвижимо
имущество и МПС; нямал доходи, не получава пенсия или помощи и не бил в
състояние да задоволи най – належащите си житейски нужди за храна, подслон и
облекло. Обстоятелството, че не бил регистриран
като безработен било неотносимо към предмета на делото, тъй като
регистрацията не гарантирала трудова заетост, а само подпомагала намирането на
подходяща работа. Защитникът счита, че РП – Нова Загора не е успяла да докаже
всички обстоятелства относно наличието на фактическия състав на деянието,
предмет на обвинението, а районният съд не съобразил, че обвинението е
недоказано от субективна страна и постановил неправилна и незаконосъобразна
присъда, в нарушение на материалния закон. Искането е въззивният съд да отмени
обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за
невиновен по обвинението по чл. 183, ал.
1 от НК.
В съдено заседание пред СлОС подсъдимият, редовно призован не се
явява. Назначеният му служебен защитник, редовно призован, се явява лично и моли за отмяна на обжалваната
присъда по съображенията, изложени във въззивната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Счита присъдата на РС – Нова Загора за
правилна и законосъобразна и моли за потвърждаването й.
Сливенският окръжен съд обсъди доводите в жалбата и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и провери изцяло правилността на
атакуваната присъда. От събраните в първоинстанционното производство
доказателства - показания на свид. И.С.Н. и приобщените по съответния
процесуален ред писмените доказателства - заверено копие от решение № 18/01.02.2018г.
по гр.дело № 1611/2017г., постановено от РС -
Нова Загора; удостоверение за раждане серия СТЗР № **********
издадено въз основа на акт за раждане №1106 от 24.06.2009 г. на детето А.П. А.; писмо рег. № 10-02-08-300-1 от
28.09.2018 г. на Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда” гр. Нова Загора
до РУ МВР гр.Нова Загора; справка за движение по сметка BPBI7936
BG57BPBI79361079585201 за периода 01.08.2018 г. до 21.08.2018 г. с титуляр И.С.Н.;
писмо изх. № 20-18-518 / 05.03.2019г. от ТД на НАП – Бургас, офис Сливен НОИ Сливен и справка за актуално състояние на действащи трудови договори
на подсъдимия за периода от 01.01.2019 г. до 01.03.2019 г.; справка за съдимост и декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, се установява
СЛЕДНОТО:
Подс.
П.П.А. е на 36 години, български гражданин, със средно образование, не женен,
не работи, неосъждан. Той и свид. И.С.Н.
живеели на съпружески начала от края на 2008г. до м. януари 2010г. и от м.
септември 2010г. до м. февруари 2011г., като от съвместното им съжителство на
19.06.2009г. било родено детето А.П. А.. След окончателната раздяла между свид.
Николова и подс. А., последният давал пари за детето, но много рядко, докато не спрял окончателно и по
никакъв начин не помагал на свидетелката. Ходел при детето два-три пъти, по Коледа,
на рожден ден. С решение № 18/01.02.2018г. /в сила от 16.02.2018 г./ по гр.дело № 1611/2017г. на РС - Нова Загора, подсъдимият бил осъден да заплаща за детето Александър
Пяавлинов А. чрез неговата майка и законен представител – свид. Николова
ежемесечна издръжка в размер на 130 лева, считано от момента на завеждане на
исковата молба в съда 31.10.2017 г. до настъпване на законово основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска до пълното и изплащане, както ежемесечна издръжка за
изминал едногодишен период считано от 31.10.2016 г. до 31.10.2017 г. в размер
на по 115.00 лева или общо сумата от 1 380 лева.
Подс.
А. платил само две вноски от по 130 лева, съответно на 01.08.2018 г. и на
24.08.2018 г.
Подсъдимият
не е работил по трудови договори, не се осигурявал, не е бил регистриран и като
безработно търсещо работа лице. В декларацията за семейно и материално
положение и имотно състояние подсъдимият декларирал липсата на трудови
възнаграждения и други доходи, както и липсата на притежавани от него недвижими
имоти и моторни превозни средства.
Районният съд е проявил процесуална активност като е събрал
всички относими към предмета на делото доказателства, поради което фактическата обстановка не е останала неизяснена, т.е. атакуваното
решение не е постановено при непълнота на доказателствата. Доказателственият
анализ направен от първоинстанционния съд отговаря на съдържанието на
приобщените материали, които са безпротиворечиви и не повдигат специални
въпроси относно тяхната достоверност. След
като въззивният съд, с оглед на
правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния
акт и да приема за установени и
други фактически положения (когато има основания за това), извърши своя
собствена преценка на събраните по съответния процесуален доказателствени материали, стигна до същите фактически констатации. Предвид на това, решението на РС – Нова Загора не
е необосновано. Съдебният акт, постановен от районния съд е обоснован, тъй като приетите за установени в него и изложени в мотивите му
фактически положения кореспондират
напълно с наличния събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие доказателствен материал.
Обосновано и правилно при така установеното, РС – Нова Загора е
приел, че с деянието си подс. А. е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от
НК.
По силата на чл. 125, ал.1 от СК родителят има не само право, но
и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното
развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени
интереси. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца безусловно - независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си /чл. 143, ал. 2 от СК/. В този смисъл
са неоснователни наведените доводи във въззивната жалба за липса на възможност
от страна на подсъдимия да изпълни съдебното решение, с което е осъден да плаща
издръжка на малолетното си дете, респ. за несъставомерност от субективна страна
на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК. Доводите
за липсата на средства, имущество и трудова ангажираност са ирелевантни,
доколкото, за да се освободи родителят от задължението за издръжка, следва да е
налице съответният акт признаващ прекратително основание. Подс. А. е в
работоспособна възраст и няма задължения за издръжка към други лица. Не е
налице титул, нито обстоятелство, по силата на които, съгласно чл. 150 СК издръжката може да бъде намалена
или прекратена. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на законна причина
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, каквато причина в случая
липсва.
Налице е и субективната страна на престъпния състав. Подс. А. е
действал с пряк умисъл - като пълнолетен и вменяем е съзнавал, че не плаща
дължимата издръжка. Доколкото изпълнителното деяние е под формата на
бездействие, достатъчен е фактът на простото му съзнаване. Достатъчно е
простото съзнаване на неизпълнението, независимо на какви причини, според
задълженият да плаща издръжката, се дължи то. В този смисъл доводите на
защитата, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението за извършено деяние по чл. 183, ал. 1 от НК, поради
липса на умисъл се явява неоснователно, а материалният закон е приложен
правилно.
При определянето на
вида и размера на наказанието на подс. А. за извършеното от него престъпление
съдът е съобразил предвидените от законодателя в НК наказания за този вид
престъпление, към момента на извършването му. Отчел е като смекчаващо
отговорността му обстоятелство чистото
съдебно минало и е взел в предвид материалното му и имотно състояние, а от
друга страна сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, тъй като с
бездействието си е затруднил
отглеждането на детето си за продължителен период от време.
Първоинстанционният
съд е наложил на подс. А. наказание при условията на чл. 54 от НК, по втората алтернатива на чл. 183, ал. 1
от НК, а именно пробация, изразяваща се само в двете задължителни пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за минималния, предвиден в закона срок от шест
месеца с периодичност на
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” – също за минималния
срок от шест месеца. Настоящият състав на въззивния съд намира, че така наложеното
наказание е справедливо, тъй като съответства на степента на обществена
опасност на деянието и на обществената опасност на подсъдимия, която не е
висока предвид чистото му съдебно минало. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, или такива, които имат изключителен характер и съответно липсват
предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 55 от НК.
С оглед изложеното, СлОС намира атакуваната присъда за правилна
и обоснована, съответна на събраните по делото доказателства.
При служебна проверка на законосъобразността на присъдата,
въззивният съд не намира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила като основание за отмяна на съдебния акт.
След като не са налице основания за отмяна и изменение на
обжалваната присъда, въззивният съд следва да я потварди.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
334 т. 6 и чл.338 от НПК,
СлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 22 / 15.03.2019г. по НОХД № 588 / 2018г. на Районен съд – Нова Загора.
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: