РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Русе, 17.02.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на
7 февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ административно дело № 726 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 13,
ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от Й.И.Г. *** против
Заповед № ЗСП/Д-Р/6523 от 04.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ (ДСП) - Русе, с която е отказана целева помощ за отопление с
твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2021/2022г. (от 1 ноември до 31
март), потвърдена с Решение № 18 - РД 04 - 0883 от 17.11.2021 г. на Директора
на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Русе.
Твърди се, че при издаване на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на процедурата по
отпускане на целевата помощ за отопление.
Претенцията е заповедта да бъде
отменена и преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне по
подаденото от Й.Г. заявление-декларация за отпускане на целева помощ за
отопление, при съблюдаване на дадените от съда указания по прилагането на
закона.
Претендира се и присъждането на
направените в производството разноски – 10 лева – платена държавна такса за
образуване на дело (л. 14 от делото).
От ответника в производството – Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе е депозиран писмен отговор вх. № 306
от 25.01.2022 г. по описа на съда, в който, както и в проведеното открито
съдебно заседание по делото в хода по същество, чрез процесуален представител се
сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като семейството не отговаря на условията
за отпускане на целева помощ за отопление, по-конкретно на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда
за отпускане на целева помощ за отопление относно условието средномесечният доход на семейството на Й.Г. за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация да е
по-нисък или равен на диференцирания доход за отопление. По тези съображения
моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд – Русе като
обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По
фактите
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № ЗСП/Д-Р/6523 от 04.11.2021 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе (л. 11 от преписката), по арг. на чл.
98, ал. 2, изречение последно, във връзка с чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, с
която са разпоредени неблагоприятни за адресата й правни последици, а именно
отказ да се отпусне целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен
сезон 2021/2022 г.
Оспорената заповед е издадена на
основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление и Заповед № РД-01-191 от 08.07.2021 г. на Министъра на труда и
социалната политика, въз основа на подадено Заявление-декларация вх. №
ЗСП/Д-Р/6523 от 21.10.2021 г. и изготвен социален доклад.
Със заповедта е отказано на Й.И.Г.
отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон
2021/2022 г. с мотиви, че не е изпълнено условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление – средномесечният доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е
по-висок от диференцирания доход за отопление.
От доказателствата по делото се
установява, че административното производство е започнало по подадено от Й.И.Г.
Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-Р/6523 от 21.10.2021 г. за отпускане на целева
помощ за отопление с твърдо гориво (л. л. 1 – 4 от преписката).
В заявлението-декларация от Г. са посочени
следните обстоятелства: омъжена е, като става въпрос за двучленно семейство – Г.
е безработна, а съпругът й - пенсионер; брутни доходи през последните шест
месеца в общ размер на 1 320 лева от пенсии; обитават жилище, което се състои
от две стаи и не е тяхна собственост; не притежават друга недвижима собственост
- жилищен имот, вилен имот, земеделска земя; не притежават движима собственост;
нямат прехвърляне на земеделска земя през последните пет години; нямат
прехвърляне чрез договор за дарение собственост върху жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот през последните пет години; не са регистрирани
като ЕТ; не са сключвали договор за предоставяне на собственост срещу
задължение за издръжка и гледане; нямат налагани санкции през последните три
години по ЗДДФЛ.
Служебно от страна на социален работник,
изготвил социален доклад по подаденото заявление, били извършени проверки в
междурегистров обмен RegiX,
Търговски регистър, Служба по вписванията, ДМДТ
- гр. Сливо поле.
На 03.11.2021 г. е изготвен социален
доклад (л. л. 8 и 9 от преписката), в който е попълнена анкетна карта, в която
е отразено следното:
Съставът на семейството отговаря на
декларираното в заявлението-декларация: двучленно семейство със сключен
граждански брак /обстоятелство, установено след служебна проверка на 02.11.2011
г. в среда за междурегистров обмен RegiX /. Съпругата към момента на подаване на
заявлението-декларация има регистрация в ДБТ, а съпругът е в нетрудоспособна
възраст, като в този случай такава регистрация не се изисква. Семейството живее
само на посочения в заявлението-декларация настоящ адрес. Посочено е, че
семейството обитава жилище, което се състои от три стаи и което е собственост
на тяхната дъщеря, която им е предоставила къщата в с. Кошарна за ползване. Няма
лица, които да са задължени по закон да осигуряват издръжка. Прието е, че
анкетираните лица са в добро здравословно състояние, като няма медицински
документи, доказващи хронични заболявания.
По отношение на общия доход на
семейството от предходните 6 месеца е посочено следното: общо 3 422,35
лева, от които
-
доходи
от трудова дейност: 286,09 лева /това обстоятелство действително се установява
от съдържащо се в приобщената към делото административна преписка - Удостоверение
№ 116/29.07.2021 г., издадено на съпруга Г. от работодател „БРН Слийп Продуктс
България“ ЕООД, в което е посочено, че Г. е получил за м. април 2021 г. брутен
доход в размер на 286,09 лева, като релевантният 6-месечен период в случая е от
м. април до м. септември 2021 г., т.е. посочените в удостоверението месеци,
преди м. април 2021 г. са неотносими към казуса/;
-
на
следващо място е посочен доход в размер на 470,73 лева от обезщетения и помощи,
както и 2 665,53 лева от пенсия, като по отношение на тези доходи обаче в
преписката не се съдържат данни, които да ги установяват, нито е посочено по
какъв начин същите са констатирани.
Не декларират и извършената служебна
проверка в ДМДТ – гр. Сливо поле /02.11.2021 г./ не е установила наличие на
движима и недвижима собственост, която може да е източник на допълнителни
доходи.
Няма прехвърляне чрез договор за
дарение или продажба на собственост върху жилищен, вилен, селскостопански или
горски имот или идеални части от тях през последните пет години /извършена
служебна проверка - Агенция по вписванията на 02.11.2021 г./; не са регистрирани
като ЕТ /служебна проверка в Търговски регистър на 02.11.2021 г./; не са
сключвали договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и
гледане.
В графа „Други констатирани
обстоятелства“ е посочено, че се касае за двучленно семейство, със сключен
граждански брак, като заявителката е в нетрудоспособна възраст, но по собствено
желание поддържа регистрация в ДБТ. Има желание за работа, но до настоящия
момент не е успяла да се реализира на пазара на труда.
Съпругът й също е в нетрудоспособна
възраст.
При извършена служебна проверка било
установено, че Г. е работил в „БРН Слийп Продуктс“ ЕООД като обслужващ работник
промишлено производство от 17.12.2020 г. до 21.04.2021 г. По служебен ред е
било изискано удостоверение за брутен доход (л. 5 от преписката).
В социалния доклад е посочено още, че
в м. април 2021 г. съпругът на заявителката е започнал да получава лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, но в доклада, а и по
преписката липсват данни в случай на служебно извършена проверка какви точно
обстоятелства са установени в тази връзка – размер на пенсията и т.н.
Посочено е още, че при извършена
служебна проверка в Търговски регистър било установено, че Г. е управител на
„ТИ ЕС БИ ЕМ 7“ ЕООД, със седалище: с. Кошарна, ул. „Васил Левски“ № 22, като
на 25.03.2020 г. дружеството е прекъснало дейност.
От брака си имат две деца – син и
дъщеря. Синът им е семеен и има две непълнолетни учащи деца. Дъщеря им е
разведена, по думи на заявителката, живее извън страната. Заявителката
споделила, че живеят в къщата на дъщеря им, като стопанисват имота и заплащат
комунално-битовите разходи. Семейството споделило още, че не могат да разчитат
на помощ от близки от разширения семеен кръг.
В социалния доклад е прието, че
доходът на семейството за предходните 6 месеца се формира от брутен доход от
работна заплата, парични обезщетения за временна неработоспособност и пенсия,
който доход надвишава диференцирания доход за отопление.
В заключение е посочено, че
средномесечният доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявление-декларацията е по-висок от диференцирания доход за отопление, което
се явявало пречка за подпомагане на семейството с целева помощ за отопление.
Въз основа на така изложеното,
социалният работник, изготвил доклада, предлага да се откаже целева помощ за
отопление, тъй като средномесечният доход за предходните шест месеца преди
подаване на заявлението-декларация в размер на 397,19 лева е по-висок от
определения индивидуален диференциран доход за отопление, който бил 300 лева за
семейството. При определяне средномесечния доход на семейството, социалният
работник е съобразил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от относимата наредба по
отношение на пенсията, но както беше изложено вече по-горе в мотивите на
настоящото решение, не е ясно по какъв начин е установено в какъв размер е
получаваната от съпруга на заявителката пенсия, липсват данни за това. При
определяне на индивидуалния диференциран доход за отопление по отношение на
семейството, социалният работник видно е съобразил разпоредбите на чл. 2, ал. 4
и ал. 5, т. 5 от относимата наредба
- за всеки един от
съвместно живеещи съпрузи – 1,00 от базовия доход за отопление, който е основа
за определяне на диференцирания доход за отопление.
В заключение социалният работник,
изготвил доклада, е приел, че след направена социална анкета и проверка на
обстоятелствата, декларирани в заявление-декларацията се установило, че
семейството не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Въз основа на изготвения социален
доклад, от Директора на ДСП - Русе е издадена Заповед № ЗСП/Д-Р/6523 от
04.11.2021 г., с която на Й.И.Г. е отказано отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2021/2022 г. (от 1
ноември до 31 март) с мотиви, че не е изпълнено условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление – средномесечният доход за предходните 6 месеца преди подаване на
заявление-декларацията е по-висок от диференцирания доход за отопление.
По подадена жалба от Г. е издадено от
Директора на РДСП - Русе Решение № 18 – РД 04 – 0883 от 17.11.2021 г., с което същата
е отхвърлена при позоваване отново на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и с
мотиви, че видно от приложената към преписката служебна справка за доходите на
съпруга на заявителката за предходните 6 месеца, преди подаване на
заявлението-декларация, са формирани доходи от пенсия в размер на 2 665,53
лева, но съдът не открива такава служебна справка, съдържаща се в приобщената
към делото административна преписка. След това по-горестоящият орган подробно е
посочил начина, по който е изчислен в случая средномесечният доход на
семейството в размер на 397,19 лева, който надвишавал диференцирания доход за
отопление в размер на 300 лева за семейството, по отношение на който също бил
посочен начинът и редът за изчисляването му. При тези данни приел, че
семейството не отговаря на доходния критерий по относимата наредба за
получаване на целева помощ за отопление.
Заповед № ЗСП/Д-Р/6523 от 04.11.2021
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе е изпратена до Й.Г.
по пощата с обратна разписка и е получена лично от нея на 10.11.2021 г. (л. л.
11 и 12 от преписката).
В заповедта е отбелязано, че подлежи
на обжалване пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане -
Русе по реда на АПК, както е регламентирано в чл. 13, ал. 5 от ЗСП.
Жалбата до Директора на РДСП - Русе е
подадена и заведена с вх. № 1804-94Й-00-4807 от 12.11.2021 г. (л. 13 от
преписката), т.е. подадена е в законовоустановения срок за обжалване по
административен ред.
По подадената по административен ред
жалба, Директорът на РДСП - Русе се е произнесъл с Решение № 18 – РД 04 - 0883
от 17.11.2021 г., с което на основание чл. 97 от АПК е отхвърлил жалбата на Й.Г. против
Заповед № ЗСП/Д-Р/6523 от 04.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Русе. В решението е посочено, че първоначалният административен
акт – заповедта на директора на ДСП - Русе подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването на решението чрез административния орган, издал обжалвания акт,
ДСП – Русе (л. 16 от преписката).
Решението е изпратено с писмо с
обратна разписка до Й.Г. и е получено лично от нея на 19.11.2021 г. (л. 17 от
преписката).
Жалбата по съдебен ред е депозирана
по пощата на 23.11.2021 г. (л. 6 от делото).
По
правото
Съобразно чл. 149, ал. 3, във връзка
с ал. 1 от АПК съдът намира, че същата е подадена в срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Оспорената заповед на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе е индивидуален административен акт, с
който непосредствено се засягат права на лицето, съобразно нормата на чл. 21, ал. 1 от АПК.
Съдът намира, че последната е
издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 3, във
връзка с ал. 2 от ЗСП, а именно Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ по
настоящ адрес на заявителя /жалбоподателката в настоящото производство/.
Заповедта е издадена в предвидената
от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
посочено фактическо и правно основание.
По отношение спазване на
административнопроизводствените правила и съответствието с материалния закон и
целта на закона, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП, условията и
редът за предоставянето на социалните помощи и прекратяването им, се уреждат с
правилника за прилагане на този закон
с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на
министъра на труда и социалната политика. Това е Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от относимата
наредба, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто
средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за
отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП.
В контекста на установеното от
фактическа и правна страна съдът намира, че в хода на образуваното
административно производство са допуснати нарушения на установените специални
правила за отпускане на социална помощ, както и на процесуалните правила на
АПК. Последното е довело и до неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с неговата цел.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от
ППЗСП регламентира
мотивирането на предложение за отказ от страна на социалния работник, но
крайното решение за това да се отпусне целева помощ, или – не, е в
компетентността на административния орган - Директора на ДСП, който следва да
извърши задълбочена преценка не само на резултатите от социалната анкета, но и
на всички относими за случая факти и обстоятелства. В този смисъл е и чл. 35 от АПК, според който
индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят всички факти
и обстоятелства от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации. Т.е. по смисъла на закона
социалният работник, респ. административният орган не следва да се ограничат до
формална констатация, а да извършат съвкупен анализ на известните им
обстоятелства, ведно с проучване на документацията и събиране на информация,
включително служебна.
В случая заявлението-декларация е
подадено на 21.10.2021 г. Следователно релевантният период, който следва да
бъде съобразен при преценка дали съответното лице, респ. семейство отговаря на
изискването по чл. 2, ал. 1 от наредбата относно дохода е м. април – м.
септември 2021 г.
Данни за доход на член от семейството
– съпруга на заявителката Г. относно посочения релевантен период по преписката
се съдържат единствено касателно м. април 2021 г. – а именно за получено от
него брутно трудово възнаграждение в размер на 286,09 лв. от работодател „БРН
Слийп Продуктс България“ ЕООД (л. 5 от преписката).
За м. май – м. септември 2021 г. по
преписката липсват данни.
Единствено в социалния доклад е
посочено, че в м. април 2021 г. Г. е започнал да получава лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, както и че за предходните 6
месеца дохода на семейството е формиран още от обезщетения и помощи в размер на
470,73 лева, както и от пенсия в размер на 2 665,53 лева.
Липсва обаче яснота по отношение на
това по какъв начин са установени тези други доходи на семейството (от пенсия и
от обезщетения и помощи), в какъв точно размер е получаваната от Г. пенсия,
дохода в размер на 470,73 лв., за който общо е посочено, че е от обезщетения и
помощи от какъв характер е конкретно и т.н.
По отношение на тези релевантни за
определяне на общия доход на семейството за последните шест месеца преди
подаване на заявлението-декларация факти и обстоятелства липсват каквито и да
било доказателства, съдържащи се в приобщената към делото административна
преписка. Такива не са ангажирани от страна на органа, издател на оспорената
заповед и в хода на съдебното дирене.
В депозирания по делото писмен
отговор на жалбата, ответникът неоснователно твърди, че от приложената към
административната преписка Служебна бележка за доходи изх. № 136/31.08.2021 г. (л.
л. 6 и 7 от преписката) било видно, че 6 месеца преди подаване на
заявлението-декларация Г. е получил доход от пенсия не в размер на 1 320
лева, както било декларирано, а в размер на 2 665,53 лева. В случая става
въпрос за издадена от работодателя „БРН Слийп Продуктс България“ ЕООД служебна
бележка за доходи от трудови правоотношения по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ, като
същата не установява доход от пенсия на лицето.
По казуса е било съществено да се установи
със съответни писмени доказателства в тази насока размерът на получаваната от
съпруга на заявителката пенсия, както и размерът на получени от него
обезщетения или помощи и дали тези доходи, заедно с дохода от трудова дейност
/само за който има доказателства по преписката/ на семейството през релевантния
6-месечен период, формира средномесечен доход, чийто размер е по-висок от
диференцирания месечен доход за отопление на семейството на заявителката.
Нарушени са и правилата на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК, според
които административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Доколкото нарушението на чл. 6, ал. 1
и ал. 5 от АПК и чл. 35 и чл. 36 от АПК е повлияло върху съдържанието на
оспорения пред съда акт, тъй като при недопускането му би могло да се установи
друга фактическа обстановка и съответно обосновани правни изводи и резултат,
различни от възприетите от органа, то съдът приема, че допуснатото нарушение е
от категорията на съществените и е довело до неизяснена фактическа обстановка.
Последното води и до неправилно приложение на материалния закон и обосновава
отмяна на оспорения акт.
Следва да се посочи също, че
заповедта не съответства и на целта на закона, доколкото последната е
осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и
съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други
независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани
от притежаваното имущество, или с помощта на задължените по закон да ги
издържат лица да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности.
Изпълнението на тази цел изисква във всеки конкретен случай да се извърши
обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства от
значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане, а не
формално да се прилагат хипотезите, при които е възможно да бъде отказано
подпомагане.
Ето защо, оспорената заповед като
незаконосъобразна следва да бъде отменена, а преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото
решение, като въз основа на съответните проверки, включително и служебни такива
с приложени писмени доказателства за това, бъде установено точно в какъв размер
е общият доход на семейството за предходните 6 месеца преди подаване на
заявлението-декларация, който именно е релевантният период за отпускане на
помощта, от какъв доход се формира, като за всеки един доход поотделно се
посочи въз основа на какви данни е установен и едва тогава да се извърши
преценка дали този общ доход надвишава диференцирания минимален доход на това
лице или семейство, определен съгласно чл.
9 от ППЗСП и чл. 2 от относимата наредба, ведно с другите обстоятелствата от
значение за разглеждане на заявлението-декларация за отпускане на целева помощ
за отопление.
Новото произнасяне следва да стане в
срока по чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда
за отпускане на целева помощ за отопление -
двадесетдневен от влизане в сила на настоящото съдебно решение.
По
разноските
С оглед изхода на делото,
своевременно направеното искане на жалбоподателката и на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, следва да й се присъдят направените в производството разноски в
размер на 10 лева – заплатена държавна такса за образуване на дело (л. 14 от
делото).
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ и чл.173, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на Й.И.Г. Заповед №
ЗСП/Д-Р/6523 от 04.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ -
Русе, с която е отказана на Й.И.Г. целева помощ за отопление с твърдо гориво (в
пари) за отоплителен сезон 2021/2022 г. (от 1 ноември до 1 март), потвърдена с
Решение № 18 – РД 04 - 0883 от 17.11.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане - Русе.
ВРЪЩА преписката на административния орган
за ново произнасяне по Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-Р/6523 от 21.10.2021 г.,
подадено от Й.И.Г., за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво
(в пари) за отоплителен сезон 2021/2022 г. (от 1 ноември до 1 март), при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в настоящото решение, в 20-дневен срок от влизане в сила на съдебния
акт.
ОСЪЖДА
Агенция за социално
подпомагане – гр. София да заплати на Й.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сума
в размер на 10 лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
Съдия: