№ 36
гр. Смолян, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20215400900014 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.чл. 498, ал. 3 във вр. чл. 86
ЗЗД.
Образувано е по искова молба на А.С. от с. Д., чрез адв. Н.М. и адв.
П.Д., в която твърди, че на 12.06.19г., около 22,00ч., на влизане в гр. Н., на
път SML3170, км. 1+500 било реализирано пътно-транспортно произшествие
между лек автомобил марка БМВ, модел 320Д, рег. № СМ****ВА,
управляван от Б. В. Х. и товарен автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер,
рег. № СМ****АН, управляван от Г. С. С., вследствие на което починал О. С..
Пътно-транспортното произшествие било реализирано по следния
механизъм: водачът на лек автомобил БМВ 320Д, рег. №СМ****ВА, Б. Х.,
при излизане от завой изгубил контрол върху управлявания от него
автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, където в обратна
посока се движел товарен автомобил Мерцедес Спринтер, рег. № СМ****АН,
управляван от Г. С. С.. Реализирано било ПТП със сериозни повреди по
купето на лекия автомобил, при което починали водача и пътниците в него.
При катастрофата починал и О. С. – пътник в лекия автомобил.
С действията си водачът на автомобил марка БМВ, модел 320Д, рег. №
СМ****ВА, Б. Х. нарушил множество императивни разпоредби на ЗДвП - чл.
1
20, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и др.
Настъпилото произшествие било удостоверено с констативен протокол
за ПТП № 371/13.06.2019г. Във връзка с настъпилото ПТП било образувано и
ДП № 119/2019г. на РУП З., прокурорска преписка №1237/2019г. на ОП-
Смолян.
Причината за смъртта на О.С. били множество несъвместими с живота
телесни увреждания, получени при пътния инцидент. Травмите, в резултат на
които настъпила смъртта му били в непосредствена пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Ищцата А.С. била баба на О.С.. Поради внезапната смърт на С. за нея
настъпили тежки последици – душевни и психически болки и страдания, като
загубата на внука й бил най-тежкият момент в живота й. Не минавало и ден
през който ищцата да не тъжала за починалия си внук. Връзката между тях
освен кръвна, била и емоционална. Всяка смърт на близък човек се приемала
изключително тежко от роднините и хората, които го обичали. Особено
болезнено се приемала смъртта от баба, която изгубила внучето си внезапно.
Това била травма, която не можела да се преживее и преодолее с времето.
Ищцата изгубила внука си, който бил нейна радост, надежда и опора в
живота. Починалият се грижел много за баба си, помагал й в домакинството и
в бита, споделял с нея радости, тревоги, щастливи и тежки мигове.
Ищцата твърди, че след като научила са смъртта на внука си се
сринала, не спирала да плаче и да страда от загубата му. Отношенията им
били много топли и близки, основани на привързаност и взаимна обич. Имали
силно изградена емоционална връзка помежду си. Живеели в едно
домакинство, в един дом и споделяли делниците и празниците. Ищцата
полагала много грижи в отглеждането и възпитанието на внука си, обичала го
силно и безрезервно. Двамата не се отделяли един от друг дори когато О.
вече бил зрял човек, отношенията им били топли, близки и привързани. След
завършване на образованието си О. започнал работа и помагал на баба си
както финансово, така и физически.
Твърди, че била тотално съкрушена от новината за внезапната смърт
на внука си, като не можела да повярва, че това се случило с него. Преживяла
изключително тежко загубата на О., който бил едва на 23 години и в разцвета
на младостта си. Ищцата страдала безутешно за загубата на внука си,
2
постоянно плачела и скърбяла за него, посещавала често гроба му,
непрестанно говорела за О. и се връщала с горчивина към деня на трагичния
инцидент. Мъката и болката била нестихваща за нея. Единственото, което и
било останало, били спомените за внука й и снимките му. Ищцата постоянно
мислела за това, какъв можело да бъде живота на О. и не можела да приеме
несправедливостта на внезапната му смърт.
Поддържа, че страдала от посттравматично стресово
разстройство/ПТСР/ вследствие загубата на внука си, нарушен бил сънят й,
страдала от депресия. Постоянно плачела, чувствала се безпомощна и не
намирала сили да продължи живота си напред. Не излизала никъде и с
никого, не желаела да разговаря за нищо друго, освен за смъртта на внука си.
Ищцата твърди, че била сломена от внезапната смърт на внука си,
който бил в началото на съзнателния си житейски път, в разцвета на бъдещето
си, предстояли му най-хубавите моменти и радости в живота, да създаде свое
семейство и деца, което С. очаквала с нетърпение, радост и надежда.
И към момента ищцата страдала от посттравматично стресово
разстройство /ПТСР/, което не можела да преодолее повече от година и
половина. Вследствие настъпилото произшествие и загубата на внука си, не
можела да спи спокойно, чувствала се тревожна и изнервена, изпаднала в
депресия, приемала успокоителни за облекчаване на разстроеното си
психическо състояние и дискомфорта, който изпитвала. И към момента била с
влошено психическо и емоционално състояние, което не можела да
преодолее.
Посочва се в молбата, че отговорността на виновния водач, управлявал
МПС марка БМВ, модел 320Д, рег.№ СМ****ВА била застрахована в ЗД Бул
Инс АД със застрахователна полица Гражданска отговорност №
BG/02/119000883667, с валидност 26.03.2019г. – 25.03.2020г.
Ищцата предявила претенция към застрахователя-ответник, според
разпоредбата на чл. 380 КЗ, на 07.12.20г. за заплащане на обезщетение за
причинените им от процесното ПТП неимуществени вреди. Към момента
ответникът не бил определил и/или изплатил застрахователно обезщетение.
Предвид посоченото по-горе и според ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС, за
С. бил налице правен интерес да претендира изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта
3
на О. С. пряко от застрахователя на виновния водач ЗД Бул Инс АД.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответното
застрахователно дружество да й заплати обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на внука й О. С., настъпила в пряка причинно-
следствена връзка от ПТП от 12.06.19г. в размер на 100 000лв., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и направените от нея разноски по делото.
В срок е постъпил отговор от ответника ЗД Бул Инс АД. Искът се
оспорва по основание и размер.
Ответникът оспорва обстоятелството, че е бил причинен деликт от
водача на лек автомобил БМВ, рег. № СМ****ВА, Б. Х.. Оспорва
обстоятелството, че последният действал противоправно, виновно и в
причинна връзка с настъпилото ПТП.
Застрахователят оспорва и механизма на ПТП. Счита, че единственото
доказателство за механизма на възникване на произшествието бил
констативния протокол за ПТП, който не се ползвал с материална
доказателствена сила в частта обстоятелства и причини за ПТП, доколкото
нямало данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на
инцидента. Не можело да се направи извод за това, кой от участниците
действал противоправно, без да се установял механизма на произшествието.
Без установено противоправно поведение не подлежала на приложение
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Не бил представен и акт със
задължителна сила по смисъла на чл. 300 ГПК.
Поддържа, че било образувано досъдебно производство, за което
липсвали данни относно това как се било развило. Нямало и представен акт
по чл. 413 НПК или всички факти относно пътния инцидент подлежали на
доказване, като доказателствата тежест била върху ищците.Върху ищците
била и доказателствената тежест за установяване на всички елементи от
фактическия състав на деликта.
Ответникът оспорва да е била причинена вреда, тъй като не били
представени доказателства, които я установявали по безспорен начин.
Твърди, че принос за пътния инцидент имал и водачът на лекия
автомобил Мерцедес, рег. № СМ****АН. Налице било съизвършителство по
смисъла на чл. 53 ЗЗД. Застраховател по застраховка гражданска отговорност
4
на автомобилистите за този автомобил, бил ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве.
Налице била хипотезата на чл. 499, ал.7 КЗ, множество причинители на
застрахователното събитие и солидарна отговорност на застрахователите,
каквато била отговорността на делинквентите.
Ответникът оспорва иска и по размер. Претенцията била изцяло
неоснователна и не отговаряла на икономическата конюнктура в страната и
била прекалено завишена спрямо претендираната вреда.
Застрахователят оспорва твърдението, че била налице особено близка
връзка с починалия и действително претърпените от смъртта му вреди, по
смисъла на ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, както и твърдението, че било
налице изключението, създало трайна и дълбока емоционална връзка между
ищцата и починалия й внук. В отношенията им нямало нищо изключително,
което подлежало на обезщетение. Ищцата и покойният живели на различни
места, имали отделен живот и семейства. Цитираната практика визирала
случаи на особени изключения, а не всяко страдание, свързано със загуба на
роднина. В случая се касаело за нормални в обществото отношения между
роднини от втори ред по пряка линия, в които нямало нищо изключително,
което да налагало присъждане на обезщетение.
Поддържа, че според практиката на ВКС, обезщетение се присъждало
само тогава, когато от доказателствата можело да се направи несъмнен извод,
че лицето претендиращо обезщетение, било провело пълно и главно
доказване на съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на смъртта му сериозни като интензитет
и продължителност морални болки и страдания. За присъждане на
обезщетение не била достатъчна само формалната връзка на родство, а било
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик
да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновавали основание за изключение от разрешението, залегнало в
Постановление №4/61г. и постановление № 5/69г. на Пленума на ВС. В
случая, не били налице конкретни житейски обстоятелства, от които да се
направел извод, че привързаността между ищцата и покойния й внук била
толкова силна, че смъртта на родственика да е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Касаело се за лична оценка на
5
духовно изживяване, което не се покривало с визираното в практиката на
ВКС.
На следващо място, следвало да се отчете и установеното в
разпоредбата на чл. 493а КЗ и §96 КЗ. Не се касаело за лимит на отговорност
по застраховката, а за методика за определяне на обезщетения за определен
кръг родственици на починал вследствие на ПТП. Според §96 КЗ до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методика по чл. 493а, ал. 2
КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.
493а, ал. 4 се определяло в размер до 5000лв. По случая имало образувани
претенции и от други наследници на починалия, което изключвало наличие на
визираните по-горе основания в практиката на ВКС, за присъждане на
обезщетение за правоимащи от разширения кръг.
Ответникът прави и възражение за съпричиняване на вредата от
починалия, който пътувал без поставен предпазен колан, като можел да
избегне или ограничи травмите, ако е бил с поставен предпазен колан при
същия механизъм на ПТП. Налице била обективна причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди, като
последните произтичали по вид и степен и от собственото му противоправно
поведение. При правилно поставен предпазен колан смъртоносните травми за
О.С. или нямало да настъпят или щели да бъдат в значително по-лека и
неопасна за живота степен. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
обезщетението за вреди от непозволено увреждане можело да се намали, ако
и самият пострадал бил допринесъл за тяхното настъпване. Приносът на
увредения можело да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябвало да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславял в някаква степен.
Прави искане за привличане на трето лице-помагач ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве АД, като застраховател по застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите за автомобил Мерцедес, рег. № СМ****АН.
С определение № 57/28.06.2021г. ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД е
привлечен като трето лице-помагач.
От ищцата е постъпила допълнителна искова молба. Поддържа
първоначалната с изложените аргументи, които се основавали на трайната
практика на ВКС.
6
По възражението на ответника за липса на виновно поведение от
страна на водача, поддържа, че според разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината при деликт се предполагала във всички случаи. Въпреки, че нямало
данни за изхода на воденото по случая досъдебно производство № 119/19г. на
РУП З., то това не оборвало презумпцията за виновност на извършителя на
деянието.
Относно механизма на произшествието, оспорен от ответника, с
исканата съдебна авто-техническа експертиза щял да бъде изяснен в детайли
механизма на ПТП.
По възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, ищцата твърди, че не било налице съпричиняване от страна на
пострадалия. Този въпрос щял да бъде изяснен след изясняване механизма на
настъпилото ПТП.
По оспорения размер на иска, ищцата С. поддържа, че възражението на
ответника било неоснователно и бланкетно. С ТР №1/2016г. на ОСГНК на
ВКС бил очертан кръга на правоимащите лица да получат обезщетение
вследствие смъртта на техен близък и била въведена задължителна практика.
Всяка смърт на близък човек се приемала изключително тежко от роднините
и хората, които го обичали. В случая особено болезнено и мъчително се
приемала смъртта на внук. Това била травма, която не можела да се преживее
и преодолее с времето. Изключителната близост между ищцата и починалия й
внук била постоянна, трайна и емоционалната връзка между тях щяла да бъде
доказана в процеса.
Възражението на ответника за завишеност на претенцията, също било
неоснователно. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определял от съда по справедливост. Понятието справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на
редица конкретно съществуващи обстоятелства, които следвало да бъдат
отчетени при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства
били възрастта на починалото лице, наличието или липса на семейство и
низходящи, създалите се отношения между тях, както и други социални
показатели. Загубата на човек не била измерима с пари, но пълното
обезщетяване на неимуществените вреди за близките му, изисквало същото
да бъде относимо с претърпените болки и страдания, вследствие смъртта на
7
лицето. Законодателят определял лимит по смисъла на чл. 432 КЗ на
отговорност за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт от 10 000 000евро за едно застрахователно събитие,
независимо от броя пострадали лица към момента на възникване на
произшествието, който лимит очертавал и рамката на паричната отговорност
в зависимост от тежестта и еквивалента на неимуществените вреди.
Приемането на РБългария в ЕС и поемането на договорни ангажименти
спрямо последния, било съпроводено и с промени в размера на
застрахователните премии и тенденция към увеличаването им, с оглед
пълното компенсиране на вредите по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите. Тази тенденция била необратима и оказвала влияние при
определяне в последно време на по-голям размер на обезщетенията,
присъждани от съдилищата. Това безспорно доказвало рамките на
справедливия размер на обезщетенията в конкретната икономическа
обстановка. Икономическата обстановка в страната също се променяла и това
се отразило и на размерите на минималната работна заплата, като
увеличението от 2013г. до 2019г. било с над 80% .
Според ищцата, въпросът за размера на обезщетението следвало да
бъде разгледан и в светлината на променената обществено-икономическа
ситуация след постановяването на задължителната съдебна практика, както и
на особената връзка между баба и внук, от народопсихологическа гледна
точка.
Поддържа, че с приемането на РБългария като пълноправен член на
Съюза се създавала нова ситуация. Държавите-членки на ЕС при
постановяване на своите актове, в случай на противоречие между правото на
ЕС и националното право, били длъжни да приложат правото на ЕС, което
имало примат над националното. Националните съдилища били длъжни да
съобразяват и съдебната практика на СЕС. Принципът за предимство на
правото на Съюза пред националното право, изисквал националните
съдилища да оставят без приложение всяка разпоредба на националното
право, която му противоречала, независимо дали била приета преди или след
разпоредбата на съюза. Част от вътрешното право била и разпоредбата на §
96, ал. 1 от ЗИДКЗ, в която се определял размер на обезщетението от 5 000лв.
до влизането в сила на наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал.
2 КЗ. Ищцата счита, че последната разпоредба противоречала на действащото
8
право на ЕС, уреждащо застрахователните отношения, и в частност на
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета на ЕС. Отделно
от това счита, че решаващият съд следвало да съобрази решението си и с
възприетото от СЕС тълкуване на Директива 72/166/ЕО на Съвета от
24.04.1972г., Директива 84/5/ЕО на Съвета от 30.12.1983г. и Директива
90/232/ЕО на Съвета от 14.05.1990г. Предвид посоченото, счита, че съдът
следвало да определи размер на обезщетението според общия принцип на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и без а съобразява решението си с
фиксирания размер на обезщетението в §96 ЗИДКЗ.
Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.чл. 498, ал. 3 във вр. чл. 86
ЗЗД - пряк иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента от
пътно-транспортно произшествие по застраховка гражданска отговорност, за
причинените вреди, при спазване на правилата на чл. 380 КЗ.
Спорно е обезщетението по размер, като прекалено завишено.
В тежест на ищцата е да установи целия фактически състав на чл. 45
ЗЗД – противоправно деяние, свързано с настъпилото ПТП, включително
неговия механизъм и причинно-следствената му връзка с настъпилото
увреждане, смъртта на пострадалия, както и връзката с претърпените от нея
вреди.
В тежест на ищцата е да докаже и претърпените болки и страдания,
тяхната степен, интензивност, продължителност и размер.
В тежест на ответника е да докаже всичките си правопрекратяващи,
правопогасяващи и правоизключващи възражения, свързани с
необоснованост на претенцията по размер, възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице О.С., поради непоставен
обезопасителен колан.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
С протоколно определение от 05.05.22г. съдът е допуснал намаление
на иска от 100 000лв. на 30 000лв.
Безспорно по делото е, че към датата на ПТП /12.06.2019г./ за лек
автомобил марка БМВ, модел 320Д, рег. № СМ****ВА е съществувала
валидна застраховка гражданска отговорност при ответното дружество,
полица № BG/02/119000883667, с валидност 26.03.2019г. – 25.03.2020г.
9
Според констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.06.19.
/л. 5-6/, на 12.06.19г., около 22часа, на път SML3170км. 31+500 между ППС с
рег. № СМ****ВА, с водач Б.Х. и ППС с рег. № КВ****АН възникнало ПТП
с пострадали лица Б.Х., М.К., О.С. и Г.С..
Представени и приети като доказателства по делото са и препис
извлечение от акт за смърт на О. А. С. /л.7/; удостоверение за наследници на
О.С./л.8/ и удостоверение за раждане на А. С. /л.9/, които установяват, че
ищцата С. е баба по бащина линия на О. С..
Видно от молба вх. № НЩ-7357/07.12.20г. /л.27-28/, ищцата отправила
до застрахователното дружество претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, в размер на 100 000лв.
Според приетата и неоспорена от страните авто-техническа експертиза
/л.319-340/ механизмът на произшествието бил следният: на 12.06.19г., около
22,20ч. на път SML-3170/К.-К./, на километър 1+500, лек автомобил марка
БМВ 320Д, рег.№ СМ****ВА, собственост и управляван от Б.Х., при
движение с несъобразена скорост, на лява крива изгубил контрол над
автомобила и се ударил странично в насрещно движещия се товарен
автомобил марка Мерцедес 313Д, модел Спринтер, рег.№ СМ****АН,
собственост и управляван от Г.С.. Вследствие катастрофата на място загинали
водачът на лекия автомобил Б.Х. и возещият се на задната седалка О.С..
Тежко ранен с черепно-мозъчна травма и с опасност за живота бил пътникът,
возещ се на предна дясна седалка М.К.. Последният бил транспортиран във
ФСМП-З., където починал. При катастрофата леко ранен бил и водачът на
товарен автомобил Мерцедес 313Д, Г.С..
От техническа гледна точка, най-вероятният механизъм за настъпилото
ПТП бил следният: лек автомобил БМВ 320Д, рег. № СМ****ВА, управляван
от Б.Х., на път SML-3170/К.-К./, при преминаване на ляв завой, се движел със
скорост близка до критичната скорост за този завой, при конкретната пътна
обстановка. Водачът отклонил волана на ляво и това довело до загубата на
напречната устойчивост на автомобила, което го накарало да се насочи към
насрещната лява лента за движение. За да остане в собственото си платно,
водачът рязко завъртял волана надясно. Рязкото завъртане на волана надясно
и загубата на напречна устойчивост на автомобила преди това, предизвикали
завъртането на лекия автомобил БМВ по посока на часовниковата стрелка.
10
Ударът бил в лявата страна на лекия автомобил и в предната част на товарния
автомобил. След удара лекият автомобил се завъртял още веднъж, по посока
обратна на часовниковата стрелка.
Основните причини от техническа гледна точка за настъпване на
пътно-транспортното произшествие, било допуснатото управление на лекия
автомобил от страна на водача Х. със скорост, надвишаваща критичната за
преодолявания завой, което довело до странично приплъзване на автомобила
и последващо навлизане в лентата за насрещно движение. Загубата на
напречната устойчивост и рязкото завъртане на волана на дясно и
предизвиканото от водача завъртане на автомобила по посока на
часовниковата стрелка, било причина за настъпване на произшествието
/л.335/.
На фиг. 2 и фиг. 3/л.332/ вещото лице посочва движението на двата
автомобила преди и към момента на удара, като посочва и оставените
спирачни следи.
Според експерта, скоростта на движение на лек автомобил БМВ 320 Д,
била 93км.ч. колкото била критичната скорост за този завой, при дадената
пътна обстановка. Водачът на лекия автомобил имал техническа възможност
да избегне произшествието при навлизане в завоя със скорост по-ниска от
критичната. В същото време, скоростта на движение на товарния автомобил
Мерцедес преди задействане на спирачната му система била 85,64км.ч., при
ограничение на скоростта от 50км./ч. В случай, че водачът на този автомобил
се движел със скорост ненадвишаваща ограничението, то вероятността за
удара щяла да е по-малка, тъй като можел да предприеме
аварийно/екстремно/ спиране и да остане в дясната лента.
Посочва се още в заключението, че автомобил БМВ 320Д бил
фабрично оборудван с триточкови колани на предните и задната седалки,
като имало и фабрично монтирани въздушни възглавници на волана и на
арматурното табло пред пасажера вдясно.
В заседание вещото лице поддържа заключението. Посочва като
основна причина за произшествието високата скорост от 93 км.ч., с която се
движел лекият автомобил, довела до страничното му приплъзване и навлизане
в лявата лентата за насрещно движение.
По отношение получените телесни увреждания и причинно-
11
следствената връзка между произшествието и настъпилата смърт на С., е
допусната и приета съдебно-медицинска експертиза /л. 342-356/.
Според експерта, на починалия пострадал била причинена съчетана –
черепномозъчна, гръдна и коремна травма; счупване на черепния покрив и
основа; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка; разкъсване на аортата;
контузия с разкъсване на основите (хилусите) на белите дробове; кръв в
околосърцевата торбичка; счупване на ребрата двустранно; кръв в двете
белодробни половини; кръвонасядане на средостението; разкъсване на далака
и на черния дроб; кръв в коремната кухина; счупване на лявата мишнична
кост; супване на лявата бедрена кост; остро малокръвие на вътрешните
органи; оток на мозъка; множество охлузвания и кръвонасядания по главата,
лицето, гръдния кош и крайниците. Смъртта на С. била в пряка причинно-
следствена връзка с произшествието и се дължала на остра кръвозагуба,
резултат от множество разкъсвания на вътрешни органи, причинени от
тежката съчетана травма. Травматичните увреждания били причинени от
действието на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет със
значителна кинетична енергия, като част от тях били получени при контакт с
детайли в купето на автомобила, а други при излитането му от купето.
Относно ползването на предпазен колан, вещото лице дава
заключение, че пострадалият бил без такъв и се намирал на задния капак на
лекият автомобил, с глава между задната част на капака и метална решетъчна
врата.
Според експерта, при положение, че С. бил с правилно поставен
обезопасителен колан, то най-вероятно голяма част от травматичните
увреждания щели да бъдат избегнати, но биха се появили други, тъй като
действието на обезопасителен колан било ефективно при челни удари, със
скорост до 60км./ч. Или при странични удари в лявата страна на автомобила с
висока скорост, както и последвалото завъртане, действието на
обезопасителния колан щяло да е минимално.
В съдебно заседание вещото лице с категоричност посочва, че
нараняванията са в причинна връзка с произшествието. Не може обаче с
категоричност да посочи в коя част отзад като пътник се е возил
пострадалият, тъй като тялото било намерено на задния капак на автомобила с
изпадане на главата назад от капака, и това най-вероятно се било случило
12
след завъртането на автомобила в обратна посока, тъй като при
първоначалния удар, телата се насочвали първо към мястото на удара.
Според експерта, при положение, че пострадалият бил по средата, то
коланът бил само между кръста, а в останалата част на тялото не било
фиксирано. При положение пък, че се возел отзад в ляво, то там от удара била
хлътнала доста голяма част от купето, и тялото щяло да понесе всичко. При
положение, че се возел в дясната част, коланът щял да попречи на тялото да
се насочи наляво и щял да избегне голяма част от травмите, но вещото лице
не се ангажира с категорично становище дали някаква шийна травма или
друга нямало да настъпи при това завъртане и обръщане, той като главата не
била фиксирана, а скоростта била много висока. При положение, че С. бил с
поставен колан, много от тежките травми щели да бъдат избегнати защото
тялото щяло да остане на седалката и най-вероятно черепно-мозъчната травма
нямало да настъпи, но от друга страна, твърде възможно било тази травма да
се получи и при удар в прозореца.
Освен посочената травма, С. имал и разкъсване на аортата, което било
смъртоносно нараняване и настъпвало в рамките на минута-две от
кръвозагуба. При изолиран случай, разкъсването на аортата се водело
инерционна травма, като тази травма настъпвала при висока скорост и удар на
автомобила в друго движещо се превозно средство или преграда. Тялото
било задържано по някакъв начин на седалката, но органите – сърце и бели
дробове продължавали да се движат и се получавало разкъсването му. При
починалият се наблюдавало и разкъсване на перикардната торбичка, което се
получавало при директен удар, а не инерционно, която водело до извод, че
най-вероятно имало и удар в гърдите.
Вещото лице дава заключение, че инерционните травми възникват при
висока скорост и с поставен колан, тъй като скоростта била водеща, а не
колана.
Според експерта, травмите настъпвали мигновено, една след друга и
съчетано, поради което не можело да се изолират една след друга, но при
положение на разкъсана аорта, в рамките на минута-две човек умирал.
С оглед направеното възражение за съпричиняване, свързано с
употребата на алкохол, е била приета съдебно-токсикологична експертиза
/л.361-363/, според която в кръвта на водача на автомобила Б.Х. била
13
установена алкохолна концентрация от 0,33g/L, което съдържание отговаряло
на субклинична фаза на алкохолно опиване. В заседание вещото лице
пояснява, че външни белези за алкохолно опиване не били установени, но
допуска, че предвид индивидуалната толерантност на всеки към алкохола,
можело да се приеме, че приемът му се интерпретирал към шофьорското
поведение на водача в деня на произшествието. Стилът на кормуване бил
индивидуален, но в някои случаи можело да бъде подтикнат от алкохолна
употреба, която давала самочувствие, влияние и неправилна преценка.
За установяване на търпените болки и страдания от ищцата и
близостта с починалия е била допусната съдебно-психологическа експертиза,
изслушани са били и свидетели.
Съдебно-психологическата експертиза /л.307-317/ посочва
отражението на смъртта на О. С. върху ищцата.
Експертът дава становище за преживяна траурна реакция , останала
като тежка психотравма за личността на А.С., която в значителна степен се
била отразила на нейното личностово и социално функциониране за период
не по-малък от една година. В ежедневието физически и поведенчески
отсъствал важен за нея човек, внукът й О..
Към момента на извършване на експертизата вещото лице не намира
данни за симптоми на тревожност, депресивност, посттравматично стресово
разстройство в адаптацията, поради което приема, че ищцата се била
адаптирала към преживяната стресова ситуация.
В хода на психологичното интервю, проведено със С., последната
споделила с вещото лице /л.311/, че останала вдовица от 30-годишната си
възраст, живяла в едно домакинство със семейството на сина си А. /баща на
О. С./, била пенсионер от 55 годишната си възраст, родителите на О. работели
и го оставяли често на нейната грижа. Ставало ясно също, че ищцата имала
шест внука, като едното внуче /О./ било в същата къща, а останалите били
другаде.
В заседание вещото лице-психолог сочи, че ищцата извършвала
ограничено повторно родителство, но пояснява особеност, която не била
типична, че предвид възрастта на която загубила съпруга си /30г./, фокусът
върху внуци и разширено семейство станал акцент в живота й, като вероятно
това направило изместване на заместващото повторно родителство върху О.
14
С., което обаче експертът не определя в степен такава, че изцяло да бъдат
отменени родителските грижи. В определен епизод от живота на О. ищцата е
имала „епизодични включвания, във връзка с определени дейности – хранене,
обличане“, което обаче за Родопите било типично и в рамките на нормалното.
Двамата родители на О.С. били живи, а и не се били отказали от участие в
неговото отглеждане и възпитание.
В заключението експертът описва фазите на скръбта, като нормалната
скръб протичала около една година. Твърде често при загуба на дете тя била
преживявана като усложнена /комплицирана/. При С. не се намирали
достатъчно данни към момента на извършване на експертизата за наличие на
непрекъснато нарастващо затруднение да се приеме факта на загубата от
смъртта на О. С., което отричало наличието на комплицирана скръб. Вещото
лице не намира данни за посттравматично стресово разстройство и
разстройство в адаптацията, поради което приема, че по своите
характеристики скръбта на ищцата протекла като неусложнена, нормална
скръб, но едновременно с това психотравмено. Действително, С. изживяла
тежка психотравма от внезапната загуба на внука си, но към момента на
извършване на експертизата се смята, че тя е преодоляла /реконструирала/ в
степен на възможно загубата и прогнозата е за неувеличаваща се скръб
/л.395/.
Според свид. Х.а – дъщеря на ищцата, починалият О. и майка й
живеели в една къща. О. бил любимец на баба си, тя се грижела за него от
самото раждане. Преди смъртта на С., тя имала здравословни проблеми, но
след инцидента нещата се усложнили. Смъртта му й се отразила тежко
емоционално и психически, не минавало ден без да го спомене, спряла да
общува с хората, дори отбягвала роднините си. О. също се грижел за баба си,
когато работел в София, почти всяка вечер й се обаждал, всеки път щом се
приберял я затрупвал с подаръци. Чувствал я близка, споделял всичко с нея.
Свидетелката Белева познавала ищцата от малка, били съседи. Познава
и внука й О. С.. Отношенията им били много близки „като при всяка баба и
внуче“, живеели в една къща, винаги били заедно, тя се грижела основно за
него, тъй като мака му и баща му работели. След като пораснал, отношенията
им не се променили, напротив, даже се засилили. Той бил най-малкият й внук
и бабата имала специално отношение към него. О. също бил отдаден към нея.
15
С. преживяла много тежко смъртта на внука си, все още не се чувствала
добре, здравословно била по-зле, започнала да вдига кръвно, затворила се и
не искала да контактува с други хора. Към момента не била преживяла
загубата на внука си.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Според чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка Гражданска отговорност, при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Срокът за окончателното произнасяне по
претенция по задължителна застраховка Гражданска отговорност не може да
бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ
пред застрахователя, сключил застраховката, или пред неговия представител
за уреждане на претенции, според чл. 496, ал. 1 КЗ.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия
иск от наличието на започната процедура по уреждане на отношенията между
увреденото лице и застрахователя, и изтичането на срока по чл. 496 КЗ, ако
застрахователя откаже да плати обезщетението, или ако увреденото лице не е
съгласно с определеното или изплатеното обезщетение.
Процедурата по чл. 380 КЗ e била изпълнена, доколкото ищцата е
насочила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди с вх.№735707.12.20г.г. /л. 27-28/.
За ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо да бъдат доказани наличието на всички кумулативни изисквания
на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител на вредата, както и съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между последния и застрахователя към
момента на увреждането.
Безспорно по делото е, че към датата на ПТП /12.06.2019г./ за лек
автомобил марка БМВ, модел 320Д, рег. № СМ****ВА е съществувала
валидна застраховка гражданска отговорност при ответното дружество,
полица № BG/02/119000883667, с валидност 26.03.2019г. – 25.03.2020г.
16
Деянието, неговата противоправност, настъпването на вредата и
причинно-следствената връзка между деянието и вредата, се установяват от
приетите съдебно-медицинска, авто-техническа /основна и допълнителна/ и
комплексна експертизи.
Според авто-техническата експертиза /л.319-340/, механизмът на
произшествието бил следният: на 12.06.19г., около 22,20ч. на път SML-
3170/К.-К./, на километър 1+500, лек автомобил марка БМВ 320Д, рег.№
СМ****ВА, собственост и управляван от Б.Х., при движение с несъобразена
скорост, на лява крива изгубил контрол върху управлението и се ударил
странично в насрещно движещия се товарен автомобил марка Мерцедес
313Д, модел Спринтер, рег.№ СМ****АН, собственост и управляван от Г.С..
Вследствие катастрофата на място загинали водачът на лекия автомобил Б.Х.
и возещият се на задната седалка О.С.. Тежко ранен с черепно-мозъчна
травма и с опасност за живота бил пътникът, возещ се на предна дясна
седалка М.К.. Последният бил транспортиран във ФСМП-З., където починал.
При катастрофата леко ранен бил и водачът на товарен автомобил Мерцедес
313Д, Г.С..
От техническа гледна точка, механизмът на настъпилото ПТП бил
следният: лек автомобил БМВ 320Д, рег. № СМ****ВА, управляван от Б.Х.,
на път SML-3170/К.-К./, при преминаване на ляв завой, се движел със скорост
близка до критичната скорост за този завой, при конкретната пътна
обстановка. Водачът отклонил волана на ляво и това довело до загубата на
напречната устойчивост на автомобила, което го накарало да се насочи към
насрещната лява лента за движение. За да остане в собственото си платно,
водачът рязко завъртял волана надясно. Рязкото завъртане на волана надясно
и загубата на напречна устойчивост на автомобила преди това, предизвикали
завъртането на лекия автомобил БМВ по посока на часовниковата стрелка.
Ударът бил в лявата страна на лекия автомобил и в предната част на товарния
автомобил. След удара лекият автомобил се завъртял още веднъж по посока
обратна на часовниковата стрелка.
Основна причина за настъпване на пътно-транспортното
произшествие, било допуснатото управление на лекия автомобил от страна
на водача Х. със скорост, надвишаваща критичната за преодолявания завой,
което довело до странично приплъзване на автомобила и последващо
17
навлизане в лентата за насрещно движение. Загубата на напречната
устойчивост и рязкото завъртане на волана на дясно и предизвиканото от
водача завъртане на автомобила по посока на часовниковата стрелка, било
причина за настъпване на произшествието /л.335/. Скоростта на движение
била 93км.ч., колкото била и критичната скорост за този завой.
Установява се по несъмнен начин от съдебно-медицинската
експертиза, че смъртта на С. се дължи на множество травматични
увреждания, несъвместими с живота, причинени от съчетана –
черепномозъчна, гръдна и коремна травма; счупване на черепния покрив и
основа; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка; разкъсване на аортата;
контузия с разкъсване на основите (хилусите) на белите дробове; кръв в
околосърцевата торбичка; счупване на ребрата двустранно; кръв в двете
белодробни половини; кръвонасядане на средостението; разкъсване на далака
и на черния дроб; кръв в коремната кухина; счупване на лявата мишнична
кост; супване на лявата бедрена кост; остро малокръвие на вътрешните
органи; оток на мозъка; множество охлузвания и кръвонасядания по главата,
лицето, гръдния кош и крайниците, както и че смъртта му била в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието и се дължала на остра
кръвозагуба, резултат от множество разкъсвания на вътрешни органи,
причинени от тежката съчетана травма.
С оглед така установените обстоятелства и доколкото е безспорно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност за автомобила, с който е причинено процесното
ПТП, то се налага извод, че са налице предпоставките, обуславящи
отговорността на ответника за обезщетяване по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ на
причинените на ищцата С., вследствие увреждането вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да
съобрази критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД, както и да
отчете конкретните факти за случая, начинът по който се е отразил на ищцата,
както и икономическата обстановка в страната. Преценката за начина на
отразяване върху психичното състояние на увредения в случаите на смърт на
близък родственик следва да се извърши като се вземе предвид и възрастта на
починалия, действителните отношения между родственика и починалия,
степента им на близост и привързаност.
18
Ищцата А.С. претендира обезщетение за загуба на внук.
С Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. се приема, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Прието е още, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
мотивите на така постановеното тълкувателно решение е разяснено, че
особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду
им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
За да обоснове морални страдания и емоционална привързаност,
надхвърляща нормалното за отношенията между баба-внук, в исковата молба
се сочи, че връзката на ищцата с починалия й внук освен кръвна, била и
емоционална; че живели в едно домакинство; че ищцата полагала грижи в
отглеждането и възпитанието на внука си; че го обичала силно и безрезервно;
че починалият й внук се грижел за нея, помагал и в домакинството и бита;
споделяли радости и тревоги.
Ищцата не доказва изведените в Тълкувателно решение № 1/2016г.
критерии за изключителност като предпоставка за признаване на правото й на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от причинената при
произшествието на 12.06.2019г. смърт на О. С..
Действително, от показанията на разпитаните свидетели се установява,
19
че С. и починалият й внук живели в едно домакинство; че участвала активно в
отглеждането му; че били много близки; че О. също се грижел за баба си.
Въпреки че свидетелските показания са изградени върху
непосредствените възприятия на свидетелите за отношенията между ищцата и
О. С. и че не са опровергани от застрахователя, то тези показания не
установяват отношения между ищцата и починалия й внук, различаващи се от
традиционните за обществото ни отношения между прародители и внуци.
Това, че двамата са живели в едно домакинство, както и че ищцата полагала
грижи за отглеждането му, съответно О. също се грижел за нея, са израз на
типичното участие на бабите и дядовците в отглеждането и възпитанието на
внуците, но не разкриват изключителност на съществуващата между ищцата и
починалия й внук връзка.
Горното се подкрепя и от психологичното интервю с ищцата,
проведено от вещото лице-психолог /л.311/. С. останала вдовица от 30-
годишната си възраст, живяла в едно домакинство със семейството на сина си
А. /баща на О. С./, била пенсионер от 55 годишната си възраст, родителите на
О. работели и го оставяли често на нейната грижа.
В заседание вещото лице-психолог сочи, че ищцата извършвала
ограничено повторно родителство, но пояснява особеност, която не била
типична, че предвид възрастта й на която изгубила съпруга си /30г./, фокусът
върху внуци и разширено семейство станал акцент в живота й и вероятно това
направило изместване на заместващото повторно родителство върху О. С.,
което обаче експертът не определя в степен такава, че изцяло да бъдат
отменени родителските грижи. В определен епизод от живота на О. ищцата е
имала „епизодични включвания, във връзка с определени дейности – хранене,
обличане“, което обаче за Родопите било типично и в рамките на нормалното.
Двамата родители на О.С. били живи, а и не се били отказали от участие в
неговото отглеждане и възпитание.
Остават недоказани конкретни житейски обстоятелства, които могат да
се посочат като причина за създаване на особена духовна и емоционална
близост между С. и внука й, по смисъла на тълкувателното решение, която да
е основание ищцата да попада в кръга на лицата, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на О. С.. В този смисъл и
решение № 17/16.03.21г. на ВКС по т.д. 291/20г., ІІт.о.
20
Ищцата действително е претърпяла болки и страдания от смъртта на
внука си, които обаче не подлежат на обезщетяване, тъй като не се установява
по категоричен начин твърдяната между тях привързаност да е по-силна от
обичайната. Както се посочва от вещото лице, смъртта, като завършек на
човешкото съществуване се възприема като фатално събитие, предизвикващо
мъка, болка от загубата, усещане за празнота, за невъзвратимост и
безнадежност, а и това, че децата си отиват преди бабите/дядовците, засилва
усещането за скръб и траур. Връзката между ищцата и починалият й внук
обаче и вещото лице приема като традиционна или малко по-засилена
вследствие на обстоятелството, че след загубата на съпруга си ищцата се
фокусирала върху деца и внучета.
Освен посоченото, следва да се отбележи също, че към момента на
провеждането на психологичните изследвания, експертът не намира данни за
посттравматично стресово разстройство и разстройство в адаптацията, които
се твърдят в исковата молба. Вещото лице дава заключение, че към момента
на експертизата може да се смята че ищцата е преодоляла загубата и
прогнозата е за неувеличаваща се скръб.
При тези изводи няма основание да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди, поради което като
неоснователен предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 30
000лв., за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, причинени
от смъртта на О. С. при ПТП на 12.06.19г., ведно със законната лихва за
забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло.
За пълнота на решението съдът дължи произнасяне и по заявеното и
поддържано от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за настъпването на вредите,
създавайки условия или улеснявайки с виновното си поведение тяхното
настъпване, независимо дали това поведение се изразява в действие или
бездействие.
Според мотивите на ТР №1/2312.2015г. на ВКС по т.д. №1/2014г.,
ОСТК, „приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
21
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен“.
Както се посочва и в решение №175/01.04.22г. по в.т.д. № 775/21г. на
АС-Пловдив, се разграничават две основни проявления на съпричиняването:
1/допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно
значим факт, обуславящ прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и 2/ приноса му за
настъпване на вредата спрямо него, който факт също води до приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В този смисъл, основателно е поддържаното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице О.С.,
свързано с непоставяне на обезопасителен колан, както и употреба на алкохол
от водача на автомобила.
Разпоредбата на чл. 137а ЗДв.П задължава водачите и пътниците в
МПС, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които
превозните средства са оборудвани. Посочено е в приетото заключение по
авто-техническата експертиза, че автомобил БМВ 320Д, рег. № СМ****ВА е
бил фабрично оборудван с триточкови колани на предните и задната седалки,
както и с фабрично монтирани въздушни възглавници на волана и на
арматурното табло пред пасажерската седалка. В материалите по ДП било
посочено, че обезопасителни колани не били използвани от водача и
спътниците му в лекия автомобил, а пострадалият С. е бил пътник на задната
седалка.
Следва да бъде съобразено и посоченото от експерта по съдебно-
медицинската експертиза, че при положение, че С. бил с правилно поставен
обезопасителен колан, то най-вероятно голяма част от травматичните
увреждания щели да бъдат избегнати, но биха се появили други, тъй като
действието на обезопасителен колан било ефективно при челни удари със
скорост до 60км./ч., а инерционните травми възникват при висока скорост и с
поставен колан, тъй като скоростта била водеща, а не коланът.
На следващо място, водачът на автомобила е с установена алкохолна
концентрация от 0,33g/L, посредством химическа експертиза, което
съдържание отговаряло на субклинична фаза на алкохолно опиване. Предвид
индивидуалната толерантност на всеки към алкохола, можело да се приеме,
че приема на алкохол му се интерпретира към шофьорското поведение на
22
водача в деня на произшествието /дава самочувствие, влияние и неправилна
преценка/.
Като пълнолетно лице, пострадалият С. е могъл да направи преценка
относно употребата на алкохол от водача, а също и произтичащите от
пътуването в същия автомобил неблагоприятни последици, или с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, изразяващо се в
поемането на предвидим и очакван риск, което представлява противоправен
принос и е в причинна връзка с вредоносния резултат.
Установеният принос на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат следва да бъде отчетен при определяне размера на дължимото
обезщетение.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увреденото лице, за да
бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че приноса на О. С. е в
размер на 20%.
По разноските.
Страните претендират присъждане на направените разноски. Според
изхода на спора, такива се дължат в полза на ответника и са в размер на
1 435,98лв.
Възражението за прекомерност на претендираното от ответника
възнаграждение е основателно с оглед фактическата и правна сложност на
делото и това, че предвиденият минимален размер на адвокатското
възнаграждение в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и намалението на иска е 1 430лв., до който следва да се
намали присъденото адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от АЙШ. Ш. С., ЕГН **********, с.
Д., общ. З., ул. Кокиче № 17, чрез адв. Н.М. и адв.П.Д. срещу ЗД Бул Инс АД-
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
23
Джейм Баучер № 87, иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000лв.
за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от
смъртта на О. С. при ПТП на 12.06.19г., ведно със законната лихва за забава
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА АЙШ. Ш. С., ЕГН **********, с. Д., общ. З., ул. Кокиче №
17 да заплати на ЗД Бул Инс АД- София, ЕИК ********* разноски по делото
от 1 435,98лв.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на
страната на ответника – ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
24