Р Е Ш Е Н И Е №560/30.7.2019г.
30.07.2019 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, 16 - ти граждански състав
На четвърти юли две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 761 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника К.М.В., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 16.12.2015 год. между праводателя на ищеца – „Изи Асет Мениджмънт“АД и ответника бил сключен договор за предоставяне на паричен заем № *** по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 600 лв. по продукт Easycredit, като с подписването на договора било удостоверено и получаването й. Заемодателят бил изправна страна по договора, като заемателят се задължил да върне общо сумата от 666,63 лв. за всички плащания по уговорен погасителен план.Крайният срок за погасяване на дълга изтекъл на 23.06.2016 год. Заемателят освен това удостоверил, че е запознат с всички клаузи на договора, включително при забава на плащането и други подробно описани в исковата молба. Към момента ответникът бил заплатил сумата от 148,00 лв., с които били погасени част от таксите, част от неустойката, част от договорната лихва и главница. Непогасената част от дълга била в размер на общо 947,84 лв.На 01.10.2016 год. било подписано Приложение 1 към договор за прехвърляне на вземанията от 16.11.2010 год., по силата на което ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките му привилегии и обезпечения. Длъжникът бил уведомен от цесионера по силата на изрично упълномощаване. В случай, че не се приеме за редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията.
Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника.От приложеното ч.гр.дело се установява,че в полза на ищеца са присъдени процесните вземания за главница,договорна лихва,такса разходи,неустойка за неизпълнение на договорно задължение и мораторна лихва.Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК,при което заповедния съд е указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415,ал.1,т.2 ГПК,като същия е предявен в срок.
В настоящото исково производство ответникът отново не е намерен на неговия постоянен и настоящ адрес,който съвпада с посочения по делото адрес за призоваване,като в процеса е представляван от назначения му по реда на чл.47,ал.6 ГПК особен представител. С депозирания отговор на исковата молба особения представител на ответника е оспорил иска, по основание и размер, като се прави възражение за нелоялна търговска практика за въвеждане на различни такси и комисионни, както и че кредиторът едностранно е определил референтния лихвен процент. Счита се, че клаузата за неустойка е неравноправна, а в алтернативност същата била прекомерна и подлежала на намаляване.Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
Особения представител на ответника К.М.В.-адв.Ц.М. от ЯАК оспорва иска и претендира за неговото отхвърляне.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № *** г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. Т.к. последния е бил уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от договор за паричен заем № ***г., по силата на който заемателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отпуснал на ответника заем по продукт Easycredit в размер на 600,00 лв.Било уговорено заемът да се издължи на 27 бр.седмични вноски,всяка в размер на 24,69 лв.,при фиксиран годишен лихвен процент 40,00 %. Годишния процент на разходите бил 48,39 %,като общия размер на всички плащания възлизал на 666,63 лв. Датата на плащане на първата погасителна вноска била на 24.12.2015 г. и на последната 23.06.2016 г.,подробно изброени в чл.2,т.5 от договора.
С подписването на договора заемателя удостоверил,че е получил от заемателя заемната сума,като договора имал силата на разписка за предадената,съответно получена сума.
Според условията на чл.4,ал.1,с подписването на договора заемателя се задължил в 3-дн.срок да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения :две физически лица,поръчители,всяко от които да отговаря на следните изисквания-да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение;нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лв.;да работи по безсрочен трудов договор;да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,да няма неплатени осигуровки за последните две години,да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има –кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по лош от 401 „реводен“;поръчителя подписва договор за поръчителство; или банкова гаранция с бенефициер-заемодателя,за сумата по чл.2,т.7,със срок за валидност 30 дни след крайния срок за плащане на договора.
Според чл.4,ал.2 в случай на неизпълнение на задължението по чл.4,ал.1 заемодателя дължал неустойка в размер на 384,21 лв.,която се разсрочвала на равни части към всяка от погасителните вноски,като към всяка от вноските се добавяла сума в размер на 14,23 лв.
Съгласно чл.8,ал.1 било предвидено,че в случай,че заемателя забави плащане на погасителна вноска повече от 30 календарни дни,заемодателя щял да бъде принуден да направи разходи за събиране на вземането-телефонни разговори,писма,стикери и др.,за което се дължала такса в размер на 9,00 лв. за всеки 30-дн.срок,но не повече от 45 лв.
Също така е представено предложение за сключване на договор за паричен заем от 14.12.2015 г.,подписано от ответника в качеството му заемател.
Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 16.11.2010 год., сключен между „Изи Асет Менджмънт“ АД и „АСВ“ООД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия.Представени са потвърждения за сключената цесия на основание чл.99,ал.3 ЗЗД и на основание т.4.8. от Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Менджмънт“ АД като продавач и „АСВ“ ЕАД като купувач с които се потвърждава извършената цесия на всички вземания,цедирани от „Изи Асет Менджмънт“ АД на „АСВ“ ЕАД.Представено е Приложение № *** г. към договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен между„Изи Асет Менджмънт“ АД и „АСВ“ ЕАД на 16.11.2010 г.,с което продавачът прехвърлил на „АСВ“ ЕАД,правоприемни на „АСВ“ ООД следните свои вземания,като под № 383 фигурира вземането срещу ответника по процесния договор за паричен заем № *** г.С пълномощно от 09.09.2015 г. цедентът „Изи Асет Менджмънт“ АД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведомява от негово име съгласно разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД всички длъжници,по всички вземания,които дружеството е цедирало на „Агенция за събиране на вземания“ АД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.Въз основа на пълномощното ,ищецът е изпратил две уведомителни писма до ответника,с които от името на цедента „Изи Асет Менджмънт“ АД го е уведомил за извършената цесия,както и затова,че го поканват в петдневен срок да погаси дължимата сума. Видно от обратните раписки,получателят-ответник не е получил уведомителните писма,като непознат и нямало такова лице на адреса.Същите пълномощни и уведомления като част от приложенията към исковата молба,са връчени на особения представител на ответника.
От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,е установено,че в изпълнение на задълженията си по сключения договор за паричен заем,ответника е извършил плащания изцяло на погасителните вноски от 1 до 3 по погасителния план,както и частично плащане на вноска № 4,като общия размер на внесената сума е 148,00 лв.,с която е погасена главница в размер на 60,70 лв.,възнаградителна лихва в размер на 13,37 лв.,неустойка в размер на 55,93 лв. и такса разходи в размер на 18,00 лв. Общия изчислен от вещото лице размер на дължимите по договора суми възлиза на 539,30 лв.- главница,договорна лихва в размер на 53,26 лв. за периода 14.01.2016 г. до 23.06.2016 г.,неустойка в размер на 327,28 лв. за периода 14.01.2016 г. до 23.06.2016 г.,такса разходи за събиране на вземането в размер на 27,00 лв. и обезщетение за забава в размер на 158,53 лв. за периода 15.01.2016 г. до 07.12.2018 г.,като към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-07.12.2018 г. остатъка от задължението по процесния договор е в размер на общо 947,84 лв.,от които главница в размер на 539,30 лв.,договорна лихва в размер на 53,26 лв.,неустойка в размер на 328,28 лв. и такса разходи за събиране на вземането в размер на 27,00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
От представените по делото писмени доказателства е безспорно установено,че на 16.12.2015 г. между ответника и „Изи Асет Менджмънт“ АД е бил сключен договор за паричен заем и същите са били във валидни облигационни отношение. Ответника не е оспорил получаването на сумата по уговорения в договора начин. Договора е сключен в писмена форма,по ясен и разбираем начин,като всички елементи от договора,включително и общите условия в самия договор ,са представени с еднакъв по вид,формат и размер шрифт.В договора ясно е посочен общия максимален размер на заема 666,63 лв.,броя на седмичните погасителни вноски,стойността на седмичната погасителна вноска,ден на изплащането, посочен е фиксиран лихвен процент – 40,00 %,посочен е годишния процент на разходите по кредита - 48.39%. Поради това, не са налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между страните договор е действителен такъв, породил облигационните си последици.В допълнение следва да се отбележи,че ответника е заявил,че сключват договора на основание стандартен европейски формуляр,като е налице подписано от ответника предложение за сключване на договор за паричен заем,като отсъствието на такъв формуляр не е основание по чл.22 ЗПК,вр. с чл.8 ЗПК договора за паричен заем да бъде обявен за недействителен.
Установено е от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,което заключение съдът кредитира,че за връщане на заема ответника е заплатил само три седмични вноски по погасителния план и частично четвъртата погасителна вноска,като след 31.03.2016 г. плащания не са извършвани.Ответника не установи да е внасял погасителните вноски по погасителния план,като предоставилото креди дружество е имало право да обяви договора за предсрочно изискуем.По делото липсват данни да е обявена предсрочната изискуемост на кредита от страна на стария кредитор. Видно обаче от договора за заем и погасителния план,се установява,че всички погасителни вноски са с настъпил падеж преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК.
Настоящата инстанция намира,че ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е установил качеството си на кредитор спрямо ответника на посочените вземания,придобити по договор за цесия,сключен с „Изи Асет Менджмънт“ АД.Съобщението до длъжника,направено от новия кредитор,цесионер,не поражда правно действие,но предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия,в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД.Същевременно,уведомление,изхождащо от цедента,приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника,съставлява надлежно съобщаване на цесията,с което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,съгласно разпоредбата на чл.99,ал.4 ЗЗД.Такова уведомление представлява релевантен за спорното право факт,настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235,ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда.В случая стария кредитор„Изи Асет Менджмънт“ АД е упълномощил новия кредитор-ищеца,да уведоми от негово име длъжника-ответника за извършената цесия. Такова уведомление не е осъществено до подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск,но уведомлението до ответника за цесия е приложено към исковата молба на ищеца и е връчено на особения представител на ответника,с което факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен. Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото,че връчването на представител се смята за лично връчване. Законодателя е посочил в разпоредбата фигурата „представител“,без да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича-от упълномощаване или по силата на закона-от акт на съда. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение № 198/08.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г. на I-во Т.О. където е прието,че връчването на материалноправно изявление на особения представител,представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
В обобщение,настоящия съдебен състав приема,чеищеца-цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника,т.к.уведомлението за цесия,приложено към исковата молба е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване на цесията,с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от този момент,което уведомяване представлява релевантен за спора факт,настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235,ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда.
Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправания характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕО и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, в тридневен срок от неговото подписване заемателят е бил задължен да предостави на заемодателя обезпечение – било чрез едно физическо лице- поръчител, които е следвало да отговарят на дадени условия, свързани с неговата платежоспособност и финансова надеждност, било чрез предоставяне на банкова гаранция.
Въпросната неустойка, която се претендира по делото в размер на 328,28 лв., в случая е начислена съгласно чл.4, ал.2 от договора за заем, а именно – заради неизпълнението на задължението на длъжника в 3-дневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя обезпечение, чрез банкова гаранция или чрез поръчителството на физическо лице, което следва да отговарят на определени условия, свързани с трудова заетост, платежоспособност и кредитна история. Тази клауза от договора за заем, обаче, е нищожна поради противоречие с добрите нрави – обстоятелство, за което съдът следи служебно. В решенията по множество дела, две от които са дело С-243/08 и дело С-618/10 е прието, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решенията е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства. Това е така, тъй като въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. С оглед на това положение на по-слаба страна, член 6, параграф 1 от посочената директива предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната практика, става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях .
Понятието „добри нрави“ е изяснено в съдебната практика по решения на ВКС, като се приема, че се касае за обща правна категория, приложима както към гражданските, така и към търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване – аргументи от чл.307 ТЗ, чл.302 ТЗ, чл.289 ТЗ. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В случая, според чл.4, ал.2 от договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя чрез осигуряване на поръчител, респ. банкова гаранция. От начина, по който е уредено в чл.4, ал.2 от договора задължението на заемателя, обаче, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, това задължение не е определено от кредитора като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация, за да знае дали това лице е подходящо и отговаря на условията по чл.4, ал.1 от договора. Такива са например изискванията, свързани с кредитната история на лицето-поръчител и данните за това има ли сключени други кредити и поръчителствал ли е за други лица. С тази информация заемателят би могъл да се снабди много по-трудно от заемодателя, който, за разлика от него, предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им – само 3 дни, води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде едностранно от кредитора предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена в чл.4, ал.2 от договора за заем. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Поради това, ответника не дължи на ищеца сумата от 328,28 лв. – начислена неустойка по чл. 4, ал.2 от договора.
Ответника не дължи на ищеца и сумите от 27,00 лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания , тъй като клаузата от договора, предвиждаща начисляването на подобни суми, съдът също преценя като такава с неравноправен характер, т.е. като нищожна по мотивите, изложени по-горе. Отделно от това, по делото не са представени никакви доказателства във връзка с доказване на основанието за начисляването на тази сума – не се доказва извършването на каквито и да било разходи във връзка със събиране на вземането /извънсъдебни/. В никакъв случай не може да се приеме, че тази сума е винаги безусловно дължими от длъжника.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е частично основателен и следва да се уважи за следните суми, предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС, а именно: сумата от сумата от 539,30 лв. – главница,сумата от 53,26 лв. договорна лихва за периода 14.01.2016 г. до 23.06.2016 г. и сумата от 149,55 лв. лихва за забава за периода 15.01.2016 г. до 07.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.12.2018 г. до окончателното изплащане, като предявения иск по чл.422 ГПК за сумите от 27,00 лв. такса разходи за събиране на просрочени задължения и за сумата от 328,28 – неустойка за периода от 14.01.2016 г. до 23.06.2016 г., искът по чл.422 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни разноски по заповедното производство в размер на 50,72 лв., а по исковото – в размер на 650,77 лв., съразмерно на уважената част от исковете /в които разноски по исковото производство се включва и определено от съда възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер от 300 лв./.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.В. с ЕГН ********** и адрес ***«***, че същия дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от управителите М. Д.Д. и Н.Т.С. следните суми, за която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: главница в размер на 539,30 лв.,представляваща задължение по договор за паричен заем,сключен на 16.12.2015 г. с № ***,договорна лихва в размер на 53,26 лв. от 14.01.2016 г. до 23.06.2016 г. и лихва за забава в размер на 149,55 лв. за периода 15.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда 07.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.12.2018 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК за такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 27,00 лв., и за сумата от 328,28 лв.-неустойка за периода 14.01.2016 г. до 23.06.2016 г. ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.М.В. с ЕГН ********** и адрес ***«*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от управителя М. Д. Д. и Н.Т.С. направените по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС разноски в размер на 50,72 лв., както и направените в исковото производство разноски в размер на 650,77 лв. съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: