№ 9025
гр. София, 18.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110108880 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезира с предявен от „Ивис-Проектиране и дизайн 2017“ ООД
срещу „Рувекс 2004“ ЕООД осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал.
1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 2694,60 лв., представляваща дължимо възнаграждение
уговорено между страните по договор за изработка, за което задължение са
били издадени фактури № 194/03.11.2023 г. и № 197/10.11.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 16.02.2024 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника сключили неформален договор, по
силата на който ищецът се задължил да изготви/ извърши интериорен проект,
за обект намиращ се на адрес: АДРЕС, кв. „Манастирски Ливади“, комплекс
АДРЕС, гр. София 1404, за изработена и предадена работа, възложени с
оферта – договор с изх. № 3287/21.09.2023 г. На 09.10.2023 г., 12.10.2023 г. и
20.10.2023 г. с имейли на Д.В. били изпратени всички материали, а именно:
чертежи за разпределения варианти (1-15) м., като получаването на описаните
документи е било удостоверено с приемо-предавателни протоколи от
20.10.2023 г. и 31.10.2023 г. Твърди, че Д.В. е поискала преработване на
1
интериорния проект, като на 07.11.2023 г. й е изпратено „финалното
разпределение, както и финалните разгъвки след наложилите се промени,
поради различната настилка от първоначално зададена от 60/60 см., на 100/100
см., както и искането за промяна в кухнята от горен монтаж на фурна и
позиция на котлони в бар и абсорбатор на промяна в позиция на котлони и
абсорбатор и и стандартно монтиране на фурна под котлони и съответно
абсорбатор“. Твърди, че във връзка с водените разговори с Д.В. и извършената
от ищцовото дружество работа са били издадени и изпратени фактури №
132/26.09.2023 г., № 189/26.10.2023 г., № 194/03.11.23 г. и № 197/10.11.2023 г.
Посочва, че две от тях били заплатени на 26.09.2023 г. и 02.11.2023 г., но две
от фактурите в общ размер на 2694,60 лв. останали неплатени. Твърди, че на
13.11.2023 г. изпратил нотариална покана до ответника, която била връчена по
реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на 16.11.2023 г., но ответникът отказал да изпълни
своето задължение. Твърди, че е изправна страна по договора, като е
престирал съответно октомври-ноември 2023 г., а ответникът приел
извършената работа, поради което дължал уговореното задължение във
фактури № 194/03.11.2023 г. и № 197/10.11.2023 г. С оглед изложеното моли за
уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е
възлагал на ищеца каквато и да е преработка на интериорния проект в
отклонение на Офертата с изх. № 3287/21.09.23г. Твърди, че изпращането на
писма от ищцовото дружество до трето лице не ангажира нито това трето
лице, нито ответника. Посочва, че нито едно писмено изявления в тази насока
не е било адресирано или изпратено от и до ответника. Оспорва
кореспонденцията с Д.В. да го обвързва, като твърди, че узнал за нея с
настоящата искова молба. Твърди, че съгласно изготвената от ищеца оферта №
3287/23г., общата крайна цена за изработка на проекта във всичките му части е
била в размер на 4990 лв. без ДДС, като ответникът заплатил суми в общ
размер на 4491 лв., без ДДС, представляващи първите две авансови плащания,
поради което остатъкът по офертата бил в размер на сумата от 499 лв., без
ДДС. Твърди, че същото плащане следвало да се извърши при предаване на
проекта и 3D визуализация на електронен и хартиен носител папки. Посочва,
че ответникът не изпълнил това свое задължение, а вместо това претендирал
2
плащане по преработка, която не му била възлагана. Възразява за
неизпълнение на работите по оферта № 3287/23 г., включително по отношение
предвидения срок от 45 дни след първото авансово плащане, извършено на
26.09.23 г. Счита, че вместо да изпълни ангажиментите си в цялост в
предвидения срок по т.6.1. от офертата, ищцовото дружество претендира
недължимо му допълнително заплащане, както и окончателно плащане в
размер на 10 %, без да е завършило и предало работата. Прави изявление за
разваляне на договора между страните, тъй като за него липсвал интерес от
изпълнението му. С оглед изложеното моли за отхвърлянето на предявения
иск и присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представена Оферта за проектиране изх. № 3287/21.09.2023
г. от ищеца на вниманието на Д.В., с предмет изготвяне на интериорен проект
за Апартамент, находящ се на адрес: гр. София, район „Манастирски ливади
изток“, кв. „Манастирски ливади“, АДРЕС, комплекс „АДРЕС, с площ от
73,76 кв. м., с описание на частите, които включва проекта. Уговорена е обща
цена от 4990,00 лв. без вкл. ДДС, като плащането е предвидено да бъде
извършено по банкова сметка по следния начин: 1. Първо авансово плащане в
размер на 70 % или 3493,00 лв. при подписване на офертата за проектиране; 2.
Второ авансово плащане в размер на 20 % или 998,00 лв. при одобряване на
архитектурните разпределения; 3. Трето окончателно плащане в размер на 10
% или 499,00 лв. при предаване на интериорен проект и 3D визуализация в 1
бр. електронен носител и 1 бр. папка на възложителя с приемо-предавателен
протокол. Уговорени са отделните етапи на работа, като срокът за изпълнение
е 45-дневен от след подписване на офертата и извършване на авансовите
плащания. Изрично е уговорено, че всеки друг вид работа се уточнява,
одобрява и договаря допълнително.
Представено е и приложение към Оферта за проектиране изх. №
3287/21.09.2023 г., в което като възложител е посочен свидетеля Д.В. и Х.С.Н.,
представляващ „Рувекс – 2004“ ЕООД, с което е уговорено, че по желание на
Инвеститора разплащането на работата се извършва от дружество „Рувекс –
3
2004“ ЕООД (ответника) и се изпълнява от ищеца. Уговорено е и задание на
проекта.
Офертата и приложението към нея за възложител са подписани от
свидетеля Д.В..
Представени са проформа фактура № **********/26.09.2023 г. и
фактура за продажба № **********/01.10.2023 г. за сумата от 3493,00 лв. или
4191,60 лв. с вкл. ДДС, представляваща уговореното между страните по
делото първо авансово плащане, с издател – ищеца и получател – ответника.
Представена е фактура № **********/03.11.2023 г., за сумата от 2095,80
лв. с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за преработка на интериорен
проект на одобрен вариант, с издател – ищеца и получател – ответника.
Представена е фактура № **********/10.11.2023 г., за сумата от 598,00
лв. с вкл. ДДС, представляваща уговореното между страните по делото трето
окончателно плащане, с издател – ищеца и получател – ответника.
Представено е платежно нареждане 26.09.2023 г. за сумата от 4191,60
лв., представляваща плащане по фактура № **********/26.09.2023 г., с
наредител ответника и получател ищеца.
Представено е платежно нареждане 02.11.2023 г. за сумата от 1197,60
лв., представляваща плащане по фактура № **********/26.10.2023 г., с
наредител ответника и получател ищеца.
Представени са още: електронна кореспонденция между свидетеля Л. и
свидетелката В.; разпределение на посочения апартамент № 29, настилка –
вариант 6; разпределение – вариант 15а.
Представени са два приемо-предавателни протокола от 20.10.2023 г., с
които ищецът е предал на свидетеля В. чертежи разпределение от вариант 1 до
вариант 15а, чертежи разпределение настилка от вариант 1 до вариант 6.
Представен е приемо-предавателен протокол от 31.10.2023 г., с който ищецът
е предал на свидетеля В. чертежи разпределение вариант 15а, чертежи
разпределение настилка вариант 6, чертежи – гардеробна, антре, баня
тоалетна, спалня, дневна кухненски бокс. Посочените протоколи са подписани
за приел от свидетеля В..
Представен е приемо-предавателен протокол от 31.10.2023 г. между
ищеца и свидетеля В., съгласно който ищецът е предал на Д.В. фактура за
4
продажба № **********/01.10.2023 г. и фактура № **********/26.10.2023 г., и
в който е посочено, че по искане на възложителя Д.В. фактурите са издадени
на приятеля й Х.С.Н., представляващ „Рувекс – 2004“ ЕООД. Протоколът е
подписан от свидетеля В..
Представена е нотариална покана от ищеца до Д.В. и Х.С.Н.,
представляващ „Рувекс – 2004“ ЕООД, както и констативен протокол,
съгласно който нотариалната покана е била връчена на „Рувекс – 2004“ ЕООД
на основание чл. 50, ал. 2 ГПК на 16.11.2023 г., като на 17.11.2023 г. в
кантората на нотариуса не се е явил представител на „Рувекс – 2004“ ЕООД.
От показанията на свидетеля И.Л. се установява, че свидетелят Д.В. се е
свързала с него във връзка с цел извършване на интериорен дизайн на
посочения по-горе апартамент № 29. Последният бил предоставен на Д.В. от
неин приятел – Х.Н.. Месец септември на 2023 г. свидетелят В. изпратила на
ел. адрес на ищеца техническата документация на апартамента, за да бъде
изготвена оферта. Били направени няколко огледа на апартамента. С Д.В. било
съгласувано предложението (офертата), което било подписано в средата на
м.09.2023 г. Х.Н. се свързал по телефона със свидетеля Л., при което му
заявил, че Д.В. ще представлява „Рувекс – 2004“ ЕООД, като всички въпроси
по интериорния проект щели да се обсъждат с Д.В., а финансовите въпроси
щели да се обсъждат с Х.Н.. Свидетелят В. заявила, че тя ще представлява
„Рувекс – 2004“ ЕООД. В комуникацията с Х.Н. последният поискал, ако е
възможно, да не се издават фактури, което му било отказано, след което
свидетелят Л. и Х.Н. плащанията да бъдат извършвани чрез „Рувекс – 2004“
ЕООД. Били подписани и приети разпределения за функции и обем на
сградата. Свидетелят Л. бил заявил изрично устно и писмено на свидетеля В.
и Х.Н., че офертата била на база задание за проектиране и че за всички
допълнителни промени, които би се наложило да се направят, следва да се
заплати допълнително възнаграждение. Работата била изпълнена и предадена
на Д.В., за което били подписани приемо-предавателни протоколи. Била
обсъдена стойността на допълнителната работа и била изпратена фактура в
тази връзка, след което Д.В. и Х.Н. преустановили контакти с ищеца. В тази
връзка ищецът им бил изпратил нотариална покана. Процесното преработване
на интериорния проект се изразявало в преработка на самото разпределение,
което било потвърдено по задание. Исканата промяна била в размера на вече
избрани плочки от 60/60 см да се премине към 100/100 см.
5
От показанията на свидетеля Д.В. се установява, че същата има сключен
договор с ищеца за изпълнение на пълен интериорен проект за интериорен
дизайн на апартамент, който била закупила, като възложила изпълнението на
ищеца. Управителят на „Рувекс – 2004“ ЕООД бил неин приятел, като
последният й направил услуга, като се съгласил плащанията, които свидетелят
В. дължала по договора си с ищеца, да бъдат извършвани от „Рувекс – 2004“
ЕООД. Била направила плащане в рамките на 90% от проекта, като в
изпълнение получила само разпределения на стените. Посетили магазин, при
което свидетелят Л. й казал, че било необходимо да се смени настилката, тъй
като заложените в проекта били 60/60 см, а исканите от свидетеля В. били
100/100 см. След това й била изпратена фактура допълнително за около 2000
лева без да е била предупредена за допълнителните разходи. Не била
получавала оферта за промяна размера на плочките. Бил проведен разговор
със свидетеля Л., при който му заявила, че не е съгласна с допълнителните
разходи, при което свидетелят Л. й казал, че повече няма да работи по нейния
проект, респ. не е отговаряла на имейлите на Л.. При предявяване на
документа, приложен на л. 9 от делото, свидетелката заяви, че подписът е
неин.
Други доказателства от значение за решаване на делото не са
представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал.1 вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД
Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на
следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличието на
действително правоотношение между страните, възникнало от твърдения
договор, по силата на който ищецът се е задължил да извърши за интериорно
проектиране за посочения обект, а ответникът е поел насрещно задължение да
заплати уговореното възнаграждение; 2. ищецът да е изправна страна по
договора, т. е. да е изпълнил точно в качествено, количествено и времево
отношение съобразно уговореното и да е предал извършената работа на
ответника, като ответникът да е приел работата или неоснователно да не е
приел; 3. ответникът да не е платил уговореното възнаграждение на ищеца. В
6
тежест на ищеца е било да докаже наличието на първите две предпоставки, а
по отношение на третата е било достатъчно твърдението за липса на плащане.
В разглеждания случай съдът намира, че ответникът не е материално
легитимиран да отговаря по предявения иск, респ. не е налице договорно
правоотношение между ищеца и ответника по следните съображения.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че договорът за изработка е сключен от лично от
свидетеля Д.В. като възложител и ищеца като изпълнител. От представената
оферта се установи, че същата е отправена до свидетеля Д.В. и е разписана от
нея в лично качество, а не като представител на „Рувекс – 2004“ ЕООД. С
подписването на тази оферта от страна на Д.В. като възложител и ищеца като
изпълнител между тях валидно е възникнало договорно правоотношение, по
силата на което Д.В. е възложила изпълнението на интериорен проект на
Апартамент, находящ се на адрес: гр. София, район „Манастирски ливади
изток“, кв. „Манастирски ливади“, АДРЕС, комплекс „АДРЕС, с площ от
73,76 кв. м., с описание на частите, които включва същият, като за изпълнение
на възложената работа Д.В. се е задължила да заплати възнаграждение в
размер на 4990,00 лв. без вкл. ДДС. Никъде в посочената оферта не е
посочено, че страна по договора е „Рувекс – 2004“ ЕООД, същата е
адресирана изрично и лично до Д.В., офертата е подписана лично от Д.В., а не
като представител на „Рувекс – 2004“ ЕООД.
Действително в приложението към офертата като възложител са
посочени две лица – освен Д.В. е посочен и Х.С.Н., като представител на
„Рувекс – 2004“ ЕООД, но приложението отново е подписано само и
единствено лично от Д.В., не и като представител на „Рувекс – 2004“ ЕООД.
Приложението не съдържа и подпис на Х.С.Н. или на друго лице като
представител на „Рувекс – 2004“ ЕООД. Посоченото приложение има
характера на анекс към договора за изработка и е неразделна част от
последния. Същевременно в приложението е посочено, че по желание на
Инвеститора плащането на извършената работа ще се заплаща от „Рувекс –
2004“ ЕООД. От тълкуването на тази клауза следва, че според волята на
страните инвеститора (или възложителя) е лице, което е различно от „Рувекс –
2004“ ЕООД, като целта на този анекс е да се уточни начинът на разплащането
между страните по договора за изработка, но това не означава, че
7
задължението за заплащане на възнаграждение от възложителя Д.В. е станало
задължение на ответника или че в договорното правоотношение е встъпило
трето лице. Без правно значение за решаването на настоящия спор е
действителната причина Д.В. да поиска плащането на нейните задължения
към ищеца изпълнител да минава през „Рувекс – 2004“ ЕООД.
На следващо място, от представените приемо-предавателни протоколи
се установи, че извършената работа е предадена пак лично на Д.В., а не в
качеството й на представител на „Рувекс – 2004“ ЕООД.
Същевременно в представения приемо-предавателния протокол от
31.10.2023 г. (л. 26 от делото), който носи подписите на представител на ищеца
и Д.В. е посочено, че по искане на възложителя Д.В. фактурите са издадени на
приятеля й (а не на възложителя или инвеститора) Х.С.Н., представляващ
„Рувекс – 2004“ ЕООД. Следователно за изпълнителя възложител по договора
е именно Д.В., а не ответното дружество.
От съвкупната преценка на обсъдените писмени и гласни доказателства
се извежда категоричен извод, че в договорното правоотношение, възникнало
от процесната оферта безспорно възложител (инвеститор) е Д.В. в лично
качество. Ролята на „Рувекс – 2004“ ЕООД се изчерпва единствено с
извършване на плащането на извършената работа, като каква е причината за
това е ирелевантно за делото и зависи изцяло от вътрешните отношения
между Д.В. и „Рувекс – 2004“ ЕООД.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Л. в частта, в която
посочва, че комуникацията със свидетеля Д.В. е била в качеството й на
представител на „Рувекс – 2004“ ЕООД, доколкото в тази част същите са
изолирани, не се подкрепят и не съответстват на нито едно от останалите
доказателства по делото.
На следващо място, дори и да се приеме, че възложител по договора е
ответникът, съдът намира, че от страна на ищеца не бяха представени
доказателства, от които по категоричен начин да се установява, че ответникът
е възложил на ищеца твърдяната преработка на интериорния проект. По
делото безспорно се установи, че преработката касае настилката на процесния
апартамент. Свидетелят Л. сочи, че преработката се е наложила, тъй като
ответникът бил избрал плочки с размер, различен от първоначално зададения.
От представените писмени доказателства обаче не се установи по безспорен
8
начин какъв размер плочки е заложен първоначално и дали въобще това е
било изрично уговорено между страните, респ. дали ищецът самостоятелно
първоначално е решил да заложи размер на плочките 60/60 см.
По делото не се установи при условията на пълно и главно доказване и
че ищецът е изпълнил възложената работа. Ответникът изрично е оспорил
изпълнението. Свидетелят Л. заяви, че процесният проект бил изцяло
завършен и подготвен за предаване, но умишлено не бил представен по
делото, тъй като насрещната страна щяла да има достъп и да използва
интелектуалния труд. Така за установяването на този факт (изпълнението на
възложената работа съобразно уговореното) по делото са ангажирани
единствено показанията на свидетеля Л., но те не се подкрепят от нито едно от
останалите доказателства по делото, респ. в тази част показанията на
свидетеля Л. остават изолирани. Същевременно съдът отчита и възможната
заинтересованост на свидетеля Л., доколкото същият е съдружник в ищцовото
дружество. Ето защо в частта относно изпълнението на възложената работа
съдът не кредитира показанията на свидетеля Л..
По изложените съображения исковата претенция се явява неоснователна
и като такава следва да се отхвърли от съда.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът.
Същият претендира и доказва разноски в общ размер на 560,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
присъдят изцяло.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ивис-Проектиране и дизайн 2017“ ООД,
ЕИК ********* срещу „Рувекс 2004“ ЕООД, ЕИК ********* осъдителен иск с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2694,60 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение уговорено между страните по
договор за изработка, за което задължение са били издадени фактури №
194/03.11.2023 г. и № 197/10.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
9
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2024 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ивис-Проектиране и дизайн 2017“ ООД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Рувекс 2004“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 560,00 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10