Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х - ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен съдия: Камелия Ненкова
като разгледа докладваното гр. д.
№ 07907 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото в образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от “Райфайзенбанк” ЕАД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Н. В. Гогол 18 -20, срещу С.В.Л., с ЕГН: *********** и адрес: ***, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК чл. 432, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответникът да плати на ищеца сумата от общ размер на 18 796.87 лева (осемнадесет хиляди, седемстотин, деветдесет и шест лева, осемдесет и седем стотинки), от които:
> Редовно падежирали
главници за периода от 10.02.2014г. до 10.06.2016г. включително в размер на 3
362.05 лева (три хиляди, триста, шестдесет и два лева, пет стотинки);
> Предсрочно изискуема
главница в размер на 7446.85лева (седем хиляди, четиристотин, четиридесет и
шест лева, осемдесет и пет стотинки);
> Начислена редовна
лихва, върху редовно падежирали главници, начислена за периода от 10.02.2016г.
до 10.06.2016г. вкл. в размер на 500.63лева (петстотин лева, шестдесет и три
стотинки);
> Начислена редовна
лихва, върху предсрочно изискуема главница за периода от 11.06.2016г. до
28.06.2016г. в размер на 60.13 лева (шестдесет лева, тринадесет стотинки);
> Начислена
наказателна лихва, върху редовно падежирали главници, за периода от 2 549.61
лева (две хиляди, петстотин, четиридесет и девет лева, шестдесет и една
стотинки) в периода от 10.02.2016г. до 16.01.2019г. вкл.
> Начислена
наказателна лихва, върху предсрочно изискуема главница в размер на 4 877.60
лева (четири хиляди, осемстотин, седемдесет и седем лева, шестдесет стотинки) в
периода от 29.06.2016г. до 16.01.2019г.;
> ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане.
В исковата молба е посочено, че ищецът предявява обективно съединени осъдителни искове при условията на кумулативност, с процесуалноправна квалификация: чл. 124, ал. 1 ГПК, и материалноправна квалификация: чл. 432, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 121 от ЗЗД, като твърди, че на 06.02.2008г. между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя С.В.Л. е сключен Договор за банков кредит, по силата на който банката отпуснала кредит в размер на 15168.75 лева. С Анекс 1 от 26.03.2010г. е изменен и допълнен Договор за банков кредит от 06.02.2008г. В чл. 2 от Анекс 1 "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя С.В.Л. са договорили, че срокът на действие на договора е 10.03.2020г. Съгласно чл. 3 от Анекс 1, кредитът следва да бъде погасен: на 16 анюитетни месечни вноски, дължими на 10-то число на съответния месец, считано от 10.04.2010 г. до 10.11.2019г. Просрочените редовна и наказателна лихва ще бъдат изплатени на 4 бр. равни вноски в размер на 283.81 лева. за периода от 10.12.2019г. до 10.03.2020г.
Описано е, че "Райфайзенбанк (България)" ЕАД разполага с лиценз за банкова дейност, поради което процесният договор за кредит е кредитна сделка. Договорът за банков кредит е търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ във връзка с чл. 1, ал. 1, т.7 от ТЗ.
По силата на сключения Договор за банков кредит, като частноправна последица от правното му действие - между страните по делото се сочи, че е възникнало валидно кредитно правоотношение, по което банката е изпълнила като кредитор задълженията си по процесния договор, включително задължението да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума. Ищецът твърди, че кредитът е усвоен на 06.02.2008г., като редовно изискуеми били вземанията му, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Задължението на кредитополучателя да върне на банката сумата по кредита и да заплати уговорената лихва в рамките на уговорените частични срокове и до изтичане на крайния договорен срок е парично, носимо и срочно задължение с изрично определен от страните срок, съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ. Настъпването на частичните срокове за плащане излага, че само по себе си подканя задълженото лице към незабавно и несъмнено изпълнение, самият срок "кани" длъжника и при неизпълнението от негова страна (щом не е предложил изпълнение по начина, уговорен в Договора), той е изпаднал във виновна забава ipso iure. Обстоятелства, довели до настъпване на предсрочната изискиемост на вземанията на Банката по кредита, описва в следния смисъл - на датите на падеж от 10.02.2014г. до 10.06.2016г. кредитополучателят не заплатил дължимите месечни анюитетни вноски (включващи главница и лихва) към банката в необходимия размер, което представлява случай на неизпълнение на основание чл.6. от Анекс 1 във връзка с чл.8.1. от Договора. Поради настъпване на случай на неизпълнение и във връзка с чл.6. от Анекс 1 във връзка с чл.9.2. от Договора във връзка с чл. 432 от Търговския закон, банката надлежно упражнила потестативното си право да обяви (направи) изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит (всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита), преди подаване на Заявлението.
На 29.06.2016г. на кредитополучателя е била обявена предсрочната изискуемост на вземането по Договора за банков кредит от 06.02.2008г., изменен и допълнен с Анекс 1 от 26.03.2010г, с писмо с изх. номер ИЗХ-001 -8081/21.06.2016г.
Волеизявлението на банката, обективирано в изпратеното писмо, е било редовно връчено на адресата, поради което последното е породило целените правни последици. Завършен е фактическият състав на обявяване на предсрочната изискуемост. На 29.06.2016г. е осчетоводена предсрочна изискуемост на вземанията на банката по Договора за банков кредит от 06.02.2008г., изменен и допълнен с Анекс 1 от 26.03.2010г.
Моли се, в случай, че се установи, че предсрочната изискуемост не е обявена по надлежния ред, съдът да приеме, че с исковата молба банката упражнява правото по чл.6. от Анекс 1 във връзка с чл.9.2. от Договора, във връзка с чл. 432 от ТЗ да обявя цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от получаването на препис от ответника. Предсрочната изискуемост на кредита е описано, че е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж) - главница, редовна (възнаградителна) лихва, наказателна лихва (неустойка), комисиона за управление и комисиона за ангажимент. Позоваване е извършено на Решение №99 от 01.02.2013 г. по т. д. №610/201 1 г. на I т.о. Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.
Относно лихвите е описано, че в
чл.4. от Анекс 1 страните са уговорили размера на възнаградителна, наречена
редовна лихва. В чл.4. от Анекс 1, кредитополучателят заплаща на банката
годишна лихва в размер на СБР/стойност на банковия ресурс/ за лева + 8.65 %
пункта. Съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ, уговорената лихва представлява
възнаграждение за ползването на предоставения кредит (граждански плод). При
забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължима неустойка-
наказателна лихва, към лихвата в размер на 10/десет/ пункта годишно върху
забавената сума / вноска или част от вноска /, считано от деня на забавата до
окончателното им погасяване/ чл.5 от Анекс 1 /.Виновното неизпълнение на
договорно задължение от страна на длъжника породило договорната му отговорност,
която представлявала вторично санкционно едностранно правоотношение между
кредитора и длъжника. Задълженото лице е посочено, че отговаря за всички
материалноправни последици на забавата. В съдържанието на договорната
отговорност се включва правото на кредитора и насрещното задължение на длъжника
да обезщети вредите. Счита, че доказателствата, които сочи, обуславят
несъмнения извод, че по силата на сключения Договор за банков кредит и Анекс
№1, между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения.
Представя писмени доказателства към молбата. Моли за уважаване на претенцията,
както и за изискване за послужване по делото на ч гр.д.№ 5643/2014г., по описа на Районен съд гр. Перник
В законоустановения срок ответникът С.В.Л., с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът е оспорил автентичността на процесния Договор за банков кредит от 06.02.2008г. и Анекс №1 към същия, като твърди, че никога не е подписвал такива документи. Ответникът е направил възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
По делото е била нацначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.
В последното по делото с.з., ищецът поддържа исковата си молба, ответникът се представлява от упълномощен представител,който по същество сочи, че е налице сила на пресъдено нещо и спорът вече е бил разглеждан от съд. Моли за отхвърляне на заявените искови претенции.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На първо място,
съдът намира, че следва да отговори на основното възражение на ответника, че по
делото е налице сила на пресъдено нещо. Съдът намира това възражение за
неоснователно по следните съображения: по делото е било изискано и приобщено в
цялост за послужване гр.д. №***** по описа на ПРС за 2014 година, по което е
постановено решение от 02.12.2014г., влязло в законна сила на 15.01.2015 г.
Съгласно постановеното Решение, съдът е отхвърлил като неоснователни исковете,
предявени от “Райфайзенбанк”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр.София, ул.Н.В.Гогол 18-20, срещу С.В.Л., с ЕГН:*********** и
адрес:г***, с които се е искало да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14 011,14лв.,
представляваща неизплатената сума по Договор за банков кредит от 06.02.2008г. в
качеството му на кредитополучател, сумата от 5373,72лв., представляваща
договорната лихва върху главницата считано от 10.04.2010г. до 18.11.2012г.,
сумата от 2645,45лв., представляваща наказателна лихва за периода 10.05.2010г.-
13.06.2013г., сумата от 1135,24лв., представляваща дължимата лихва по чл.3 от
Анекс №1 към Договора за периода 10.09.2009г.- 25.03.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед по ч.г.д.№****/****г.
по описа на РС- гр.Бургас, като е осъдил банката да заплати и разноските по
делото. Видно от материалите по това дело, както и от мотивната част на
цитираното съдебно решение, то се установява, че по това делото, съдът е бил
сезиран с искова претенция с правно основание чл.422, вр.чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед по ч.г.д.№****/****г. по описа на РС-
гр.Бургас. Тоест касае се за същия договор и същите страни по него, но
заявената претенция е по установителен иск, а към настоящия момент е заявен,
видно от посоченото по горе осъдителен иск и в частност обективно съединени
осъдителни искове. Същевременно, видно от мотивите на цитираното Решение, то
съдът за да отхвърли иска към процесния момент е посочил, че с съгласно Тълкувателно решение
№4/2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Следователно, съдът е заключил, че е необходимо банката да
е обявила процесният кредит за предсрочно изискуем, независимо от съдържащата
се в договора клауза за автоматична предсрочна изискуемост. Съдът е указал на
ищеца, че същият носи тежестта да докаже обявяване на процесния кредит за
предсрочно изискуем както с проекто- доклада от 30.09.2014г., така и с доклада
по реда на чл.146 ГПК в с.з. на ПРС от 10.11.2014г. Ответникът обаче не е
представил доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като
няма и твърдения за това. Предвид гореизложеното съдът е
намерил, че исковете са следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Към
настоящия момент освен че е налице търсене на защита по друга процесуално
линия, а именно осъдителна такава, то са налице и новонастъпили факти, които
обосновават допустимостта на претенцията, а именно кредитът не просто е бил
обявен за предсрочно изискуем, но същият е и окончателно падежирал на 10.03.2020 г., съгласно Анекса на
договора, подписан от двете страни. Това е новонастъпил факт, който следва да
бъде съобразен в настоящото производство.В случая е налице нов факт, кредитът е
изцяло падежирал, настъпила е неговата окончателна изискуемост, като
същевременно е заявена и осъдителна претенция, като в предходното делото е била
установителна такава. Следователно това възражение, съдът намира за
неоснователно и спорът следва да се разгледа по същество, като не е налице СПН.
По същество на спора, съдът
намира следното:
По делото е представен Договорът
за банков кредит от 06.02.2008г., изменен и допълнен с Анекс 1 от 26.03.2010 г.,
за които документи е оспорено авторството на подписа, положен от ответника. По
смисъла на чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК – тежестта за доказване неистинността на
документа пада върху страната, която го оспорва. По арг. на противното от чл.
193, ал. 3, изр. 2 ГПК когато се оспорва истинността на частен документ, който
носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване неистинността
пада върху оспорватаща страна. В този смисъл ответникът по делото не доказа
твърдението си за неавтентичност на оспорения документ. Предвид това на
основание принципите за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, съдът има право и е длъжен да приеме за ненастъпила тази правна
последица, чийто юридически факт не е доказан. Предвид, че не е направено
изрично искане за назначаване на графологична експертиза по делото, и съобразно
принципите на разпределение на доказателствената тежест, съдът кредитира
оспорените документи като автентични.
Договорът за кредит е
сключен между Райфайзенбанк” ЕАД, и С.В.Л.. По силата на същия дружеството се задължило да предостави кредит в размер
на 15168.75 лева., а ответникът се задължил да го върне на 116 анюитетни месечни вноски, дължими на 10-то число на съответния
месец, считано от 10.04.2010г. до 10.11.2019г.
Просрочените редовна и наказателна лихва ще бъдат изплатени на 4 бр.
равни вноски в размер на 283.81 лева. за периода от 10.12.2019г. до 10.03.2020г.
Съдът намира, че ответникът
е получил заемната сума, което е установено в т. 1 от представената по делото
съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която сумите от кредита са преведени
по сметка ********************** с титуляр С.В.Л..
От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на
06.02.2008г. е подписан договор за банков кредит между Райфайзенбанк (България)
банка ЕАД и С.В.Л. /кредитополучател/ /. Кредитът е в размер на 15168,75 лева
за потребителски нужди. Съгласно сключения договор сумите от кредита са превени
по сметка ********************** с титуляр С.В.Л.. Към дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-18.06.2013г е
имало просрочени задължения по гореописания договор за банков кредит. Размерът
на непогасените задължения на длъжника С.В.Л. по Договор за банков кредит от
06.02.2008г., Анекс 1 от 26.03.2010г., към датата на подаване на исковата молба
18.01.2019г. е в размер на 18796,87 лева - общ размер към съответната дата са: Усвоена
и непогасена главница в размер на 10808,90 лева, в това число: -редовно
изискуема главница /главница по вноски с настъпил падеж за периода от
10.02.2014г до 10.06.2016г. включително /в размер на 3362,05 лева; -предсрочно
изискуема главница в размер на 7446,85 лева; Начислена редовна лихва
/възнаградителна лихва/ върху редовно падежирали главници в размер на 500,63
лева за периода от 11.02.2016г до 10.06.2016г. включително, и в размер на 60,13
лв. върху предсрочно изискуема главница от 29.06.2016г. за периода от
11.06.2016г. до 28.06.2016г. включително. Общо начислена редовна лихва 560,76
лева. Начислена наказателна лихва за забава в размер на 2549,61 лева върху
просрочените главници за периода от 10.02.2016г. до 16.01.2019г-включително. Начислена
наказателна лихва за забава в размер на 4877,60 лева върху предсрочно изискуема
главница за периода от 29.06.2016г. до 16.01.2019г-включително. Общо начислена
наказателна лихва 7427,21 лева. По кредита няма плащания / постъпления/, които
да са постъпили след датата на подаване на исковата молба 18.01.2019г. Заявената
в исковата молба редовна /възнаградителна/ лихва е в размер на 560,76 лева,
изчислена при договорения лихвен процент - в случая 15,30 %. Сумата в размер на
560,76 лева е формирана от начислена редовна лихва /възнаградителна лихва/
върху редовно падежирали главници в размер на 500,63 лева за периода от
11.02.2016г до 10.06.2016г. включително, и в размер на 60,13 лв. върху
предсрочно изискуема главница от 29.06.2016г. за периода от 11.06.2016г. до
28.06.2016г. включително. Заявената в исковата молба наказателна лихва за
забава в размер на 7427,21 лева е сбор от начислена наказателна лихва за забава
в размер на 2549,61 лева върху просрочените главници за периода от 17.01.2016г.
до 16.01.2019г-включително и начислена наказателна лихва за забава в размер на
4877,60 лева върху предсрочно изискуема главница за периода от 29.06.2016г. до
16.01.2019г-включително.Изчислена при договорения лихвен процент - в случая
15,30 % +10 пункта годишно или общо 25,30%. По договора за кредит към датата на
подаване на исковата молба /18.01.2019г./ е имало просрочени задължения за
периода от 10.05.2010 г. до 10.06.2016г. Към 21.06.2016г. дните в просрочие са
2234 броя.
С протоколно определение от 20
май 2020 г. съдът е приел, че в заключението на вещото лице посочения период,
както следва „върху предсрочно изискуема главница в размер на 4877,60 за
периода от 29.06.2016г. до 16.01.2016 г.“ следва да се чете „начислена
наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 4877,60 лв.
за периода от 29.06.2016 г. до 16.01.2019 г.“
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като безпротиворечиво и обосновано, поради което приема за правилни
констатациите, направени в същото.
Обявяването на предсрочната изискуемост става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмено. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. От приложеното по делото писмо с изх. номер ИЗХ-001 -8081/21.06.2016г., отправено до длъжника, е видно банката е упражнила правото си да обяви непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, като в случая, както съдът посочи по-горе е настъпила и окончателната изискуемост на кредита.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл. 432, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД,
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и изискуемост на задължението за неговото връщане.
Правоотношението между страните по договора е възникнало от Договора за банков кредит от 06.02.2008г., изменен и допълнен с Анекс 1 от 26.03.2010 г., по силата който ищцовото дружество се задължило да предостави кредит в размер на 15168.75 лева., които ответникът се задължил да го върне на 116 анюитетни месечни вноски, е размер на 233, 41 лв., дължими на 10-то число на съответния месец, считано от 10.04.2010г. до 10.11.2019г. Просрочените редовна и наказателна лихва ще бъдат изплатени на 4 бр. равни вноски в размер на 283.81 лева. за периода от 10.12.2019г. до 10.03.2020г.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК. Освен това текстът на договора е разбираем и четлив, поради което за потребителя липсват затруднения да се запознае с неговото съдържание.
По делото се прие за неоснователно възражението на ответника за
неавтентичност на процесния договор, доколкото съгласно принципите на
разпределение на доказателствената тежест същото не беше доказано. По смисъла
на чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК – тежестта за доказване неистинността на
документа пада върху страната, която го оспорва. По арг. на противното от чл.
193, ал. 3, изр. 2 ГПК когато се оспорва истинността на частен документ, който
носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване неистинността
пада върху оспорватаща страна. В този смисъл ответникът не доказа твърдението
си за неавтентичност на оспорения документ. Предвид това на основание
принципите за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес
съдът има право и е длъжен да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не е доказан.
По делото
се доказа, че ответникът е получил уговорения размер на кредита, което
се установява, както от писмените доказателства, приложени по делото, така и от
приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза по делото. Следователно ищецът е изпълнил задължението
си да предостави на ответника уговорения заем. От съдържанието на същия договор
се установява, че ответникът се е задължил да
върне на ищеца сумата по кредита, като конкретно са посочени разходите, които
се дължат във връзка с връщане на отпусната сума.
На основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 9.2 и чл. 10 от Договора за банков кредит. банката има право да обяви за предсроно изискуем договора за кредит, ако кредитополучателят не издължи частично или напълно, която и да е месечна вноска по кредита.
Обявяването на предсрочната изискуемост става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмено. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения.
По делото се установи, че обявяването на предсрочната изискуемост е станало на 21.06.2016г. с писмо с изх. номер ИЗХ-001 -8081/21.06.2016г., като кредитът същевременно вече е и окончателно падежирал и следователно изискуем.
С оглед установяването на дължимост на претендиранaта от ищеца сума за главница и възнаградителна лихва налага разглеждането на направеното от ответника възражение за настъпила погасителна давност на тези вземания. Съдът намира, че вземането за главница се погасява с обща петгодишна давност по аргумент от чл. 110 ЗЗД, а вземането за лихви и неустойки с кратка тригодишна давност по смисъла на чл. 111, буква в) ЗЗД. В настоящия случай исковата молба е подадена на 18.01.2019 г., което налага следния извод:
-по отношение на падежиралите главници за периода от 10.02.2014г. до 10.06.2016г. включително в размер на 3 362.05 лева (три хиляди, триста, шестдесет и два лева, пет стотинки) – 5 – годишният предвиден в закона давностен срок не е изтекъл, доколкото по отношение на най-ранната посочена дата, към която се претендира заплащането на главницата – 10.02.2014г., същият изтича на 10.02.2019г. Исковата молба е подадена на 18.01.2019г., следователно давността е спряла да тече по смисъла на чл. 115, б. ж) ЗЗД на същата дата, към която давността все още не е била изтекла.
-по отношение на предсрочно изискуемате главница в размер на 7446.85лева (седем хиляди, четиристотин, четиридесет и шест лева, осемдесет и пет стотинки) - Доколкото предсрочната изискуемост е обявена на 21.06.2016г., давностият срок за съответното вземане изтича на 21.06.2021г. Предвид че исковата молба е подадена на 18.01.2019г., следователно давността е спряла да тече по смисъла на чл. 115, б. ж) ЗЗД на същата дата, и предвиденият в закона 5 – годишен давностен срок не е изтекъл.
- по отношение на начислената редовна лихва, върху редовно падежирали главници
начислена за периода от 10.02.2016г. до 10.06.2016г. вкл. в размер на 500.63лева (петстотин лева, шестдесет и три стотинки) - 3 – годишният предвиден в закона давностен срок не е изтекъл, доколкото по отношение на най-ранната посочена дата, към която се претендира заплащането на лихвата – 10.02.2016г., същият изтича на 10.02.2019г. Исковата молба е подадена на 18.01.2019г., следователно давността е спряла да тече по смисъла на чл. 115, б. ж) ЗЗД на същата дата, към която давността все още не е била изтекла.
-по отношение на начислената редовна лихва, върху предсрочно изискуема главница за периода от 11.06.2016г. до 28.06.2016г. в размер на 60.13 лева (шестдесет лева, тринадесет стотинки) - 3 – годишният предвиден в закона давностен срок не е изтекъл, доколкото по отношение на най-ранната посочена дата, към която се претендира заплащането на лихвата – 11.06.2016г., същият изтича на 11.06.2016г. Исковата молба е подадена на 18.01.2019г., следователно давността е спряла да тече по смисъла на чл. 115, б. ж) ЗЗД на същата дата, към която давността все още не е била изтекла.
-по отношение на начислената наказателна лихва, върху редовно падежирали главници, за периода от 2 549.61 лева (две хиляди, петстотин, четиридесет и девет лева, шестдесет и една стотинки) в периода от 10.02.2016г. до 16.01.2019г. вкл. - 3 – годишният предвиден в закона давностен срок не е изтекъл, доколкото по отношение на най-ранната посочена дата, към която се претендира заплащането на лихвата – 10.02.2016г., същият изтича на 10.02.2019г. Исковата молба е подадена на 18.01.2019г., следователно давността е спряла да тече по смисъла на чл. 115, б. ж) ЗЗД на същата дата, към която давността все още не е била изтекла.
- по отношение на начислена наказателна лихва, върху предсрочно изискуема главница в размер на 4 877.60 лева (четири хиляди, осемстотин, седемдесет и седем лева, шестдесет стотинки) в периода от 29.06.2016г. до 16.01.2019г. - 3 – годишният предвиден в закона давностен срок не е изтекъл, доколкото по отношение на най-ранната посочена дата, към която се претендира заплащането на неустойката – 29.02.2016г., същият изтича на 29.02.2019г. Исковата молба е подадена на 18.01.2019г., следователно давността е спряла да тече по смисъла на чл. 115, б. ж) ЗЗД на същата дата, към която давността все още не е била изтекла.
В този смисъл възражението на ответника за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
По разноските:
Ищцовото
дружество е направило разноски в исковото производство в размер на 450 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, 1127,47 лв. държавна такса исков процес, 150 лв. депозит вещ
лице, 16,80 лв. такса нотариална заверка на документи, които следва да бъдат заплатени от ответника изцяло. Предвид заявеното
от ответната страна възражение за прекомерност на разноските, съдът намира с
оглед фактическата и правна сложност на делото, която не е висока и предвид
фактът и ще ищецът не се е представлявал по делото в с.з. от процесуален
представител, а само е изпращал писмени становища по делото, че следва да се
намали поисканото юк възнаграждение към минимума от 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият
районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.В.Л., с ЕГН: *********** и адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на “Райфайзенбанк” ЕАД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. Н. В. Гогол 18 -20, сумата в размер на 18 796.87 лева (осемнадесет
хиляди, седемстотин, деветдесет и шест лева, осемдесет и седем стотинки), от
които:
> Редовно падежирали главници за периода от 10.02.2014г. до
10.06.2016г. включително в размер на 3 362.05 лева (три хиляди, триста,
шестдесет и два лева, пет стотинки);
> Предсрочно изискуема главница в размер на 7446.85лева
(седем хиляди, четиристотин, четиридесет и шест лева, осемдесет и пет
стотинки);
> Начислена редовна лихва, върху редовно падежирали главници,
начислена за периода от 10.02.2016г. до 10.06.2016г. вкл. в размер на
500.63лева (петстотин лева, шестдесет и три стотинки);
> Начислена редовна лихва, върху предсрочно изискуема
главница за периода от 11.06.2016г. до 28.06.2016г. в размер на 60.13 лева
(шестдесет лева, тринадесет стотинки);
> Начислена наказателна лихва, върху редовно падежирали
главници, за периода от 2 549.61 лева (две хиляди, петстотин, четиридесет и
девет лева, шестдесет и една стотинки) в периода от 10.02.2016г. до
16.01.2019г. вкл.
> Начислена наказателна лихва, върху предсрочно изискуема
главница в размер на 4 877.60 лева (четири хиляди, осемстотин, седемдесет и
седем лева, шестдесет стотинки) в периода от 29.06.2016г. до 16.01.2019г.;
ОСЪЖДА С.В.Л., с ЕГН: *********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Райфайзенбанк” ЕАД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Н. В. Гогол 18 -20, сумата в размер на 1444, 27 лв., представляваща направени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с
оригинала:С.Г.
Районен съдия: