Р Е Ш
Е Н И Е
№ 467 20.06.2019г. гр.С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският окръжен
съд, Гражданско отделение, Четвърти състав,
На шести юни 2019г.
В публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
Секретар Стойка Стоилова
Като разгледа докладваното
от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
Гражданско дело № 68 по
описа за 2013 год.,
за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е на основание чл.45- 49 във вр. с чл.82 - 86
от ЗЗД.
Постъпила е Искова молба от лицето Д.Г. ***, който
заявява, че на 20.05.2010г. в гр.К., обл.С. лицето Г.С.Т. *** извършил срещу него престъпление по
чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 20.05.2010г. в гр.К. извършил действия по нанасяне на удар с бутилка
отгоре в лявата теменна област на главата на доверителя ми,
с което причинил на последния средна телесна повреда - отворено депресионно счупване на черепните кости в лявата теменна
област, което нараняване прониква в
черепната кухина. Твърди, че след инцидента изпаднал в критично състояние - повръщал, имал
непосилни болки и имал нужда от медицинска помощ, за да бъде стабилизиран, на следващата сутрин отишъл в ЦСМП- К., където било
установено счупване на черепа му и след това отишъл в МБАЛ- гр.С., където постъпил в неврохирургично отделение и бил опериран по спешност. Сочи, че за така извършеното престъпление било образувано производство по НОХД № 75/2012г. по описа на РС- К., по което ответникът бил осъден на наказание „шест месеца лишаване от свобода",
изтърпяването на което било отложено за
срок от 3 г. на основание чл.66, ал.1 от НК. Твърди, че в съгласно заключение на съдебно-медицинската експертиза по това НОХД бил получил контузия
на главата, сътресение на мозъка, отворено
депресионно счупване на черепните кости в лявата теменна област /разкъсноконтузна рана на главата с подлежащо счупване на
костите/, като описаните травматични
увреждания били причинени от ответника, в резултат на нанесения побой - по
време и начин, описани в
досъдебното производство. Било установено, че периодът за възстановяване на
травматичните увреждания е по-дълъг от 30 дни и че отвореното
депресионно счупване на черепните кости представлявало проникване в черепната кухина, а останалите
травматични увреждания му били причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счита, че в резултат на това увреждане от 20.05.2010г. той бил претърпял и
продължавал да търпи силна физическа и душевна болка, чувствал силно
неразположение и болка в главата, която не можела да отшуми и до днес и му се налагало да приема ежедневно обезболяващи средства.
Поради което моли съда на основание чл.45 от ЗЗД да осъди ответника Г.С.Т. да заплати му заплати сумата 26 000 лв., представляваща парично обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди- болки и страдания в следствие от причинените му на 20.05.2010г.
увреждания, ведно със законната лихва върху главницата 26 000 лв. от датата
на увреждането/20.05.2010г./ до окончателното изплащане на сумите, както и всичките му разноски по делото. В този смисъл пледоарията на процесуалния му
представител- адвокат по делото. В аналогичен смисъл е и писмената му защита по
делото.
Ответникът Г.С.Т. *** в Отговора си на Исковата молба сочи,
че не признавал исковата претенция против него, тъй като в резултат на същото
това процесно събитие/скандал на 20.05.2010г. в заведението „А.“- гр.К./,
предизвикат според него от самия ищец Д.Г.Г., той бил получил тежка телесна
повреда- откъсване на ушната мида и обезобразяване на лицето. Според него в
тази връзка със своя осъдителна присъда по НОХД № 950/2011г. на РС- К., и щецът
Г. бил осъден на 2 г. „лишаване от свобода“ с приложение на чл.66, ал.1 от НК,
както и да му заплати, като пострадал сумата 9 500 лв. парично обезщетение
за причинени му неимуществени вреди по предявения в наказателното производство
граждански иск. Заявява, че предявения против него граждански иск по чл.45 от ЗЗД бил изцяло неоснователен, поради нанесената
му от ищеца при същия инцидент тежка телесна повреда-откъсване на
ухото,обезобразяване на лицето и последвалите болки и страдания от извършената и предстоящите хирургически интервенции. Поради което моли да бъде отхвърлен изцяло, със
законните последици от това. Претендира разноските си по делото. В подобен
смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото, който
заявява, че искът е прекомерно завишен, като размер, и моли да бъде значително
редуциран. В такъв смисъл е и писмената му защита по делото.
СЪДЪТ след като се запозна с всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, със становищата на всяка една от страните, със
заключението на съдебните експертизи по гражданското дело и с постановените и
влезли в законна сила актове по наказателното производство, както и с
приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, счита за изяснено
и доказано по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна
обстановка по делото :
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :
Ищецът е лице, пострадало от извършено срещу него от
ответника престъпление от общ характер по смисъла на НК, причинени са му болки
и страдания в резултат на това, налице е доказано виновно поведение от страна
на ответника против него, следователно искът е своевременно предявен, същият се
явява процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия
първоинстанционен ОС- С.и съдът следва да се произнесе по съществото на спора в
рамките на исковите претенции.
ОТНОСНО
МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА :
Видно
от събраните по делото писмени доказателства- Присъда № 108/06.08.2012г. на КРС, Решение № 261/13.12.2012г. на СОС, Отговор от ответника от 03.07.201Зг., Удостоверение № 792/2010г., Епикриза № 993/09.06.2010г, СМЕ по писмени данни № 2010-442, СМЕ по писмени данни № 2011-167, съдебнопсихиатрична експертиза № 89/11.05.2011г., Призовка за ВКС, Удостоверение № 792/2010г., Епикриза № 993/09.06.2010г., СМЕ по писмени данни № 2010-442, СМЕ по писмени данни № 2010-167, съдебнопсихиатрична експертиза № 89/11.05.2011г., Писмо изх.№ 2657/11.07.201Зг.
на СОС, Писмо № 1782/12.07.201Зг. на ВКС, Писмо изх. № 2721/15.07.201Зг.
на СОС, Писмо изх.№1379/15.07.201Зг. на КРС, Молба от адв. П. от 25.07.201Зг.,
Удостоверение № 792/2010г., СМЕ по
писмени данни № 2010-442, СМЕ по
писмени данни №2010-167, Епикриза изх.№ 993/09.06.2010г., Съдебнопсихиатрична експертиза № 89/11.05.2011г., Писмо изх. № 249/20.01.2014г. на ПАС, Писмо изх.№ 228/04.02.2014г. на КРС, Решение № 405/05.02.2014г.
на ВКС, Писмо изх.№ 1469/27.03.2014г. на СОС, Молба № 12007/24.10.2011г. на КРС, Протокол от 24.11.2011г.
на КРС, Присъда № 27/04.02.201Зг.
на КРС, Въззивна жалба № 2099/28.02.201Зг., Протокол от 19.03.2014г. на СОС, болн. лист от 15.05.2014г. и
приключеното гр.д. № 48/2014г. на ПАС, на 20.05.2010г. в гр.К., обл.С. ответникът Г.С.Т. *** е извършил срещу ищеца Д.Г. *** умишлено престъпление от общ характер по смисъла чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК
за това, че на тази дата/20.05.2010г./ в гр.К., обл.С.
е извършил действия по нанасяне на удар с бутилка отгоре в лявата теменна област
на главата на ищеца Г., с което му е причинил средна телесна повреда,
представляваща отворено депресионно
счупване на черепните кости в лявата теменна област, което нараняване прониква в черепната кухина. След инцидента ищецът Г. изпаднал в критично състояние- повръщал, имал непосилни болки и
имал нужда от спешна медицинска помощ, за да бъде стабилизиран. На следващата сутрин ищецът Г. ***, където било
установено счупване на черепа, след това отишъл в МБАЛ- гр.С., постъпил в неврохирургично
отделение, където бил опериран по
спешност. Безспорно доказано е, че за така
извършеното престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК било
образувано наказателно производство по НОХД № 75/2012г. по описа на РС- К., по което ответникът Т. бил осъден на наказание „6 м. лишаване от свобода"-
условно, като изпълнението на наказанието било
отложено за изпълнение за срок от 3 г. на основание
чл.66, ал.1 от НК. В резултат на това
деяние на ответника, ищецът е получил контузия
на главата, сътресение на мозъка, отворено
депресионно счупване на черепните кости в лявата теменна област /разкъсноконтузна рана на главата с подлежащо счупване на
костите/, като описаните травматични
увреждания били причинени от ответника, в резултат на нанесения побой, по време и начин, по гореописания начин. Безспорно доказано е, че периодът
за възстановяване на травматичните увреждания е по-дълъг от 30 дни, че отвореното
депресионно счупване на черепните кости представлява проникване в черепната кухина, а останалите травматични увреждания причинили
временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. И в резултат на това
увреждане от 20.05.2010г. ищецът е
претърпял и продължава да търпи силна физическа и душевна болка, чувствал силно
неразположение и болка в главата, която не може да отшуми и до днес, като
му се налага да приема ежедневно обезболяващи средства.
Горното се доказва и от съдържащите се в приключеното НОХД против ответника-
подсъдим множество писмени доказателства- съдебно медицинско удостоверение № 792/10г., съдебно-медицинска експертна справка № 14/2010г., копие от лабораторен
журнал от ЦСМП- С.и ЦСМП- К.,
история на заболяването № 10262 на името на ищеца Г., декларация за информирано съгласие,
предоперативна епикриза от неврохихургично отделение
от МБАЛ „проф. д-р Ст. К.“ - С.на негово име, анестезиологичен лист № 879/21.05.10г.,
фиш за имунохематологично изследване на името на ищеца, оперативен протокол № 10262 на негово името, направление за
хоспитализацията му, регистриране на
процедури по клинична пътека № 203 „Хирургично лечение при травма на главата“, лист за
предоперативна анестезиологична консултация и преценка на името на ищеца, епикриза от неврохирургично отделение на негово име, които представляват всичките
установяващи обстоятелства, свързани с пострадалото лице- ищец и получените от него телесни увреждания от ответника.
Съгласно събраните по делото
множество гласни доказателства- показанията на разпитаните общо 3 бр. свидетели,
се установява следното :
Свидетелката Д. В. Г./бивша съпруга
на ищеца Д.Г./ заявява, че познава ищеца Д.Г. от 1991г., когато били още ученици, след това станали и семейство в продължение на 12 г., като преди 4 г. се развели официално. Била заедно с ищеца Д.Г. същата вечер на абитуриентска вечер в заведение в гр.К., след това били с компания в ресторант. Станал инцидента, за който според
нея нямало мотив, тъй като всички били на масата, седяли, говорили си, като тя седяла срещу ищеца. Видяла непознат
човек, който с бутилка ударил по главата ищеца Д.Г., както бил с гръб към нападателя, за който научила, че се казва Г.. Знае от ищецаДаниел, че те двамата не се
познавали по- рано. Станалото било голям кошмар за него, за нея
и за децата им, било много страшно което се случило,
защото пострадалия ищец още тогава паднал на земята.
След това извели Д. навън да се съвземе, после си отишли в къщи, къдато той я попитал какво и защо
се е случило. Вечерта мислели, че само леко е
ударен по главата, но до сутринта станало по- зле положението, защото Д. имал главоболие, виене на свят, повръщаше, синини под очите, проявявал летаргия, станало било нещо лошо с него. Д. се съгласил да го прегледа
лекар и отишли в болницата в гр.К. и в гр.С., като при извършения преглед се установило,
че нещата са сериозни и се налага операция и
наистина бил опериран,
защото от удара получил счупване на черепа. Преди операцията
лекарят им казал, че има възможност след операцията пострадалия да получи намалена работоспособност, епилепсия или емоционално да има
проблеми. Всички от семейството били под напрежение по време на операцията. Дълго време след
операцията Д. се възстановявал, а те
се притеснявали дали
няма да се прояви нещо нередно след операцията му. В болницата той престоял доста време, след това доста
време бил с превръзка на главата.
Лекарите го били предупредили изключително много да внимава, като извършва някаква дейност, да не се удари, да не
падне и да не се получи повторно
сътресение. Самата гледка била
доста неприятна, тъй като той имал много дренажи, децата им били в шок. Д. се възстановявал в продължение на около 6- 7 месеца. По- рано той бил активен спортист, обръщал много внимание
на физическата си подготовка, правел си тренировки, но след това всичко му станало безразлично- лекарите му забранили да спортува, трябвало да бъде под строго наблюдение, наложило се да стопира
много предишни дейности, за
да се предпази. От случката Д. изпаднал
в депресия, затворил се в себе си, измъчвал се, че не е пълноценен, както преди. Преди той бил много жизнен и деен в действителност, но станалото много злу му се отразило. Това била и една от причините за края на брака им-
станал некомуникативен,
затворил се в себе си и това се отразило на семейните им отношения.
Всеки го питал какво се е случило, защо носи
превръзката на главата, с въпросите си
хората го връщали доста на назад във времето. Ищецът след инцидента напуснал работата си и спрял да върши много неща, които по- рано обичал да върши, понеже искал да се предпази, да не се нарани, да не си навреди, взел да отделя по- малко време и на децата им, започнал да не се закача, да не се боричка с децата и това също се отразило на нашите отношеня им. Свидетелката потвърждава, че е била разпитвана по- рано и по назателното дело, като в цялата създала се суматоха не могла всичко да
види и всичко да знае. По- късно е чувала за неща, които сама в момента не е видяла на мястото
на инцидента- това е гладала към съпруга си и искала да го изведе навън. Видяла е кръв по съпруга си, но не била обърнала внимание и не си спомня
дали нападателя му също е имал кръв по себе си или не.
Свидетелката П. М. А./живееща във
фактическо съжителство с ищеца/ казва,
че познава ищеца още от 2002г., а от периода 2003-2004
г. имали по- близки отношения с него, като в момента
живеели заедно на
съпружески начала, без сключен граждански брак. За инцидента с него научила от нейни познати,
които са били в това заведение, които й казали, че е
станала тежка ситуация, при която ищецът Д.Г. е бил ударен по главата с бутилка.
След като разбрала за
инцидента, тя започнала да му звъни по телефона, но той не се обадил. На другия ден се
чухла с него, когато вече той бил в болницата, и разбрала, че бил в тежко
състояние. На живо го видяла 15- 20 дена след инцидента, когато вече бил извън болницата- изглеждал ужасно, безпомощно и различно. Той преди това обикновено бил в добра
физическа форма, но тогава бил в много окаяно
състояние и за нея било травмиращо да го види така. След инцидента нещата коренно се променили- след няколко месеца те заживели фактически
заедно, ищецът имал проблем с лявата ръка, имал болки и изтръпване
след инцидента. Ходили на лекар и му казали да ограничи спорта. Излизали са с детето им на разходка, един клон го
одраскал и му потекла малко кръв- тогава много се изплашили и оттогава винаги носели шапки. Трябва Д. да не се къпе с много топла
вода, което било вредно за него заради операцията на черепа, когато летял със самолет,
също било опасно за него, заради промяната на налягането. Тя много се
притеснявала за него, понякога от работата, като казвал, чего боли
глава, за да няма тежки последици за тях, като семейство.
Воденето на наказателното дело било голям стрес за него, като след
инцидента се чувствал несигурен,
дали някой няма да направи нещо лошо на него или на децата. Имал изрични препоръки от лекари да се предпазва от наранявания и от натоварвания. Д. дотогава бил хубав мъж, атлетичен, носел дълга коса. Счита, че ищецът Д. след инцидента се променил, станал по- сприхав, нямал желание за много неща, които обичал да прави, станал притеснителен.
Д. вече следвало да внимава, да подбира какво работи и да се предпазва от много неща. Тя винаги се стараела да го
успокоява, че ще се оправи и всичко ще
премине. От станалото имало реален риск за живота му, притеснявала се дали това няма да навреди на психичното му състояние, като той още носел този риск. Тя работела в
застрахователно дружество,
като застрахователен агент, по професия била инженер, а Д. се занимавал с внос на
автомобили от чужбина, заради което често пътувал до чужбина със самолет, откъдето ги закупува тези
автомобили и ги продавал в България.
Свидетелят Н. Т. М./без
родство и особени отношения със страните по делото/ дава показания, че познавал и двете страни по делото/ищеца Д.Г. и ответника Г.С./ от преди повече от 15 г., а инцидента между тях станал преди 10 г., по време на
абитуриентските балове. Тогава в гр.К. имало едно атрактивно заведение «А.», като същата вечер някъде след 24 ч. той е бил там и тогава видял ответника Г. в заведението, който бил седнал на бара, поздравил го и отишъл да се видят. Д. дошъл там по- късно, той чул, че става разговор на висок глас, а освен това имало други две
момчета- Стоян и Гого,
които той ги познавал отдавна от деца. Взели да се замерят с капачи, бутилки и назрявал конфликт, след което той си тръгнал и не знае какво е станало след това.
Нямал идея защо е станал инцидента между Д. и Г.. Д. отишъл при Г., той самият бил до Г.. За
инцидента разбрал след известен период
от време. За ответника Г.Т. заявява, че пред него
имало алкохол,
но той не бил пиян,
понеже не бил пил много. Не може да кажа за
какво е станал спора между тях, само чул, че взели да си говорят на висок тон, и назрявал конфликт. Гошо и Стоян от
компанията на ищеца Д.Г. били, дето се
замеряли и назрявал конфликта, като според него ответникът Г.Т. не бил
конфликтен.
Съдът кредитира изцяло показанията и на тримата
свидетели, макар първите две да са бивша съпруга/присъствала на инциданта/ и
настояща съпруга/неприсъствала на инцидента/, тъй като техните показания са
вътрешно непротиворечиви, съответстват в значителна спепен помежду си, липсват
по далото каквито и да са данни за някаква пряка или косвена заинтересованост
на някой от тримата свидетели от изхода на това гражданско дело/след приключило
наказателно производство от общ характер/, и техните показания се подкрепят
изцяло от събраните по делото писмени доказателства, от заключението на съдебно-
медицинската експертиза по делото и допълнителните устни пояснения в о.с.з. от
вещото лице- неврохирург.
Съгласно
приетото по делото без възражение от никоя от страните заключение на съдебно-
медицинската експертиза/СМЕ/ по делото, ищецът Д.Г.Г. при битовият инцидент на 20.05.2010г. е получил контузия на главата, разкъсно- контузна рана на главата в ляво теме, импресионно счупване на лявата
теменна кост на черепа-открито, мозъчно сътресение без коматозно състояние/без загуба на съзнание/с
ретроградна амнезия, мозъчна контузия/лека форма/, 6ез огнищна
неврологична симптоматика. Механизмът на
получаване бил травма в областта на главата с твърд предмет с травмиращ ръб по малък от правия ъгъл с достатъчно висока
кинетична енергия, достатъчна да преодолее съпротивата на черепната
кост и да предизвика импресионно счупване с проникване в черепната кутия. Същият бил причинил контузията на главата, разкъсно контузната рана на нея, мозъчното сътресение без
коматозно състояние и мозъчна контузия, като всички
увреди били причинени от еднократен удар в лявата теменна област на главата. Самата контузията на
главата била временно разстройство на здравето, неопасно за живота и това е причинило болка и страдание, като разкъсно- контузната рана на главата била временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и е причинила болка и страдание, импресионното
счупване на лявата теменна кост на черепа/открито/ било проникване в черепната
кухина и била с временна опасност за
живота, мозъчното сътресение без доказано коматозно
състояние било временно разстройство на здравето, неопасно за живота и било причинило болка и страдание, а самата мозъчна контузия с
продължителна ретроградна амнезия била
временно разстройство на здравето без
опасност за живота.
Според
вещото лице възстановяването при пострадалия ищец Д.Г. е
настъпило за контузията на главата с оздравява
до 7 дни, разкъсно- контузната рана на главата оздравяване до 10 дни със сваляне на конците при нормално протичащият оздравителен процес, импресионното счупване на лявата
теменна кост на черепа оздравяла до 2 месеца при нормалното протичане и била без усложнения, мозъчното сътресение е оздравяло до 3 седмица, и мозъчна контузия оздравяла дефинитивно до 2 месец и не била преминала към
усложнения. Силата и интензитета на болките и страданията в острия
период на страданието от момента на инцидента на 20.05.2010г. до оздравяването на кожните и костни дефекти са били най- силни, а и също преодоляването на мозъчният
оток създаден от мозъчната контузия и предизвикващ
главоболие за 10-14 дни. В този период и обезболяващата терапия е била най- интензивна, след това във
фазата на подострият и хроничен период са били с по- умерен характер и обезболяващите
средства са били редуцирани. Разделно по
нозологични единици са, както следва- контузията на
главата оздравява до 7 дни и отзвучават оплакванията, разкъсно контузната рана на главата
оздравява до 10 дни при нормално протичащият оздравителен процес и
отзвучават оплакванията, импресионното счупване на лявата теменна кост на черепа оздравява до 2 месеца при нормалното протичане и е без усложнения и за този
период отзвучават оплакванията, мозъчно сътресение е оздравяло до третата
седмица и са отзвучали оплакванията, мозъчна контузия е оздравяло дефинитивно до 2 месец и не е преминала към усложненият, когато са отзвучали оплакванията. В
резултат на това контузията
на главата е с период на оздравяване до седмица без
остатъчни болестни явления, разкъсно- контузна рана на главата в ляво теменно е с период на оздравяване до
10 дни и е без остатъчни болестни явления, импресионно счупване на лявата
теменна кост на черепа- открито е с период на оздравяване
е до два месеца при правилно
оздравяване на увредените костни структури
и е с остатъчен костен дефект с предстоящо оперативно пластично затваряне/само при съгласие и желание от пациента/, мозъчно сътресение е с период на
оздравяване до три седмици и поради това, че е функционално заболяване, не оставя
остатъчни болестни явления, мозъчна контузия е с период
на оздравяване от два месеца при спазване на правилата
за правилно поведение, режим и медикаментозно лечение, след което не е оставила
остатъчни болестни явления.
Съгласно писменото заключение на СМЕ, ищецът Д.Г.Г.
към датата на
завеждането на иска в
съда/27.05.2013г./ е бил клинично
здрав по четири от получените травматични увреждания/контузията на главата, разкъсно- контузната рана
на главата в ляво теменно, мозъчното сътресение и мозъчната контузия/, а по петото/импресионното счупване на
лявата теменна кост на черепа-открито/
е бил с костен
дефект 5/5 см в зоната на остеокла етичната трепанация на черепа без придружаващи оплаквания налагащи допълнително
медикаментозно лечение, но налагащо
пластично затваряне-оперативно. Като последно във времето- на прегледа, извършен в Неврохирургична клиника на УМБАЛ„Проф.
Стоян Киркович"- С.на 23.05.2019г. ищецът Д.Г.Г. се установило,че няма
различие в състоянието от датата на завеждане на иска в
съда на 27.05.2013г. до деня на прегледа/23.05.2019г./.
Предвид
допълнителните устни пояснения на вещото лице в о.с.з., след претърпяната депресионна фрактура на ищеца били отстранени счупените фрагменти, които са предизвикали компресия на мозъка. След разрастването на
тази фрактура е останала с костен дефект, който измерен
е 5 см., което представлявало козметичен външен дефект и се виждал визуално. Можело да предизвика главоболие на директните отношения на кожи и подкожи с обвивката на мозъка, твърдата мозъчна
обвивка, на база на сърдечната дейност и пулсациите на артериалните съдове, както и можело да предизвика спонтанни епилептични припадъци от дразнение на външна среда. По принцип скенеровите
изследвания не показвали мозъчни увреждания, като оплакванията на ищеца били вследствие
нарушеното от травмата назад във времето и било
характерно за мозъчна контузия, която била 3 вида/церебрастения, енцефелография и епилепсия/, но не били налице при
него. Не бил при ищеца налице и "синдром на Паркинсон", но
тези видове оплаквания можело да се наблюдават по- късно, като
следствие от причинената фрактура. В
неврохирургията имало основно правило, да се преодолее здравината на костта,
следва да има кинетична енергия, която се предавала
на мозъка, като така се получава микроконтузия. Именно тези микроконтузии
предизвиквали след време
проблемите след травма. Понякога години след
травмата хората имали оплаквания- примерно от болки в
шията и от дискови хернии, които не можели да се включат в
ситуацията на самата травма. Тези оплаквания
и самата травма, ведно с последиците,
които можело да настъпят, не били настъпили в момента при пострадалия ищец, но той обаче категорично не следвало да се занимава със силов спорт, тъй като такива последици и оплаквания можело да се проявят при него. По принцип при такъв счупен фрагмент на черепа, се извършвала пластика с
различни по вид материали и се затваряла костта на черепа, която липсвала при него в резултат
на процесния инцидент.
Съдът възприема изцяло писменото заключение и
допълнителните устни пояснения на вещото лице, като пълни, компетентни и
мотивирани, и приема, че с тях се изяснява в пълна степен настъпилите при ищеца
травми и увреждания, продължителността и естеството на лечението и терапията
му, причинените от това болки и страдания от момента на инцидента до настоящия
момент от време, както и продължителността на проведените лечения и техния
резултат към настоящия момент, както и евентуалния бъдещ период от време за
възстановяване, хирургически намеси, терапии и режими на работа и движение,
както и начин на живот при пострадалия- ищец Геанов.
Следователно
се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин в хода на настоящото
първоинстанционно съдебно дирене, че осъденият за престъпление от общ характер по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК ответник Г.С.Т. *** е нанесъл на ищеца Д.Г. ***.Загора средна телесна повреда, изразяваща се в отворено депресионно счупване на черепните
кости в лявата теменна област, което нараняване прониква в черепната кухина, като ищецът Г. е претърпял неимуществени
вреди- болки и страдания, получил е тежки травми,
претърпял силна физическа и душевна болка, и множество страдания и тревоги, бил е подложен на тежък психологически шок, изпаднал е в състояние на нетрудоспособност и с чувство за непълноценност за продължителен период от
време, като му се е наложило
да приема ежедневно различни обезболяващи
средства. Ищецът
не можел да се чувства пълноценно, вследствие
на нанесения от ответника побой, като при най- малкия знак за ситуация с назряващ спор или проблем с други хора изпитвал панически страх веднага се опитва да се
отдалечи и да избяга от създалата се конфликтна ситуация, под страх от нанасяне
на нов побой и повторно
изживяване на вече преживения
шок. Всички тези увреждания се доказа, че са
в пряка причинно- следствена връзка с извършеното
от ответника престъпление. Предвид всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и приетото заключение на
съдебно- медицинската експертиза по делото, ответникът следва да обезщети ищеца
за причинените му болки и
страдания, страх и унижение, както
и тежък
психологически шок за продължителен период от
време. При преценката на всички тези факти и обстоятелства, съобразявайки се
със задължителното за съда Постановление №
4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, и че самото понятие „справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е някакво напълно абстрактно понятие, а
реално е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението, и вземайки ги предвид
при такива телесните увреждания-характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., и че при едно такова непозволено увреждане се дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и е налице извършено непозволено увреждане от
Т. с всички негови елементи като вреда, и вследствие на това увреждане е причиненото на
ищеца отворено депресионно счупване на
черепните кости, съдът формира своите
фактически и правни изводи.
От събраните по това гражданско дело писмени и гласни доказателства
по категоричен и безспорен начин се доказа, че
нанесеното увреждане на Г. е изключително тежко и е нанесено от ответника Т. по брутален начин при явно незачитане на
обществения ред и достойнството на пострадалия
Г.. Ударът който е нанесен на Г. от Т. е бил толкова силен и с такава степен на интензитет, че е довел до застрашаване
на живота на пострадалия ищец Г.. Може би само много добрата
му физическа форма му е позволила да не се стигне до много по-сериозни последици за него, въпреки че от тук насетне
няма да може да поддържа себе си в
толкова добро състояние. В хода на делото се изясни, че Г. и
семейството му са преживели множество морални страдания и несгоди,
настъпили вследствие на увреждането причинено му от ответника.
Дълго време ищецът не е
можел да работи нормално и да изпълнява задълженията си глава на семейството си, вследствие на което обстоятелство
той е станал по-затворен, по- сприхав и несговорчив. Продължилата в продължителен период от време тази ситуация е довела до разпадането на първото му
семейство, което беше потвърдено от свидетелите
по делото, като в този интервал
от време ищецът Г. е ходил превързан и
обезобразен на празниците на децата
си, които също са били изключително стресирани от присъствието на баща им в този вид, като
целият този стрес е довел до пълно
разложение на живота му, вследствие на
нанесената му травма от ответника Т..
Наред с това ищецът Г. е бил лишен от възможността да упражнява хобито си/екстремни
спортове/, не можел да прави дори
леки всекидневни тренировки, понеже това може да доведе до притискане на прешлените му,
вследствие на причинената му контузия и до още по- тежки травматични последици за него, които да го парализират частично. Това състояние непрекъснато тормозело ищеца, тъй
като за него спортът бил много важна част от живота му и без да е
активен физически, той не се чувствал пълноценен
човек. Също така Г. бил физически загрозен, тъй като не можел да пусне дълга
коса и да възвърне предишния си вид от преди инцидента, той следвало да си направи
допълнителна оперативна пластика на
глава, чрез която да предотврати част от последиците на фрактурата, но при всички случаи черепът му никога няма да изглежда по естествения си начин отпреди инцидента. В резултата на това визията му след инцидента будели въпроси, неразбиране, присмех и
подигравки, които се отразявали твърде негативно върху самочувствието на Г. във всекидневието. Като увреждането, причинено от ответника на ищеца тотално е преобърнало начина на живот и работа на ищеца, което довело до раздяла със
старото му семейство, попречило му е до края на
живота си да упражнява любимите си хобита, кара Г. да изпитва постоянна
болка в почти всяко време през годината и увреждането
му причинява постоянен дискомфорт.
С оглед виновното причиняване на
тези болки и страдания от ответника на ищеца без видима причина за това,
предвид естеството на физическите и психическите травми, продължителността на
уврежданията и последици от това, с оглед възрастта на извършителя и на
пострадалия, практиката на настоящия съд, на съдилищата в региона и тази на
ВКС- С. по аналогични казуси, съдът счита, че обоснована, доказана и
справедлива се явява паричната компенсация за сумата 20 000 лв., която е
съобразена с аналогичните размери към датата на увреждането/20.05.2010г./,
действащата тогава в страната минимална работна заплата в размер на 260 лв. месечно,
считано от 01.01.2010г. съгласно ПМС № 326/30.12.2009г., публикувано в Държавен
вестник № 2/08.01.2010г./тоест обезщетението е в размер на 77 бр. МРЗ за страната към датата на увреждането/, ведно
със законните последици от това- лихви и разноски.
В останалата част
над доказаните 20 000 лв. исковата претенция за парична компенсация на
причинени неимуществени вреди се явява неоснователна и недоказана по размер към
датата на увреждането/20.05.2010г./, и следва да се отхвърли частично, със
законните последици.
Предвид разпоредбата на чл.82- 86
във вр. с чл.84, ал.3 във вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД, ответникът- извършител
дължи на ищеца- увреден и законната лихва върху уважените 20 000 лв.,
считано от датата на непозволеното увреждане/20.05.2010г./ до окончателното
изплащане на сумите.
Предвид чл.78, ал.1 във вр. с чл.80
и чл.81 от ГПК, ответникът дължи на ищеца и направените разноски по гр.дело за
заплащане на адв.хонорар на 1 адв. и за възнаграждение на вещото лице,
съобразно уважената част от иска, в размер на общо 1 503 лв.- видно от
Списъка му.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата 4% ДТ- 800 лв. върху увежената част от иска, в полза на
органите на съдебната власт, по приходната сметка на ОС- С.в обслужващата го банка.
Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може
да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му всяка от
страните, чрез настоящия първоинстанционен ОС- С.пред въззивния му ПАС- П..
Ето
защо водим от горните мотиви и на осн. чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД,
първоинстанционния ОС- С.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г.С.Т.- ЕГН ********** *** да
заплати на Д.Г.Г.- ЕГН **********
*** парично обезщетение
в размер на 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени
вреди в следствие от причинените му на 20.05.2010г. в гр.К., обл.С. непозволени увреждания, ведно със законната лихва
върху 20 000 лв. от 20.05.2010г. до окончателното изплащане на сумите,
както и 1 503 лв./хиляда петстотин и три лева/ разноски по делото, като отхвърля иска в останалата част над
20 000 лв. до 26 000 лв., като неоснователен и недоказан в тази му
част.
ОСЪЖДА Г.С.Т.- ЕГН ********** *** да заплати ДТ- 800 лв./осемстотин лева/ по
приходната сметка на ОС- С.в „ЦКБ- АД“, клон С..
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването
му всяка от страните, чрез ОС- С.пред ПАС- П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :