Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, 11.06.2018г
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
12-ти въззивен състав, в открито заседание на единадесети април, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ ЗАХАРИЕВА
АНДРЕЙ Г.
при участието на секретаря Мариела Миланова и прокурора Деян Маринов,
разгледа докладваното от съдия А.Захариева ВНОХД № 1268 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 19.12.2017г. по НОХД №10111/15г., СРС, НО, 15 състав е признал
подсъдимият Д.Г.С. е признат за виновен и на основание чл. 195, ал.1,т.4 вр.
чл. 194, ал.1, вр. чл. 54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е отложено на
основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години.
С присъдата на основание чл. 189, ал.2 от НПК подсъдимият С. е осъден да
заплати на Г.И.Ш. сумата от 3600лв., представляваща обезщетение за претърпените
от него имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
31.10.2012г. до окончателното й изплащане.
Със същата присъда на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият С. е
осъден да заплати на гражданския ищец Г.Ш. сумата от 830лв., представляваща
заплатено от последния адвокатско възнаграждение за повереник.
С присъдата СРС се е произнесъл по
сторените в хода на делото разноски като е присъдил на основание чл.189, ал.3
от НПК в тежест на подсъдимото лице.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319,
ал.1 от НПК е постъпила жалба и допълнение към нея с искане за отмяна на
постановения съдебен акт. В същата се излагат твърдения, че СРС не е обсъдил
достатъчно задълбочено всички доказателства по делото, поради което е приел
неправилна фактическа обстановка. Посочва се, че тъй като отнетата движима вещ
не е индивидуализирана по отношение на собствеността, то същата влиза в
приложното поле на хипотезата за „изгубени вещи“ и в случая, когато се установи
фактическа власт над нея, вещта става намерена. В този смисъл се излага, че
възприетата от обвинението правна квалификация е неправилна, като подсъдимият
следвало да бъде съден по друга правна квалификация, а именно по чл. 207 от НК
и да му бъде наложено наказание „глоба“. Акцентира се на показанията на
свидетеля С.С.Г., които според защитата са неясни, непълни, както и че
съдебният състав не е взел под внимание изявлението на подсъдимия, че той също
притежава лодка, която се е опитал да ремонтира в халето на Националната
ветроходна база, във връзка с което вкарвал и изкарвал своята лодка на и от
територията на базата като това се е случило в същия период, в който е изчезнала
процесната лодка. В заключение се твърди, че правото на подсъдимия да бъде
осъден при условия на несъмненост и категоричност в доказване на обвинението е
накърнено. Поради всичко изложено се иска отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на нов, с който осъдения подсъдим да бъде оправдан.
В разпоредително заседание на 13.03.2018 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждането на допълнителен или
повторен разпит на подсъдимия и/или свидетелите, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В открито заседание пред въззивния
съд подсъдимия Д.С. редовно призован, не се явява.
Защитникът на подсъдимия моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея
съображения.
Представителят на СГП намира присъдата на районния съд за правилна и
законосъобразна и като такава счита, че следва да бъде потвърдена.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Ш. –адв. Т. подкрепя
казаното от прокурора. Обръща внимание, че показанията на единствения свидетел
кореспондират със събраните други гласни и писмени доказателства, индиректно
подкрепящи обвинението, поради което моли за потвърждаване на присъдата. Моли
за присъждане на деловодни разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълненията
към нея‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие
с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира,
че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради следните
съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
При преценката на доказателства, обсъждани от районния съд, въззивния съд
не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Подсъдимият Д.Г.С. е българин, български гражданин, женен, със средно
образование, безработен, неосъждан, *********.
В периода 2004-2005г. св. Г.Ш. закупил ветроходна лодка „Корморан” с
регистрационен номер ******, оборудвана с извънбордов двигател. Веднага след
закупуването й св. Ш. я предоставил безвъзмездно за ползване на Софийският яхт
клуб /СЯК/, с председател св. А.А.. Лодката била използвана за обучение на деца
на язовир „Искър”. Документ за предаването не бил съставян. През 2005г. водната
база на „Щъркелово гнездо” на язовир „Искър” била взета под наем от БСФС от Софийския
яхт клуб до 2009г. В този период като домакин на базата работел св. С.Г.. Достъпът
до база бил през друга база, тази на „Академика”. В периода 2010-2012г. базата
„Академика” се стопанисвала от св. В., който я бил взел под наем. Тогава бил
прекратен договора на Яхт клуба и базата била наета от дружеството „Д.П.”, с управител св. Б.. Св. С.Г. продължил да
работи като охранител и за новия наемател. Известно време Софийския яхт клуб и
дружеството „Д.П.” ползвали заедно базата и имуществото й, като през 2010г. Яхт
клуба преместил имуществото си в съседната „Национална ветроходна база”, която
била на няколко километъра от предишната, като инкриминираната лодка останала в
базата на „Д.П.”. Лодката била разположена на колесар с теглич и се намирала в
хангар. Св. Г. направил опит да уведоми св. Ш., че следва да премести лодката
си, но не успял да се свърже с него. ЧО и ГИ Ш. не бил уведомен за
преместването от СЯК. „Д.П.” била наемател на базата до 2011-2012г., когато
било постановено съдебно решение относно собствеността на базата и дружеството
следвало да освободи базата.
В периода от 01.09.2012г. – 31.10.2012г., на неустановена дата, подс. С.
посетил базата на „Щъркелово гнездо” с неустановено по делото моторно превозно
средство, тип „камионче”, след което прикрепил ветроходната яхта, собственост
на ГИ и ЧО Ш., която се намирала в хангара на базата „Щъркелово гнездо”,
посредством теглича и колесара на който тя се намирала и я преместил в хангар в
съседната база на „Академика”, която също се стопанисвала от фирмата на св. Б..
Неговите действия били наблюдавани от св. С.Г.. Св. В., който бил пренаел
базата „Академика“ от фирмата на св. Б., също знаел за това преместване, тъй
като св. Г. го информирал, че има проблем с тази лодка. Св. Г. предупредил
подсъдимия, че това е лодката на Ш., но подсъдимият му казал, че шефът му е
казал да я изкара. Лодката престояла около две седмици в хангара на „Академик”
след което подсъдимият отново се появил в базата с неустановено моторно
превозно средство, тип „камионче” и посредством теглича и колесара на който тя
се намирала я откарал извън базата, в посока гр. Самоков
Св. Г. многократно се опитал да се свърже с ЧО и ГИ Ш., за да го уведоми
какво се случва с лодката му, но така и не успял. Предал на неустановен
служител на СЯК за случилото се, който му обещал да сигнализира полицията. Едва
по-късно, през 2013г. св. Г. успял да уведоми св. Ш. за случилото се с лодката
му.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите С. Г., Ал. Александров,
Съев, В.; писмени доказателства – справка за съдимост, договор за
покупко-продажба на ветроходна яхта, договор за наем; писмени доказателствени
средства – протокол за разпознаване на лица и предмети ведно с фотоалбум към
него; способите за доказване – заключението на съдебно-оценителната експертиза.
Въззивната инстанция изцяло споделя възприета от СРС фактическа обстановка.
Липсват каквито и да било противоречия, като описаната обстановка почива на
събрания доказателствен материал и отразява достоверно фактите за случилото се.
В този смисъл настоящата въззивна инстанция приема за законосъобразни,
правилни и обосновани изводите на контролирания съд досежно изложената
фактическа обстановка и извършения процесуален анализ на събраните
доказателства и доказателствени средства по делото. При оценката на
доказателствените материали не е извършено превратно тълкуване или игнориране,
а е съобразено действителното им съдържание и обективност.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно първата инстанция се е
доверила изцяло на показанията на свидетеля С.Г.. Същите се отличават с
последователност, логичност и безпротиворечивост. Предвид изминалия период от
време напълно нормално е свидетелят да не е в състояние да възпроизведе в
детайли конкретни обстоятелства от фактологията на случилото се, с оглед
на което правилно районният съд е приобщил казаното от него в хода на
досъдебното производство. Именно тези показания снети в период близък до този,
в който свидетелят е възприел интересуващата процеса информация внасят точни данни за приблизителната дата на
осъществяване на инкриминираното деяние. Освен това въз основа казаното от
посоченото лице правилно районният съд е приел за установено, че считано от
1992г. до момента, независимо от смяната на наемателите и споровете за
собственост на базите „Академика“ и „Щъркелово гнездо“ той е изпълнявал
длъжност като пазач, домакин, техническа поддръжка, поради което познава, както
членовете на клуба, така и наемателите. Същият индивидуализира отнетата вещ уточнявайки,
че други лодки тип „корморан“ в базата не е имало, поради което не е налице съмнение,
че отнетата лодка е именно тази предоставена от свид. Ш.. Съдът се довери на разказа
на свид. Г., в който същият подробно и достоверно пресъздава възприетото от
него относно действията на подсъдимия по отнемане на инкриминираната вещ. Следва
да се отбележи, че така изложеното от обсъждания свидетел не стои изолирано, а
намира опора в показанията на св. В., който потвърждава версията на Г., тъй
като последният сам му съобщил, че има проблем с лодка, която била преместена в
друг хангар за кратко и после изкарана от там. Показанията и на останалите свидетели също подкрепят отделни
моменти от разказа на обсъжданото лице, поради изложеното настоящият съдебен възприе
съобщеното от посочения свидетел като
обективно и достоверно.
Правилно и обосновано първата инстанция е кредитирала показанията на св. Ш..
Въз основа на тях и настоящият съдебен състав установи собствеността на
процесната лодка, както и фактът, че същият я е дал за ползване на СЯК за
обучение на деца. Така изложеното от него намира подкрепа в писмената документация
приобщена по делото в конкретност договор за покупко-продажба на ветроходна
яхта, видно от който Г.Ш. е закупил яхта
тип „Корморан“ с рег. № ******.
Настоящият съдебен състав също кредитира показанията на останалите
свидетели разпитани по делото като логични, достоверни и последователни,
кореспондиращи както помежду си, така и с останалия доказателствен материал,
приобщен по делото.
Съдът не кредитира дадените в хода на съдебното следствие обяснения на
подсъдимия Д.С. в частите им, в които същият твърди, че е изнесъл друга лодка,
която е била негова. Съдът обсъди обясненията на привлеченото към наказателна
отговорност лице, във връзка с останалия доказателствен материал, който се
кредитира от съда, и констатира, че в посочените части, обясненията на
подсъдимия са в противоречие с него. Относно тези обстоятелства съдът се довери
напълно на показанията на свидетеля С.Г., които намери за достоверни и
обективни, поради съответствието им на останалите събрани по делото
доказателства като в същите свидетелят е категоричен, че изнесената от подсъдимия
лодка е бяла със тъмно синьо, което противоречи на заявеното от подсъдимия, че
лодката, която е взел със себе си е била червена.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото са надлежно приобщените в процеса писмени
доказателства.
Протоколът за извършеното разпознаване е изготвен в съответствие както с общите изисквания на чл.128 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и
следователно е годно доказателствено средство, поради което съдът го кредитира
изцяло.
Съдът кредитира като компетентно изготвено заключението на
съдебно-оценителната експертиза, въз основа на което се установява стойността
на инкриминираната вещ към датата на инкриминираното деяние, а именно – 3600лв.
При описаните факти районният съд е направил верни правни изводи за
квалификацията на деянието, за което подсъдимият Д.С. следва да понесе
отговорност.
В този смисъл анализът на доказателствените материали както поотделно, така
и в тяхното единство води до безспорен и несъмнен извод за това, че от
обективна страна подсъдимият на неустановена дата в периода от 01.09.2012г.
-31.10.2012г. отнел чужда движима вещ – ветроходна яхта „Корморан“ с рег. № ******,
оборудвана с извънбордов двигател „Евенрунд Е5REC”с
мощност 5 к.с. на стойност от 3600лв. чрез използване на моторно превозно средство от владението на Ш.
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Кражбата е типично резултатно престъпление, засягащо обществените отношения
по необезпокоявано упражняване правото на собственост на гражданите. То се
изразява в лишаване собственика/владелеца/държателя на движима вещ, с
определена стойност, от владението върху нея, без негово съгласие, при налично
намерение у отнемащия вещта да се присвои. Също така, безспорно описаната
ветроходна яхта е чужда движима вещ, по заложеното от законодателя определение
в чл. 110 от ЗС, за отнемането на която подс. С. не е получил съгласие или
разрешение за вземането.
Изпълнителното деяние на престъплението кражба се характеризира с действия,
които първо са насочени към отнемане на вещта от владението на нейния
собственик, владелец или държател, и второ - които са насочени към установяване
на свое владение върху веща. Подсъдимият е успял да прекъсне фактическата власт
върху процесната вещ на досегашния владелец
- без негово съгласие и е установил върху нея своя трайна фактическа
власт след като се е отдалечил с лодката от мястото на извършване на
престъплението, така че да се разпорежда с нея безпрепятствено и както намери
за добре.
Установи се и квалифициращото по-тежко престъпната дейност на подсъдимия
обстоятелство – за извършване на кражбата е използвано моторно превозно
средство. Макар същото да остава неустановено по делото, от свидетелските
показания на С.Г. се установява несъмнено, че е използвано такова за превозване
на откраднатата лодка. Според задължителните за съдилищата указания дадени в
т.11 от ППВ №6/26.04.1971 г. по н.д.№3/71 г.,изм. с ППВС №7/1987 г., кражбата е
извършена чрез използване на МПС, „когато деецът е използвал МПС за отнемане на
вещите или ЗА ПРЕВОЗ НА ИМУЩЕСТВОТО и отдалечаване от местопрестъплението, за
да установи трайна фактическа власт върху него”. Така посоченото, отнесено към
начина на извършване на инкриминираното престъпно деяние и действието на
подсъдимия, показва, че при превоза на вещта е било използвано именно МПС.
Като неоснователно следва да се отхвърли възражението на защитата за
неправилна правна квалификация, тъй като в случая се касае за безстопанствена
вещ, без собственик.
Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че в съгласно
задължителната съдебна практика /ППВС № 6/71 г. ведно с изм. и доп. ППВС № 7/87 г. / по отношение на деянието с правна квалификация по чл.
207, ал. 1 от НК се сочи, че за да е налице от обективна
страна престъпен състав по този текст от закона следва движимата вещ, предмет
на престъпното посегателство, да е излязла от фактическата власт на собственика
си или на лицето, което я е владеело, тъй като то не знае нейното
местонахождение. В подобен случай, когато владелецът е изгубил вещта, той се е
лишил от владението върху нея и тогава изпълнителното деяние по чл.
207, ал. 1 от НК се изразява в бездействие, изразяващо се
в несъобщаване за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил
в указания от закона 7-дневен срок. Загубената вещ не може да бъде предмет на
кражба, тъй като липсва един от елементите от обективна страна - отнемането на
владението на вещта
Несъмнено такъв не е настоящия случай. Собствеността на вещта е известна –
доказва се от показанията на св. Ш. и Г.
. Същите се потвърждават и от приложение по делото договор за покупко-продажба,
видно от който Г.Ш. е придобил процесната яхта, предмет на престъплението.
Обстоятелството, че същият е предоставил лодката за безвъзмездно ползване не го
лишава от собствеността, още повече, че свидетелят е знаел къде се намира и в
този смисъл във всеки един момент е можел да си я вземе обратно, според
договорката, която е имал.
От субективна страна правилно контролираната съдебна инстанция е приела, че
инкриминираното престъпление по чл.195, ал.1,4 вр. чл.194, ал.1 от НК е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла на
подсъдимия С. е включвал съзнанието, че отнема чужда движима вещ по
неправомерен начин, прекъсвайки чуждата фактическа власт и установявайки своя
такава. Той е знаел, че вещта е чужда и е оставена на съхранение в хангара на
базата, въпреки това е отнел същата посредством МПС установявайки своя
фактическа власт над нея.
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата и по отношение на
индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.
194, ал.1 от НК. Правилно районният съдия е преценил наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства- чисто съдебно минало.
Настоящият съдебен състав също не отчита наличие на отегчаващи обстоятелства. В
този смисъл наложеното наказание в размер на една година и шест месеца лишаване
от свобода, което е близо до минималния предвиден от закона размер ще съдейства
за постигане на целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Първата инстанция е съобразила, че по отношение на подсъдимия С. е налице
основание за отлагане на изтърпяване на така наложеното наказание по реда на
чл.66 от НК , с оглед на което определен изпитателен срок от в размер на четири
години.
Безспорно по делото се установи, че в резултат на извършеното престъпление
гражданския ищец Г.Ш. е претърпял имуществени вреди, които съгласно правилото
на чл.
45 от ЗЗД, подсъдимият следва да репарира.
Законното основание на претендираното от гражданския ищец обезщетение е чл.
45 ЗЗД - непозволено увреждане, като между
обвинението по което подс.С. е предаден на съд и гражданския иск съществува
тясна връзка. Безспорно е, че е налице имуществената загуба за гражданския ищец
като същата е размер на 3600лв. Обосновано е присъдена лихва върху уважения
граждански иск.
Правилно и обосновано на основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимото лице са възложени направените по делото разноски.
Пред настоящия състав се прави искане от повереника на ЧО и ГИ за
присъждане на деловодни разноски, въззивната инстанция констатира, че с
присъдата районният съд е възложил в тежест на подсъдимия да заплати на ЧО и ГИ направените разноски за адвокатско
възнгарждение, съгласно приложеното преставения и приложен договор за правна
помощ. Пред настоящият съдебен състав не се представени доказателства за
извършени разноски от гражданския ищец/частен обвинител Ш. по въззивнато
производство, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим
от всичко изложено и на основание чл. 334, т.6 от НПК във вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда
от 19.12.2017г. по НОХД № 10111/2015г. по описа на 98 състав, НО, СРС.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И/ИЛИ ПРОТЕСТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.