Решение по дело №4072/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер …………             Година  2020                Град Варна

                  

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд               ХХІХ състав

На двадесет и втори октомври Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

    СЪДИЯ: Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4072 по описа на съда за 2020 г.,

          за се произнесе взе предвид следното

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Б.“ ЕООД против НП № 485036-F526582/17.12.2019г. на Началник отдел „ОД“ Варна в ЦУ на НАП, с което на  „Б.“ ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 600 лева на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС вр. чл. 33 от Наредба №Н-18/2006г.  на Министъра на финансите.

В жалбата въззивникът моли съда да отмени НП. В съдебно заседание въззивникът редовно призован  се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

         След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       

              На 14.11.2019 година е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар.1 т.41 от ДР на ЗДДС - Магазин за хранителни добавки, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" №119, стопанисван от „Б." ЕООД, ЕИК:*********. При проверката е установено, че разчетената касова наличност от монтираното и въведено в експлоатация в обекта ФУ - Datecs DP - 150, с ИН DT 747228, ФП 02747228, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 1057,20лв. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 844,10лв., съгласно опис на паричните средства, изготвен от Александър Ангелов Филипов в качеството си на лице наето по трудов договор. Фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми. Установената промяна в касовата наличност, която представлява отрицателна разлика, е в размер на 213,10лв. и представлява извеждане на пари извън касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута. От горното е видно, че „Б." ЕООД, ЕИК:********* не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите "служебно въведени" или „служебно изведени" суми.

      За констатираното бил съставен акт за административно нарушение. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.33 от Наредба №Н18/2006г. на Министъра на финансите.

Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на въззивникът. В предвидения срок жалбоподателят не направил писмени възражения, които да бъдат коментирани от АНО в наказателното постановление.

В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Динов и свид.А., чиито показания съдът кредитира, като дадени обективно и безприрастно, и цени като доказателства по делото.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

Наказателната постановление е издадено от компетентен орган - Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед. Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Съдът намира, че правилно, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма административно наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.33  от Наредба № Н18/2006г. на Министъра на финансите и на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал.1 от ЗДДС и ангажирал отговорността на дружеството, тъй като извън случаите на продажби в книгата за дневните финансови отчети на фискалното устройство се отбелязва всяка промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/в момента на извършването и с точност до минута. Предвид това вписването по чл.33 от Наредбата се извършва текущо-в момента на внасяне или изнасяне на парите. Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е приел, че е налице нарушение на чл. 33 от Наредба № Н18/2006г. на МФ, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Извършването на нарушението не се спори от жалбоподателя.

  Съдът намира, че причините за неизпълнение на вмененото на жалбоподателя със закона задължение в случая са ирелевантни за делото. Жалбоподателят е имал задължение  извън случаите на продажби в книгата за дневните финансови отчети на фискалното устройство да отбелязва всяка промяна на касовата наличност. В това се състои и неговото нарушение. Вътрешната организация на работа в обекта е без значение в конкретния случай. С бездействието си, жалбоподателят безспорно е извършил нарушение на разпоредбите в ЗДДС. Съдът намира, че като ООД жалбоподателят е следвало да е запознат с разпоредбите на ЗДДС и същият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.  

Съдът намира, че не би могло конкретното нарушение да се квалифицира като маловажен случай. Със задължение за отбелязване на всяка промяна на касовата наличност на ФУ се създава възможност за контрол на наличните платежни средства в сейфа на ФУ. В този смисъл съдът намира, че горепосоченото задължение на търговеца е особено важно и не може да бъде квалифицирано като маловажен случай обстоятелството, че не е изпълнено. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е въззивникът да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите, условията и реда на ЗДДС. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други нарушения от същия тип.

          Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на жалбоподателя е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

  При индивидуализацията на наказанието, наложено на жалбоподателя административнонаказващия орган не се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път/ по делото не са налице доказателства жалбоподателят да е бил санкциониран за друго подобно нарушение/, поради което съдът намира, че наказание определено към  минимален размер, би било по-справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че следва размера на наложената имуществена санкция да бъде намален в предвидения в закона минимум. Приложеното от въззиваемата страна предупреждение касае друг обект стопанисван от жалбоподателя. Видно от протокола за предупреждение, същото касае обект в гр. Бургас. Съдът намира, че горното доказателство няма отношение към настоящото нарушение и не може да се приеме, като достатъчно основание на жалбоподателя да бъде наложено по-тежко наказание.

         Произнасяйки се с изменителен диспозитив, съдът не възложи разноски на страните, доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП.

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                    

                                  Р   Е   Ш   И  :

        

ИЗМЕНЯВА НП № 485036-F526582/17.12.2019г. на Началник отдел „ОД“ Варна в ЦУ на НАП, с което на  „Б.“ ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 600 лева на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС вр. чл. 33 от Наредба №Н-18/2006г.  на Министъра на финансите, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред ВАС по реда на АПК.                 

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.    

                                                

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: