РЕШЕНИЕ
№ 3052
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110103516 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Б. Т. Д. срещу ЗД „Б. и.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „* *” № *, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 622.22 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 8000.00 лв., начислено за периода
05.06.2020 год. – 11.03.2021 год., която главница представлява
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
ПТП, настъпило на 04.03.2018 год. в гр. Варна, причинено по вина на водач на
л. а. рег. № *, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Б. и.“
АД. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че е собственик на л. а. в рег. № *. На
04.03.2018 год. в гр. Варна, причинено ПТП по вина на водач на л. а. рег. № *,
с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Б. и.“ АД. Заведена е
щета в ответното дружество. На 04.06.2018 г. от страна на застрахователя е
постановен отказ за изплащане на обезщетение. С влязло в сила решение
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 8000 лева, за причинени имуществени вреди, в
резултат на ПТП, настъпило Присъденото обезщетение е изцяло заплатено.
Освен присъдената главница, застрахователя дължи и обезщетение за забава,
за периода от деня следващ постановяване на отказа до датата, предхождаща
депозиране на исковата молба.
1
Ответникът – ЗД „Б. и.” АД, депозира писмен отговор, в срока по чл.
131 ГПК, с който излага съображения за неоснователност на иска. Възразява,
че лихва не е дължима, до колкото от лицето не е представена банкова сметка,
както че и дружеството не е надлежно поканено. Оспорва и размера на
претенцията. Релевира възражение за погасяване на вземането по давност.
Отправя искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 429, ал. 3 КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 84, ал. 3
ЗЗД деликвента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане и без
покана. Отговорността на застрахователя е договорна и функционално
обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, поради
което същият ще отговаря и за онези вреди и при същите условия, за които би
отговарял деликвента, включително и за лихвите за забава. С нормата на чл.
429, ал. 3 КЗ (в сила от 01.01.2016г.) отговорността на застрахователя по
договора за ГО за дължимите от деликвента лихви върху обезщетението е
лимитирана като началото на периода на забава се поставя с уведомяването на
застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото
застрахователно събитие.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, успешното провеждане на
иска с правно основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на
главен дълг към датата на претендираната лихва, както и че задължението за
заплащане на такава произтича от деликт, покрит от застрахователя риск по
задължителна застраховка ГО, причинен на ищеца, както и поставяне в забава
на ответното дружество за заплащане на застрахователното обезщетение.
В настоящата хипотеза, не е спорно между страните, а и от
приобщеното гр.д. № 3629/ 20121 г. по описа на ВРС, 26 състав, се установява
следното:
На 04.03.2018 г. е настъпило ПТП между л. а. „* *“ ДК № * и л.а. “*“
ДК № *, в резултат на което по вотрия автомобил са причинени щети.
За настъпилото произшествие застрахователя е уведомен на 08.05.2020
2
год.
С Решение № 105/ 14.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3629 по описа
на ВРС за 2021 год., ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца
сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на лек автомобил „*, модел „* *“ с рег. № *, собственост на ищеца,
изразяващи се в повреди по врата дясна предна, лайсна предна дясна врата,
лайсна предна дясна врата долна, врата задна дясна, лайсна задна дясна врата,
калник преден десен, ПВЦ облицовка праг десен, подкалник ПВЦ преден
десен, мигач в ляво огледало, корпус ляво огледало, кормилен накрайник
преден десен вътрешен, кормилен накрайник преден десен външен,
облицовка предна броня, лайсна предна броня дясна, въздушна възглавница
предна дясна врата, въздушна възглавница дясна завеса и модул управление
въздушна възглавница, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
04.03.2018 г. в гр. Варна по вина на застрахования по „Гражданска
отговорност“ при ответника ЗД „Б. и." АД водач на МПС марка „*“, модел „*“
с peг. № * Г. О. К., ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба – 12.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
на основание чл.432, ал.1 КЗ
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл. 429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането (в този смисъл Решение
№128/ 04.02.2020 г. по т.д. № 2466/ 2018 г. на ВКС, I т.о., Решение
№167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т.о.). Следва да се
отбележи, че хипотезата на чл. 497, т. 1 и т. 2 КЗ касае собствената забава на
застрахователя да определи и заплати дължимото обезщетение по
предявената пред него претенция и не е обвързана от забавата, в която изпада
деликвента за заплащане на обезщетение от непозволено увреждане, заради
което и законодателят е предвидил, че всички дължими от застрахователя
лихви по ал.1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и
съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492
КЗ.
В случая не е спорно между страните, че ищецът е заявил претенция за
обезвреда пред застрахователя на 08.05.2020 г. В контекста на коментираното
по-горе разрешение, следва да се приеме, че от момента на уведомяване на
застрахователя от пострадалото лице, в т. ч. предявяване на претенцията пред
него на същата дата, а именно от 26.02.2018 г. ответникът е изпаднал в забава
и дължи законна лихва от тази дата на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ. Липсват
данни за извършено плащане от застрахователя. Искът по чл. 432 КЗ е
предявен на 12.03.2021 г., поради което стойността на дължимото
обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение от 8000 лв. в
размер на законната лихва за периода от 05.06.2020 г. (претендираната от
3
ищеца начална дата) до 11.03.2021г. (деня преди предявяване на исковата
молба) възлиза на сумата от 622.22 лева (изчислено посредством програмен
продукт „Апис – финанси“).
По изложените съображения се налага извод за основателност на
предявения иск, като същият следва да бъде уважен изцяло, на основание чл.
429, ал. 3 КЗ.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и
представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 50.00 лв.,
представляваща заплатена държавна такса.
На основание чл. 38 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат П. Г. сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. и.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „* *” № *, да заплати на Б. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: *,
сумата от 622.22 лв. (шестстотин двадесет и два лева и двадесет и две
стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от
8000.00 лв., начислено за периода 05.06.2020 год. – 11.03.2021 год., която
главница представлява застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 04.03.2018 год. в гр.
Варна, причинено по вина на водач на л. а. рег. № *, с валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗД „Б. и.“ АД, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Б. и.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „* *” № *, да заплати на Б. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: *,
сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б. и.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „* *” № *, да заплати на адв. П. Ч. Г., ЕИК: *, с адрес: *, сумата от
300.00 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника по следната
банкова сметка, открита в „* * *“ АД:
Титуляр: П. Ч. Г.
IBAN: *
BIC: *
4
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5