РЕШЕНИЕ
№ 831
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501308 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. П. И. против Решение № 547/18.02.2022г.,
пост. по гр.д.№ 14898/2021, ПдРС, с което е отхвърлен подадената от жалбоподателя
против П.В. С.- И., В. И. П. и Б. И. П. молба за защита с твърдения за осъществени
актове на домашно насилие на дати 10.08.2021г., 12.08.2021г., 13.08.2021г.,
14.08.2021г., 15.08.2021г., 22.08.2021г., като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят И.И. е обжалвал изцяло решението като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.Моли същото да бъде отменено и да бъде
постановено ново такова, с което се уважи подадената молба за защита. Не развива
подробни доводи.
Въззиваемите страни П.В. С.- И., В. И. П. и Б. И. П. не са подали отговор на
въззивната жалба. В съдебно заседание П. С.-И. е оспорила жалбата, като е поддържала
правилност и законосъобразност на постановеното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – молител, останал недоволен от атакуваното съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по молба,
подсъдна на РС, произнесъл се е в законен състав.
По отношение на правилността на решението се прави оплакване във въззивната
жалба, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не се сочат
никакви конкретни оплаквания за материална незаконосъобразност, нито какви са
процесуалните нарушения.
Съгл. разясненията, дадени в ТР № 1/2013г., по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
ВКС в т.2, въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция
процесуални нарушения, а се съобразява с оплакванията, направени във въззивната
жалба. При проверката на правилността на решението, отново е обвързан единствено с
наведените във въззивната жалба оплаквания, като изключение от този принцип се
допуска единствено в случаите, при което следва служебно да приложи императивна
материално правна норма, дори и нарушаването й да не е посочено като основание за
обжалване, както и в случаите, при които следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брак и ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняване на родителските права,
личните отношения, издръжката и ползването на семейното жилище. По всички
останали въпроси, съдът е обвързан единствено с посочените във въззивната жалба
оплаквания.
В съответствие с тези разяснения е и последващата практика на ВКС - Р №
42/10.06.2015г.,по гр.д.№ 4492/2014г., IIIг.о., в което съдът е подчертал, че по
отношение преценката за правилността на проверявания съдебен акт служебният
контрол, по силата на чл. 269, изр. 2 ГПК, е ограничен само в пределите на посоченото
във въззивната жалба, като изключения правят единствено случаите при наличие на
императивна правна норма, което се прилага служебно или в случаите, в което съдът
следи служебно за интересите на някоя от страните. В тази насока е и Р №
200/23.06.2015г., гр. д. № 6459/2014 г., IV г.о., в което е посочено, че контролните
функции на въззивния съд са да провери валидността и допустимостта на решението и
да определи вярната правна квалификация на предявените искове, а извън тях той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата
2
фактически констатации на първоинстанционния съд.
В настоящият случай жалбата не съдържа абсолютно никакви оплаквания във
връзка с постановеното решение, липсва посочено каквото е да е твърдение за
неправилен извод на съда, за нарушена процесуална или материалноправна норма. При
това положение, доколкото липсва каквато и да е конкретика във въззивната жалба по
отношение правилността на решението, то съдът намира че същото ще следва да бъде
потвърдено, доколкото липсват и предпоставките за служебна проверка, съгл. ТР№
1/2013, ОСГТК, ВКС, а именно императивна правна норма, за чието приложение съдът
следва да следи служебно или интерес на страна, за който също следва да се следи
служебно.
След изтичане на преклузивния срок за въззивно обжалване жалбоподателят е
развил доводи за допуснати процесуални нарушения от съда , свързани с това, че
съдията-докладчик не се е отвел от разглеждане на делото, не е обсъдил всички
доказателства, както и всички оплаквания на молителя. Развил е и съображения, че
съдът е приложил презумпцията за „*****“ без да има каквито и да било доказателства,
че жалбоподателят е употребявал алкохол, както и без да съобрази факта, че инициатор
на всички скандали е именно бившата му съпруга. В тази молба вече се иска връщане
на делото за разглеждане от друг състав на районен съд. Тези доводи, изложени в
молба, подадена в съда пет дни преди съдебното заседание не могат да санират липсата
на конкретни оплаквания във въззивната жалба, доколкото са изложени след изтичане
на срока за въззивно обжалване. Само за пълнота може да се отбележи, че няма данни
да е искан отвод на съдията, разглеждал делото. Самият отказ за отвод пък, ако е
направен такъв, не подлежи на инстанционен контрол. Фактът, че съдът е разделил
разглеждането на насрещен иск / в случая молба по ЗЗДН/ не е основание за извод за
вероятна заинтересованост или предубеденост на докладчика по делото. Още повече,
че по вътрешни правила за разпределяне на делата, при разделяне на производството
по съединени искове или при насрещни искове, то новообразуваното дело се
разпределя на първоначалния докладчик.
По изложеното, съдът намира, че постановеното решение ще следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата П.С. сумата от 400лв., разноски за въззивната инстанция, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 547/18.02.2022г., пост. по гр.д.№ 14898/2021, ПдРС.
3
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН **********, да заплати на П. В. С., ЕГН **********,
сумата от 400лв. разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4