№ 32491
гр. София, 09.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20231110126289 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 242 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 256718 от 08.08.2024 г. от адв. С. В. в качеството си на
пълномощник на ищeца И. К. И. с искане за допускане на предварително изпълнение по чл.
242, ал. 1 от ГПК, на главните вземания за възнаграждение за труд и обезщетения за работа,
присъдени с решение № 14555 от 24.07.2024 г. по гр. дело № 26289/2023 г. на II ГО, 56
състав.
Разпоредбата на чл. 242, ал.1 от ГПК предвижда задължително и служебно допускане
на предварително изпълнение винаги когато се уважава претенция за присъждане на
обезщетение за работа. Последната хипотеза обхваща всички обезщетения, които се
присъждат във връзка с извършването на работа вкл. заплащане на незаплатеното от
работодателя дължимо трудово възнаграждение, каквото е присъдено в настоящия случай.
Предварителното изпълнение на решенията, с които се присъждат вземанията изброени в ал.
1 на чл. 242 от ГПК, е правна последица, която настъпва по силата закона, като съдът не
може да разглежда въпроса да допусне предварително изпълнение или не, а той е длъжен да
стори това.
Ето защо и доколкото не са налице ограничения по чл. 243, ал. 2 от ГПК, следва да се
постанови определение за допускане на предварително изпълнение на присъдените с
посоченото по-горе решение суми както за незаплатено трудово връзнаграждение, така и по
отношение на обезщетението за оставане без работа, което представлява „обезщетение за
работа“ по смисъла на чл. 242 ал. 1 от ГПК (така Определение № 473 от 27.06.2012 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 425/2012 г., IV г. о., ГК).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 242 от ГПК, предварително изпълнение на решение №
14555 от 24.07.2024 г. по гр. дело № 26289/2023 г. на II ГО, 56 състав, в частта относно
присъдените вземания за възнаграждение за труд и обезщетения за работа, както следва:
сумата от 4260 лева, претендирана в брутен размер, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение, претендирано за периода от 17.03.2023 г.
до 17.09.2023 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ; сумата от 710 лева,
представляваща брутно трудово възнаграждение по трудов договор № РКР22-РД15-
141/26.04.2022 г. за периода от 17.02.2023 г. до 17.03.2023 г. включително, сумата от 250
лева, представляваща брутно трудово възнаграждение по трудов договор № РКР22-РД15-
1
142/26.04.2022 г. за периода от 17.02.2023 г. до 03.03.2023 г., на основание чл. 128, вр. чл. 242
КТ.
Определението по чл. 242 от ГПК може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2