№ 3317
гр. Варна, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502263 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.2 вр. чл. 420 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. No 23 370 / 03.08.2021г., подадена от М. Т. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******** и З.Х. Я., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ********, срещу Определение No 3523 / 21.07.2021г., постановено по частно
гражданско дело No 6177 / 2021г. на ВРС, с което е оставена без уважение молба с вх.
№20795/20.07.2021г. на М. Т. П. и ЗЛ. ХР. П. за спиране на незабавното изпълнение
постановено със Заповед № 1429/28.04.2021г. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6177/2021. на
РС Варна, на основание чл. 420 ал. 2 т. 2 от ГПК.
В частната жалба сочи, че заповедният съд не е съобразил, че служебна преценка на
представените документи от външна страна следва да се извърши с акта на съда, с който
дава отговор на Заявлението по чл. 417 от ГПК - дали да издаде заповед за незабавно
изпълнение. По искането от длъжник за спиране на незабавното изпълнение, на осн. чл. 420
ал. 2 от ГПК, съдът не се произнася служебно, а въз основа на с сезиране от страна в
процеса. Съответно преценката на Съда не следва да бъде с „формален характер" и само въз
основа на самия документ - в случая договор за кредит, а на база приложените към искането
за спиране документи. Заповедният съд, в нарушение на процесуалните правила, въобще не
е разгледал писмените доказателства, представени с искането на длъжниците, съответно не е
извършил преценка на тези доказателствата в съвкупност с останалите доказателства по
делото. Първоинстанционният съд въобще не е коментирал подробните съображения за
неравноправност на посочените клаузи в договора за банков кредит. Моли въззивния съд
при постановяване на съдебния акт да ги съобрази, така, както са подробно изложени в
молбата за спиране на незабавното изпълнение. Моли съда да отмени обжалваното
1
определение и да спре изпълнението.
В предоставения срок, кредиторът изразява становище, като сочи, че молбата е
неоснователна. Моли съда да остави без уважение подадената жалба, както и да присъди
разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено на
27.04.2021г. от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков“ 37, срещу М. Т. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ******** и З.Х. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ********, е образувано ч.гр.д. 6177 / 2021г. по описа на ВРС, 19 състав. По делото е
постановено разпореждане No 3683 / 28.04.2021г., с което е разпоредено да се издаде
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т.2 от ГПК за
посочените суми, постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е отхвърлено в една
част подаденото заявление. Издадена е Заповед No 1429 / 28.04.2021г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Заповедният съд е сезиран с молба с вх. No 20795 / 20.07.2021г., подадена от
длъжниците, с която се иска спиране на незабавното изпълнение на основание чл. 420 ал.2
т.2, а именно поради това, че вземането, според длъжниците, се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител.
С обжалваното определение ВРС е оставил без уважение молбата за спиране с
мотивите, че в рамките на осъществявания от заповедния съд контрол за редовност на
представените документи от външна страна преценката за наличието на неравноправни
клаузи може да се извърши само ако тази неравноправност е установима от текста на самия
договор. В разглеждания случай при упражняване на служебното правомощие на съда в
текста на договора не се констатират клаузи с очевидно неравноправен характер, като се има
предвид формалния характер на преценката, която дължи съдът в заповедното
производство. От друга страна преценката за валидност е възпрепятствана и от бланкетния
характер на предприетото оспорване, в което не се съдържа позоваване нито на конкретни
клаузи от договора, които се оспорват като нищожни, нито на фактически твърдения, които
да могат да бъдат субсумирани под някой от предвидените в чл.143 от ЗЗП фактически
състави, представляващи основания за недействителност, още повече предвид вероятността
да е налице индивидуално договаряне.
По допустимостта:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна страна, в преклузивния срок по чл.
275 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
2
По основателността:
Разгледано по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
В изпълнение на задължението да се предоставят на потребителите ефективни
правни средства за защита, които да включват възможност за спиране на изпълнителното
производство, докато се извършва съдебната преценка относно потенциално нарушение на
потребителското право, законодателят е предвидил и разпоредбата на чл. 420 от ГПК.
Съобразно цитираната разпоредба, съдът може да спре принудителното изпълнение, ако
длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора или когато представи писмени
доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител. Безспорно е в настоящото производство, че длъжниците
имат качеството на потребители.
С предвидената възможност по чл. 420, ал.2 ГПК длъжникът следва да представи
единствено писмени доказателства, като в този смисъл и характер на писмени
доказателства има всеки приобщен документ по делото, вкл. писмения договор с кредитора
и др.
От представените писмени доказателства, включително тези, приложени към молбата
за спиране, не се установява твърдението за неравноправност на посочените клаузи от
договора – т.4,т.5, т.6,т.7, т.8 и т.10. Основно се сочи, че банката едностранно има право да
променя лихвения процент, като обаче, не са представени доказателства, че действително
банката е променяла лихвения процент и то в посока на неговото увеличаване. На
основание чл. 143 ЗЗП неравноправната клауза е уговорка във вреда на потребителя и в този
смисъл и липсата на вредоносен характер изключва дефинирането й като неравноправна.
Възраженията за неравноправност по т.10, която клауза също се оспорва като
неравноправна, сочи евентуално на основания за нищожност по ЗПК, а евентуално и по ЗЗД
– с евентуално твърдения, че би могло да се стигне до капитализация на лихва в определени
случаи, но не са представени доказателства, че действително е увреден потребителя и такава
капитализация е реално приложена за претендирания размер. Следва да се има предвид в
тази връзка, че спиране на изпълнението по реда на чл. 420, ал.2, т.2 ЗЗД се допуска
единствено при наличие на неравноправна клауза, противоречаща на ЗЗП, а констатирано
противоречие на договорните разпоредби с други императивни норми на законодателството
е ирелевантно за приложението на чл. 420 ГПК.
Възраженията за завишен лихвен процент в сравнение с лихвите по други кредити,
както и за останалите, уговорени суми, не могат да се подведат под никоя от разпоредбите
на ЗЗП и да обусловят неравноправност. Евентуално възраженията биха имали отношение
във връзка с преценка за действителност с разпоредбите на приложимия ЗПК в рамките на
3
производството по установителния иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски в
настоящото производство има въззиваемата страна по жалбата – „Първа Инвестиционна
Банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, бул.
„Драган Цанков“ 37. Налице е действително осъществено процесуално представителство на
ответника от юрисконсулт, поради което и искането за присъждане на разноски е
основателно и на осн. чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25а, ал. 3 от НЗПП следва
да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. /петдесет
лева/.
Съгласно т.8 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да
бъде посочено, че настоящото определение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното и съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение No 3523 / 21.07.2021г., постановено по частно
гражданско дело No 6177 / 2021г. на ВРС, с което е оставена без уважение молба с вх.
№20795/20.07.2021г. на М. Т. П. и ЗЛ. ХР. П. за спиране на незабавното изпълнение
постановено със Заповед № 1429/28.04.2021г. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6177/2021. на
РС Варна, на основание чл. 420 ал. 2 т. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******** и З.Х. Я., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Първа Инвестиционна
Банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, бул.
„Драган Цанков“ 37, сумата от 50 лв. / петдесет лева/, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 81, вр. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4