№ /25.02.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3263 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на „Стеливан 2019“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Заповед № 469-ФК от 22.11.2019 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на обект : ресторант – пицария „Халбата“, находящ се в гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 34 за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и не съответства на целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да намали срока на ПАМ.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски. В писмено становище от 21.02.2020 година излага подробните си съображения.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 20.02.2020 година излага подробните си съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.11.2019 година служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите са извършили проверка в обект ресторант-пицария „Халбата“, находящ се в гр. Варна, ул. „Мария Луиза“№ 34, стопанисван от „Стеливан 2019“ ЕООД гр. Варна, обективирана в Протокол № 0353955 от същата дата. В протокола е отбелязано, че при извършената проверка на контролната лента на електронен носител (КЛЕН) на фискалното устройство (ФУ) за 10.11.2019 година не се съдържа отбелязване за извършена продажба на същата дата в 22,56 часа на безалкохолно, шуменско, старопрамен 3 бр., пица за маниаци, чеснова пърленка, пилешко филе с лимон и старобърно на стойност 48,30 лева, обективирана в бележка, имитираща фискален касов бон № 84834 от 10.11.2019 година.
С определение от 10.01.2020 година съдът е открил производство по оспорване на авторството и съдържанието на Протокол № 0353955 от 17.11.2019 година.
От заключението на Съдебно графологическата експертиза се установява, че лицата Л.А. Т., В.Н.И. и М.Т.Т. са авторите на документа, поради което съдът приема, че документът е автентичен.
Жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, не е опровергал удостоверителната сила на официалния свидетелстващ документ, поради което съдът приема, че същият е истински.
Въз основа на удостоверителната сила на официалния свидетелстващ документ съдът приема, че на 10.11.2019 година, в 22,56 часа, в търговски обект – ресторант - пицария, находящ се в гр. Варна, ул. „Мария Луиза“ № 34 служител на дружеството-жалбоподател не е издал фискален бон за сумата от 48,30 лева. В конкретния случай стоката е получена от контролните органи и е извършено плащане, което не е регистрирано.
С Акт за установяване на административно нарушение № F528684 от 25.11.2019 година е започнало административнонаказателно производство срещу „Стеливан 2019“ ЕООД гр. Варна за извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. Изм. ДВ бр. 80/2018 година) (Наредбата) затова, че на 10.11.2019 година, в 22,56 часа, в търговски обект – ресторант - пицария, находящ се в гр. Варна, ул. „Мария Луиза“ № 34 не е издаден фискален бон за сумата от 48,30 лева.
Въз основа на акта е издадено
наказателно постановление № 484973 - F528684 от 17.12.2019 година, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за нарушение по чл. 185, ал.
1 от ЗДДС. Видно от представеното платежно нареждане имуществената санкция е
заплатена на 21.02.2020 година.
Със Заповед № 469-ФК/22.11.2019 година началникът на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи е наложил принудителна административна мярка запечатване на обекта, в който е извършено нарушението, за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да постанови този резултат административният орган е приел, че жалбоподателят не е издал фискален бон за сумата от 48,30 лева. Срокът на ПАМ е мотивиран с тежестта на нарушението – стойността на продажбата, местоположението на търговски обект, неплатените публични задължения към 19.11.2019 година в размер на 1 200,51 лева, както и че е необходимо да се осигури защита на обществения интерес и да се предотврати извършването на други нарушения.
Заповедта е издадена от компетентен орган – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи, арг. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходи (ЗНАП) и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 година на изпълнителния директор на Националната агенция за приходи (служебно известна на съда).
Административното производство е започнало въз основа на извършена проверка на 17.11.2019 година, обективирана в протокола от същата дата, връчен на представител на дружеството. Горното представлява уведомление за започналото административно производство, арг. чл. 26, ал. 1 от АПК.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт и като такъв следва да отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
В оспорената заповед се съдържа описание на извършеното нарушение и доказателствата, от които то се установява, посочени са нарушените разпоредби, както и законовите текстове, послужили като основание за издаване на заповедта.
В мотивите на Тълкувателно Решение № 4/22.04.2004 година, постановено по тълкувателно дело ТР № 4/2002 година на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд на Република България, докладчик председателят на V отделение А. Икономов е прието, че „въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.“.
В случая определената със заповедта продължителност на срока на мярката от 14 дни е обоснована с цел „тежестта на нарушението и последиците от същото, стойността на продажбата – 48,30 лева, местоположението на обекта, непогасени публични задължения в размер на 1 200,51 лева, за защита на обществения интерес и за да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения“.
Изложените от административния орган мотиви са общи и неотносими към конкретния случай.
В акта не са изложени конкретни мотиви, които съдът да
анализира и въз основа на тях да изведе извод за правилното приложение на
материалния закон, както и за съответствието на акта с целта на закона. Макар и
нарушението да е установено по безспорен начин, съдът не може да замести административния
орган при упражняването на неговата оперативна самостоятелност, като мотивира
и/или определи продължителността на срока на мярката. Мотивите за налагане на ПАМ за срок от 14 дни в
защита на обществения интерес и за да се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения са общи. Мотивът за предотвратяване
извършването на други нарушения е цел
на ПАМ, арг. чл. 22 от Закона за административните нарушения, поради при
липсата на конкретно изложени факти мотивът е лишен от съдържание, респективно
означава липса на мотиви. Отделно от това в обекта е наличен касов апарат,
поради което не може да се изведе
извод, че жалбоподателят ще продължи да неиздава фискални бонове. Защита на
обществения интерес е цел на предварителното изпълнение, поради което с нея не
може да се обосновава срокът на ПАМ.
С оглед на изложеното съдът намира, че административният акт е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което подлежи на отмяна.
Дори и да се приеме, че актът е мотивиран, съдът намира, че определеният срок не съответства на извършеното нарушение.
Предвиденият в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС срок за налагане на мярката е до 30 дни.
Мотивирайки срока на ПАМ административният орган се е позовал на стойността на продажбата, като не е извел извод за характера и (дали стойността на извършената продажба, за която не е издаден фискален бон е висока или ниска), а това се дължи на това, че органът не е събрал данни за оборота на заведението за 10.11.2019 година. Извод за това дали нарушението е тежко или не по този критерий може да се направи само въз основа на информация за съотношението стойност на продажбата/оборот за деня.
На второ място, органът се е позовал на наличието на задължения на жалбоподателя за публични държавни вземания. Съдът намира, че този критерий не може да се използва при определяне на срока на мярката, тъй като задълженията не произтичат от конкретното нарушение.
В резултат на така използваните критерии за определяне на срока на наложената ПАМ съдът извежда извод за материална незаконосъобразност на акта.
Отделно от това съдът, в практиката си, е срещал случаи, при които за продажби на по-висока стойност е налагана мярка за същия или за по-кратък срок (например по адм.д. № 2568/2018 година по описа на Административен съд – Варна (извършената продажба е на стойност 46 лева, наложената мярка е за срок от 7 дни, нарушението е извършено за първи път); по адм.д. № 3314/2019 година по описа на Административен съд – Варна (извършената продажба е на стойност 23 лева, наложената мярка е за срок от 14 дни, нарушението е извършено за първи път)).
Макар и нарушението да е установено по безспорен начин, съдът не може да замести административния орган при упражняването на неговата оперативна самостоятелност, като определи продължителността на срока на мярката, поради което акта, с който е наложена ПАМ следва да се отмени.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 950 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса за образуване на делото, 600 лева изплатено възнаграждение за един адвокат и 300 лева изплатено възнаграждение за изготвяне на съдебно графологическа експертиза.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 469-ФК от 22.11.2019 година на началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект : ресторант – пицария „Халбата“, находящ се в гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 34, за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, по жалбата на „Стеливан 2019“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК *********.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр. София - началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ към Централното управление на ДА ЗАПЛАТИ НА „Стеливан 2019“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: