Решение по дело №1052/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1309
Дата: 6 юли 2023 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20237180701052
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  1309

 

    гр. Пловдив, 06 юли  2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:ЯНКО АНГЕЛОВ

                                                                  ЙОРДАН  РУСЕВ

 

                при секретаря П.Ц. и с участието на прокурор И. ИЛЕВСКИ, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 1052 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

         Производството е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл. 63 ал. 1 предл. 2 от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /.

         Образувано е по касационна жалба от И.Ц.А., ЕГН **********, чрез адв. Ст.П.-пълномощник, срещу Решение № 498 от 21.03.2023 г., постановено по АНД № 4725/2022г. по описа на Районен съд –Пловдив, Х н.състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1030-003664 от 13.06.2022г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“ - Пловдив, с което е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и са отнети 6 контролни точки. 

В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Сочи се, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на всички релевантни към спора факти, поради което е постановил едно неправилно решение. Касационният жалбоподател твърди, че не е използвал мобилен телефон в нарушение на ЗДвП по време на проверката. Моли за отмяна на решението на ПРС и за постановяване на друго решение, по същество, с което отмени изцяло оспореното НП. В писмена молба от адв. П. се поддържа жалбата и се доразвиват съображения по същество на спора. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

Ответникът по касация – ОДМВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“ - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по депозираната касационна жалба.    

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение, а по същество решението да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, в настоящия състав като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените основания в жалбата, намира следното: жалбата е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от страна в първоинстанционното производство и имаща правен интерес от обжалване, което я прави допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

          Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № GА632647/26.04.2022г. съставен срещу И.А. за това, че на 26.04.2022г. около 13.06 часа в гр.Пловдив на кръстовището между бул. „Цар Борис III Обединител„ и бул. „Шести септември“ управлявал лек автомобил Дачия Сандеро с рег. номер ****, негова собственост при което използвал мобилен телефон по време на движение, без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете. За установеното бил съставен и връчен горепосоченият АУАН за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП.   

Касационна инстанция приема за правилни изведените от РС – Пловдив правни изводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на това основание. Правилни и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на въззивния съд за извършено от касатора нарушение по  чл. 104а от ЗДвП и ангажиране отговорността му на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от с.з. Същото е безспорно установено и доказано от събраните писмени и гласни доказателства по делото. Изводите на въззивния съд са изведени след обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което и настоящият касационен състав не намира за необходимо да ги приповтаря отново в настоящото решение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях.

Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП пък забранява на водача на МПС да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В настоящия случай, без значение дали телефонът е бил между рамото и главата му или е държан в ръка, разговаряйки по него, касаторът е нарушил визираната разпоредба, като тези обстоятелства не изключват признака "управление на МПС". Целта на тази законова норма е водачът на МПС, при управлението му, да не отклонява вниманието си.  

Съдът е приел, че случаят не е маловажен предвид обществената опасност на деянието и дееца. Самото естество на описаното нарушение е показателно за неговата тежест и не би могло да се третира като маловажен случай. Напротив, случаят е с по-висока степен на обществена опасност спрямо други случаи на нарушения от същия вид, още повече че с поведението си касаторът е поставил в риск живота и здравето на другите участници в движението. Нещо повече, обществената опасност на дееца е завишена предвид обременения му статус като водач - санкциониран е многократно за нарушение на ЗДвП - с 12 НП и 13 ЕФ, както и са му налагани ПАМ. При това положение, правилно въззивният съд, е приел, че случаят не може да бъде определен като маловажен.

Предвид изложеното и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че съдебното решение- предмет на касационен контрол е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, ХХI касационен състав, водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК

Р Е Ш И :  

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 498 от 21.03.2023 г., постановено по АНД № 4725/2022г. по описа на Районен съд –Пловдив, Х н.състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: