Р Е Ш
Е Н И Е № 260048
гр.Пловдив, 18.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание
на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при секретаря Елеонора Крачолова и прокурора Виктор Янков, като
разгледа докладваното от съдия Буюклиева НОХД /В/ № 385 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С присъда № 170/19.06.2019г., постановена
по НОХД № 2998/2019г. по описа на Районен съд гр.*, ХVІІ н.с., осъденият М.Я.К.
е признат за виновен в това, че на 14.02.2019г. в гр.*, без надлежно
разрешително, е държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нето тегло
101,99 грама както следва:
- хомогенно неделима смес от
марихуана и тютюн с нето тегло 0,14 грама със съдържание на активен компонент
на сместа тетрахидроканабинол /ТХК/ 3,82 тегловни процента;
- марихуана с нето тегло 1,82 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,22 тегловни
процента;
- марихуана с нето тегло 0,15 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,60 тегловни
процента;
- марихуана с нето тегло 20,07 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,06 тегловни
процента;
- марихуана с нето тегло 29,46 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,13 тегловни
процента;
- марихуана с нето тегло 0,62 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,98 тегловни
процента;
- марихуана с нето тегло 49,73 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,81 тегловни
процента
на стойност 611,94 лева, съгласно Постановление №
23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1
от НК вр. чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК
е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2500 лева.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„в“
от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи
при първоначален „строг” режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1,
т.1 от НК при изпълнението му е приспаднато времето, през което осъденият е бил
задържан по реда на ЗМВР, по НПК за срок до 72 часа, както и с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от 14.02.2019г. до влизане на
присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода. На основание чл.68, ал.1
от НК е постановено осъденият К. да изтърпи изцяло и отделно от наказанието,
определено му по НОХД № 2998/2019г. по описа на Районен съд гр.*, ХVІІ н.с., и
наказанието, наложено му по НОХД № 604/2015г. по описа на Районен съд гр.*в
размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд се е
произнесъл относно веществените доказателства.
В тежест на осъдения са възложени
разноските по делото в размер на 101,28 лева.
По повод протест на Районна
прокуратура гр.*съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол. С решение №
229/25.10.2019г., постановено по ВНОХД № 1702/2019г., Окръжен съд гр.*е изменил
присъдата на Районен съд гр.*, като е увеличил размера на наложеното наказание
от една година на две години лишаване от свобода. Потвърдил е съдебния акт в
останалата му част.
С оглед касационна жалба на осъдения
от 07.11.2019г. с разпореждане от 28.07.2020г. заместник-председателят на ВКС е
отказал образуване на производство пред ВКС. Приел е, че жалбата има характер
на искане за възобновяване и я е изпратил по компетентност на Пловдивския
апелативен съд за преценка на неговата допустимост.
В жалбата се излагат доводи за
допуснати съществени нарушения, изразяващи се в нарушение на закона, съществени
нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното
наказание. Иска се отмяна на решението на въззивния съд и делото да се върне за ново разглеждане.
Алтернативно се предлага да се измени решението, като се намали размерът на
наложеното наказание лишаване от свобода.
Пред
Пловдивския апелативен съд осъденият К. и неговият защитник поддържат искането с
изложените в него съображения и молят делото да се възобнови и да се върне за
разглеждане на друг състав на въззивния
съд.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че
искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение. Счита, че не са налице нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Решаващият съд е съобразили
всички относими за решаване за отговорността на осъдения обстоятелства и порок
при формиране на вътрешното му убеждение не се открива.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за
възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не
подлежи на
проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване
на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК,
които са основания за възобновяване на делото.
Разгледано
по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и
постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422,
ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е
извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид
стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на
съществените, са допуснати нарушения на
процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността,
законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират
степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху
приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното
наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен
състав намира, че в хода на наказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви в акта на въззивната инстанция.
Решението на Окръжен съд гр.*не
отговаря на императивните изисквания на чл.339 от НПК. Въззивният съд е посочил
в съдебния си акт кой е инициирал въззивното производство, основното съдържание
на проверяваната присъда, исканията на страните, приетата фактическа
установеност. Анализирал е доказателствената съвкупност. Привел е доводи за правната
квалификация и съставомерните признаци на престъпното деяние. Изложил е
съображения и относно индивидуализацията на наказанието и задължителното
приложение на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК, приетите от
първоинстанционния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Спрял
е вниманието си на начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и
определения режим, приложението на чл.68 от НК, разпореждането с веществените
доказателства и разноските по делото.
Второстепенният съд е направил
собствен анализ на всички относими при определяне на наказанието на осъдения К. обстоятелства. Стигнал е до извод, че със санкция
в размер на една година лишаване от свобода не биха се постигнали целите на
чл.36 от НК, поради което се явява несправедлива. Тя не съответства на
обществената опасност на деянието и дееца.
В обстоятелствената част на
решението си Окръжен съд гр.*не е изложил аргументи кой е справедливият размер
наказание лишаване от свобода и как следва да се определи, кои правила трябва
да се приложат при неговата
индивидуализация. Подобен пропуск не може да се санира с посоченото в диспозитива
на съдебния акт, че санкцията лишаване от свобода се увеличава от една на две
години.
Логическият и мисловен процес, през
който е преминал въззивният съд, за да коригира /увеличи/ наказанието лишаване
от свобода на осъденото лице, няма свой външен израз, не е обективиран в обстоятелствената
част на неговото решение. Поради това
не може да се проконтролира дейността на второстепенния съд по прилагане на правилата,
отнасящи се до определяне на санкцията. В конкретния случай, освен разпоредбата
на чл.54 от НК, следва да се приложи и тази на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като
делото е разгледано по диференцираната процедура по глава 27 от НПК, съкратено
съдебно следствие с признаване на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Окръжен съд гр.*не е изпълнил процесуалното си задължение да посочи
съображенията, въз основа на които е стигнал до решението в диспозитива. Неизлагането
на такива аргументи представлява липса на мотиви на въззивното решение, което е
нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,
ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК. Този порок рефлектира и върху правото на
защита на осъдения, който не е в състояние да разбере каква е съдебната воля,
за да й се противопостави по надлежен ред. Последното е съществено нарушение на
процесуалните правила по чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 от НПК.
Практиката
на Европейския съд по правата на човека е константна и последователна, че
вътрешните съдилища трябва да излагат достатъчно ясно и изчерпателно мотивите в
решенията си, което е предпоставка за пълноценно упражняване на правото на
обжалване. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса.
Поради
наличието на визираните процесуални
нарушения не следва да се обсъждат доводите в искането за нарушения на
материалния закон и явна несправедливост на наказанието.
Допуснатите отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 вр ал.1,
т.2 от НПК са основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на въззивното
производство, отмяна на решението на Окръжен съд гр.*и връщане на делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд от стадия
служебна проверка на изискванията на чл.319 и чл.320 от НПК относно срочността,
формата и съдържанието на протеста, както и чл.321 от НПК - по движението му.
Предвид
гореизложените съображения настоящият
съдебен състав намира,
че искането на осъдения К. за възобновяване на
делото на Окръжен съд гр.*и отмяна на решението му се явява основателно и
законосъобразно и следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.3,
т.1 и т.2, пр.1 вр ал.1, т.2 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 1702/2019г. по описа на Окръжен съд гр.*.
ОТМЕНЯ решение
№ 229/25.10.2019г., постановено по ВНОХД № 1702/2019г. по описа на Окръжен съд
гр.*.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.*от стадия служебна проверка на изискванията на чл.319 и чл.320 от НПК относно
срочността, формата и съдържанието на протеста, както и чл.321 от НПК - по
движението му.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.