Решение по дело №1004/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 657
Дата: 18 май 2023 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20231000501004
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова

Даниела Христова
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000501004 по описа за 2023 година
С решение № 260052 от 11.01.2023 г. по гр. д. № 1609/2021 г., СГС, І-1
с-в, осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на М. И. Г. сумата от 7000 лв. на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение по прекратено производство,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 08.02.2021 г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер
от 50 000 лв.
Срещу решението, в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба
от М. И. Г.. Твърди, че производството продължило неразумно дълго в
рамките на 3 години и 2 месеца, в период от жИ.та на ищцата, когато тя била
най-активна (от 44 г.). Подчертава, че не може да се възприеме тезата, че тази
продължителност е обоснована с фактическата и правна сложност на
процесното обвинение, като изтъква, че дългият период е предизвикан от
допуснати от прокуратурата съществени нарушения на процесуалните
правила при изготвяне на обвинителния акт, който е бил върнат от съда.
Сочи, че Г. непрекъснато била под угрозата, че срещу нея ще се внесен
обвинителен акт, което я поставило в силен стрес, тя станала затворена и
1
притеснена. Изтъква, че претърпяла неимуществени вреди от задържането си
в Сърбия и последвалия домашен арест в България, което ограничило
възможността й да провежда медицински прегледи и изследвания. Счита, че
определената „парична гаранция“ била в завишен размер, което създало
финансови затруднения на нея и семейството й. Счита, че размерът следва да
се завиши, тъй като е необходимо да се отчете вида на повдигнатото
обвинение и широкия медиен отзвук - прилага разпечатка на електронно
издание, като сочи, че все още в медийното пространство случаят е
дискутиран. Моли да се уважи иска в пълен размер като се присъдят разноски
и за двете инстанции.
Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от
Прокуратурата на РБ. В същата се сочи, че вредите не са доказани, че е
нарушен принципа в чл. 52 ЗЗД, че не е отчетена евентуалната
заинтересованост на свидетелските показания, както и че медийният интерес
към делото не може да е основание прокуратурата да носи отговорност.
Изтъква, че следва да се отчетат и обществено-икономическите условия, към
момента на настъпване на вредите. Моли да се отхвърли иска изцяло или да
се намали присъденото обезщетение.
В писмен отговор М. Г. оспорва жалбата на Прокуратурата на РБ.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.
Ищцата М. И. Г. твърди, че срещу нея било образувано досъдебно
производство на 03.10.2012 г. и тя била привлечена като обвиняема за
престъпления по чл. 321, ал. 3, вр., ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 3, вр., ал. 1, т. 6,
вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 20, ал. 2 вр., ал. 1 НК – организиране на престъпна
група във връзка с извършване на данъчни престъпления. Ищцата твърди, че
срещу нея била издадена европейска заповед за арест и била обявена за
издирване с червена бюлетина на Интерпол, като за времето от 02.02.2013 г.
до 27.03.2013 г. била с мярка "задържане под стража", а след това от
28.03.2013 г. - 22.07.2013 г. с мярка "домашен арест", изменена в последствие
в „парична гаранция“ от 30 000 лв., която била внесена. В последствие
2
ищцата била екстрадирана в България, където й била наложена забрана за
напускане пределите на страната. Обвинителният акт на СП бил внесен в
съда, но образуваното производство било прекратено от съда, с акт влязъл в
сила на 09.02.2016 г. Твърди, че във връзка с обвинението правото й на
свободно придвижване било силно ограничено, тя се чувствала безсилна,
несигурна, преживяла силен стрес, създали се трудности да се лекува,
наложените обезпечения върху имуществото й възпрепятствали
възможността да се разпорежда с тях, страхувала се, че ще прекара най-
хубавите си години в изолация от близките си. През всичките 4 години
медиите отразявали събитията, като публикували неверни материали и
опетнили честта и достойнството й. Всичко това довело до промяна на
отношението към ищцата, познатите започнали да я отбягват, тя не можела да
осъществява активно трудовата си функция, търпяла унижения, тревоги за
изхода на делото и пр. За претърпените неимуществени вреди претендира
обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 8.02.2021 г. и разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска по основание и размер,
като счита, че не е доказан и не е установена причинна връзка.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Установява се, че на 17.12.2012 г. ищцата М. Г. е била привлечена в като
обвиняема за престъпления по чл. 321, ал. 3, вр., ал. 1 НК вр. чл. 253 НК и за
данъчни престъпления по чл. 255, ал. 3 вр., ал. 1, т. 6, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 НК, заедно с други лица, като на 15.12.2012 г., поради неизвестност
на местонахождението й, тя е била обявена за общодържавно издирване,
включително с червена бюлетина на Интерпол, и спрямо нея е издадена
европейска заповед за арест по ЗЕЕЗА. На 02.03.2013. Г. е била задържана от
властите в гр. Белград, Република Сърбия, като престояла в ареста до
26.03.2013 г., когато била екстрадирана в Република България. На 27.03.2013
г. спрямо нея е взета мярка за неотклонение "домашен арест", която след
09.05.2013 г. е заменена с „парична гаранция“, окончателно определена на
30 000 лв. С постановление от 21.12.2012 г. на прокурор при СП е наложена
забрана за напускат пределите на Република България, валидна до 26.08.2014
3
г., когато е отменена от съда.
В хода на производството на ищцата е било разрешавано многократно с
постановления на прокурор да напуска страната с оглед лечение на хронично
заболяване (дискови хернии) през 2013 и 2014 г. (стр. 95-112). По искане на
прокурор наказателния съд е допуснал обезпечение, като е запориран лек
автомобил на ищцата и са възбранени имоти, като всички мерки са отпаднали
от 18.05.2015 г.
Ищцата е сезирала съда с молба по чл. 368 НПК, като по ЧНД №
1129/2015 г., СНС, с определение от 14.09.2015 г., досъдебното производство
е върнато на прокурора с предоставена възможност в тримесечен срок да
внесе обвинителен акт, да внесе предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със
споразумение за решаване на делото, или да го прекрати след констатация, че
от привличането й като обвиняем през 2012 г. е изтекъл срок, надвишаващ
този по чл. 368, ал. 1 НПК. Последвало е прецизиране и изменение на
обвинението, като е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД №
1236/2015 г., СНС. С разпореждане от 20.10.2015 г. делото било прекратено
на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК поради допуснати на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения и отново
върнато на прокурора за отстраняването им в едномесечен срок. На
29.01.2016 г. СП внесла отново обвинителен акт срещу същите лица и за
същите престъпления, по който образувано НОХД № 293/2016 г., СНС, но с
определение от 09.02.2016 г. последвало ново прекратяване на наказателното
производство по отношение ищцата Г., като този акт е окончателен. На
05.08.2016 г. Главният прокурор е сезирал ВКС с искане за възобновяване,
оставено без уважение с решение от 04.04.2017 г. по н.д. № 961/2016 г.
В показанията на св. И. Ч. Ц. се сочи, че посещавала ищцата в дома й,
когато била под домашен арест за да я преглежда, консултира и лекува като
лекар. Ищцата имала проблеми с кръвното налягане, болки в кръста от
дискова херния, които се влошили след като била задържана. Имала и
психологични проблеми с депресивни състояния, тревожност, безсъние.
Споделяла, че е в тежък период, много хора се отдръпнали от нея, не можела
да работи и нямала финансови средства. Поради притесненията проблемите
със сърцето продължили и впоследствие, поради което непрекъснато правела
4
консултации и изследвания при различни специалисти и пиела лекарства.
Сочи още, че имала и проблеми със ставите и гръбначния стълб с провеждано
лечение при кинезитерапевт. Воденото дело й се отразило негативно, тъй като
се променила, станала затворена и подтисната.
Съпругът на ищцата – М. К. Г., разказва, че тя преживяла тежко престоя
си в ареста в Сърбия, тъй като била чужденка там, условията били лоши,
имали проблеми с намирането на адвокат. След като била екстрадирана в
България тя много отслабнала, не приличала на човек, била съсипана
психически. Много общи познати спрели да контактуват с нея и я отбягвали
дори след делото. Искала да ходи на медицински прегледи поради съмнение
за рак на гърдата в Испания, като за целта подавала молби за разрешение да
отиде в чужбина, но не се получавало. Била много притеснена, защото е
обвинена в нещо, което не е извършила. Свидетелят и други близки й
помогнали да съберат пари за гаранцията, която била висока и непосилна за
нея.
По делото са представени разпечатки от медийни публикации (л. 328-
334) където е обсъждано досъдебно производство и проведената полицейска
акция наречена "Универсалните". Посочено е името на ищцата, естеството на
деянията, в които е обвинена, нейното задържане в Сърбия, другите мерки за
принуда.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
От данните по делото се установява, че срещу ищцата е било
повдигнато обвинение за извършване на престъпления, за които се предвижда
наказание лишаване от свобода до десет години и конфискация на имущество.
Няма спор, че производството е прекратено, поради което в случая се касае
до “незаконно обвинение в извършване на престъпление”.
Не се спори, че наказателното производство (считано от привличането
на лицето като обвиняема от 17.12.2012 г.) е продължило почти 3 години и 2
месеца (до прекратяването спрямо ищцата на 09.02.2016 г.). В този период
5
наказателния съд неколкократно е констатирал пропуски при провеждането
на предварителното производство, като е връщал материалите в досъдебна
фаза. Отделно от това се установява и че след прекратяването от страна на
прокуратурата, чрез главния прокурор отново е претендирано възобновяване
на производството, което е съдебно отказано на 4.04.2017 г. Предвид тези
данни, следва да се приеме, че се касае до повдигане и поддържане на
обвинение за период от време, което е съизмерим с максимално допустимия
срок приет за обичайно необходим за развитие на наказателното преследване
на всички инстанции. Следва да се подчертае, че дори след преустановяване
на производството, от страна на прокуратурата са продължили действията,
насочени към ангажиране на наказателната отговорност на ищцата с
претенции за възобновяване. Относим е също фактът, че посочения период от
време е ангажирал само фазата на досъдебно производство, което също сочи,
че процесуално-следствените действия не са били достатъчно интензивни,
ритмични и като цяло са се развивали бавно и са били лишени от динамика.
Вярно е, че се касае до разследване на престъпна дейност, извършена от
няколко лица, както и че подобен род деяния се характеризират с по-висока
степен на сложност, респ. с необходимост на по-голям ресурс и капацитет за
тяхното разкриване. Соченото обаче не игнорира правото на всяко лице да
получи бързо правосъдие, регулярно провеждане на процесуалните действия
и максимална степен на ефективност на досъдебните мероприятия от гледна
точна на тяхното провеждане във времето.
При всички налични данни, и като се съобрази практиката на ВКС,
според която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и
достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д.
№ 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), следва да се приеме, че при всички
положения ищцата е търпяла негативни преживявания, имала и опасения, че
може да бъде осъдена, изпитвал е притеснения от обвинението и пр.
Безспорно Г. е претърпял негативни вреди от незаконното обвинение – както
се установява от показанията на свидетелите, тя се притеснявала, че ще бъде
осъдена, макар и да е невинна, че се променила като човек след наказателния
процес, че се затворила и ограничила контактите си, че се страхувала, че
загубила част от обкръжението си, че преживяла тежко събитията.
Следва да се държи сметка, че във връзка с незаконното обвинение
6
ищцата е прекарала сравнително продължителен период от време при
прилагана на мерки, които са ограничили правото й на свободно придвижване
– арест в Сърбия и домашен арест в България – общо около два месеца – от
2.03.2013 г. до 9.05.2013 г. За този времеви интервал тя не е можела да се
възползва от свободата на движение и всички нейни ежедневни дейности са
били подчинени на ограничението, а личният й жИ.т е бил подложен на
необичайни и нетипични рестрикции.
По отношение на взетата мярка за неотлонение „парична гаранция“ от
30 000 лв., съдът приема следното: Вярно е, че първоначално мярката е била
определена в значително по-висок размер – 100 000 лв., а след това тя е била
намалена. Действително посочените стойности са относително високи,
отнесени към обичайните, но те са съобразени с тежестта на деянието, за
което е повдигнато обвинението. Не се събраха убедителни доказателства,
които да установят, че набавянето на сумата е предизвикала значителни
емоционални терзания за ищцата, а в настоящият процес не се претендират
имуществени вреди.
Вярно е, че ищцата е имала ограничение и да напуска страната, но по
делото се установява, че многократно й е било разрешавано да пътува във
връзка с лечение, поради което оплаквания в тази насока не могат да бъдат
отчетени, още повече, че няма данни да е осуетено нейно планирано
преминаване на границите на страната поради протичащото наказателно
преследване.
По възражението, касаещо медийното отразяване на случая, следва да
се приложи практиката на съдилищата, според която отговорността на
прокуратурата не може да бъде изолирана при широк медиен отзвук.
Разгласяването в средствата за масова информация и интернет на
наказателното преследване не следва да бъде изключено от групата
основания, обуславящи отговорността на прокуратурата. Ако се установи
наличие на вреди на доброто име и авторитет на ищеца, то в случая се касае
до пряка последица от действията на ответника. Така и решение № 233 от
18.05.2012 г. по гр. д. № 104/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 124 от
09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. В настоящият
случай може да се приеме, че широкото отразяване на процеса, воден срещу
Г. е способствал за нейния дискомфорт в обществото и й е причинил
7
неудобство и негативни емоции.
При съобразяване на изложените по-горе доводи, съдът приема, че
определената от първоинстанционният съд като обезщетение сума следва да
бъде завишена на 15 000 лв. За този извод съдът отчита продължителността
на наказателното преследване (при това само на съдебна фаза и с очакване и
опасения процесът да бъде допълнително удължен ако премине в съдебна
фаза), периодът от време, в което ищцата е била лишена от възможност да се
придвижва свободно и да упражнява правата си без ограничение,
отражението, което задържането под стража е дало спрямо нея, в това число и
в отношенията й с близките и при организирането на лечение, напрежението
при общуването с познати, негативните последици като притеснение,
опасения от осъждане, ограничаване на социалните контакти и пр. Съдът
съобрази, че по делото няма данни лицето да е имало предходни осъждания,
които биха могли да снижат степента на психо-травматично възприемане на
негативните събития. Съдът отчита, че събитията са се развили в период, в
който ищцата е била в активна възраст и неминуемо (още повече и поради
медийния интерес, активен и по настоящем) са повлияли на всички сфери на
социалния й жИ.т. Настоящият състав не възприема тезата на прокуратурата,
че показанията на свидетелите, установяващи фактическата обстановка,
възприета по-горе в мотивите, са предубедени. Св. Ц. е напълно
незаинтересована, а обясненията изнесени от св. Г., макар и съпруг на
ищцата, не могат да не бъдат кредитирани - същите са последователни,
логични, житейски достоверни и ценени в условията на чл. 172 ГПК не могат
да бъдат игнорирани.
Предвид всичко казано съдът приема, че обезщетение в размер на общо
15 000 лв. е напълно годно да обезщети търпените от ищцата негативни вреди
в ограничения им и очертан по-горе обем. Размерът на обезщетението е
съобразен с принципа на справедлИ.ст в чл. 52 ЗЗД и практиката на
съдилищата.
С оглед казаното решението следва да се отмени в частта, в която искът
е отхвърлен за разликата над 7000 лв., до сумата от 15 000 лв., и в полза на
ищцата-жалбоподател да се присъдят още 8000 лв., ведно със законната
лихва. В останалата част решението следва да се потвърди.
Разноски се дължат на жалбоподателката в размер на 5 лв.
8
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260052 от 11.01.2023 г. по гр. д. № 1609/2021 г.,
СГС, І-1 с-в, в частта, в която е отхвърлен иска на М. И. Г. срещу
Прокуратурата на РБ за разликата над 7000 лв. до сумата от 15 000 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на М. И. Г., ЕГН
**********, сумата от още 8 000 лв., като обезщетение на неимуществени
вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законна лихва върху
сумата от 08.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и разноски в
размер на 5 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9