Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №260015
гр. ВРАЦА, 27.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 15.07.2020г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
в присъствието на:
секретар ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело
N 218 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от
„Топофикация София“ЕАД-гр.София против решение №7/20.01.2020г.на Районен
съд-Мездра, постановено по гр.дело №350/2019г., с което е отхвърлен предявеният
от жалбоподателя иск против „Билкова линия“ЕООД-с.Брусен за признаване за
установено по отношение на ответница, че дължи сумата от 948,15 лв.,
представляваща консумирана, но незаплатена топлинна енергия за периодите
м.01.2015г.-м.03.2015г., м.07.2014г.-м.12.2014г. и м.05.2015г.-м.06.2015г.;
сумата от 288,56 лв.лихва за забава за периода 01.12.2015г.-19.11.2018г. и
законна лихва върху главницата от 948,15 лв., считана от 27.11.2018г.до
окончателното й изплащане.
В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е отхвърлел иска,
приемайки за недоказано, че ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия за исковия период. Сочи се, че ответникът е собственик на имота, за
който е начислена топлинната енергия, тъй като дружеството е учредено с
учредителен акт от 10.10.2012г., а капиталът му е формиран включително с
апортна вноска-процесния имот, внесена от едноличния собственик на капитала.
Поддържа се, че независимо, че за част от процесния период имотът е бил ползван
от трето лице- „Херба лайн“ЕООД, това лице не е в договорни отношения с ищеца,
като липсва и съгласие от собственика на имота за сключването на такъв договор
с третото лице. Сочи се, че при това положение без правно значение е кой е
ползвал имота фактически, като при липсата и на договор между собственика на
имота-ответника по иска, и ищеца, то първият от тях се явява неоснователно
обогатил се с дължимите разходи за топлоснабдяването на имота.
В жалбата се развиват също оплаквания за това, че вещото лице по
назначената счетоводна експертиза не е изяснило от къде идва разликата между
сумите по исковата молба и дебитните известия, съответно не е изяснило има ли
частични плащания или извършвани прихващания, поради което се иска изслушването
на повторна счетоводна експертиза, както и изслушването на съдебно-техническа
експертиза.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от ответника „Билкова линия“ЕООД е постъпил
писмен отговор, че счита жалбата за неоснователна. Поддържа се, че вместо да
отпише задълженията на „Херба лайн“ЕООД, ищецът е прехвърлил тези задължения на
ответника. Сочи се, че ответникът е придобил качеството на потребител на
топлинна енергия, считано от 16.07.2015г., когато е сключил договор с ищеца,
като се поддържа, че това и било правилно отчетено от районния съд и
разпоредбата на чл.60 от Общите условия също е приложена правилно. Оспорва се
искането за изслушването на повторна счетоводна експертиза, като се сочи, че
първоначалното заключение не е било оспорено от ищеца. Иска се при евентуална
отмяна на първоинстанционното решение съдът да се произнесе по направеното от
ответника възражение за погасяване на вземанията по давност.
С отговора не се правят доказателствени искания.
С постановеното по реда на чл.267 от ГПК определение от 22.06.2020г.
въззивният съд е приел исканията на жалбоподателя за събиране на доказателства
пред въззивната инстанция за преклудирани, поради което е оставил същите без
уважение.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е насочена
против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение на РС-Мездра е валидно, но е недопустимо, тъй като се
явява постановено по непредявен иск.
Районен съд-Мездра е бил сезиран с предявен от „Топлофикация София“ЕАД-гр.София
против „Билкова линия“ЕООД-с.Брусен, общ.Мездра положителен установителен иск,
за установяване дължимост на следните суми, за които е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №54/25.01.2019г., изд.по
ч.гр.дело №117/2019г.на РС-Мездра, а именно: сумата от 948,15 лв.главница,
видно със законната лихва върху същата, считано от 27.11.2018г.до окончателното
й изплащане; сумата от 288,56 лв. лихва за периода 01.12.2015г.-19.11.2018г. и
сумата от общо 75 лв.деловодни разноски в заповедното производство-внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Както в исковата молба, така и в подаденото по чл.410 от ГПК заявление
ищецът „Топлофикация София“ЕАД-гр.София е поддържал, че ответникът е ползвал
доставяна от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, но тъй като между страните не е сключван договор за продажба на
топлинна енергия и ответникът не е заплатил стойността й, той се е обогатил с
тази стойност за сметка на ищеца. Твърдения и съображения за липса на
възникнала между страните облигационна връзка за процесния период от м.юли
2014г.до м.юни 2015г./периодът е посочен в заявлението по чл.410 от ГПК/,
ищецът изрично навежда и във въззивната жалба, като поддържа, че поради липсата
на сключен между страните договор,
неприложими са и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Топлофикация София“ЕАД.
В подадения по реда на чл.131 от ГПК отговор ответника „Билкова линия“ЕООД
е поддържал, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като
задълженията не са негови, а на „Херба лайн“ЕООД, от което дружество ответникът
е получил владението върху имота едва на 05.06.2015г., т.е. след исковия
период. В отговора е посочено също, че е налице противоречие в исковата молба,
тъй като едновременно се твърди, че е налице неоснователно обогатяване на
ответника и че е налице задължение по заплащането на 3 фактури. Развиват се
съображения за липсата на данни за реалното количество доставяна енергия в
топлоснабдения имот, правилното разпределение на енергията между етажните
собственици и пр. Направено е и възражение за погасяване на вземанията с
кратката тригодишна погасителна давност.
При така постъпилите искова молба и отговор, нито с определението,
постановено по реда на чл.140 от ГПК, нито с доклада на делото по чл.146 от ГПК, районния съд е изпълнил произтичащите от чл.146 от ГПК задължения, при
което не е поставил правна квалификация на исковете и не е разпределил
доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти.
В самото обжалвано решение искът е квалифициран най-общо като установителен
по чл.422 от ГПК, като е прието, че същият е предявен на договорно основание,
при което в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, от което отношение да произтича задължението
на ответника да заплаща уговорената цена на топлинната енергия. Прието е също,
че за да е налице облигационна връзка ответникът следва да е или собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за процесния период, каквито доказателства не
били събрани.
При така установеното по отношение развитието на първоинстанционното
производство и основанието, на което е разгледан иска, въззивният съдебен
състав намира, че с обжалваното решение районният съд се е произнесъл по
непредявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. В случая ищецът
поддържа, че за процесния период между него и ответника не е съществувала
облигационна връзка, доколкото не е имало сключен между тях договор, но тъй
като топлинна енергия в имота е била доставяна, ищецът е издавал съответни
фактури и изравнителни сметки, стойността на които не е била заплатена от
ответника. Твърдения, че поради липса на договорни отношения между страните
стойността на доставяната топлинна енергия се дължи на основание неоснователно
обогатяване, се излагат също в заявлението по чл.410 от ГПК и
във въззивната жалба, в която се поддържа също, че неприложими в отношенията
между страните са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ЕАД.
Съобразно така наведените от ищеца твърдения, то предявеният иск следва да
се квалифицира като такъв по чл.422 от ГПК вр.с чл.59 от ЗЗД, при което
районния съд е следвало да се произнесе по следните правнорелевантни въпроси, а
именно ползван ли е имота от ответника през процесния период, доставяна ли е
топлинна енергия в имота за същия период и на каква стойност, налице ли е друг
иск, с който ищецът може да се защити. Районният съд не е разгледал иска на
предявеното основание, а вместо това е приел, че се претендира договорна
отговорност и е отхвърлил иска с мотива, че не е доказано съществуването на
облигационна връзка, което само по себе си е юридически non-sens, предвид
твърденията на ищеца, че такава връзка няма и поради това е налице
неоснователно обогатяване.
По изложените съображения въззивния съд намира, че са налице предпоставките
по чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, при което обжалваното решение ще следва да бъде
обезсилено, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, който да се произнесе по предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.с чл.59 от ЗЗД. При новото разглеждане на делото
районния съд следва да изготви пълен доклад по чл.146 от ГПК съобразно така
поставената правна квалификация на иска.
При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася
по въпроса за разноските, доколкото отговорността за разпределението им следва
да се прецени при произнасяне по действително предявения иск.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №7/20.01.2020г.на Районен съд-Мездра, постановено по
гр.дело №350/2019г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Мездра,
който да разгледа делото и се произнесе по предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК, вр.с чл.59 от ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........