Номер 12813.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІV въз. наказателен състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
Секретар:Ивайло П. Цветков
Прокурор:Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Румен П. Лазаров Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20204400600618 по описа за 2020 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Л. Н. – служебен защитник на подсъдимия Й. М. П.
от гр. Плевен, подадена срещу присъда № 51 от 05.06.2020 г., постановена по нохд №
936/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимия Й. М. П. за
виновен в това, че на 08.03.2020 г. в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив, отнел от
владението на „***“ АД сумата 217 лева, без съгласието на дружеството, с намерение
противозаконно да я присвои, поради което и на основание член 196, ал. 1, т. 1, във връзка с
чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ НК го е осъдил на седем
години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
На основание чл. 58а, ал. 1 НК съдът е намалил така определеното наказание с 1/3 и е
постановил подсъдимият да изтърпи наказание в размер на пет години лишаване от свобода
при първоначален строг режим.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Й. М. П. да заплати по
сметката на ОД на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на 143,28 лева.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за явна несправедливост на наложеното
наказание. Прави се искане за изменение на постановената присъдата, като наложеното на
П. наказание бъде намалено.
1
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния защитник на
въззивния жалбоподател Й. М. П. – адвокат Л. Н. .
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакването, съдържащо се в жалбата,
становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, тъй като подсъдимият е признал
изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласил се е да не
се събират доказателства за тези факти и решаващият съд е констатирал, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства. При разглеждане на делото не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия и неговия служебен защитник.
При определяне размера на наложеното наказание основният съд е приел като
отегчаващи обстоятелства обществената опасност на дееца, както и многобройните ме
предходни осъждания, които не са оказали поправително въздействие върху него. Като
смекчаващо обстоятелство – и то с големи резерви, е прието демонстрираното от Й. П.
критично отношение към извършеното престъпление.
Наказанието на въззивния жалбоподател е определено при превес на отегчаващите
вината обстоятелства и се явява явно несправедливо, тъй като очевидно не съответства на
степента на обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК.
Преди всичко е необходимо да се изтъкне, че встрани от вниманието на
първостепенния съд са останали обективно съществуващи смекчаващи обстоятелства.
Такива са младостта на подсъдимия, тежкото семейно, социално и материално положение
на П. и твърде ниската стойност на предмета на престъплението, която предопределя и
невисоката степен на обществена опасност на конкретно извършеното от П. деяние. Ето
защо наказанието на въззивния жалбоподател се явява несправедливо – не е отчетена
адекватната тежест на смекчаващите вината обстоятелства. Данните за личността и
поведението на подсъдимия по време на наказателното производство не позволяват той да
се оцени като личност, чието поправяне и превъзпитание ще се постигне с такъв дълъг срок
2
на социална изолация. Целите на наказанието могат да се постигнат и за по-кратък период
на лишаване от свобода, съответен на значимостта на смекчаващите обстоятелства, но
съобразен и с правилно възприетите отегчаващи обстоятелства. По този начин наказанието
ще запази своето превъзпитателно въздействие върху подсъдимия, без да загуби
превантивното и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че наложеното на въззивния
жалбоподател – на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл.
29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ и чл. 54 НК, наказание в размер на седем години и шест
месеца лишаване от свобода, следва да бъде НАМАЛЕНО на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
На основание чл. 58а, ал. 1 НК така определеното от въззивната инстанция наказание
следва да бъде НАМАЛЕНО с едно трета и подсъдимият Й. М. П. да изтърпи наказание в
размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
В останалата част обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са
налице основания за нейната отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3, във връзка с чл. 337, ал. 1, т. 1
НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 51 от 05.06.2020 г., постановена по нохд № 936/2020 г. по описа на
Районен съд-гр. Плевен, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Й. М. П. за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29,
ал. 1, буква „а“ и буква „б“ и чл. 54 от НК наказание, от СЕДЕМ ГОДИНИ и ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при
първоначален строг режим.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА така определеното наказание с една
трета или подсъдимият да изтърпи наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода при първоначален строг режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4