№ _________
гр. Варна _____________
2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия:
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1503 на Административен съд - Варна
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.68
от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.).
Образувано е по жалбата
на Г.С.Г., ЕГН: **********,***, против Решение № 515/07.06.2021г. на Комисия за
защита от дискриминация /КЗД/, с което е установено, че спрямо нея не е
извършено нарушение на ЗЗДискр. на основата на признаци „възраст“,
„образование“ и „лично положение“ от страна на кмета на Община-Варна И Н. П,
зам.кмета на Община-Варна П Х. П и н-ка на отдел „Обслужване на данъкоплатци“
при Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна П Т, и е отхвърлена жалбата
ѝ с вх.№ 44-01-1002/24.03.2016г. по описа на КЗД.
ЖалбоподатЕта твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения за допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва извода,
че „касиерка“ и „старши инспектор“ имат еднакви длъжностни
характеристики, както и че новоназначените, без стаж и опит лица, [следва] да
са с по-високи заплати от обучаващите ги. Твърди, че избирателно „по-специални“
служители, със средно образование, са със заплати по-високи от тези на
специалисти с висше образование и в тази връзка оспорва твърдението, че
служители с висше образование са справедливо възнаградени с по-ниска заплата от
служители със средно образование. Моли съдът да постанови справедливо съдебно
решение. Излага доводи за неправилност на решението на КЗД и в представени
писмени бележки
С.д. № 13751/20.09.2021г.
В съдебно заседание
жалбоподатЕта се явява лично и с адв.Д. П., който поддържа жалбата. Моли съдът
да отмени решението на КЗД и да постанови по същество друго, с което да признае
по отношение на кмета и зам.кмета на общината, и началника на отдел ОДОП, че
спрямо жалбоподатЕта са извършени действия в нарушение на ЗЗДискр. на основата
на признаци „възраст“, „образование“ и „лично положение“. Твърди, че подходът
на КЗД е строго формален, както и че решението е необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон, т.к. изводите – че не са извършени нарушения по
посочените признаци – са необосновани и не се подкрепят от събраните по
преписката доказателства, от които се установява, че жалбоподатЕта е с
по-висока степен на образование и с по-дълъг стаж в Дирекция „Местни данъци“ от
посочените лица за сравнение. Счита и че в контекста на задължението на
работодателя по чл.14, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр., КЗД неправилно е приела, че не
става въпрос за равностоен труд. Твърди и че от събраните доказателства не
става ясно как работодателят е определил окончателното възнаграждение за всеки
от служителите в отдела. Според приложеното по преписката щатно разписание, при
едно и също нетно възнаграждение, служителите са получавали различно брутно
трудово възнаграждение, като би следвало работодателят, чрез икономическа
експертиза, да докаже как е определил окончателното трудово възнаграждение за
всеки от служителите в отдела въз основа на утвърдените от кмета на
Община-Варна Вътрешни правила. По изложените съображения моли да се уважи
жалбата.
Ответната страна – Комисия
за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител О. К., оспорва
жалбата. В представени писмени бележки сочи, че обжалваното решение е законосъобразен
административен акт – издаден от компетентен административен орган, в
установената форма и при спазване на административно-производствените правила,
в съответствие с материалния закон и неговата цел. При постановяване на
решението не са допуснати съществен процесуални нарушения, като КЗД е осигурила
пълно и всестранно разкрИе на обстоятелствата и е обсъдила представените по
преписката доказателства. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподатЕта адвокатско възнаграждение.
Заинтересованите страни -
кмета на Община-Варна И П, зам.кмета на Община-Варна П П и П Т - тримата чрез
юрк.П Ц, оспорват жалбата. Считат, че обжалваното решение е правилно,
мотивирано и постановено при съобразяване с фактическите положения. Намират за
правилен извода на КЗД, че макар структурно длъжностните, по отношение на които
се твърди допусната дискриминация, да се намират в един и същи отдел, в една и
съща дирекция към Община-Варна, същите разкриват същински различия по отношение
на длъжността, областта на дейност и преките задължения, което от своя страна
обуславя различна степен на образователна квалификация, изискуема за заемане на
различните длъжности. Отделно сочат, че не се касае за еднакъв, респ.
равностоен труд, при който с оглед умения, отговорности, изискуема
квалификация, усилия за изпълнението им и условия на труд, различните длъжности
да са еквивалентни, поради което обосновано се явява и различието в размера на
трудовото възнаграждение – въз основа на разлика в качеството и интензитета на
положения труд, различните длъжностни характеристики, нормативно установените
размери на трудовите възнаграждения в администрацията, а не на основата на
защитен признак съгласно ЗЗД. По изложените съображения считат, че правилно КЗД
е приела, че не е извършено нарушение на ЗЗДискр. по посочените от жалбоподатЕта
признаци, нито по друг признак, поради което молят жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
След преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок (обжалваното
решение е съобщено на жалбоподатЕта със съобщение изх.№
44-00-2232/18.06.2021г., получено на 23.06.2021г., а жалбата е подадена по
пощата на 05.07.2021г. и входирана с № 44-00-2512/07.07.2021г.) и от
надлежна страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
I. Производството пред КЗД за пръв път е
образувано по жалбата на Г.С.Г. с вх.№ 44-00-1002/24.03.2016г., уточнена с
молба вх.№ 44-00-1121/10.04.2017г., срещу кмета на Община-Варна, зам.кмета на
Община-Варна и началника на отдел „ОДОП“ при Дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна, с твърдения, че при определяне на трудовото ѝ
възнаграждение, спрямо нея е проявена дискриминация по признаци „лично
положение“, „възраст“ и „образование“.
КЗД е установила, че Г. е
била в трудово правоотношение с
Община- Варна, като по силата на допълнително споразумение от 29.06.2012г. е
заемала длъжността „старши инспектор“ в отдел „Обслужване на данъкоплатци и
отчитане на приходи“ /ОДОП/, Дирекция „Местни данъци и такси“, с месечно
трудово възнаграждение в размер на 561лв. Със заповед №
00031/25.04.2016г., на основание чл.326, ал.1 КТ – поради отправено писмено
предизвестие до работодателя, трудовото ѝ правоотношение било
прекратено.
Доводите за жалбоподатЕта
за неравно третиране при определяне на трудовото ѝ възнаграждение са
обсъдени от Комисията в контекста на разпоредбите на Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация /НЗСДА/, в сила от 01.07.2012г., с която
била въведена нова система на заплащане. Извършено е сравнение с длъжностите и
трудовите възнаграждения на служителите С С и С С, заемали
длъжността „инспектор“ в отдел „Контролно ревизионни дейности и принудително
събиране“ /КРДПС/ в Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, съответно от
21.10.2015г. и 02.06.2015г., с възнаграждение в размер на 600лв.
Прието е, че разликите в заплащането се дължат на различните трудови функции,
свързани с различието на интензитета на работата в дирекцията, поради което е
изведен извод, че различията [спрямо Г.] не се основават на дискриминационен
признак
„лично положение“ на отделните служители. Обсъдени са и длъжностите заемани от
служителите: М В – „старши специалист“ в отдел „Събиране и отчитане на
касови приходи“, със средно образование и възнаграждение, в размер на 634лв;
В И – „главен специалист“ в отдел „Безкасови приходи“, със
средно-специално образование и възнаграждение, в размер на 703лв. и Д
П – „инспектор“ в отдел „Безкасови приходи“ със средно образование и
възнаграждение в размер на 678лв.
При така установеното от
фактическа страна КЗД е приела, че разликите в трудовите възнаграждения на
жалбоподатЕта и посочените лица за сравнение, не следва да се разглеждат като
акт на дискриминация, т.к. поради разликата в длъжностите им не са в сравнимо
сходно положение и липсват доказателства за дискриминация по признаци
„образование“ и „възраст“. За недоказани са приети и твърденията за извършени
от страна на н-ка на отдел „ОДОП“ П Т дикриминационни нарушения, съставляващи „тормоз“
и „преследване“.
По изложените съображения
с Решение № 220/05.07.2017г. КЗД е оставила жалбата без уважение.
II. Решение № 220/05.07.2017г. е
обжалвано пред Административен съд-Варна, който с Решение № 2279/19.12.2017г.
по адм.д.№ 2454/2017г., потвърдено с Решение на ВАС № 16204/28.11.2019г. по
адм.д. № 2558/2018г., го е отменил и е върнал преписката на КЗД за продължаване
на производствените действия в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане
на закона /стр.536-548/.
За да постанови този
резултат Адм.съд-Варна е приел, че КЗД не е изяснила спора от фактическа
страна, в резултат на което е постановила необоснован акт. Съдът е установил,
че според представените поименни щатни разписания, в отдела, в който работи
жалбоподатЕта – „Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи“, работят 37
служители, трима от които – Е С. Д, Я Т А. и Г Н П – на една и съща длъжност,
но с различно трудово възнаграждение. Прието е, че КЗД не е изследвала какви
трудови функции изпълнява всеки от служителите в отдела – както тези, заемащи
една и съща длъжност, така и посочените за сравнение от жалбоподатЕта, не е
изискала длъжностните характеристики за всички длъжности в отдела, респ. не е
извършила анализ какви са действително осъществяваните от служителите в отдела
трудови функции. В съдебното решение са изложени и мотиви, че КЗД следва да
извърши сравнителен анализ на длъжностите заемани от М Д В, В И И и Д И П, като
съобрази, че сравняваните длъжности – „старши инспектор“, „старши специалист“ и
„главен специалист“, организационно попадат в един отдел „Обслужване на
данъкоплатци и отчитане на приходи“, и изискват работа с данъчното
законодателство, респ.познаването му, както и отчитане на работата в отдела и
работа с граждани. Указано е и да се изследва въпросът защо за длъжността,
заемана от жалбоподатЕта се изисква образование „бакалавър“, а за „старши специалист“
и „главен специалист“ – средно-специално образование.
Отделно съдът е посочил,
че КЗД не е обвързана с наведените в жалбата искания за сравняване с други
лица, а е длъжна да извърши задълбочено проучване и анализ с цел установяване
наличието, респ. липсата на нарушение по ЗЗДискр. Прието е, че след като
работодателят е определил алгоритъм за определяне на ОРЗ за всяка длъжност по
критерии – сложност на труда, отговорност на труда, тежест на труда и параметри
на околната среда, и при наличие на изключително съществена разлика в размера
на ОРЗ на жалбоподатЕта и на останалите сравнявани лица, КЗД е следвало на
основание чл.9 ЗЗДискр. да укаже на работодателя, че следва да докаже, че
принципът, заложен в чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. не е нарушен. Като не е дала
такива конкретни указания, КЗД е допуснала съществено процесуално нарушение,
довело до непопълване на делото с доказателствен материал. Работодателят е
следвало да докаже, вкл. чрез Икономическа експертиза, как е определено
окончателното трудово възнаграждение на всеки от служителите в отдела, въз
основа на утвърдените от кмета на Община-Варна Вътрешни правила на заплатите.
Според поименните щатни разписания при едно и също основно месечно
възнаграждение, служителите са получавали различно брутно възнаграждение, което
не е изследвано от КЗД.
По изложените съображения
Адм.съд-Варна е отменил Решение
№ 220/05.07.2017г. по преписка № 106/2016г. на КЗД и е върнал преписката за
ново разглеждане в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона.
III. Във връзка с влязлото в сила съдебно
решение, с Разпореждане
№ 2367/27.12.2019г. производството по преписка № 106/2016г. по описа на КЗД е
възобновено, като на основание чл.56, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. от страните са
изискани допълнителни становища, както и представянето на „…всички относими
доказателства“, в т.ч. длъжностните характеристики за сравняваните длъжности.
След анализ на представените
доказателства и в контекста на приложимата нормативна
уредба - Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията /НПКДА/, КЗД е приела, че длъжностите „старши специалист“ и „главен специалист“ са такива със спомагателни функции, съгласно
чл.3, ал.6 от Наредбата, докато „инспектор“ попада в обхвата на
„експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции“ съобразно чл.3, ал.4,
т.2 на Наредбата, логично следствие от което се явява различният обхват на областите
на дейност и преки задължения на лицата, заемащи длъжността „старши инспектор
Обслужване на данъкоплатци“ в сравнение със „старши специалист „Събиране и
отчитане на касови приходи“ и „главен специалист Безкасови приходи“, в Отдел „Обслужване
на данъкоплатци и отчитане на приходи“, Дирекция „Местни данъци и такси“.
Анализирайки
основните задължения за длъжностите „старши инспектор Обслужване на
данъкоплатци“, „старши специалист Събиране и отчитане на касови приходи“ и
„главен специалист Безкасови приходи“, КЗД е извела извод, че макар структурно
същите да се намират в един и същ отдел и дирекция, разкриват различия по
отношение на цел на длъжността, области на дейност и преки задължения, което обуславя
различната образователна квалификация, изискуема за заемане на процесиите
длъжности.
Съобразено е
и че съгласно изискванията на Класификатора на длъжностите в администрацията и
Наредбата за прилагане на Класификатора, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012г., за
заеманата от жалбоподатЕта длъжност се изисква образование „бакалавър“, а за
останалите две – „средно специално“ образование, с които изисквания кметът на
община Варна е обвързан при назначаване на служители.
При така извършения анализ на събраните доказателства и тълкуването,
дадено на приложимите нормативни разпоредби, КЗД е приела, че в случая не се касае
за еднакъв или равностоен труд, при който с оглед на умения, отговорности,
изискуема квалификация, усилия за изпълнението им и условия на труд, различните
длъжности да са еквивалентни. Различията в трудовото възнаграждение на Г. се
основават на разлика в качеството и интензитета на положения труд, различните
длъжностни характеристики, нормативно установените размери на трудовите
възнаграждения в администрацията, а не на основата на защитен признак по чл.4,
ал.1 от ЗЗДискр. По тези съображения са приети за недоказани твърденията за неравно
третиране и извършена дискриминация по признаци „възраст“, „образование“ и
„лично положение“, поради което с Решение № 515/07.06.2021г. е прието за
установено, че спрямо жалбоподатЕта не е извършено нарушение на ЗЗДискр.
на основата на признаци „възраст“, „образование“ и „лично положение“ от страна
на кмета на Община-Варна И Н. П, зам.кмета на Община-Варна П Х. П и н-ка отдел
„Обслужване на данъкоплатци“ при Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, и е
отхвърлена жалбата ѝ с вх.№ 44-01-1002/24.03.2016г. по описа на КЗД.
Така
постановеното решение е неправилно.
Решението е издадено от
компетентен орган (чл.47 от ЗЗДискр.), в предвидената в чл.66 от ЗЗДискр.
писмена форма, съдържа и установените от закона реквизити. В изпълнение на
изискванията на чл.61 от ЗЗДискр., решението е постановено след проведено
открито заседание, взето е и с мнозинство от членовете на заседателния състав и
е подписано от него (чл.64, ал.1 от ЗЗДискр.), като настоящият съдебен състав
не констатира пороци, влечащи нищожност на постановения акт.
В
нарушение обаче на чл.61, ал.3 от ЗЗДискр., вр.чл.22, ал.1, т.5 от ГПК, трима
от членовете на заседателния състав на КЗД, а именно З Д – председател, А Д – докладчик
и Б Х – член на състава, са участвали
и в предходното разглеждане на спора пред КЗД, приключил с Решение №
220/05.07.2017г.
Това нарушение е
съществено, тъй като съгласно чл.61, ал.3 от ЗЗДискр., членовете на състава на Комисията
се отстраняват на основанията и по реда, предвидени в чл.22 – 24 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл.22, ал.1, т.5 от ГПК, като съдия по делото не може да
участва лице, което е взело участие при решаването на делото в друга инстанция.
В случая това правило е следвало да се приложи аналогично в производството пред
КЗД и тримата членове на състава на Комисията е следвало да се отстранят от
разглеждане на спора, тъй като вече са изразили становище по него в Решение № 220/
05.07.2017г.
Обстоятелството, че
съставите на Комисията са специализирани, не представлява основание за
неприлагане на законовата разпоредба, чиято цел е да гарантира безпристрастно и
непредубедено решаване на спора, въз основа на събраните доказателства.
В случая това изискване
не е изпълнено, като второто решение по казуса е взето от същите членове на
комисията. Следвало е за членовете от състава, участвали при предходното
разглеждане на спора, да се проведе процедура по чл.22, ал.1, т.5 от ГПК, след
което да се приложи разпоредбата на чл.11, ал.4 от Правилата за производство
пред КЗД, а именно председателят на Комисията да попълни състава, който да
разгледа и постанови решение по преписката.
Допуснатото нарушение на
административнопроизводствените правила е особено съществено, тъй като е в
нарушение на принципа за безпристрастност, регламентиран в чл.10, ал.2 от АПК и
поради това пряко рефлектира на законосъобразността на постановения акт – вж.
в този смисъл Решение на ВАС № 9595/03.07.2012г. по
адм.д. № 5610/2012г. и Решение на ВАС № 4092/20.03.2019г. по адм.д. №
3749/2018г.
Настоящият съдебен състав
преценява и че обжалваното решение е постановено по нередовна жалба досежно
зам.кмета на Община-Варна и н-ка на Отдел „ОДОП“ при Дирекция „Местни данъци“
при Община-Варна. Същите са посочени от жалбоподатЕта като извършители на
нарушение на ЗЗДискр. без обаче да са посочени ясно фактите и обстоятелствата,
на които се основава това твърдение и без да са посочени конкретните
действия/бездействия на тези лица, извършени в нарушение на ЗЗДискр. Прецизирането
на жалбата в частта на оплакванията срещу зам.кмета П П и н-ка на отдел „ОДОП“ П
Т, е от значение както за определяне на предмета на спора – в извършването на
какво точно дискриминационно нарушение същите са обвинени, така и за преценката
дали същите разполагат с пасивна процесуална легитимация – т.е. дали са
надлежни ответници в производството по установяване на нарушение на ЗЗДискр.
Следвало е КЗД да изпълни задълженията си по чл.30, ал.2 от АПК, вр.чл.70, ал.1
от ЗЗДискр. и да остави жалбата без движение, като укаже на жалбоподатЕта да
прецизира оплакванията си по отношение на зам.кмета на Община-Варна П П и н-ка
на Отдел „ОДОП“ П Т, като посочи в какво конкретно нарушение на ЗЗДискр. ги
обвинява и как тези нарушения се съотнасят към твърденията ѝ, че ниският
размер на трудовото ѝ възнаграждение се дължи на извършена дискриминация
именно от тези лица по признаци „възраст“, „образование“ и „лично положение“.
Решението на КЗД е и
материално незаконосъобразно, т.к. в нарушение на чл.173, ал.2 от АПК не е съобразено
със задължителните указания по правилното прилагане на процесуалния закон,
дадени в мотивите на влязлото в сила Решение на Адм.съд-Варна
№ 2279/19.12.2017г. – вж. в този смисъл Решение на ВАС № 8608/15.06.2012г.
по адм.д. № 3402/2012г. и Решение на ВАС № 6439/13.05.2013г. по адм.д. №
12567/2012г.
При новото разглеждане на
преписката КЗД е изискала и подложила на анализ само представените длъжностни
характеристики за сравняваните длъжности – старши инспектор „Обслужване на
данъкоплатци“, старши специалист „Събиране и отчитане на касови приходи“,
главен специалист „Безкасови приходи“, но не е дала указания на работодателя на
основание чл.9 от ЗЗДискр. – че следва да докаже, че принципът по чл.14, ал.1
от ЗЗДискр. не е нарушен.
В тази връзка следва да
се посочи, че от мотивите на решението на Адм.съд-Варна недвусмислено следва,
че съдът е приел, че жалбоподатЕта е представила достатъчно факти, от които
може да се направи предположение, че е налице дискриминация. В този смисъл са
констатираните от съда съществени различия във възнагражденията на сравняваните
лица и изричните указания към КЗД – да укаже на работодателя, че следва да
докаже, вкл. чрез Икономическа експертиза, как са определени окончателните
трудови възнаграждения за всеки от служителите в отдела, в който е била
назначена жалбоподатЕта. Така дадените указания не са изпълнени, като дори не
са възпроизведени и обсъдени от КЗД при постановяване на обжалваното решение.
Отделно, КЗД не е събрала
доказателства и не е подложила на анализ конкретните задължения и критериите за
формиране на трудовите възнаграждения на лицата, които са заемали идентична на
заеманата от жалбоподатЕта длъжност – Я Т А., Е С. Д и Г Н П. Изрично в
мотивите на решението на Адм.съд-Варна е констатирано, че тези лица заемат
същата длъжност – „старши инспектор“ в отдел „Обслужване на данъкоплатци и
отчитане на приходи“, но имат по-високи трудови възнаграждения от това на
жалбоподатЕта. Варно е, че тези лица са „пропуснати“ от съда при даването на
конкретните указания – спрямо кои лица КЗД следва да извърши сравнителен
анализ, но с оглед изричните мотиви, потвърдени и с решението на ВАС – че
Комисията не е обвързана от посочените с жалбата лица за сравнение, а е длъжна да
извърши задълбочено проучване и анализ, с цел установяване наличието или
липсата на нарушение – КЗД е била длъжна да укаже на работодателя да
представи доказателства относно причината, поради която служители на една и
съща длъжност, в един и същи отдел, с едни и същи задължения по длъжностна
характеристика, получават различно трудово възнаграждение.
Неизпълнението на
дадените в съдебното решение указания е нарушение на чл.173, ал.2 от АПК, в
резултат на което относимите към спора факти за пореден път са останали
неизяснени от КЗД.
В
този контекст съдът намира за необходимо да посочи следното:
С разпоредбата на чл.4,
ал.1 от ЗЗДискр. императивно се забравяна всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна.
За да е налице проява на
дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички
елементи от фактическия състав на приложимата правна норма, включително и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за
него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по чл.4 от
закона.
Целта на закона е да се
гарантира на всички лица равнопоставеност и справедлива перспектива за достъп
до възможностите в обществения живот. В подобни ситуации, попадащи извън
личната сфера на човека, правото в областта на защита срещу дискриминация
регулира отношенията по два начина: първо, като се изхожда от принципа,
че лицата, които са в сходно положение, следва да бъдат третирани по еднакъв
начин, а не да са обект на по-неблагоприятно третиране единствено поради факта,
че притежават определена характеристика, която е „предмет на защита“; второ,
като се изхожда от принципа, че лицата, които са в различно положение,
следва да бъдат третирани по различен начин, доколкото това е необходимо, за да
могат тези лица да се възползват от определени възможности равнопоставено с
другите. По-неблагоприятното третиране в първата хипотеза се нарича „пряка дискриминация“
(чл.4, ал.2 ЗЗДискр.), а във втората – „непряка дискриминация“ (чл.4, ал.3
ЗЗДискр).
Основна характеристика на
пряката дискриминация е разликата в третирането на дадено лице. За установяване
на същата е необходимо да се приведе „случай за сравнение”, т.е. лице, намиращо
в сходни обстоятелства, като основната разлика между двете лица е в „признака,
предмет на защита от дискриминация” (чл.4, ал.2 ЗЗДискр.). Специфична проявна
форма на пряка дискриминация е „тормозът“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на
ЗЗДискр. (чл.5, вр.§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр.). При „непряката дискриминация“
разликата не е в третирането, а в последиците от него, които засягат по
различен начин лица с различни характеристики (чл.4, ал.3 ЗЗДискр.).
В глава втора, раздел I
ЗЗДискр. са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и
служителите при упражняване на правото им на труд, вменяващи на работодателя
преки задължения, в т.ч. за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв или
равностоен труд – чл.14, ал.1 ЗЗДискр. Това императивно правило се прилага за всички
възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от
срока на трудовия договор и продължителността на работното време (чл.14, ал.2
ЗЗДискр.).
Според чл.14, ал.3
ЗЗДискр., критериите за оценка на труда при определяне на трудовите
възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички
работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с
вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия
и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на
признаците по чл.4, ал.1.
„Еднакъв труд“ по смисъла
на чл.14, ал.1 ЗЗДискр., в което понятие се включва и сравнимия труд, е труд,
който се престира от различни лица, с една и съща (сходна) квалификация, имат
принадлежност към една и съща професия и изпълняват еднаква/сходна по характер
работа. По отношение на понятието „равностоен труд“, в практиката си Върховният
административен съд приема, че при равностойния труд извършваната работа е
различна, но анализът на сравняваните длъжности показва, че с оглед на умения,
отговорности, изискуема квалификация, усилия за изпълнението им и условия на
труд тези длъжностни са еквивалентни – вж. Решение на ВАС № 4180 от 25.04.2007г.
по адм.д. № 7369/2006г; Решение на ВАС № 14026 от 24.11.2014г. по адм.д. №
5334/2014г.
В този контекст и за да
се обоснове извод за нарушение на чл.14, ал.1 ЗЗДискр., следва да се установи
защитен признак и да се извърши съпоставка между действително извършваното от
лицето, което твърди, че е жертва на дискриминацията и посочените/установените
„случаи за сравнение“. Така, за да е налице неравно третиране и нарушение на
ЗЗДискр., следва лицата да полагат еднакъв/равностоен труд и разликата във възнагражденията
им да е обусловена пряко от признака, предмет на защита.
За да се установи дали е
налице еднакъв, съответно равностоен труд, е необходимо да се сравнят
обстоятелствата, които определят действителния характер и естеството на труда/длъжността.
Само еднаквото наименование на длъжностите не е основание да се приеме
еднаквост на труда, и обратното – различното наименование на длъжностите не
изключва автоматично хипотезата на „сходен“ или „равностоен“ труд, доколкото за
установяване на дискриминационно нарушение по чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. е необходимо
да се извърши оценка на действително извършваните дейности и на условията, в
които служителите реално изпълняват задълженията си, в т.ч. и на нормативните
условия за разпределяне на длъжностите по КДА – в случай че твърденията за
дискриминация обхващат случай с длъжност в държавната/общинската администрация.
Съгласно чл.9 от
ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която
твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се
направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да
докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
В случай че лицето, което
твърди че е жертва на дискриминация, представи достатъчно убедителни доказателства
за твърдяното от него нарушение, предполагаемият извършител на нарушението,
може да обори презумпцията по два начина. Първо, той може или да докаже, че
жалбоподателят не е в сходно или сравнимо положение с избрания случай за
сравнение, или че различното третиране не е извършено на признака, предмет на
защита, а на основание на други обективни различия.
В случай че извършителят
не обори презумпцията, той трябва да приведе защитно възражение по отношение на
различното третиране, като докаже, че то е обективно обоснована и
пропорционална мярка.
Неблагоприятно третиране
ще е налице само тогава, когато някой от служителите, покрил законовите
изисквания, е бил третиран неблагоприятно спрямо останалите, поради прилагането
спрямо него на някой от дискриминационните признаци – арг. от Решение №5033
от 25.04.2008г. на ВАС по адм. д. № 82/2008г; Решение №7344 от 17.06.2008г. на
ВАС по адм. д. № 3929/2008г;
В конкретния случай КЗД е
била сезирана от жалбоподатЕта с оплакване, че е станала жертва на пряка дискриминация
от страна на кмета и зам.кмета на Община-Варна, както и от страна на н-ка на
Отдел „Обслужване на данъкоплатци“ при Дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна, по признаци „възраст“, „образование“ и „лично положение“, тъй
като при определяне на трудовото ѝ възнаграждение не са съобразени
нейните стаж и образование, в резултат на което новоназначени служители са с
по-високи заплати от нейната.
С обжалваното решение КЗД
е приела, че условието за квалифицирането на едно поведение като дискриминационно,
в случая не е изпълнено по нито един от твърдяните от жалбоподатЕта признаци. Анализирайки
длъжностите, заемани от жалбоподатЕта и лицата за сравнение, и техните преки
задължения, КЗД е приела, че при определяне на трудовите им възнаграждения са приложени
правилата в Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в
администрацията /НПКДА/, на самия Класификатор /КДА/, както и на Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация /НЗСДА/, и няма установени и
прилагани спрямо служителите други изисквания, в т.ч. за образование и стаж, за
заемане на съответните длъжности и трудовите възнаграждения за тях.
Този извод на КЗД по
същество е необоснован, а в заключение и неправилен, т.к. не се основава на
събраните по преписката доказателства и на нормативно установените правила за
формиране на трудовите възнаграждения на служителите в държавната
администрация.
Съображенията на съда са
следните:
Съгласно чл.1, ал.1 от НПКДА,
в класификатора – приложим според ал.2 и за общинската администрация, в т.ч. за
позициите, заемани по трудово правоотношение – се определят: 1/ наименованията
на длъжностите в администрацията; 2/ разпределението на длъжностите в
администрацията по длъжностни нива; 3/ минималната образователна степен за
заемане на длъжност в администрацията; 4/ минималният ранг, необходим за
заемане на длъжностите, определени за държавни служители; 5/ минималният
професионален опит, необходим за заемане на длъжността; 6/ видът на
правоотношението, по което се заема длъжността.
Разпределянето на
длъжностите по длъжностни нива е в зависимост от необходимите знания и умения
за осъществяване функциите на длъжността, свободата на вземане на решения,
влиянието на взетите решения и уменията за работа с хора - чл.1, ал.3 от НПКДА.
„Длъжност в
администрацията“, съгласно дефиницията по чл.2, ал.1 от НПКДА, е нормативно
определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение,
включително по правоотношение, възникнало на основание на [Закона…], въз основа
на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на
лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и
изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.
Минималният професионален
опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което
служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с
функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност и
се доказва с документи за: трудов стаж; служебен стаж; осигурителен стаж;
извършване на дейност в чужбина (чл.2, ал.2 и ал.3 от НПКДА).
Длъжностите в
администрацията, които съгласно чл.3, ал.1 – 3 НПКДА се заемат от държавни
служители или лица, работещи по трудово правоотношение, са ръководни, експертни
и технически, като от своя страна експертните длъжности са съответно, с
аналитични и/или контролни функции, и със спомагателни функции. Експертните
длъжности с аналитични и/или контролни функции по ал.4, т.2 в общинските
администрации, както и длъжностите в областта на информационните технологии по
чл.7а, ал. 1 – 10 може да се заемат и по трудово правоотношение (чл.3, ал.5 от
НПКДА). От лица, работещи по трудово правоотношение, се заемат експертни
длъжности със спомагателни функции и технически длъжности (чл.3, ал.6 НПКДА).
Ръководните длъжности в администрацията са посочени в
длъжностни нива от 1 до 8 включително с наименование „ръководно ниво“ - 1, 2,
3А, 3Б, 3В, 4А, 4Б, 5А, 5Б, 6А, 6Б, 7А, 7Б и 8 включително (чл.4, ал.1 НПКДА).
Експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции са посочени в
длъжностни нива от 5 до 12 включително с наименование „експертно ниво“ - 1А,
1Б, 2, 3, 4, 5, 6, 7 включително, и „ниво стажант“ (чл.4, ал.2 НПКДА). Експертните
длъжности със спомагателни функции са посочени в длъжностни нива от 11 до 13
включително с наименование „ниво специалист“ - 1, 2, 3 включително, и „ниво
сътрудник“ (чл.4, ал.3 НПКДА). Техническите длъжности са посочени в длъжностно
ниво 14 с наименование „ниво изпълнител“ (чл.4, ал.4 НПКДА).
Съгласно чл.7, ал.7 от НПКДА,
длъжността „старши инспектор“ - каквато
длъжност е заемала жалбоподатЕта считано от 29.06.2012г., е свързана с
осъществяването на контролни функции по прилагане на законодателството в
дейността на администрацията и на други физически или юридически лица. Старши
инспекторът носи пряка отговорност за съставяните от него актове. Според КДА за
заемане на длъжността се изисква образователна степен „бакалавър“. Според
представената длъжностна характеристика, основните задължения за длъжността са
да „…спазва и стриктно прилага утвърдените процедури за работа в отдела;
изготвя навременна и вярна информация, касаеща работата в отдела и представя
същата на началника на отдела; подава сигнали за проблеми, свързани с работата
на отдела; извършва дейности, свързани с обслужване на данъкоплатците, приема и
обработва данъчни декларации; проявява етично поведение и уважава правата на
данъкоплатците; извършва дейности, свързани с проверка на декларираните от
лицата данни; предоставя информация по искане на данъчни органи и външни
институции при спазване изискванията на ДОПК; установява административни
нарушения и съставя АУАН; работи в пряко сътрудничество с всички длъжности в
отдела; изпълнява и други задачи, възложени му от директора на Дирекция
"Местни данъци" и началника на [Отдела]“.
Съгласно чл.7, ал.8 от
НПКДА, длъжността „инспектор“ – каквато длъжност са заемали С Б. С и С Г. С,
е свързана с осъществяването на контролни функции по прилагане на
законодателството в дейността на администрацията и на други физически или
юридически лица под прякото ръководство на инспектори от по-високи длъжностни
нива, както и със събирането, обработването и систематизирането на информация
във връзка с контролната дейност. Инспекторът носи пряка отговорност за
съставяните от него актове. Според КДА за заемане на длъжността се изисква
образователна степен „бакалавър“. Според представената длъжностна
характеристика, основните задължения за длъжността са да „…извършва контрол
на декларираните данни, вкл. чрез: засичане на данните от данъчните декларации
с тези от строителните книжа и издадените разрешения за промяна на
предназначението на сградите; проверка по обекти; проверки по постъпилите
искания за прихващане и възстановяване на недължимо внесени суми по ЗМДТ;
извършва данъчни ревизии и издава ревизионни актове при спазване на
разпоредбите на ДОПК; следи решенията на ОбС-Варна за приети решения в областта
на местните данъци и уведомява писмено заинтересованите лица; изготвя
информация, касаеща работата в отдела и представя същата на н-ка на отдела;
подпомага старши инспектор „КРД" при изготвяне на периодични анализи за
събираемостта на ТБО и имуществени данъци; след изрично възлагане от прекия р-л
извършва дейности, свързани с обслужване на данъкоплатци, приема и обработва
данъчни декларации; издава АПВ, след извършване на проверка или ревизия; след
изрично възлагане от прекия р-л може да определя размера на данъчните
задължения по ЗМДТ и на ТБО както и да обработва подадените коригиращи декларации;
изготвя ежемесечен отчет за дейността си пред н-ка на Отдел КРД; установява
адм. нарушения и издава АУАН; изпълнява и др. задачи, възложени му от д-ра на
Дирекция "Местни данъци" и н-ка на Отдел КРД“.
Съгласно чл.9, ал.2 от НПКДА,
длъжността „главен специалист“ - каквато
длъжност са заемали В И и Д П, е свързана с техническата обработка на
документите, с практическото прилагане на законодателството, със
систематизирането на информация и с административното обслужване. Главният специалист
носи пряка отговорност за извършваните от него действия във връзка с
изпълнението на длъжността и осигурява професионални съвети на младшите
специалисти. Според КДА за заемане на длъжността се изисква образователна
степен „средно-специално“ образование. Според представената длъжностна
характеристика за длъжността „Главен специалист Безкасови приходи“, основните
задължения за длъжността са „…въвеждане на данни - отразяване на безкасови
плащания - банкови преводи, пощенски записи, проверка на извършените касови
плащания, отразяване на влезлите в сила наказателни постановления, АПВ, съдебни
решения в ИС, изготвяне на справки за касовото изпълнение на бюджета, изготвяне
на анализи и отчети за събираемостта на приходите от МДТ, изпълняване и на
други, възложени от н-ка на отдела или директора на Дирекцията дейности“.
Съгласно чл.9, ал.3 от
НПКДА, длъжността „старши специалист“ - каквато
длъжност е заемала М В, е свързана с техническата обработка на документите,
с практическото прилагане на законодателството, със систематизирането на
информация и с административното обслужване. Според КДА за заемане на
длъжността се изисква образователна степен „средно образование“. Според
представената длъжностна характеристика за длъжността „Старши специалист
Събиране и отчитане на касови приходи“, основните задължения за длъжността са „…събиране
на суми за МДТ и глоби на компютърни квитанции, ежедневно засичане на събраните
суми по пера, въвеждане на декларации по чл.54 ЗМДТ, връчване на наказателни
постановления, изготвяне отговори до други администрации, изплащане на
съобщения до ДЗЛ, изпълнение и на други, възложени от началника на отдела или
директора на Дирекцията.“.
По отношение на С С и С С,
правилно още при първото разглеждане на преписката КЗД е приела, че тези лица нямат
идентични задължения с тези, възложени на жалбоподатЕта. Тези лица са назначени
в Отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ /КРДПС/, докато
жалбоподатЕта е заемала длъжност „старши инспектор“ в отдел „Обслужване на
данъкоплатци“. От представените длъжностни характеристики се установява, че на инспекторите
в отдел КРДПС са възложени същински функции на органи по приходите по
установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци (чл.4, ал.3, вр.ал.1 ЗМДТ) – проверка по постъпили искания за прихващане или възстановяване и
издаване на АПВ, извършване на ревизии и издаване на ревизионни актове, докато
функциите, по същество присъщи за длъжността и отдела на жалбоподатЕта –
дейности, свързани с обслужване на данъкоплатци, в т.ч. приемане и обработване
на данъчни декларации, може да се извършват от „инспектор КРД“, само след
изрично възлагане от прекия ръководител.
По
отношение на М В, В И и Д П, правилно КЗД е съобразила, че заеманите от тях
длъжности, съответно „старши специалист“ и „главен специалист“ са такива със
спомагателни функции съгласно чл.3, ал.6 от НПКДА, докато заеманата от
жалбоподатЕта длъжност „старши инспектор“, попада в обхвата на „експертни
длъжности с аналитични и/или контролни функции“, съобразно чл.3, ал.4, т.2 от
НПКДА.
Принципно верен е и
извода, че макар тези длъжности да се намират в един
отдел – „Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи“, основните
задължения на „старши инспектор“, в контекста на възложените аналитични и
контролни функции, са свързани с обслужването на данъкоплатци, приемане и
обработване на данъчни декларации, в т.ч. проверка на декларираните данни,
докато преките задължения на „старши специалист“ и „главен специалист“ обхващат
събирането на суми за местни данъци и такси, глоби по квитанции, ежедневно
засичане на събраните суми по пера, въвеждане на декларации по чл.54 ЗМДТ,
връчване на наказателни постановления. Преките задължения на „главен специалист
Безкасови приходи“ са свързани с
ежедневно разнасяне на постъпили безкасови приходи по ДЗЛ и видове данъци,
въвеждане в ИС на данни от АПВ, суми по съдебни решения и наказателни
постановления.
При тези констатации
правилно КЗД е приела, че длъжностите, заемани от жалбоподатЕта и лицата за
сравнение не са еквивалентни, а разкриват различия по отношение на цел на
длъжността, област на дейност и преки задължения, поради което не се касае за
еднакъв труд.
Необосновано обаче КЗД е
приела, че установените различия в характеристиките на сравняваните длъжности,
автоматично изключват хипотезата на полагане на „равностоен“ труд. Всъщност, търсеният в случая
„еквивалент“ неправилно е съотнесен пряко само към конкретния размер на
трудовите възнаграждения, т.к. по същество оплакването на жалбоподатЕта се
свежда до друго – че при определяне на трудовите възнаграждения, и конкретно на
нейното, не са отчитани обективно професионалния опит и образованието.
В
тази връзка следва да се има предвид, че поначало определянето и промяната на
индивидуалните размери на месечните възнаграждения на заетите в бюджетната
сфера не става произволно, а при строго определени в нормативен акт правила за
формиране на работните заплати, в т.ч. и приетите въз основа на тези нормативни
актове вътрешни правила, разработени от работодателя на основание чл.2, ал.2,
т.2 от НЗСДА.
Точно в този контекст е
дължала изследване и произнасяне КЗД, а именно да установи конкретните правила,
въз основа на които в Община-Варна, и конкретно в отделите на жалбоподатЕта и на
посочените от нея лица за сравнение, са определяни индивидуалните работни
заплати на служителите – след прилагане на нормативно установените обективни
критерии и в рамките на нормативно установените минимални и максимални размери.
Именно в този смисъл е оплакването на жалбоподатЕта, че при определяне на индивидуалните
работни заплати неправилно не са съобразени професионалният ѝ опит и
образование.
Ето защо и след като
твърдението за извършена дискриминация, касае по същество прилагането на
критериите за формиране на ИРЗ, част от които нормативно установени, КЗД е била
длъжна да извърши изследване как и по какви критерии са определени индивидуалните
месечни възнаграждения на служителите по длъжностни нива, нива и степени на
основните месечни заплати, и при прилагането на тези критерии третирана ли е
по-неблагоприятно жалбоподатЕта спрямо служители от същите нива и степени в
отдела, което да се дължи на защитен признак?
Структурата
на заплатата, условията и редът за определяне и изменение на заплатите на
служителите в държавната администрация, се определят с Наредбата за заплатите
на служителите в държавната администрация /НЗСДА/, която се прилага за
служителите по служебно и по трудово правоотношение /чл.2, ал.1/, при
възникване, изменение и прекратяване на служебното/трудовото правоотношение,
разработването на вътрешните правила за заплатите и свързаните с тях други
вътрешни актове, както и при определянето и изменението на заплатите на
служителите.
НЗСДА
е приета с ПМС № 129 от 26.06.2012г., с §4 от ПЗР на което се създава нова ал.3
в чл.2 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета
с ПМС № 4/2007г., според която наредбата не се прилага за служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а
от Кодекса на труда /КТ/.
Съгласно
чл.107а, ал.9 от КТ, в редакцията съгласно изм. и
доп., ДВ, бр.38 от 2012г., в сила от 01.07.2012г., минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на
допълнителните възнаграждения на служителите, работещи по трудово
правоотношение в държавната администрация, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет - в случая това е НЗСДА е
приета с ПМС № 129 от 26.06.2012г. Индивидуалният размер на основната заплата се определя в зависимост
от нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит (чл.107а, ал.10).
Индивидуалната
основна заплата на служителя може да се увеличава: 1/ въз основа на годишната
оценка на изпълнението на длъжността; 2/ при
завръщане от отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете; 3/ след изтичане на срока за изпитване; 4/ при завръщане от отпуск или от
командировка с продължителност повече от една година или при възстановяване на
уволнен служител; 5/ при преназначаване на
друга длъжност в по-високо ниво на основната Заплата - чл.107а, ал.11 КТ.
Допълнителните
възнаграждения на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната
администрация, са: 1/ допълнително
възнаграждение за нощен труд; 2/
допълнително възнаграждение за извънреден труд; 3/
допълнително възнаграждение за работа през официалните празници; 4/ допълнително възнаграждение за времето на
разположение; 5/ допълнително
възнаграждение за постигнати резултати, [което се определя по правилата на
ал.14] - чл.107а, ал.13 КТ.
Съгласно чл.3, ал.1 от НЗСДА, брутната
заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Основната
месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, като
се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит -
ал.2.
Съгласно §1,
т.1 от ДР на НЗСДА, [понятието] „ниво на основните месечни заплати за
длъжност“ обхваща групи от длъжности с посочени длъжностни нива от КДА, за
които се прилагат едни и същи по стойности степени на основните месечни
заплати, като всяко ниво на основните месечни заплати има отделен пореден
номер.
Според §1,
т.2 от ДР на НЗСДА, „степен на основните
месечни заплати за длъжност“ е интервал на основните месечни заплати с
определена минимална и максимална стойност, приложим към длъжности от посочени
длъжностни нива от КДА. Нивата на основните месечни заплати се определят въз
основа на длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията
(КДА) – чл.3, ал.3.
Всяко ниво на
основните месечни заплати за длъжност включва шест степени, всяка от които има
минимален и максимален размер на основната месечна заплата на служителите,
заемащи длъжности в съответното ниво -чл.3, ал.4.
Съгласно чл.7,
ал.1 от НЗСДА, индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно
работно време не може да са по-ниски от минималния размер и
по-високи от максималния размер на основната месечна заплата за съответното
ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1.
Съгласно чл.8 от НЗСДА, индивидуалните основни
месечни заплати на служителите, които постъпват за първи път в съответната
административна структура и притежават определения с КДА минимален
професионален опит, се определят в рамките на степен 1 от нивото на основната
месечна заплата за длъжността.
Съгласно чл.9
от НЗСДА, индивидуалните основни месечни
заплати на служителите, които постъпват за първи път в съответната
административна структура и имат професионален опит, надвишаващ минималния за
длъжността, се определят, както следва: 1/ при професионален опит,
надвишаващ минималния за длъжността с от 1 до 3 години - в рамките на степен 2
на нивото на основната месечна заплата за длъжността;
2/ при професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с от 3 до
7 години - в рамките на степен 3 на нивото на основната месечна заплата за
длъжността; 3/ при професионален опит, надвишаващ минималния за
длъжността с над 7 години - в рамките на степен 4 на нивото на основната
месечна заплата за длъжността.
Случаите, в
които може да се увеличава основната месечна заплата на служителите в
администрацията, са регламентирани в раздел ІІ от НЗСДА - чл.11-18, а
допълнителните възнаграждения в чл.19. Последните са изброени изчерпателно и
обхващат следните хипотези: 1/ за нощен
труд; 2/ за извънреден труд; 3/ за работа през официалните празници;4/ за
времето на разположение; 5/ за постигнати резултати;
Така регламентираните
правила за формиране на заплатите на служителите в държавната администрация
считано от 01.07.2012г., са част от реформата на заплащането в администрацията,
следствие от която е отпадането на допълнителното възнаграждение за прослужено
време (клас) и въвеждането на нов модел на заплащане, основан на принципа
„заплащане според изпълнението“ – т.е. всеки служител да получава
възнаграждение, съответстващо на постигнатите от него резултати и на проявените
знания, умения и качества в работата.
Съгласно §2, ал.1, т.2 от ПЗР на НЗСДА, в едномесечен
срок от влизането в сила на наредбата ръководителят на административната
структура, определя индивидуални основни месечни заплати на служителите, така
че те, намалени с дължимия данък и със задължителните осигурителни вноски за
сметка на осигурените лица, ако са били дължими, да не са по-ниски от получаваните
до момента брутни месечни заплати, намалени с дължимите данъци и с дължимите
задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били
дължими.
В брутните
заплати по т.2 се включват: а) основните месечни заплати или основните месечни
възнаграждения; б) допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно
заедно с полагащите се основни месечни заплати или основни месечни
възнаграждения и са в зависимост единствено от отработеното време - §2, ал.1,
т.3 от ПЗР на НЗСДА. Ръководителят на съответната административна структура, в
едномесечен срок от влизане в сила на наредбата, определя и нивото, и
най-ниската степен на основната месечна заплата, чийто максимален размер е
по-висок от достигнатата индивидуална основна месечна заплата, изчислена по
реда на т. 2, 3 и 4 - §2, ал.1, т.5 от ПЗР на НЗСДА.
Според §2,
ал.2 от ПЗР на НЗСДА, приложима само когато е по-благоприятна за служителя, степените
на основните месечни заплати на служителите, които имат професионален опит,
надвишаващ минималния за длъжността, се определят, както следва: 1/ за
служителите с професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с от 1 до
3 години - степен 2 на нивото на основната месечна заплата за длъжността;
2/ за служителите с професионален опит, надвишаващ минималния за
длъжността с от 3 до 7 години - степен 3 на нивото на основната месечна заплата
за длъжността;
3/ за служителите с професионален опит, надвишаващ минималния за
длъжността с над 7 години - степен 4 на нивото на основната месечна заплата за
длъжността.
Когато
индивидуалната основна месечна заплата на служителя, определена по реда на
ал.1, т.2, 3 и 4, е по-ниска от минималната основна месечна заплата за
степента, определена по реда на ал. 2, на служителя се определя по-ниска
степен, за която определената индивидуална месечна заплата на служителя е
по-висока от минималната месечна основна заплата за степента - §2, ал.4 от ПЗР
на НЗСДА.
Когато
размерът на индивидуалната основна месечна заплата на служителя, определен по
реда на ал. 1, т. 2 и 3, е по-висок от максималната основна месечна заплата за
шеста степен на съответното ниво на основната месечна заплата, на служителя се
определя шеста степен, като размерът на индивидуалната месечна заплата на
служителя, определен по реда на ал. 1, т. 2 и 3, се запазва - §2, ал.4 от ПЗР
на НЗСДА.
От цитираните
правила се обосновава извод, че по отношение на служителите в държавната администрация, още с
разпределянето на заеманите от тях длъжности по длъжностни нива съгласно КДА, и
на нива и степени на заплати по Приложение 1 към НЗСДА, нормативно е заложен
принципа, че лицата, които заемат длъжности на едно и също ниво съгласно КДА и
еднакви нива и степени по НЗСДА, в рамките на тези нива полагат равностоен
труд, за който и основното възнаграждение е еквивалентно, а конкретните разлики
при определяне на основната/брутната работна заплата, се дължат на различната
квалификация, различния професионален опит и различните допълнителни
възнаграждения – арг. от чл.107а, ал.10 от КТ, чл.3, ал.1 от НЗСДА и §1, т.1 и
т.2 от ДР на НЗСДА.
Видно от Таблицата за
минималните и максимални размери на основните месечни заплати по нива и степени
– Приложение 1 към чл.3, ал.2 от НЗСДА, минималните и максималните размери на
ОРЗ предвидени за служителите на ръководни нива по КДА, са по-високи от тези на
служителите, заемащи експертни нива, както и предвидените възнаграждения на
служителите от експертните нива с контролни и аналитични функции (ст.инспектор,
инспектор), са по-високи от тези, предвидени за експертните нива с технически и
спомагателни функции (гл.специалист, специалист). Самите нива на длъжностите по
КДА за целите на формиране на трудовите възнаграждения също са разпределени по
нива и степени на ОРЗ, които видно от чл.9 и §2, ал.2 от ПЗР на НЗСДА, са пряка
функция от професионалния опит (трудовия стаж), като за длъжностите от по-високите
нива и степени, са предвидени по-високи възнаграждения.
В този смисъл и в
контекста на оплакване от „ниско възнаграждение“ на служител от държавната
администрация, преценката за наличие на равностойност на труда се дължи както
на ниво заемана длъжност по КДА, респ. на ниво и степен на ОРЗ по Приложение 1
към НЗСДА – т.е. дали работодателят е разпределил правилно служителите по нива
и степени за целите на формиране на трудовото им възнаграждение, така и
персонално – по отношение на конкретните характеристики на служителите и
упражняваните от тях функции и правомощия, пряко относими към елементите,
формиращи основните и брутните им месечни възнаграждения.
Обективното
проявление обаче на тези принципни положения при формиране на заплатите на
служителите в администрацията в случая е останало неизяснено от КЗД, която в
нарушение на чл.35 от АПК не е обсъдила всички релевантни за случая факти и
обстоятелства, а е подходила формално като само механично е изброила
задълженията по длъжностни характеристики на сравняваните длъжности и
правомощията на същите по НПКДА. Така КЗД е стигнала до необоснован от
доказателствата и закона извод, че различията в трудовото възнаграждение на
жалбоподатЕта и тези на посочените лица за сравнение „…се основават на
разлика в качеството и интензитета на положения труд, различните длъжностни
характеристики и на нормативно установените размери на трудовите възнаграждения
в администрацията, а не на защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр“.
Видно от
приложените по преписката поименни щатни разписания, в изпълнение на
горепосочените нормативни изисквания по НПКДА и НЗСДА, на жалбоподатЕта, на посочените
от нея лица за сравнение, и на служителите, назначени на идентични длъжности в
отдел „Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи“ – посочени в мотивите
на Решение на Адм.съд-Варна № 2279/19.12.2017г. по адм.д. № 2454/2017г., са
определени длъжностни нива по КДА, нива и степени на основната работна заплата
и индивидуална месечна работна заплата, както следва:
|
Служител |
Трудов договор/Доп.споразумение |
Длъжност |
Отдел |
дл.ниво по КДА |
ниво на ОРЗ |
степен на ОРЗ |
Основна месечна заплата |
||
|
минимален размер по Прил. 1 към чл.3,
ал.2 от НЗСДА |
максимален размер по Прил. 1 към чл.3,
ал.2 от НЗСДА |
Индивидуална месечна заплата |
|||||||
|
Г.С.Г. |
ТД № **/08.04.2008г.
и скл. към него ДС № ***/29.06.2012г. и ДС № ***/31.07.2012г. |
ст.инсп.„Обслужване
на данъкоплатци“ |
"Обслужване
на данъкоплатци и отчитане на приходи" |
10 |
21 |
4 |
550 |
1900 |
561 |
|
Е С. Д |
не е приложен
по преписката |
ст.инсп.„Обслужване на данъкоплатци“ |
"Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи" |
10 |
21 |
3 |
500 |
1600 |
600 |
|
Я Т А. |
не е приложен
по преписката |
ст.инсп.„Обслужване на данъкоплатци“ |
"Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи" |
10 |
21 |
2 |
350 |
1300 |
568 |
|
Г Н П. |
не е приложен
по преписката |
ст.инсп.„Обслужване на данъкоплатци“ |
"Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи" |
10 |
21 |
4 |
550 |
1900 |
670 |
|
С Б. С |
21.10.2015г. |
инспектор
"КРД" |
"КРД и
принудително събиране" |
11 |
22 |
1 |
380 |
1100 |
600 |
|
С Г. С |
02.06.2015г. |
инспектор
"КРД" |
"КРД и
принудително събиране" |
11 |
22 |
2 |
380 |
1200 |
600 |
|
М Д В |
№**/06.06.2006г. |
"старши
специалист Събиране и отчитане на касови приходи" |
"Обслужване
на данъкоплатци и отчитане на приходи" |
12 |
25 |
4 |
420 |
1100 |
634 |
|
В И И |
ТД №**/23.02.2006г.
и ДС от
31.07.2012г. |
"Главен
специалист Безкасови приходи" |
"Обслужване
на данъкоплатци и отчитане на приходи" |
11 |
23 |
3 |
420 |
1050 |
703 |
|
Д И П |
ТД№ ***/26.08.2005г.
и ДС от
31.07.2012г. |
"Главен
специалист Безкасови приходи" |
"Обслужване
на данъкоплатци и отчитане на приходи" |
11 |
23 |
4 |
470 |
1200 |
678 |
Видно е, че лицата
Е С. Д и Я Т А. имат определено еднакво длъжностно ниво по КДА като това на жалбоподатЕта
(10), както и еднакво длъжностно ниво на ОРЗ (21), но по-ниска степен на ОРЗ –
съответно 3 и 2, докато на жалбоподатЕта е определена степен на ОРЗ – 4, за
която в Таблицата, приложение 1 към чл.3, ал.2 от НЗСДА, се предвиждат
по-високо минимално и максимално възнаграждение, в сравнение с възнагражденията
за втора и трета степен.
По арг. от
правилото по чл.9, т.3, вр.§2, ал.2 от ДР на НЗСДА, определянето на жалбоподатЕта
на четвърта степен на ОРЗ означава, че спрямо останалите лица тя има по-голям
професионален опит по смисъла на чл.2, ал.2 от НПКДА, установен по реда на
чл.2, ал.3 от НПКДА. В същото време на жалбоподатЕта е определена ИРЗ в размер
на 561лв., а на Е С. Д – 600лв. и на Я Т А. – 568лв. Г Н П. заема същата
длъжност като жалбоподатЕта, в същия отдел, има еднакво ниво на длъжност по
КДА, както и еднакви нива и степен на ОРЗ, но ѝ е определено
възнаграждение по-високо възнаграждение - 670лв.
По отношение
на лицата С Б. С и С Г. С се установява, че заеманите от тях длъжности
„инспектор КРД“ са с
по-ниско ниво по КРД (11) и по-ниски нива и степен на ОРЗ, спрямо определените
на жалбоподатЕта, за които и в Приложение 1 към чл.3, ал.2 от НЗСДА са
предвидени по-ниски размери на минималните и максимални възнаграждения, и
въпреки това на тях са определени възнаграждения от 600лв.
Аналогични
изводи следват и за останалите служители – М Д В, В И И и Д И П. Същите заемат
длъжности на ниво „специалист“ 1 и 2, с нива на длъжностите съответно 10 и 12,
и нива на ОРЗ съответно 23 и 25, за които минималните и максимални
възнаграждения са по-ниски от предвидените за нивото и степента на ОРЗ за
жалбоподатЕта, но на същите са определени значително по-високи възнаграждения.
Застъпената
при предходното разглеждане на преписката защитна теза на работодателя – че
разликата между възнагражденията на жалбоподатЕта и на новоназначените
служители, се дължи на отпадането на класа за прослужено време, не намира опора
в закона. Разликата във формирането на индивидуалните размери на месечните възнаграждения
на жалбоподатЕта и на служителите, назначени след 01.07.2012г. няма как да се
дължи в отпадането на класа за прослужено време, т.к. НЗСДА предвижда в §2 от
ПЗР, правила за формирането на възнагражденията на заварените случаи към 01.07.2012г., каквато е
жалбоподатЕта, според които начисляваните до момента на влизане в сила на
новата уредба допълнителни възнаграждения за клас, вече се включват в основните
възнаграждения, така че те, намалени с дължимия данък и със задължителните
осигурителни вноски за сметка на осигурените лица, ако са били дължими, да не
са по-ниски от получаваните до момента брутни месечни заплати, намалени със
съответните данъци и осигуровки.
Поради това че на
жалбоподатЕта е определена по-висока/равна степен на ОРЗ в сравнение с
останалите лица и обстоятелството, че заема по-висша (според КДА) или еднаква
длъжност (каквато заема Г П.), абсолютно нелогично и необосновано КЗД е приела,
че разликата в трудовите възнаграждения се дължи на „разлика в качеството и интензитета
на положения труд“. Изложените от КЗД доводи относно изискуемото по КДА
образование касаят по-скоро равнопоставеността на служителите при
първоначалното назначение, каквито оплаквания в случая няма.
Доколкото по отношение на
длъжностите по КДА качеството и интензитета на положения труд са заложени
нормативно в самия Класификатор, ако действително се приложи възприетото от КЗД
„правило“, би следвало жалбоподатЕта, която заема експертна длъжност с
контролни и аналитични функции и има по-високи ниво и степен на ОРЗ, т.е.
признат по-голям професионален опит, да има определено по-високо възнаграждение
от това на останалите лица, а това очевидно не е така.
Оплакването на жалбоподатЕта
– че при определяне на трудовото ѝ възнаграждение е дискриминирана по
признаци „образование“ и „възраст“, намира своето правно основание в чл.107а,
ал.11 от КТ, чл.2, ал.2 от НПКДА и чл.3, ал.2 от НЗСДА, според които
професионалният опит се съобразява при определяне нивата/степените на ОРЗ и е
от значение при формирането на индивидуалната основна заплата. В този смисъл
липсва логична обосновка защо служители, които спрямо жалбоподатЕта заемат
по-нисши длъжности и имат по-ниска степен на ОРЗ според Приложение 1 към чл.3,
ал.2 от НЗСДА, имат определени по-високи индивидуални възнаграждения. При това
положение обоснован се явява извода, че жалбоподатЕта е представила достатъчно
факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице
дискриминация, поради което на основание чл.9 от ЗЗДискр. ответникът следва да
докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
Ето защо изследването на
въпроса как и по какви критерии са определени размерите на индивидуалните
месечни възнаграждения на жалбоподатЕта, на посочените от нея лица за сравнение
- С Б. С, С Г. С, М Д В, В И И, Д И П, и на служителите заемащи идентична на
нейната длъжност - Е С. Д, Я Т А. и Г Н П., е от съществено значение за
разрешаване на спора относно наличието или липсата на нарушение на чл.14, ал.1
от ЗЗДискр., поради което КЗД не е следвало да се отклонява от указанията, дадени
с решението на Адм.съд-Варна.
Доколкото в контекста на
изричната компетентност на КЗД по чл.47 от ЗЗДискр. – на специализиран държавен
орган, осигуряващ предотвратяване и защита от дискриминация – решаването по същество на въпроса относно
наличието на нарушение на ЗЗДискр. е предоставено изцяло на преценката на
административния орган, обжалваното решение следва да се отмени, а преписката
да се върне на КЗД за ново разглеждане от
друг състав на Комисията, при спазване на указанията в Решение
№ 2279/19.12.2017г. по адм.д. № 2454/2017г. на Адм.съд-Варна, както и на тези,
в настоящото решение.
Следва при новото
разглеждане на преписката:
I. КЗД да остави жалбата без движение,
като укаже на жалбоподатЕта да прецизира оплакванията си по отношение на
зам.кмета на Община-Варна П П и н-ка на Отдел „ОДОП“ П Т, като посочи в какво
конкретно нарушение на ЗЗДискр. ги обвинява и как тези нарушения се съотнасят
към твърденията ѝ, че ниският размер на трудовото ѝ възнаграждение
се дължи на извършена дискриминация именно от тези лица по признаци „възраст“,
„образование“ и „лично положение“.
II. КЗД да укаже на работодателя, че за
оборване на презумпцията по чл.9 от ЗЗДискр. в негова тежест е да сочи
доказателства, че жалбоподатЕта не е в сходно/сравнимо положение със
служителите - С Б. С, С Г. С, М Д В, В И И, Д И П, Е С. Д, Я Т А. и Г Н П., или
че различното третиране на жалбоподатЕта спрямо тези лица не е извършено по признаци
„възраст“, „образование“ и „лично положение“, а се дължи на други обективни
различия.
В случай че не се
представят доказателства за оборване на презумпцията по чл.9 от ЗЗДискр., КЗД
следва да укаже на работодателя, че в негова тежест е да приведе защитно
възражение по отношение на различното третиране на жалбоподатЕта, като докаже,
че то е обективно обоснована и пропорционална мярка.
III. Доколкото за анализа и конкретното
проявление на методиката на формиране на основните месечни заплати на служителите
в общинската администрация, са необходими специални знания, с каквито съставът
на КЗД не разполага, за проверка на твърденията на работодателя – че
разликата в трудови възнаграждения на жалбоподатЕта и на лицата за сравнение се
дължи на същински различия по отношение на длъжността, областта на дейност и
преките задължения, което от своя страна обуславя различна степен на
образователна квалификация – на основание чл.49 от АПК, КЗД следва да
назначи Икономическа експертиза, по която вещото лице след като се запознае с
приложените по преписката документи, извърши проверка в счетоводството на
Община-Варна и справка с трудовите досиета на посочените по-долу лица, да даде
заключение по въпросите:
1/ Какъв е размерът на основната
работна заплата /ОРЗ/ и на брутната работна заплата /БРЗ/ на жалбоподатЕта Г.С.Г.,
и на служителите - С Б. С, С Г. С, М Д В, В И И, Д И П, Е С. Д, Я Т А. и Г Н П.
- към 01.07.2012г.- за лицата, които към този момент вече са били в трудово
правоотношение с Община-Варна, съответно - към датата на сключване на трудовия
договор - за лицата, чиито трудови договори са сключени след влизане в сила на
НЗСДА?
2/ Изследването по въпрос № 1 да се извърши и към всяка една от датите, на
които са изготвени приложените по преписката поименни щатни разписания – в
случай, че същите предвиждат различни възнаграждения за лицата по т.1.
3/ От какви конкретни елементи са формирани ОРЗ и БРЗ на лицата
по т.1 и при определяне на конкретните размери на възнагражденията, спазени ли
са разпоредбите на чл.3, чл.9 от НЗСДА и §2, ал.1 и ал.2 от ПЗР на НЗСДА, както
и на разработените от кмета на Община-Варна Вътрешни правила?
4/ Какви допълнителни възнаграждения по смисъла на чл.19 от
НЗСДА са определяни на жалбоподатЕта и на посочените в т.1 лица за сравнение?
5/ Какви увеличения са извършвани на трудовите възнаграждения на
жалбоподатЕта и на посочените в т.1 лица за сравнение?
6/ След установяване на всички елементи, от които са формирани
конкретните размери на ОРЗ и БРЗ, вещото лице да направи обосновка и изрично да
посочи от какво се явява разликата в заплатата, определена на жалбоподатЕта в
сравнение със заплатите на останалите служители, като изследването да бъде
извършено спрямо всеки един от служителите - С Б. С, С Г. С, М Д В, В И И, Д И П,
Е С. Д, Я Т А. и Г Н П.?
В случай че при прецизиране
на жалбата и изпълнение на дадените указания по чл.9 от ЗЗДискр., се наведат други
релевантни за спора обстоятелства и се представят допълнителни доказателства,
КЗД при необходимост следва да постави допълнителни въпроси към СИЕ.
Водим от горното и на
основание чл.173, а2 от АПК, Варненският административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение №
515/07.06.2021г. на Комисия за защита от дискриминация на Република България,
Петчленен разширен състав.
ВРЪЩА
преписка № 106/2016г. образувана по жалбата на Г.С.Г. с вх.№
44-00-1002/24.03.2016г., за ново разглеждане от друг състав на Комисия
за защита от дискриминация, в съответствие с указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в настоящото решение, както и на тези, дадени в
Решение № 2279/19.12.2017г. по адм.д. № 2454/2017г. на Адм.съд-Варна.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните!
Административен
съдия: