Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261003 26.10.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15262 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от Р.М.П., ЕГН ********** против ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание по чл. 405, ал.1 КЗ.
В исковата молба
се твърди, че между Я.О.и ответника възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт“ на МПС –
л.а. „Мини Купър“ с ДК № ..., съгласно полица № ..от 08.02.2019 г. Ищцата
придобила автомобила с договор за покупко – продажба след сключването му, като
променила ДК № на ..., отбелязано в застр. договор на 14.03.2019 г.
На ... паркирала
МПС в близост до дома си, при което – решавайки да го използва, установила
наличие на повреди по предна дясна врата и заден десен калник. Незабавно
уведомила застрахователя за настъпило застр. събитие,
при което била образувана преписка по щета, с извършен оглед на вещта.
С писмо от
24.06.2019 г. отв. дружество отказало плащане на обезщетение. Въпреки искането
за преразглеждане, получила повторен отказ.
Поради
невъзможност за доброволно уреждане на отношенията, извършила със собствени
средства ремонта на автомобила, за което платила общо 1380 лева с ДДС
/материали и труд/.
Счита, че отв.
дружество следва да заплати стойността на ремонта, предвид наличното
правоотношение и на осн. пункт XII.1 от раздел „Общи положения“ от ОУ към
полицата и съгласно чл. 405, ал.1, вр. с чл. 108 КЗ. Моли за присъждане на
сумата от 1380 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо
във връзка с договора за застраховка и настъпилото събитие, ведно със законната
лихва, считано от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Признава -наличието на
валидно и действащо към момента на твърдяното събитие правоотношение;
уведомяване за щетите; отказа за изплащане на обезщетение. Оспорва –
реализиране на събитие, представляващо покрит риск; получаване на вредите по
описания в ИМ начин; ищецът да е спазил всички разумни и предохранителни мерки
за избягване на събитието; че уврежданията са от естество, налагащи подмяна на
предна дясна врата, както и размера на претенцията. Налице били предпоставките
за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгл. т.я.3 от подраздел
XIII „Прекратяване“ от раздел „Общи положения“ на ОУ към застрахователния
договор. Евентуално се заявява, че ищцата паркирала в разрез с установените
правила за движение, поради което настъпили вредите. Предвид изложеното се моли
за отхвърляне на иска. Не се претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателност на иска - в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните
предпоставки: възникване на валидно застрахователно
правоотношение със сочените в исковата молба параметри; настъпване в срока
на застрахователното покритие на твърдяното застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили описаните вреди по МПС в претендирания размер.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, да установи положителни
факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане,
както и възраженията си в отговора, а при доказване на горните факти от ищеца
следва да докаже погасяване на дълга.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
счита иска за основателен по следните съображения:
Предвид становищата на страните и
на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1 т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 08.02.2019 г. е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт“ на МПС –
л.а. „Мини Купър“ с ДК № ..., собственост на ищцата, понастоящем с ДК № ...,
съгласно полица № …, действаща към 14.06.2019 г.; че застрахователят е уведомен
своевременно за твърдяно настъпило събитие от 14.06.2019 г.; че е отказано
плащане на застрахователно обезщетение по щетата; че ищцата е платила сумата от
общо 1380 лева за ремонт на МПС /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 2175/17.02.2020
г. –л.51-52/.
Съдът приема тези факти за доказани включително като
ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Застрахователният договор е сключен при общи условия,
чието приемане от застрахования е удостоверено в полицата. Застраховката е
сключена при клауза „Пълно каско”, по която застрахователят носи риска от
настъпване на повреда на автомобила – вследствие на ПТП, както и при
увреждането му в паркирано състояние, причинено от: друго превозно средство,
падащи предмети от сгради, летателни апарати или части от тях, животни – ОУ,
раздел „Каско“, глава втора „Покрити рискове и изключения“, клауза „Пълно каско“
и препращането в нея.
Относно спорния механизъм на събитието – събрани са
гласни док. средства, чрез разпита на св. В. П. /с. на ищцата/. Твърди, че на процесната
дата отишли да вземат колата, паркирана на ул. „Р“ между № .. и № .. в гр. П.
Установили, че били нанесени увреди по дясното огледало – приплъзнато навътре, имало
ожулване от дясната страна на дръжката на вратата, при което не можела да се
отваря, вратата била ожулена и имало повреди по огледалото. Има спомен, че и
задната врата била увредена по същия начин. Колата била правилно паркирана,
максимално прибрана навътре към бордюра. Въпреки уведомяване на застрахователя,
предоставяне на МПС за оглед и заснемане, ответникът отказал плащане на щетите.
Те били отстранени за сметка на собствениците.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК – съдът
кредитира показанията на свидетеля, т.к. са ясни, последователни, конкретни и
непосредствени относно възприетото за състоянието на МПС. Те кореспондират и на
останалите доказателства по делото /вкл. на изводите на ВЛ по САТЕ/, като няма
данни, които да им противоречат или да ги опровергават, поради което се
възприемат и съобразяват при формиране на извода по съществото на спора.
За механизма и вредите е прието и заключение на САТЕ,
което се кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Като е
взел предвид и данните при застрахователя, вкл. чрез онагледяване на вредите по
МПС чрез снимков материал, експертът е констатирал: остъргване на лака и боята
на дясна врата и заден десен калник и отлагане на материал с черен цвят преди
дръжката на вратата. Дръжката на дясната врата била счупена в предната си част,
но се намирала върху вратата. Имало драскотини и по десния праг. Според ВЛ – е
настъпил приплъзващ удар в дясната страна на л.а. в областта на дясна врата и
заден десен калник. Посоката на удара била отпред назад спрямо автомобила.
Имало два възможни механизма на получаване на вредите – 1/ – при движение на л.а.
напред и удар във вертикална преграда при маневра – завой надясно; 2/ – при
паркиран л.а. и удар от неизвестно МПС /ППС/ с висок вертикален ъгъл. От
техническа гледна точка – констатираните вреди можели да се получат при един от
двата механизма.
При тези доказателства, съдът приема, че соченият от
ищцата механизъм на получаване на вредите, е доказан. Няма данни да са
настъпили при движение на МПС с настъпил удар, при което остава вторият, описан
от ВЛ вариант, който се припокрива от св. показания, както и от изявленията при
уведомяване на застрахователя /л.48/. Не се установява друга и различна
фактическа обстановка, при което възраженията в ОИМ се приемат за
неоснователни. Вредите са настъпили, докато процесното МПС е било паркирано,
вследствие на удар от друго МПС /ППС/. Вредите са установени по вид и размер,
като експертът сочи, че от техническа гледна точка могат да се получат при
сочения механизъм, а размерът на средствата, които следва да се вложат за
възстановяване на автомобила /вкл. по описа на ответника – с врата втора
употреба /както е направила ищцата, според прил. фактура/ и в неофициален сервиз/,
възлиза на 1553,65 лева.
С
оглед изложеното, всички елементи от ФС на претенцията са доказани – налице е валидно
застрахователно правоотношение, в срока на покритието по което е настъпило
твърдяното събитие, за което ответникът носи риска /увреждане в паркирано състояние, причинено от друго превозно
средство/, а в причинна връзка с него са настъпили описаните увреди по МПС,
чийто размер е по – висок от претендирания в процеса.
Искът
е доказан по основание и размер.
По
възраженията в ОИМ – налице е покрит риск, според клаузите на ОУ; възраженията
относно механизма и вредите са опровергани; т.нар. – „предохранителни мерки“ –
не се сочи в какво точно се поддържа, че следва да се изразяват в конкретната
хипотеза. Изхождайки от правилото на раздел IX ОУ
– ищцата е следвало да предприема всички обичайни и разумни такива за избягване
на загубата или повредата на застрахованото МПС. В случая не се установява
поведението й по експлоатация на МПС да е било неразумно или да е предприела
такова действие, с което да е предизвикала повредите. Отделно, видно от
съдържанието на посочения раздел, неизпълнението на това задължение за
предохранителни мерки, не е свързано с конкретна санкция, още по – малко с
възможността да се твърди изключен риск или застрахователят да се позове на
право на отказ да плати обезщетение за настъпилите вреди. Предвидените
изключения от отговорността по т.1.1. на раздел 9 и 10 касаят съвсем различни
хипотези от процесната. Не са налице и сочените в ОИМ предпоставки за
освобождаване от отговорност, съгл. т.1.3 от раздел 13 „Прекратяване“ на ОУ,
т.к. не се доказва застрахованият да е предявил претенцията с документи с
невярно съдържание или неистински такива с цел изплащане на обезщетението.
Както се посочи – описаният механизъм на получаване на вредите се установява по
категоричен начин от доказателствата по делото, а застрахованият не е посочил
нещо различно, нито е предоставил информация или документи, некореспондиращи с
реалната фактическа обстановка и настъпили вреди, видно от уведомлението до
застрахователя. Поради това и не е налице соченото условие за освобождаване от
отговорност за плащане на обезщетението – невярно деклариране на
обстоятелствата около застрахователното събитие, не се доказва.
Установеното паркиране на МПС срещу посоката на
движение /т.7 САТЕ/ не е предвидено в
договора като възможност за изключване отговорността на застрахователя, нито
само по себе си води до извод за такова поведение на застрахования, което да обуслови
отказа за плащане на обезщетение. Самата уговорка в договора относно покрития
риск, визира като правопораждащ
обезщетението фактически състав само настъпването на щетата, като изброяването
на причините явно сочи волята на страните да обхванат всички възможни случаи /поведение
на лица и случайни събития, предизвикани от животни, предмети/. При отчитане на
легалното определение на §.1 т. 3 от ДР на КЗ за „застрахователен
риск“, законодателят е поставил акцент върху съществуващата вероятност от
увреждане на имущественото благо, осъществяването на която е несигурно,
неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или
третото ползващо се лице. Съответно и
ограниченията на рисковете следва да се търсят в насока на целенасочено поведение на застрахования. Ето защо, позоваването на
изключените рискове, представлява
възражение, което следва да се основе на конкретно твърдение за вина, заблуда
на застрахователя или инсценировка. Както се посочи заблуда на застрахователя,
чрез съзнателно представяне на неверни или неистински документи или информация
за събитието не се доказва. Няма и установена вина на застрахования, такава, че
да изключва отговорността на ответника.
Няма
доказателства за това, че, ако МПС е било паркирано по посока на движение,
вредите е нямало да настъпят. Само по себе си не евентуално неправилното
паркиране е довело до щетите /паркирането на МПС не е било по начин, създаващ
пречки или затруднения за други участници в движението, нито се установява паркирането
там да е било забранено/, а ударът от друго МПС, чийто водач не е съобразил
поведението си с изискването на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП. Събитието не е пряко
следствие от начина на паркиране. Няма пряка причинна връзка между поведението
на застрахования и настъпилите вреди, нито неизпълнение на такова задължение,
което да е довело до настъпване на застрахователното събитие, респ. условия за
намаляване на обезщетението, поради съпричиняване на резултата. Изключването /намаляването/ на отговорността е
обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към
застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, поради което тя следва да бъде
доказана в процеса от ответника, според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Такова
доказване не бе проведено.
Съдът приема, че
застрахователно събитие /увреждане на МПС в паркирано състояние/ е настъпило, а
изключен риск или предпоставки за освобождаване от отговорност – не се доказват.
Не е налице неизпълнение на
съществено задължение, свързано с предотвратяване настъпването на събитието,
нито е налице друго неизпълнение на задължение по договора, което да е
значително за интереса на застрахователя и да е било предвидено в договора.
Ответникът дължи плащане. Относно размера на обезщетението
се приема заключението на САТЕ, според което – по данни и от описа на В.И.Г. –
за възстановяване на МПС, с вкл. врата втора употреба и ремонт в неофициален
сервиз, е необходима сумата от 1553,65 лева. Застрахователят не доказва
възражението си, че за пълно възстановяване на автомобила, не е необходима
подмяна на предна дясна врата /още повече, че е вкл. такава втора употреба, а
не нова/, поради което съдът приема, че към датата на събитието – действителният
размер на вредите възлиза на посочената стойност.
Ищцата претендира сума в по-нисък размер - 1380 лева,
която е заплатила за възстановяване на щетите. Налице са предпоставките за
уважаване на иска в цялост, поради доказване на всички кумулативно изискуеми
предпоставки за основателността му. Сумата следва да се присъди ведно със
законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят на ищеца.
Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
сторени такива в размер на: 56 лева – платена ДТ; 100 лева – депозит САТЕ и 420
лева с ДДС – платено адв. възнаграждение, съобразно ДПЗС. Разноските от общо 576
лева ще бъдат поставени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, пл. „Позитано” № 5 да плати на Р.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
следните суми: 1380 лева /хиляда
триста и осемдесет лева/ - представляваща застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на ... в гр. П, за вреди на л.а. „Мини
Купър“ с ДК № … и съставляващо покрит риск по застраховка „Каско Стандарт,
съгласно полица № ..от 08.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване
на исковата молба в съда – 26.09.2019 г. до окончателното погасяване, както и общо
576 лева /петстотин седемдесет и
шест лева/ – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:
IBAN: *** – ……
РАЙОНЕН СЪДИЯ:П
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП