Р Е Ш Е Н
И Е
№182
гр.
Велико Търново, 24.9.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Д.С.и
в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура
Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно
частно НАХД № 10 112/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Солдтранс експрес
„ЕОООД гр. *** чрез ***Т.,*** срещу Разпореждане
№553/12.3.2020г. постановено по НАХД
419/2020 г.. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е прекратено
производството по НАХД, тъй като подадената жалба против Електронен фиш Серия Г
№***, издаден от ОД на МВР В.Търново е просрочена. Мотивите на съда са, че
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ЕФ е изпратено с писмо обратна
разписка, получено лично от управителя на дружеството на 3.2.2020г., което
обстоятелство е установено с подписа на връчителя. Съответно жалбата е подадена
по пощата, видно от пощенското клеймо върху плика 18.2.2020г. т.е. след
изтичане на преклузивния 14 дневен срок за обжалване, който съгласно чл. 183,
ал. 2 от НПК е изтекъл на 17.2.2020г.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на така постановеното прекратително разпореждане, тъй като липсват доказателства за датата на
получаване на ЕФ. Управителят на дружеството оспорва положения подпис, като за
доказване на това обстоятелство иска изслушване на СГЕ, която да установи, че
този подпис върху обратната разписка не е негов. На следващо място като
аргумент, че жалбата е подадена в срок посочва, че е узнал за ЕФ след като е
бил спрян за извършване на проверка от полицейски органи след 3.2.2020г., а не
както се твърди в обжалваното разпореждане. Допълнителен аргумент намира във
факта, че писмото с обратна разписка, съдържащо ЕФ е изпратено на личния адрес
на управителя, а не на адреса на управление на представляваното от него
дружество. По тези съображения от съда се иска да отмени обжалваното
разпореждане и се върне делото на въззивната инстанция за постановяване на
съдебен акт по съществото на спора.
В съдебно заседание се
представлява касаторът от преупълномощен ***К., който поддържа така подадената
жалба с направените в нея оплаквания и искания. Претендира заплащането на
деловодните разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК , във вр. с
чл.144 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от
ЗАНН.
Ответник касационна жаба ОД на МВР В.Търново, редовно призован не
изпраща представител и не заема становище по спора.
Представителят на ВТОП прокурор Иванова заема становище за основателност
на подадената жалба. Намира, че с оглед приетото заключение на ***– графолог
безспорно се установява, че обратната разписка на писмото, съдържащо ЕФ е
подписано от лице различно от нейния управител, поради което жалбата срещу
ЕФ не се
явява просрочена.
Втори касационен състав на Административен съд Велико Търново след като
се запозна със становищата на страните, материалите по делото и събраните в
хода на настоящото производство доказателства намира за установено от
фактическа страна следното: след След
като се запозна с представените по делото доказателства, Административен съд
Бургас, ХІІІ-ти състав приема следното:
Безспорно е, че на касатора Солдтранс Експрес ЕООД с адрес на управление
гр. Бургас, ж***е издаден Електронен
фиш Серия Г №***, от ОД на МВР В.Търново. Последният е бил изпратен с писмо
обратна разписка стр.17 от въззивното дело на адреса на управителя на
дружеството гр. Бургас , ул. ***като в нея е посочено, че пратката е получена лично на 3.2.2020г.
Въззивната жалба срещу ЕФ е подадена по пощата, видно от пощенското клеймо
върху плика 18.2.2020г. т.е. след изтичане на преклузивния 14 дневен срок за
обжалване, който съгласно чл. 183, ал. 2 от НПК е изтекъл на 17.2.2020г. ВТРС
като е приел, че доказателствата по делото безспорно установяват, че жалбата е
просрочена е прекратил НАХД 419/2020г. с процесното разпореждане. Последното е
връчено на касатора на 8.5.2020г.видно
от разпечатка на стр. 37 на въззивното дело.
Касационната жалба е подадена чрез ВТРС на 15.5.2020г., видно от вх. №
на последния.
В хода на съдебното дирене е
изслушана и приета СГЕ, която съдът цени като обективна и безпристрастна и
същата установява, че подписът на получател в обратна разписка № 4800626 от
3.2.2020г. до В.И. С.не е положен от него, а от друго лице, като ръкописният
тест, с който е изписано името в обратната разписка също не е писано от това
лице. Тъй като ***е допуснал объркване и в основното си заключение е дал
отговор, че подписът върху е подадената жалба пред АСВТ е на В.И. Солдатов,
което не е предмет на настоящото производство, след указания в тази насока от
съда е дал допълнително заключение с горепосоченото съдържание.
При така установеното съдът
намира, че касационната жалба против прекратителното разпореждане е подадена в
срок от лице с правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество , същата е и основателна.
За да постанови оспореното
разпореждане, ВТРС е намерил, че жалбата срещу ЕФ е подадена след изтичане на
предвидения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН вр. с чл.189,ал. 8 от ЗДвП преклузивен срок.
След като ЕФ е влязъл в сила, то подадената след изтичането на срока въззивна
жалба срещу него се явява недопустима като просрочена. С тези мотиви ВТРС е
прекратил НАХД 419/20г.
Според разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП,
електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в
14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по чл.189,
ал.6 от ЗДвП - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
Съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН, наказателното постановление подлежи на обжалване
пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението,
като право на жалба имат нарушителят и поискалият обезщетение, както и
прокурорът – право на протест (чл. 59, ал.2 от ЗАНН). В цитирания законов текст
е посочено също, че електронният фиш подлежи на обжалване в определения от ЗДвП
срок. От визираните разпоредби следва извода, че обжалването на електронните
фишове се осъществява по правилата, предвидени в ЗАНН, респективно, по силата
на чл.59, ал.2 от ЗАНН, право да ги оспорят действително имат единствено
нарушителят, т.е. лицето, подведено под административно-наказателна
отговорност, поискалият обезщетение и прокурорът.
От своя страна чл.84 от ЗАНН е предвидил, че доколкото в този закон няма особени правила за
производството пред съда по разглеждане на жалби, се прилагат разпоредбите на
НПК. По отношение на връчване на призовки
и съобщения, разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК.
Съответно чл. 181, ал. 2 от НПК задължава връчителя в разписката да посочи
датата на връчването, името и длъжността си. Само когато съобщението е оформено
по така указания начин, то може да бъде прието за валидно. В случая,
действително в обратната разписка, с която е изпратен ЕФ са изписани имената на
връчителя Ванева от пощенската служба както и имената на получателя и датата на
връчване 3.2.2020г. следователно има посочена
дата на връчване, посочване на качеството на получателя и подпис на
получателя. След изслушване на допуснатата от съда СГЕ безспорно се установи,
че подписът за „получател“ не е положен от В.С., включително същият не е
изписал саморъчно трите си имена, за да се докаже редовното връчване на ЕФ. В
този смисъл, не може да се приеме, че на посочената дата в разписката частният
жалбоподател е бил надлежно уведомен за издадения ЕФ, поради което и срокът за
оспорването му не е бил пропуснат с подаването на жалбата до РС.
Разпореждането на РС е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съдебен състав на РС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът споделя и втория допълнителен
аргумент за незаконосъобразно връчване, доколкото в обратната разписка е
посочен личния адрес на Управителя, а не адресът на управление на дружеството,
след като с ЕФ е ангажирана отговорността на ЮЛ чрез налагане на имуществена санкция.
С оглед изхода на спора в полза на
касатора следва да се присъдят направените по делото разноски, за което е
представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. счл.144 от АПК във вр. с чл. 63,
ал.1 от ЗАНН в размер на 300 лева, представляващи заплатеното възнаграждение за
вещо лице.
Мотивиран от горното, на основание
чл.236, и чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН втори касационен
състав на Административен съд Велико Търново,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Солдтранс експрес“ЕООД
гр. *** чрез ***Т.,*** Разпореждане
№553/12.3.2020г. постановено по НАХД
419/2020 г.. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е прекратено
производството по НАХД, тъй като подадената жалба против Електронен фиш Серия Г
№***, издаден от ОД на МВР В.Търново е просрочена.
ВРЪЩА делото на същия състав на Районен
съд – Велико Търново за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА ОД на МВР В.Търново,ул.“Бачо Киро“№7
да заплати на Солдтранс експрес“ЕООД гр. *** разноски в производството в
размер на 300- триста- лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.