Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3854
Гр.Варна,
11.08.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ-ти състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди и
двадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Г.
Дамянова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 17422 по описа за 2019год. на ВРС , за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.4 от ГПК във вр.
чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът С.Т.К., ЕГН ********** с адрес: ***, *
дължи на ищеца "Е. П. П." АД, ЕИК *, адрес: *,
представлявано от Пл.С., Я.Д., Г.К., чрез Н. И.- процесуален представител,
сумата от 257.97 (двеста петдесет и
седем лв. 97 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № *,
гр/с. *, от която сума 212.38 лв. (двеста и дванадесет лв. 38 ст.),
представлява главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури,
издадени в периода 20.06.2017 г.
-19.10.2018г. и 45.59 лв. (четиридесет и пет лв. 59 ст.), представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 23.08.2019 г., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *, към същата дата, както
и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.09.2019год. до окончателното изплащане на задължението,предмет
на заповед за изпълнение, издадена в производството по гр.дело №14141/2019год.
на ВРС. Претендира на присъждане на направените
съдебни разноски по настоящото дело. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
С.Т.К. е клиент на "Е. П. П." АД, с
клиентски номер кл.№ *, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен номер Аб. № *, гр/с. *. Тези облигационни
отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е. Б. П.АД и Общи условия за продажба на електрическа
енергия на „Е.П." АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за
енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране(КЕВР към момента).
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на Е. Б. П.АД /ОУДПЕЕ/, приложими към
настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в
тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в
ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не
изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Е. П. П."
АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден".
Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във
връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 03.09.2019г. в Районен Съд -
Варна Състав:42 е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
С.Т.К., в резултат на което е образувано ч.г.д. №14141/2019.
Към момента на подаване на настоящата искова молба
горецитираният потребител на електрическа енергия има неизплатени задължения в
общ размер на 257.97 (двеста петдесет и седем лв. 97 ст.) за обект на
потребление, заведен с абонатен номер Аб. № * , *. В посочената сума са включени неплатените фактури за
ел.енергия в размер на 212.38 лв. (двеста и дванадесет лв. 38 ст.),
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури
издадени в периода 20.06.2017 г. - 19.10.2018г., както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 45.59 лв. (четиридесет и пет лв. 59 ст.)
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
23.08.2019 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *,
към същата дата.
Прави уточнение, че Заповедта по ЧГД 14141/2019 по
описа на ВРС е издадена за сумите - 231.38лв. (двеста лева и 63 ст.) главница,
45.59лв. (четиридесет и пет лева и 59ст.) мораторна лихва върху главницата от
падежа на всяка фактура до 23.08.2019 г. и за законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на задължението.
Разликата в размера на иска за главница се явяват 19лв. (деветнадесет лева),
представляваща такса възстановяване по фактура №**********/13.03.2019., която
не предявява с настоящия иск.
След подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
гореописаният длъжник е подал възражение с мотива, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение.
След настъпване на изискуемостта на задължението до
настоящия момент стойността на фактурите не са заплатени.
Ответникът в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата
молба, чрез пълномощник адв. И.Б..
По допустимостта - счита исковата молба за допустима.
По основателността - счита същата за неоснователна,
необоснована и недоказана, поради следните съображения:
Не е съгласен с твърдението на ищеца, че
ответникът дължи неплатени главници за ползваната от ответника ел. енергия
посочена в исковата молба, за периода от 05.05.2017 г. до 04.06.2017 г., за
административен адрес - *, която не е
изплатена до 13.03.2019 г.
На свой ред твърди, че на този административен адрес
не ползва електрическа енергия, не е получавал никога фактури за дължими суми,
не е уведомявал за каквито и да е
негови задължения, дори и по телефона.
Твърди, че никой не е идвал да отчете показанията на електромерите, а
посоченото количество дневна електроенергия от 1006 квч е начислено наизуст,
без да са сверени показанията на електромера.
Ответникът притежава поземлен имот на посочения
по-горе административен адрес, в който има монтирано ел.табло на фасадата на
тухлена постройка, като в таблото има поставени два електромера - един трифазен
и един монофазен, за който се твърди, че през него е преминало /доставено и
потребено/ 1006 квч ел. енергия.
Твърди също така. че в имота на ответника е имало
тухлена постройка, захранена с трифазен ток, който е отчитан от трифазно СТИ и
дървена /паянтова/ барака - склад за дърва с една крушка, която е захранена с
монофазен ток, който е отчитан с монофазно СТИ /процесното/. Дървената барака е
премахната /разрушена/, през 2016 г. и от тогава до настоящият момент монофазен
ток не се потребява.
През 2015 г. между същите страни за същият
административен адрес, но за трифазния електромер е образувано гр.д.№ 2713/15
г. по описа на ВPC - 24-ти състав. Ищец по делото е сегашният ответник - за
неправомерно претендирана сума от ответника.
По делото е назначена СТЕ, която се запознава подробно с наличните в ел. таблото на
ответника електромери. В експертизата си наред с констатациите и заключенията
/които нямат нищо общо с настоящото дело/, вещото лице е описало подробно
монофазният електромер, а също така е приложило и снимков материал, от който се
вижда ясно какви са били показанията на дневната и нощната тарифи на този
електромер към него момент, а именно - 2015 г.
Твърди, че показанията на процесното СТИ към 2015 г. е
било следното: нощна тарифа - 00019/0/ квч, дневна тарифа- 02574/9/квч.
Твърди, че на ответника не му е доставено и той не е
консумирал в периода от 05.05.2017 г. до 04.06.2017 г., и до ден днешен
посочената - 1006 квч ел. енергия.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът , чрез
проц. представител юк. И., моли за уважаване на исковете и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез пълномощник адв.Б.,
моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,
възраженията и доводите на страните , приема за установено следното от
фактическа и правна страна.
От
приетото за послужване ч. гр.д .№14141/2019 г. по описа на ВРС се установява,
че е удовлетворено заявление на ищеца и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК против С.Т.К., ЕГН **********, с адрес:
*** 21, ДА ЗАПЛАТИ на „Е. П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от П.С., Я. Д. и Г.К., чрез пълномощника юрисконсулт Н.И.,сумата
от 231,38 лв. (двеста тридесет и един лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща общо дължима главница за потребена и незаплатена ел. енергия по
следните фактури, издадени за периода от 20.06.2017 г. до 13.03.2019 г., за
обект с абонатен № * и клиентски № *, находящ се в *, а именно: фактура №
ФП0255108329/20.06.2017 г., с падеж 10.07.2017 г.; фактура №
ФП0272339536/19.10.2018 г., с падеж 12.11.2018 г.; фактура №
ТП3301432770/13.03.2019 г., с падеж 13.03.2019 г.;сумата от 45,59 лв.
(четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 10.07.2017 г. до 23.08.2019 г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда -
03.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410
от ГПК,
както
и направените съдебно – деловодни разноски в размер на 25,00 лв. (двадесет и
пет лева), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева),
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника и в срок е постъпило възражение по заповедта. С разпореждане №40989 от
18.09.2019год. , на кредитора е указана
възможността да предяви установителен иск за вземането си. Заявителят е получил
съобщение с указания за предявяване на иск на 24.09.2019год. Срокът изтича на
24.10.2019год.Видно от датата на входиране на исковата молба, същата е подадена
на 24.10.2019год. , т.е. в срок. Ето
защо исковата претенция се явява допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По
делото са приети следните писмени доказателства: извлечение от сметка към
23.08.2019г. за клиентски №*; фактура №********** от 20.06.2017г.; фактура
№********** от 19.10.2018г.; справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца за клиентски №*; извлечение за фактури и плащания за период към
25.09.2019г. за клиентски №*; ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия; решение №ОУ-061 от 07.11.2007г.; публикация във вестник на ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. П.“ АД; публикация на
обява във вестник.
По делото са
ангажирани специални познания , чрез заключението на ВЛ по СТЕ , което съдът цени ,
като обективно и компетентно дадено. От заключението по тази експертиза се
установява следното: В обект с абонатен № * и адрес * консумираната ел.енергия
се измерва от монофазен електромер, тип А1-5Д с фабричен № 3311539.
Във фактура
**********/20.06.2017 г. е остойностено количеството електрическа енергия в
размер на 1006 KWh, отчетено по втора тарифа (ДТ) от електромер, тип А1-5Д с
фабричен № 3311539 за периода от 05.05.2017 г. до 04.06.2017 г. Във същата
фактура, показанията по първа тарифа (НТ) са документирани като 00020 KWh.
При посещението
в обекта на 10.06.2020 г., документира със снимка показанията на електромера за
тарифа 1 (НТ) - 00019,0 kWhn за тарифа 2 (ДТ) - 02603,5 kWh (снимка от
Приложение 3 и снимка от Приложение 4).
Количеството
ел.енергия в размер на 1006 kWh, не е възможно да се потреби в обект с абонатен
№ * за периода 05.05.2017 г. до 04.06.2017 г., тъй като в обекта не съществува
изградена ел.инсталация. Паянтовата постройка е разрушена още през 2015 г. В
обекта няма електроуреди, които да консумират количеството ел.енергия в размер
на 1006 kWh за посочения период.
Другия факт, с
който потвърждава твърдението, че количеството ел.енергия от 1006 kWh не е
консумирано в периода посочен във фактурата е, че на 24.05.2015 г. след
посещението в същия обект, на снимка са
документирани показанията на електромер, тип А1-5Д с фабричен № 3311539,
монтиран в обект с абонатен № * (снимка 5 от Приложение 1).
Във фактура
**********/19.10.2018 г. е остойностено количеството електрическа енергия в
размер на 2 KWh, отчетено по втора тарифа (ДТ) за периода от 05.09.2018 г. до
04.10.2017 г.
На дата
24.05.2015 г. монофазния електромер, тип А1-5Д с фабричен № 3311539 е с
показания по първа тарифа НТ - 00019,0 kWh и по втора тарифа ДТ - 02574,9 kWh.
На дата
10.06.2020 г. монофазния електромер, тип А1-5Д с фабричен № 3311539 е с
показания по първа тарифа НТ - 00019,0 kWh и по втора тарифа ДТ - 02603,5 kWh.
За периода от
24.05.2015 г. до 10.06.2020 г. (5 години) има промяна само в показанията за
дневна енергия 29 kWh.
Количеството
ел.енергия от 1006 kWh, остойностено във фактура **********/20.06.2017 г. не
съответства на показанията засечени през 2015 г. и през 2020 г.
Количеството
ел.енергия от 1006 kWh не е доставено до обект с абонатен № * за периода
05.05.2017 г. до 04.06.2017 г.
Количеството
ел.енергия за ДТ, отчетено по показания от електромер, тип А1-5Д с фабричен №
5311539 в размер на 1006 kWh не е изчислявано по корекционна процедура.
Количеството
ел.енергия в размер на 1006 kWh не е засечено точно от показанията на процесния
електромер, тип А1-5Д с фабричен № 5311539, монтиран в обект с абонатен № * в
периода от 05.05.2017 г. до 04.06.2017 г., тъй като има документирани показания
от 24.05.2015 г. на процесния СТИ, различни от посочените във фактурата -
снимка 5 от Приложение 1.
Снимката от
24.05.2015 г. е направена при посещението на експерта в процесния обект във
връзка с изпълнение на възложена задача по дело 2713/15 на ВРС, 24 състав.
От снимката се
вижда, че показанията на електромер, тип А1-5Д с фабричен № 5311539 са
следните: за тарифа 1 НТ - 00019,0 kWh и за тарифа 2 ДТ - 02574,9 kWh, което
означава, че остойностеното количество ел.енергия от 1006 kWh не е отчетено по
действителните показания на електромера в периода 05.05.2017 г. до 04.06.2017
г. Разликата между старите и нови показания на електромера са 29 kWh.
В обект с
абонатен № *, потребеното количество ел.енергия се измерва с електромер, тип
А1-5Д с фабричен № 3311539.
Електромер, тип
А1-5Д е монофазен, индуктивен двутарифен за активна електроенергия, 5/20 A;
220V; 120 об/kWh; 50 Hz; клас на точност 2; вписан в ДР по № 1622 от 2000 г.,
производство на * ООД *.
На адрес - * има
два електромера - един монофазен, тип А1-5Д с фабричен № 3311539 и един
трифазен, тип МТ372 с фабричен № 1114081150401854.
Двата
електромера са монтирани в общо електромерно табло, тип ТЕМО 1м1т. (снимка от
Приложение 2), закрепено на фасадата на постройката строяща се в имота.
Трифазния
електромер, МТ372 с фабричен № 1114081150401854 не е свързан с трифазното
електрозахранване в обект с абонатен № ********** - изходящите трифазни кабели
не са включени в изходящите токови клеми на електромера (снимка 3, от
Приложение 1 и снимка 1 от Приложение 5).
В обект с
абонатен № * и адрес *, консумираната ел.енергия се измерва от монофазен
електромер, тип А1-5Д с фабричен № 3311539.
На 24.05.2015 г.
засечени показания на електромер, тип А1-5Д с фабричен № 3311539, в обект с
абонатен № * - за НТ - 00019,0 kWh, за ДТ - 02574,9 kWh
На 10.06.2020 г.
засечени показания на електромер, тип А1-5Д с фабричен № 3311539, в обект с
абонатен № * - за НТ - 00019,0 kWh, за ДТ - 02603,5 kWh на 10.06.2020 г.
По делото са
ангажирани и специални познания, чрез заключението на ВЛ по ССч.Е.От
заключението на ВЛ по тази експертиза се установява следното: По фактури
издадени в периода 20.06.2017г. - 13.03.2019г. за консумирана ел. енергия от
страна на ответника за обекти на потребление, посочени в исковата молба
съществуват просрочени, неплатени задължения в общ размер на 212,38 лв.
В таблица 1 задължението към „Е. П. П."
АД по фактури издадени в периода 20.06.2017г. - 13.03.2019г. на титуляра с кл.
№ *, абонатен № * за електромер 5311539 е в размер на 231,38 лв.Периодът на
консумация е от 05.05.2017г. до 04.10.2018г. Падежът на фактура №
**********/20.06.2017г. е 10.07.2017г., а на фактура № **********
/19.10.2018г.е12.11.2018г.
Номерът на
фактурата, размерът, периодът, за който се отнася и падежът на фактурата е
обобщен в таблица 1, като периодът за който се отнася фактурата е отбелязан в
колони 4, размерът на задължението е в колона 6.
Към 21.07.20г.
по счетоводни данни задължението по процесиите фактури не е заплатено и е в размер
на 212,38 лв.
Размерът на
мораторната лихва до 23.08.2018г върху фактурите, за които е установено в т.1
от задачата, че са незаплатени, считано от датата на падежа за всяка една от
тях за клиентски № *, абонатен № * е 45,59 лв
Към датата на
проверката 21.07.2020г. по счетоводни данни на „Е. П. П." АД експертизата
констатира, че ответникът не е платил главницата и лихвите по процесиите
фактури.
Експертизата
констатира, че задължението по процесиите фактури е начислено по цени на ел.енергията
утвърдени от ДКЕВР за процесния период с Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. и Решение
№ Ц-11 от 01.07.2018 г.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.4 от ГПК във вр.
чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
Регламентацията на договорните отношения между
страните се съдържа в Общите условия за предоставяне на ел.енергия, като съгл.
Чл.17, т.2 от тези общи условия е предвидено , че потребителите се
задължават да заплащат стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина , определени
в тези Общи условия. Съгласно чл.26 , ал.1 от ОУ потребителят заплаща на
продавача стойността на консумираната ел.енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно , като в ал.6 на същия член
изрично е посочено , че потребителят се счита за надлежно уведомен , че дължи
плащане на посочената ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е
получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми. Като при допусната забава потребителя , съгласно чл.38 от ОУ
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден.
В
производството по установяване
съществуването на главното си вземане, кредиторът следва при условията на
главно и пълно доказване да установи договорната връзка с ответника, размера на
вземането си и настъпване на предпоставките за изискуемост, вкл. и изпълнението
на насрещните престации, обуславящи тази изискуемост.
От приетите по делото писмени доказателства се установява , че
ответникъте титуляр на партида , касаеща обект на потребление, находящ се в гр. *, с абонатен номер Аб. № *.
Ищецът който носи доказателствената тежест не установи,
че претендираната за заплащане от ответника ел.енергия е реално доставена и
потребена в процесния обект на потребление.Напротив от заключението на ВЛ по
СТЕ се установява, че количеството
ел.енергия в размер на 1006 kWh не е засечено точно от показанията на процесния
електромер, тип А1-5Д с фабричен № 5311539, монтиран в обект с абонатен № * в
периода от 05.05.2017 г. до 04.06.2017 г., тъй като има документирани показания
от 24.05.2015 г. на процесния СТИ, различни от посочените във фактурата -
снимка 5 от Приложение 1.Снимката от 24.05.2015 г. е направена при посещението
на експерта в процесния обект във връзка с изпълнение на възложена задача по
дело 2713/15 на ВРС, 24 състав.От снимката се вижда, че показанията на
електромер, тип А1-5Д с фабричен № 5311539 са следните: за тарифа 1 НТ -
00019,0 kWh и за тарифа 2 ДТ - 02574,9 kWh, което означава, че остойностеното
количество ел.енергия от 1006 kWh не е отчетено по действителните показания на
електромера в периода 05.05.2017 г. до 04.06.2017 г. Разликата между старите и
нови показания на електромера са 29 kWh. За
периода от 24.05.2015 г. до 10.06.2020 г. (5 години) има промяна само в
показанията за дневна енергия 29 kWh.Количеството ел.енергия от 1006 kWh,
остойностено във фактура **********/20.06.2017 г. не съответства на показанията
засечени през 2015 г. и през 2020 г.Количеството ел.енергия от 1006 kWh не е
доставено до обект с абонатен № * за периода 05.05.2017 г. до 04.06.2017 г.
С оглед заключението на ВЛ по СТЕ се установява, че остойностеното количество ел.енергия от 1006
kWh не е отчетено по действителните показания на електромера, както и че това
количество ел.енергия не е реално доставено до абоната.
Предвид на горното и без да обсъжда заключението на ВЛ
по ССч.Е, което е изготвено на база счетоводните записвания при
ищеца,настоящият съдебен състав намира, че претендираното за установяване в
настоящото производство вземане, не се доказа по правната си същност , като
такова, представляващо неизплатена
стойност на доставена от ищеца и потребена от ответника ел.енергия , с
оглед на което иска за установяване дължимост на главното вземане, произтичащо
от представените по делото фактури , на
които ищеца се позовава, се явява недоказан и неоснователен и като такъв,
следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главното вземане ,
неоснователно се явява и искането за установяване на акцесорно вземане ,
представляващо мораторна лихва за забава, считаното от датата на падежиране на
всяка една от фактурите до 23.08.2019год.
С оглед изхода
от делото пред настоящата инстанция на ответника следва да се присъдят
разноски, който се изразяват в платено адв.възнаграждение в размер от 300лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на "Е. П. П."
АД, ЕИК *, адрес: *, представлявано от Пл.С., Я.Д., Г.К., чрез Н. И.-
процесуален представител срещу С.Т.К.,
ЕГН ********** с адрес: ***, *, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът има неизплатени задължения към ищеца, възлизащи в
размер на сумата от 257.97 (двеста
петдесет и седем лв. 97 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен
номер Аб. № *, гр/с. *, от която сума 212.38 лв. (двеста и дванадесет лв. 38 ст.),
представлява главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури,
издадени в периода 20.06.2017 г.
-19.10.2018г. и 45.59 лв. (четиридесет и пет лв. 59 ст.), представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 23.08.2019 г., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *, към същата дата, както
и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.09.2019год. до окончателното изплащане на задължението,предмет
на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело №14141/2019год.
на ВРС, на основание чл.
415, ал.4 от ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
ОСЪЖДА "Е. П. П." АД, ЕИК *, адрес: *,
представлявано от Пл.С., Я.Д., Г.К., чрез Н. И.- процесуален представител да
заплати на С.Т.К., ЕГН ********** с адрес: ***, *,сумата от 300лв., представляваща сторени по
делото разноски , изразяващи се в платено адв.възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/