Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С., 11.11.2011 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 3971 по описа на 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС.  

Ищците Н.Т.Т. и Т.Й.Т., чрез процесуални представители излагат в исковата си молба, че са собственици на следните недвижими имоти, а именно: Поземлен имот с план.№ 788 по плана на гр.С., местността „М.Л.-изток”, попадащ в квартали №№ 12, 18 и 37 с обща площ от 9 018 кв.м., при граници: път, имот план.№ 730, имот план.№ 805 и имот в км.37 в южна посока и Поземлен имот с план.№ 730 по плана на гр.С., местността „М.Л.-изток”, попадащ в квартали №№ 12, 18 и 23 с обща площ от 13 058 кв.м., при граници: път, имот план.№ 65, имот план.№ 349,350 и 351, УПИ III-77, УПИ IV-78, УПИ V-79, УПИ VI-80, УПИ VII-81, път, имот план.№ 805 и имот план.№ 788. Твърдят, че придобили имота по давностно владение продължило повече от 15 години и започнало от месец декември 1992 год. Поддържат, че през този период владението им не е било смущавано от никого, имотите са били оградени и достъпът до тях е бил ограничен. Въз основа на това владение, на 05.12.2007 год. инициирали процедура за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Твърдят, че ответникът се легитимира като собственик на процесните имоти, посредством договори за продажба и в тази връзка оспорва правото им на собственост. Молят съда да постанови съдебно решение по силата на което да признае за установено спрямо ответниците, че ищеца е собственик на описаните подробно по-горе недвижими имоти, както и да бъде осъден да предаде владението му. Претендират се разноските по делото.

Ответникът „Х.Б.” ООД, чрез процесуални представители оспорва предявените искове, като твърди, че именно той е собственик на имотите, които са придобити по действителни правни сделки от собственици, реституирани на които са били имотите. Отделно от това твърди, че ищците не са владели имотите през посочения период от време. Молят исковете да бъдат отхвърлени, като претендират и разноските по делото.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен на 30.01.2008 год. и оформен с нотариален акт № 26, том I, per. № 1316, дело № 19/2008 год. на нотариус В.Г. и вписан в Служба по вписванията, гр.С. с вх. per. № 3179, акт № 171, том VI, дело № 1492/08 г. е видно, че „Х.Б.” ООД е придобило от продавачите М.Б.В., Е.Б. Ш. и Р.Б.П. собствеността върху празен неурегулиран поземлен имот, находящ се в гр.С., район „Т.", ж.к. „М.Л.", с площ от 8988 кв.м., съставляващ имот с пл.№ 788, в кв. №№ 12,18 и 37 по плана на гр.С., местност „М.Л. -Изток", при съседи имот пл.№ 787, попадащ в кв. №№ 12,18,34,35,37 и 58а, улица, УПИ I, попадащ в кв. 18.

От договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен на 12.05.2008 год. и оформен с нотариален акт № 162, том II, рег.№ 7920, дело № 323/2008 год. на нотариус В.Г., вписан в службата по вписванията с вх.рег. № 31480, акт № **, том LXXVI, дело № 21011, е видно, че „Х.Б.” ООД е придобило от продавачът „В.****” ЕООД собствеността върху поземлен имот, находящ се в гр.С., с площ по документи за собственост 13119 кв.м., а по скица с площ от 13079 кв.м., съставляващ имот с пл.№ 730, при съседи: от три страни път, канал, имоти пл. №№ 81,80,79,78,77,349,350,351,73,7170,65, част от който имот попада в парцел I, отреден за обществени мероприятия, поща и КОО в кв.18, за част е отреден парцел IX в кв.23, част попада в кв.12, както и част е отредена за новопроектирани улици, съобразно застроителния и регулационен план на „М.Л.-изток”.

Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В настоящият случай ответниците се легитимират като собственици на процесните имоти, поради което за ищците възниква правен интерес от предявяване на установителни искове.

От представените и приети по делото доказателства се установява, че процесните имоти са били одържавени и собствеността им е била предмет на възстановяване по силата на ЗВСОНИ, респ. ЗСПЗЗ. От това следва, че досежно придобивната давност, на която се позовават трети лица следва да се приложи разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, във вр. с § 1, т.З от ПЗР на ЗОСОИ . Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Следователно, по силата на самия закон всякакви претенции, основаващи се на придобивна давност спрямо праводателите на продавачите, продали имотите си на ответното дружество преди влизането на ЗОСОИ в сила, са неоснователни /в този симъсъл Р-584-2009 по гр.д. № 2949/08 г. на ВКС, I ГО и  Р-547-2011 по гр.д. № 660/2010 г. На ВКС,П ГО и др/. За да установят, че са придобили правото на собственост върху имотите, предмет на иска, ищците следва да докажат, че са упражнявали непрекъснато фактическата власт върху тях със собственическо намерение за период най-малко десет години, считано от 22.11.1997 год.

Владението е упражняване на фактическата власт върху имота, с цел да се свои. Ищцовата страна основава твърденията си само върху показанията на разпитаните по делото свидетели, чийто показания са противоречиви и неподкрепени с доказателства. Свидетеля Ч. говори за възникнали пожари в имотите, които били потушени с помощта на пожарна, но дакозателства за такива факти не бяха ангажирани от ищците. Свидетелите на ищцовата страна дават показания, че не са виждали в имота служители от общинската администация, но това категорично се опровергава от събраните по делото документи, във връзка с проведената реституцията на имота и въвеждането на правоимащите във владение. В тази смисъл съдът приема, че свидетелските показания на Ч., В. и Ш. са противоречиви.

В процеса, при доказателствена тежест на ищцовата страна, остана недоказано как са установили владението си. Установяването на владението е основната предпоставка за упражняването на фактическата власт и своенето на вещта, както и за установяване началния момент на фактическата власт. Това обстоятелство би установило по какъв начин ищците са отнели владението от държавата, респ. от праводателите на ответника, на които това владение е било предадено от държавата, видно от представени по делото заповеди за предаване на владението, които официални документи не са оспорени, съдържанието им не е опровергано и са приети от съда.

Не се доказа и с какви фактически действия е упражнявано владението. Както бе отбелязано по-горе разпитаните в тази насока свидетели Ч., В. и Ш. не дадоха конкретни и непротиворечиви показания, които по несъмнен начин да установят какви конкретни фактически действия са извършвали ищците в имотите. Ищците не са оградили имотите, а ограда на същите според заключението на вещото лице, е имало от 1974 год., много преди твърдяната начална дата на отпочване на владението. Даже да се приеми, макар доказателства в тази посока да липсват, че оградата е ремонтирана в последствие, не е установено от кого е станало това и кога.

Не се доказаха по несъмнен начин границите, в които евентуално се е простирала фактическата власт на ищците. Наличието на кучета /според свидетелските показания/ не е достатъчно да се приеме, че това е фактическа власт върху големите по размер терени. В тази връзка свидетелят В., който заявява, че работил като пазач не заяви еднозначно колко време е бил пазач, нито знае кой е построил оградата.

От показанията на разпитаните свидетели Нив и Л. се установи, че в периода 2004 година - 2005 година, както и през 2007 година в имотите, предмет на иска, не е имало трети лица, които да упражняват фактическа власт върху тях, както не е имало следи за подобно нещо. Показанията на Л. съдът приема да доставерни, тъй като те са резултат от непосредствени наблюдения при геодезическо заснемане на имота, което дава възможност за наблюдение както на конкретния имот, така и на съседните имоти. Неговите показания и тези на свидетеля Н. установяват две обстоятелства: на първа място, че ищците не упражнявали фактическа власт върху имотите нито лично нито чрез трети лица в момент, преди изтичането на десет години от 22.11.1997 год., както и че праводателите на ответниците сами са извършвали не само правни и разпоредителни действия, други   действия   извършени   без   трети   лица   да   попречат   или   да   се противопоставят на тези действия.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че процесните имоти не са придобити по давност от ищците и последните не са техни собственици. Предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл.108 от ЗС съдът приема следтото:

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да е собственик на имота, а ответникът да го владее без правно основание, т.е. искът по чл. 108 от ЗС е ревандикационен иск, предявен от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В тази връзка основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно основание.

В настоящият случай се установи по делото, че ищците не са собственици на имотите, чиято ревандикация искат. В доказателствена тежест на ищцовата страна бе да установи правото си на собственост върху имотите, което не бе успешно направено в хода на настоящето производство. С оглед на гореизложеното съдът приема, че искът с правно основание чл.108 от ЗС се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и с оглед изричното искане на ответника, то ищците следва да бъдат осъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят сумата от 16 000 лева, представляваща разноски по делото за заплатена адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Т.Т. с ЕГН ********** и Т.Й.Т. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес:***, чрез адв. К. и Н. против „Х.Б.” ООД, вписано в търговския регистър на СГС по ф.д.10511 със съдебен адрес: гр.С., ул. „П.” № *, ет.*, офис *, чрез адв. Т. и М. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че са собственици на следните недвижими имоти, а именно: Поземлен имот с план.№ 788 по плана на гр.С., местността „М.Л.-изток”, попадащ в квартали №№ 12, 18 и 37 с обща площ от 9 018 кв.м., при граници: път, имот план.№ 730, имот план.№ 805 и имот в км.37 в южна посока и Поземлен имот с план.№ 730 по плана на гр.С., местността „М.Л.-изток”, попадащ в квартали №№ 12, 18 и 23 с обща площ от 13 058 кв.м., при граници: път, имот план.№ 65, имот план.№ 349,350 и 351, УПИ III-77, УПИ IV-78, УПИ V-79, УПИ VI-80, УПИ VII-81, път, имот план.№ 805 и имот план.№ 788, като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Т.Т. с ЕГН ********** и Т.Й.Т. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес:***, чрез адв. К. и Н. против „Х.Б.” ООД, вписано в търговския регистър на СГС по ф.д.10511 със съдебен адрес: гр.С., ул. „П.” № **, ет.*, офис *, чрез адв. Т. и М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението върху следните недвижими имоти, а именно: Поземлен имот с план.№ 788 по плана на гр.С., местността „М.Л.-изток”, попадащ в квартали №№ 12, 18 и 37 с обща площ от 9 018 кв.м., при граници: път, имот план.№ 730, имот план.№ 805 и имот в км.37 в южна посока и Поземлен имот с план.№ 730 по плана на гр.С., местността „М.Л.-изток”, попадащ в квартали №№ 12, 18 и 23 с обща площ от 13 058 кв.м., при граници: път, имот план.№ 65, имот план.№ 349,350 и 351, УПИ III-77, УПИ IV-78, УПИ V-79, УПИ VI-80, УПИ VII-81, път, имот план.№ 805 и имот план.№ 788, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н.Т.Т. с ЕГН ********** и Т.Й.Т. с ЕГН ********** да заплатят на „Х.Б.” ООД, вписано в търговския регистър на СГС по ф.д.10511 сумата от 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева, представляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: