РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502603 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Българска рециклираща
компания“ АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. *****
представлявано от Г. Д. Г. чрез адв.К.Г. против решение №261880/05.07.2021 г.,
постановено по гр.д.№13446/2020, на ПРС,17 гр.с., с което e осъдено да заплати на
„ВИТ-74“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: с. ***** с
управител Г. Т. сумата от 2 325 лева, която представлява платена и подлежаща на
възстановяване продуктова такса за товарен автомобил, марка Мерцедес 3243 Актрос,
рама № *****, категория N3, с дата на първоначална регистрация: 15.10.2002г., ведно
със законната лихва за забава върху сумата от 2325 лева, считано от деня на подаване
на исковата молба в съда -271976/16.10.2020г. до окончателното и погасяване както и
сумата 1385 лева – разноски по делото.
Жалбоподателят оспорва постановеното решение, като неправилно и
незаконосъобразно. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с
което се отхвърли предявеният иск.Претендира за разноски.
Във ВЖ са изложени оплакванията, че платената продуктова такса е дължима,
тъй като е законосъобразно платена от ищеца и не подлежи на връщане, защото
1
липсвало основание за това; счита, че не е налице вътрешнообщностна доставка на
пуснатото на пазара МПС, а е продадено на чуждестранно ЮЛ в страната без да е
изнесено от ищеца от РБ; че съгласно чл.24, ал.7 от НОРРЗПТ, платеното
възнаграждение на организация по оползотворяване се възстановява на лицата по ал.1
на чл.24 от същата наредба по ред, определен в договора с организацията, но такъв
договор не е бил сключен, поради което счита, че след като няма сключен договор и
няма предвиден ред, по който да се възстанови възнаграждението, искането е
неоснователно; счита също, че чл.24,ал.2 от Наредбата, в който е посочен ред за
възстановяване от ПУДООС е неприложим за организациите за оползотворяване в
конкретния случай, тъй като не е сключен договор с организацията, в която да е
определен ред за възстановяване, съгласно ал.7 на чл.24 от същ.наредба.
Въззиваемата страна чрез адв.Р.А. -оспорва подадената въззивна жалба, като
моли за потвърждаване на решението. Излага съображения, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, че е налице ФС на чл.24,ал.1 от НОРРЗПТ за определяне
реда и размер на изплащане на продуктовата такса, а именно: 1.ищецът да не е
производител на пластмастови торбички и на продукти по чл.3,ал.1 от Наредбата; 2.че
е заплатена продуктова такса в ПУДООС или възнаграждение на организация по
оползотворяване; 3.че са налице документи, удостоверяващи съответният износ или
изпращане от територията на РБ към територията на друга държава-членка на ЕС.
Счита, че е налице вътрешнообщностна доставка по смисъла на чл.7,ал.1 ЗДДС; че е
доказано плащането на продуктовата такса с фактура №***** г., изд от БЦК АД;
счита, че е безспорно по делото, че ищецът е регистриран по ЗДДС в РБ, а от извадка
на международния VIES регистър било видно, че получателят на т.а.Мерцедес е
регистрирано лице по ДДС в РГърция; че ф.№***** съдържа индивидуализация
относно предмета и стойността на доставеното МПС и ид.№ по ДДС на получателя –
гръцкото дружество, че МПС е напуснало територията на РБ и регистрирано в РГ.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
въззивника адв.възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с пр.осн чл. чл. 24, ал. 7 по и чл.
24, ал.2 от Наредбата за определяне реда и размера на изплащане на продуктова такса,
която е приета с ПМС № 76/12.04.2016г., обн. ДВ., бр.30 от 15.04.2016г. в сила от
16.06.2016г.
Не се спори по делото и от представените по делото доказателства се установя
следното: От фактура № *****. е видно,че "ВИТ - 74" ЕООД закупил от търговско
дружество регистрирано в Швейцарска конфедерация процесното МПС - Товарен
автомобил, марка: Мерцедес 3243 Актрос, рама № *****; от фактура №***** г., изд от
2
БЦК АД – че ищецът е заплатил на ответника в качеството му на организация по
оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства продуктова такса
в размер на 2325 лв. с ДДС /преди регистрацията на МПС в КАТ-Пловдив на
03.06.2020 г./. Видно от фактура №***** г., на 04.06.2020 г. Вит 74 ЕООД е продал т.а.
на гръцки търговец /л.15 д.РС/, който е регистрирано лице по ДДС в РГърция; Видно
от предствените на л.58 и 59 от д.РС потвърждение за получени стоки от държава –
членка на ЕС и приемо-предавателен протокол от 08.06.2020 г. за продажбата на т.а. в
РГърция – извършена е ПП от „Вит-74 ЕООД“ на „Г. Д. и Сие“К.Д.
Съгласно чл.7,ал.1 ЗДДС вътрешнообщностна доставка на стоки /ВОД/ е
доставка на стоки, които се транспортират от или за сметка на доставчика –
ригистрирано по ЗДДС лице или на получателя от територията на РБ до територията на
друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице, регистрирано по
ДДС в друга държава членка.
От приетата СИЕ, изпълнена от в.л.Д. Т. К.– л.70 от д.РС – неоспорено от
страните и според съда компетентно изготвено, е видно, че според ВЛ е налице ВОД,
тъй като доставката е възмездна, продавачът и купувачът са регистрирани по ДДС
лица, както и че МПС се транспортира от територията на РБ до територията на друга
държава членка на ЕС – от РБ до РГ .
От заключението на ВЛ Д.К. е видно, че мястото на сключената сделка е в РБ /в
гр.****/, поради което „Вит-74“ не е извършило износ на процесното МПС, а е
извършена ВОД за страна –членка на ЕС; че са налице изискванията на чл.24,ал.1 от
НОРРЗПТ, даващи право на „Вит-74“ на възстановяване на платената продуктова
такса.
ПОС намира, че е налице вътрешнообщностна доставка по смисъла на чл.7,ал.1
ЗДДС, тъй като въззиваемият е регистриран по ЗДДС в РБ, а получателят на
т.а.Мерцедес е регистрирано лице по ДДС в РГърция; процесният т.а.Мерцедес е
напуснал територията на РБ и регистриран в РГ /л.16-28 д.РС/.Следователно е сключен
договор с чуждестранно ЮЛ от държава- членка на ЕС – налице е ВОД, независимо
дали договора за продажба на МПС е сключен на територията на РБ или на другата
държава-членка.
ПОС счита за неоснователни доводите на въззивника, че след като няма
сключен писмен договор с въззиваемия, в който да е предвиден ред, по който да се
възстанови продуктовата такса, искането е неоснователно и че чл.24,ал.2 от Наредбата,
в който е посочен ред за възстановяване от ПУДООС е неприложим за организациите
за оползотворяване в конкретния случай, след като не е сключен договор с
организацията, в която да е определен ред за възстановяване, съгласно ал.7 на чл.24 от
същ.наредба поради следното:
Съгласно чл.24, ал.7 от НОРРЗПТ, платеното възнаграждение на организация
по оползотворяване се възстановява на лицата по ал.1 на чл.24 от същата наредба по
3
ред, определен в договора с организацията – не се спори, такъв писмен договор не е
бил сключен, независимо, че в Удостоверение № 1424299/01.06.2020г. на БЦК е
посочено, че се издава на основание Договор № ****. Не се спори също, че БРЦ АД не
е предоставила на „Вит 74“ общи условия на организацията по оползотворяване на
излезли от употреба моторни превозни средства. ПОС намира, че след като изрично е
посочено в издаденото от него удостоверение, че договор с въззиваемия е сключен,
въззивникът не може да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение, че не
е посочил ред за възстановяване на внесената сума, като в този случай следва да се
приложи общият ред за възстановяване на продуктова такса, посочен в чл.24,ал.2 от
НОРРЗПТ.
Съгласно чл. 24, ал.7 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от Наредбата за определяне реда и
размер на изплащане на продуктова такса лицата, които не са производители на
пластмасови торбички за пазаруване и продукти по чл. 3, ал.1 и изпращат от
територията на страната към територията на друга държава-членка на ЕС и/или изнасят
такива с вече платена продуктова такса в ПУДООС или заплатено възнаграждение на
организацията по оползотворяване имат право на възстановяване на платената такса
или възнаграждение въз основа на документите, удостоверяващи съответния износ
и/или изпращане като на това основание заплатената продуктова такса следва да бъде
възстановена.
В чл.24, ал.6 от НОРРЗПТ е определено при какви условия организацията по
оползотворяване може да откаже възстановяване на сумата: когато липсва някой от
документите; ако исканата сума не съответствува на представените документи; ако
сумата се отнася за продукт, за който не е заплатена продуктова такса; ако
възстановяваната продуктова такса е за различен продукт от този, за който е заплатена
таксата и когато вече е възстановена продуктовата такса за същия продукт.
По делото не са наведени доводи от въззивника и няма данни за наличие на
някое от посочените по-горе основания за отказ да се възстанови сумата.
При тези данни съдът намира, че процесните суми са дължими ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на ИМ. С оглед изложените мотиви,
ПОС намира, че предявеният иск е основателен и доказан следва да бъде уважен.
Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да
се присъдят направените по делото пред ПОС разноски в размер на 500 лв., съгласно
представения ДПЗ.
С оглед на изложеното съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261880/05.07.2021 г., постановено по гр.д.№13446/2020,
на ПРС,17 гр.с.
ОСЪЖДА „Българска рециклираща компания“ АД с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление: гр. ***** представлявано от Г. Д. Г. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на
„ВИТ-74“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: с. ***** с
управител Г. Т. сумата от 500.00 лева, представляваща направените по делото пред
ПОС разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5