Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260238
Гр.
Кюстендил, 06.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет
и четвърти март две хиляди двадесет и първа
година в състав: |
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на
съдебният секретар-протоколист Гергана Милушева като разгледа докладваното от
съдия РАДЕВ гр. д. № 2013/2020 год., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
И.Д.Д.,
ЕГН: ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв. В.А.С., е предявил против Н.В.И.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, иск да бъде постановено
решение, с което да се измени предоставеното по съдебен ред упражняване на
родителските права спрямо малолетното дете Й. И. Д., ЕГН: ********** на ответницата, на
бащата е определен режим на лични контакти и е осъден да заплаща издръжка на
детето, като на ищеца се предостави упражняването на правата и съвместното
живеене на детето с него, на майката да се определи режим на личен контакт и да
бъде осъден същата да изплаща на детето, чрез бащата, месечна издръжка в размер
на 140,00 лв., считано от
датата на предявяване
на иска до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или
просрочена вноска.
В
срока за отговор ответницата оспорва иска и обстоятелствата, на които се
основава; прави възражения за укоримо поведение на бащата; направила е и
доказателствени искания.
КРС
след като обсъди събраните по делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и З ГПК, приема за установено следното:
Не
е спорно по делото, а това се установява и от приетите в същото писмени
доказателства, в.т.ч. заверено копие на Удостоверение за раждане, Оригинал №
**********, издадено от Община Бургас, че детето Й. И. Д., с ЕГН: **********, е
родено на ***г. от родители Н.В.И., ЕГН: ********** и И.Д.Д., ЕГН: **********
(страни в настоящото). С влязло в сила Решение № 130353/03.06.2019|г, на СРС,
Трето гражданско отделение, постановено в производството по гр.д. 80954/2018г.
от описа на същия съд, на осн. чл. 127, ал.2 от СК, е предоставено
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на неговата майка (ответница
в настоящото),!определено е местоживеенето му.при нея, а на бащата (тук ищец) е
определен режим на;лични контакти, съотв. същият е осъден да заплаща на детето
си месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от 15.|11.2018г. Установи
се още, че понастоящем ответницата се намира в брак с лицето Й. В. В., считано от 25.07.2019г. (спр.
заверено копие/ на Удостоверение за
сключен
граждански брак, Оригинал № **********, издадено от Община
Кюстендил),
като същата е приела фамилното име на съпруга си
„В." и от брака си има родени още
две деца (А.-М. Й.
В., родена на ***г. и В. Й. В., роден на
***г.
- спр. съотв. л.21 и 22 от делото).
От
представения по делото протокол по изп.д. № 64/19 -| I район от описа на СИС
при КРС се установява отказ на съдебния изпълнител да наложи глоба на Н.И.
(понастоящем Васева) за неспазване режима на лични контакти с детето Йоана
Драгова и отправяне на искане до Дирекция „Социално подпомагане" за
предприемане на мерки по чл. 23 ЗЗДет., поради обстоятелството, че посещението
на Д. на 26.10.2019 г. излиза извън надлежно установения от съда режим на лични
контакти. С Определение № 449/24.06.2020 г., постановено в производството по
в.гр.д. № 250 от описа на КОС за 2020 г. жалбата на Д. срещу действията на, ДСИ
е оставена без разглеждане.
С оглед установяване на родителския капацитет
и качества на
за
личните му вещи, а двамата родители, ведно с условията предоставени и необходими
за отглеждане на малолетното дете, по делото са приети Социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Кюстендил и Социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане" - Сердика (л. 14 до 18 от делото).
Установено е, че понастоящем детето се отглежда от майката в общо домакинство с
новия й партньор, двете им общи деца и родителите на първия. Йоана спи в една
стая с майка си, мъжа й и сестра й Анна-Мария,
като
за всяко от децата има отделно легло и място за бебето - и кошара. Освен
посочената спалня има още една, използвана от родителите на Васев, а третата;
стая се ползва като всекидневна и трапезария, ведно с намиращия се в нея
кухненски бокс. В жилището има и още една стая, която понастоящем се използва
като склад. Сочи се, че в дома не са установени опасности за детето като са
създадени подходящи битови условия за отглеждането му. Установено е още, че
Йоана е жизнено дете с богат речников запас, същото споделя, че обича всичките
си роднини, в т.ч. баща си, както и баба си и дядо си по бащина линия. Към
настоящия момент родителите на Йоана са постигнали договореност относно
осъществяване на личните контакти на детето с бащата, като майката оказва
съдействие в тази насока, както и такова на социалните работници. Твърди се, че
между Йоана и майка й има изградена силна емоционална връзка. Наблюдава се
установена връзка и между бащата и детето, като няма данни за родителско
отчуждение, както и предпоставки за такова. Майката проявява разбиране и
подкрепя срещите на Й.
с баща й с цел съхраняване и надграждане на връзката баща - дъщеря. Социалните
работници заключават, че ответницата в настоящото притежава нужния ресурс и
родителски качества, за да полага грижи за малолетната си дъщеря, притежава
умения да възпитава у нея добро поведение, позитивно отношение и уважение към
бащата и неговите родители. От друга страна се установи, че и бащата Д.
притежава необходимия битов ресурс за отглеждане на дъщеря си - същият живее в
самостоятелно обширно жилище в София собственост на неговите родители, като е
закупил вещи и мебели, така че адекватно да задоволи възрастовите му
потребности. Твърди се че същият заявява,че ще заляга на емоционалната
привързаност и ще създаде спокойна среда, в която детето да се чувства сигурно
и обичано като критично оценява семейната история и търси начин да се справи с
нея успешно.
По
делото са приети и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Н. М., Д. Д., М. Д., В. В. и К. И..
От
показанията на св. Д.
(майка на ищеца), се установява, от 14 август 2020 г. детето се взима от дома
на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца. Всеки път за него се
полагали адекватни грижи, вкл. здравни такива, доколкото същото имало проблеми
с изхождането, а и пъпки по цялото тяло. От социалния доклад ищецът разбрал, че
Й. е лежала и в
болница, но ответницата отказвала да даде повече информация за това.
Семейството
на бащата се опитвало да регулира хранителните навици на детето, като му се
давали предимно супи и готвено, а и битовият й режим, доколкото същото не си
лягало преди 1 часа вечерта. Сочи се, че Й. била щастлива с баща си и роднинския
му кръг, което сама изразявала и вербално, и емоционално. Всеки ден се
извеждала, ходела в парка, срещали я с деца. Д. й четял приказки, като я карал
да разказва и по картинки.
Организирал
й и много други занимателни игри. Променил работното си време, за да може да
прекарва повече време с дъщеря си, като се твърди, че дядото е готов по всяко
време да напусне работа, за да подпомага Д. в отглеждането на дъщеря му в
максимална степен.
Свидетелят
М. също
твърди, че през последните
месеци ищецът осъществява контакти с дъщеря си. Няколко пъти двамата им гостували
в дома на свидетеля, като Д. държал на консумираните от Й. напитки и храни - държал на
качеството и марката. Винаги бил подготвен и носел със себе си храни и напитки.
Проявявал стандартните родителски притеснения (да не тича детето по стълбите,
да не падне, да не се спъне). Й.
се държала с него нормално като св. твърди, че „не е имало признаци на
отдръпване, но не съм видял и прекалена
привързаност, каквато сравнявам с моето дете към мен".
Показанията
на Д. (баща на ищеца) установяват, че в началото
на
регулярните си контакти с Йоана (август месец миналата година),
детето
било по-затворено и контактът с него бил по-труден. Впоследствие обаче ; същото
се отпуснало; и нямало проблем с обгрижването му. Регулирани били хранителните
му навици. Всеки път, когато ищецът отивал да вземе детето, последното било
щастливо, радостно, общително, отговаряло на всички въпроси като според наблюденията
на свидетелите Й.
имала нормални социални контакти с деца на своята възраст. Бащата имал необходимия битов ресурс да отглежда
дъщеря си. В близост до дома му освен това имало хубав парк, детски градини,
училище.
Свидетелката
И. (майка на ответницата), в показанията си твърди, че ответницата е перфектна
майка. Обгрижва детето, осигурила му е нужния битов комфорт. Същото разполагало
със собствено легло, баня с топла вода, имало и канал. Й. посещавала детска градина, където
се хранела, а вечерята била в дома й. Правели й се и супи. На детска градина
същото се водело сутрин и вечер се взимало от свекъра на Н.. Свидетелката
понякога оставала да нощува в с. Граница, тъй като имало условия за това. Йоана
имала алергия (хранителен алерген), поради което и март месец била една седмица
в болница. Не трябвало да консумира оцветители, сокове, студен чай, близалки,
въобще червени оцветители. Грижи за Йоана полагала, както майката, така и
съпругът й. Четели й се приказки, рисувала, добре се справяла и в детската
градина.
В
показанията си св. Васев (свекър на ищцата) сочи, че Н. се грижи много добре за
децата си, в т.ч. за Й..
В къщата, макар да ползвали една стая и кухнята, имали необходимия битов
комфорт. Къщата била голяма, както и използваната основно от тях стая (спалнята
- 4,5 квадрата). Йоана имала алергия, заради което лежала в болница. Не бивало
да приема изкуствени оцветители и подсладители. По принцип детето се радвало,
че ще види баща си, не било потиснато и унило като се върне от София, но имало
и изолиран случай, в който обидило съпруга на майка си, а такива обидни думи то
вкъщи и не било чувало.
Приетата
по делото и неоспорена от страните
съдебно-психологична експертиза,
изготвена от в.л. С.М.,
установява, че Й.
приема баща си като значим и важен за приятно прекарване на времето, има
емоционално позитивно преживяване при срещите си с него, но все още у нея не е
изградена представа за социално приемливата роля „баща", а именно -
усещане за сигурност и закрила, отнесено към И.Д.. Сочи се, че Й. не изпитва негативни чувства и
преживявания, характерни за синдрома на родителското отчуждение. Детето се
чувства добре в настоящия формат на общуване с родителите; си като в
поведението и реакциите му проектира високо ниво на свикване с досегашния
жизнен стил, който се определя като емоционално и социално комфортен. Твърди се
и още, че за 4-годишното дете от съществено значение са не толкова луксозните и
комфортни битови и жизнени условия, а емоционалната връзка постоянно даваща сигурност
и гаранция за грижа и присъствие на значимия възрастен, като в случая това все
още е майката. Набляга се на това, че правилното социално, емоционално и
психично развитие на детето се гради на връзката „родител-дете", ;а не
„дете-прародител". Връзката с майката и семейството, в което Й. живее е силна. Тя се чувства
сигурна, комфортно, като й е създадено усещане за лична значимост. Отношението
й към бабата все още е с неизградена устойчивост и интензивност на чувствата.
Твърди се, че е необходим по-продължителен период от време за изграждане на
трайна
емоционално
ангажирана връзка на Й.
с баща и и неговите родители
Приети
по делото са и писмени доказателства, установяващи получаваните и реализирани
от страните доходи, като се установи, че ищецът се осигурява при „Консентрикс
Сивиджи Интернешънъл България" ЕООД с посочен с в служебна бележка за
доходи от трудови правоотношение изх. N2 2509/21.01.2021 г. облагаем доход от
37933,46 годишна данъчна основа! по чл. 49, ал.1 от ЗДДФЛ след намаленията -
32972,66 лв. А , досежно Н. В., видно от Удостоверение
№ 009-001217.36/02Ю3.2021Г., е че получаваният от нея доход за последната
една година възлиза на сума
от 8491,60 лв., получени като обезщетение по КСО.
Останалите
доказателства като неотносими към спора съдът не обсъжда, доколкото същите не
променят и крайните му изводи.
При така
установеното от фактическа
страна на базата
на събраните и преценени поотделно и в своята съвкупност доказателства,
от
правна страна съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата; на чл. 59. ал. 9 СК, ако се изменят обстоятелствата, при които са
определени мерките относно упражняването на родителските права, по молба на
единия от родителите, съдът може да измени постановените по-рано такива и да
определи нови. Важна предпоставка, обуславяща основателност на иска, е
изменение на обстоятелствата, при които тези мерки са били постановени и които
съществено ^засягат интересите на детето, т. е. наличие на новосъздадена
обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия на постановените
мерки, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и единствено от
интересите на детето.
Съгласно
разясненията дадени в ,ППВС № 1/1974 г, под "интереси на децата"
следва да се разбират всестранните интереси на децата по
тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и Дисциплина,
подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. При това, изменение; на обстоятелствата по смисъла на
закона е наличието както на нови обстоятелства, които влошават положението на
детето, така и на обстоятелства, с които би се подобрило положението му при
евентуално ново разрешение или такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано
мерки. Отделно, разпоредбата на § 1. т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето
съдържа легално определение на понятието "най-добър интерес на детето", което понятие
изисква да бъдат преценени редица обстоятелства, свързани с най-пълно
удовлетворяване на физическите и психоемоционалните потребности на детето
неговите желания и чувства, като се съобрази възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето-, както и възможностите на родителите да се грижат за
него, а така също и последиците, които ще настъпят за детето при промяната на
обстоятелствата и опасността или вредата, която може да му бъде причинена при тази
промяна.1 Затова, при постановяване на решение,
което се отнася до интересите на децата трябва да се оценяват и да се вземат
предвид конкретните интереси на детето, които се иска да бъдат удовлетворени,
като въз основа на това се избере разрешението, което най-добре ще обслужи тези
интереси, като се извърши предварителна преценка за последиците от това
разрешение върху детето.
В
конкретния случай е мислимо да се приеме, че бащата би изпълнявал пълноценно й
отговорно грижите за детето, ако му бъде предоставено упражняването на
родителските права. В този смисъл са и приетите по делото на негова страна
свидетелски показания, които обаче съдът цени при условията на чл. 172; от ГПК
поради евентуална заинтересованост. Приетият по делото социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане" Сердика също установява, създаден от ищеца
битов комфорт за задоволяване на възрастовите нужди и потребности на детето,
като свидетелят на ответницата (Васев) допълва, че детето не се чувства
потиснато след прибирането си от София. Представеният по делото Социален доклад
на Дирекция „Социално подпомагане" Кюстендил сочи на запазена връзка между
бащата и детето.
Съвсем
различен обаче е въпросът дали промяната на мерките относно упражняването на
родителските права спрямо детето би била в най-добър негов интерес. В този
смисъл, преди всичко, съдът следва да посочи, че не е налице съществена промяна
в обстоятелствата, съществували по време на постановяване на съдебното решение
по реда на чл. 127, ал.2 от СК, които са били определящи за това кой от
родителите да упражнява родителските права. Липсва някакво укоримо поведение на
майката, което да продиктува необходимост бащата да упражнява родителските права
за нейна сметка.
В
действителност, по делото се установи, че майката се е омъжила като от новия си
партньор има още две деца, но по никакъв начин не се установи това да е
повлияло негативно на малолетната Йоана. Напротив, ангажираните по делото
доказателства потвърдиха, че са й; осигурени нормални битови условия, адекватни
на възрастовите й потребности, както и че има силно изградена емоционална
връзка с майка си,^а и с цялото семейство на новия й партньор. От ангажираните
доказателства съдът намира, че грижата на майката е адекватна, в т.ч. досежно
установени заболявания (алергии) на детето и предприето в тази връзка
последващо поведение на лечение и ограничаване на хранителните навици в посока
на
потискане
на установената алергия. На следващо място, представеният по делото социален
доклад, както и приетата експертиза сочат на липса на синдром
на родителско отчуждение, както и
предпоставки за възникването на
такъв Напротив, установи се, че ответницата възпитава у детето позитивно
отношение и уважение към бащата
и неговите родители, както и че
съдейства и поощрява надграждането на връзката „баща-дъщеря". Така,
евентуалното предоставяне на родителските права на бащата в настоящия момент в никакъв
случай не би било в интерес на детето. Тези си изводи съдът мотивира преди
всичко с установената силна емоционална привързаност на Йоана с майка й, поради
което и евентуалната им раздяла за по-продължитепно време би наранило все още
неукрепналата й психика (на едва 4-годишно дете, момиче, което в тази възраст
безспорно в най-голяма степен се нуждае от майчина грижа и закрила). В подкрепа
на това и експертът, в представената по делото съдебно-психологична експертиза
подчертава, че не толкова комфортните
и луксозни битови
условия са от значение, колкото връзката, даваща
сигурност и гаранции за грижа и постоянно присъствие на значимия възрастен,
като се сочи, че това все още е майката. Вещото лице кл. Психолог М. сочи още,
че е необходим по-продължителен период от време за изграждане на трайна
емоционално ангажирана връзка на детето с баща му и неговите родители. Така,
ако бащата поеме упражняването на родителските права, малолетната Йоана
неминуемо ще попадне в нова среда, ще трябва да създава контакти и приятелства,
да посещава нова детска градина, да има нова детска учителка, нов личен лекар и
т. н. Устройването на ново място, в друг град (в който макар и детето: да е
живяло не може да се приеме, че е създало осъзнати спомени за това), макар и
познато, постъпването в нова детска градина, запознанството с нови хора,
адаптирането към нови правила и ред, неизбежната промяна в ежедневните му
навици може да се отрази неблагоприятно на неговото психофизическо развитие и
емоционално състояние, би го объркало и поставило под съмнение представата му
за света около него. Към настоящия момент подобна промяна не е желателна и не би
била в интерес на детето. Предвид изложеното не се установиха нито нови
обстоятелства, които влошават положението
на детето, нито
такива, с положението
му в степен такава, че да оправдае рязкото му и стресово изваждане от познатата
семейна среда или пък такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано мерки.
Ето защо родителските права следва да продължават да се упражняват от майката,
а предявеният от бащата иск за предоставяне на родителските права следва да
бъде отхвърлен.
В
заключение съдът намира за необходимо да напъти родителите да положат специални
усилия, за да преодолеят различията помежду си, да оставят междуличностните
спорове на заден план и да си сътрудничат в интерес на детето. За тази цел е
необходимо комуникацията между тях да не бъде прекъсвана, да решават въпросите
за възпитанието и здравето на детето съвместно и действията им да бъдат
еднопосочни. Само по този начин могат да осигурят на детето спокойната и
нормална обстановка, от която то има нужда, за да расте здраво и щастливо.
По
разноските:
При
този изход на делото разноски се дължат единствено на ответната страна, на осн.чл.
78, ал.З от ГПК. По делото има представен Договор за правна защита и съдействие
с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., което
следва да бъде възложено в тежест на ищеца. Ответната страна претендира и
заплащането на сума в размер на 28,00 лв., представляваща разходи за автобус „в
две посоки на 21.01.2021 г. и 24.03.2021г.), но доказателства за сторени такива
не са представени по делото. Само за яснота съдът ще посочи, че производството
по делото, макар и да е такова на спорна съдебна администрация, то за него
важат общите правила относно дължимостта на разноските по см. на чл. 78 от ГПК,
доколкото няма изрично уредени специални правила за тях в тази насока като в
този смисъл е и актуалната практика на върховната инстанция (така Определение
№306/04.09.2017 по дело №2722/2С|17 на ВКС, ГК, II] г.о., където се приема, че
т.к. въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда
(тоест макар и :да не е исково това производство е двустранно и спорно),
въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила
за присъждане на разноски в исковото производство като това важи за всички
инстанции).
Отделно
от горните разноски ищецът ще бъде осъден да заплати по сметките на
КРС и сумата от 162.00 лева /сто и шестдесет и два/ представляваща дължимият остатък за заплащане на
възнаграждение на в.л. С. М. за заключението по допуснатата и назначена по
искане на ищеца съдебно-психологическа експертиза.
Водим
от горното и на осн.чл.59, ал.9 СК ,съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от И.Д.Д., ЕГН:********** ***, съдебен адрес:***,
чрез адв. В.А.С., против Н. В.
И. (понастоящем В.) ЕГН:**********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, иск да бъда постановено решение, с което да се измени
предоставеното по съдебен ред упражняване на родителските права спрямо
малолетното дете Й. И. Д., с ЕГН ********** на ответницата, като на ищеца се
предостави упражняването на правата и съвместното живеене на детето с него, на
майката да се определи режим на личен контакти се осъди същата да изплаща на
детето, чрез бащата, месечна издръжка в размер на 140,00 лева, считано от
датата на предявяване на иска до прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла или просрочена вноска.
ОСЪЖДА
И.Д.Д., ЕГН: ********** ***, съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.И. (понастоящем В.), ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес,***, сума в размер на 400,00 лева (четиристотин лева) направени от последната разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА
И.Д.Д., ЕГН: ********** ***, съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметките на РС –
Кюстендил, сумата от 162,00 /сто шестдесет и два/ лева, представляваща
разликата между внесения от същият депозит /150,00 – сто и петдесет лева/ и
окончателно определеното възнаграждение /312,00 – триста и дванадесет лева/ на
в.л. С.М. за изготвяне на заключението по допусната и назначена от съда по
искане на горният съдебно-психологическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
– гр. Кюстендил, а в частта за разноските, имаща характер на определение в
7-седмодневен срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: